М О Т И В И
към Присъда № 260004 от 12.10.2020 г.,
постановена по НOХД № 252 по
описа на Районен съд – Своге за 2019 г.
Районна
прокуратура – Своге е внесла в съда обвинителен акт срещу В.Г.П. за
това, че на 13.03.2019г., около 11:25 часа,
в с. Реброво, общ. Своге, обл. Софийска по път ІІ -16,км. 66 100 /чешма “”/ с посока на движението от гр. София към гр. Мездра,
е управлявал МПС – т. а. марка „Форд“, модел „Транзит Кустом“ с рег.№ …., с
концентрация на алкохол в кръвта си 1.42 промила, което е над 1.2 промила на
хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство Дрегер 7510 АRВА №
0099 – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението и намира
същото за доказано. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 18 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим, както и „глоба“ в размер на 300 лв. Държавното
обвинение изразява становище, че следва да се постанови изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от две години, наложено със
Споразумение от 16.01.2018 г. по НОХД № 807/2018 г., влязло в сила на
16.01.2018 г., като това наказание да се изтърпи при първоначален общ режим.
Защитникът изразява
становище за недоказаност на обвинението. Счита, че срещу подзащитния й не са
събрани неоспорими доказателства и моли за оправдаване на подсъдимия. В
условията на евентуалност твърди малозначителност на деянието и наличие на крайна
необходимост. Деянието и деецът имали ниска степен на обществена опасност. От
престъплението не били настъпили никакви вреди. В заключение, в случай че
подсъдимият бъде признат за виновен, моли съда за налагане на наказание в
минимален размер.
Подсъдимият
се придържа към изложеното от своя защитник. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
своята съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият В.Г.П. е роден на ***г***, настоящ адрес:***, български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.
На
13.03.2019г., служителите на РУ – Своге, свидетелите М.Б.И. и С.К.Ч., били на
работа и изпълнявали задълженията си. Двамата пътували със служебния си
автомобил към с. Владо Тричков, общ. Своге. Около 11:25 часа в с. Реброво, общ.
Своге, Софийска област на път ІІ -16, км. 66
100 /чешма „..“/, забелязали да потегля товарен автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит Кустом“, с рег. № …., който след себе си влачел оградна мрежа. Товарният
автомобил бил предоставен на подсъдимия в същия ден от тогавашния му
работодател фирма „….“ ЕООД, за да го управлява за служебни цели. Служителите
на полицията дали знак на подсъдимия да спре. Те
установили водачът на автомобила, а именно подсъдимия В.Г.П. ***, който силно
лъхал на алкохол. Пред тях същият споделил, че по - рано през деня е изпил две
уискита и две бири. За случая уведомили ОДЧ при РУ – Своге и изчакали на място
до идването на свидетеля С.С.Я. – ... при РУ – С. Свидетелят С.Я. отишъл на
място и извършил
на П. проверка с техническо средство „Дрегер” 7510 АRВА, № 0099, за наличие с
концентрация на алкохол в кръвта, който
отчел положителен резултат 1,42 промила, което е над 1,2 промила на хиляда
концентрация на алкохол. За констатираните нарушения по
ЗДвП на подсъдимия бил съставен АУАН № 182869, серия АА от 13.03.2019г. На П. бил издаден талон за кръвна проба № 0047123. Последният обаче отказал да даде кръв
за химически анализ, което било удостоверено с неговия подпис върху протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от
13.03.2019 г.
По
доказателствата
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите М.Б.И., С.К.Ч. и С.С.Я., както и
писмените доказателства – Талон за изследване № 0047123 (л. 21 от досъдебното
производство), Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 13.03.2019 г., Списък от 05.11.2018
г. на средства за измерване преминали периодични проверки в мястото на
постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол, Писмо изх. № 1895/17.10.2019 г. на „…“ ЕООД,
разпечатката от GPS – устройството, монтирано в процесния товарен
автомобил (л. 47-105 вкл. от ДП), Справка за нарушител/водач (л. 25-28 от ДП), актуалната
справка за съдимост на подс. П. и Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на подсъдимия от 19.03.2019 г.
Свидетелят М.И. ясно
си спомня времето, мястото и обстоятелствата около процесното деяние. Посочва,
че преди около година и половина, през месец март, той и колегата му Ч.
пътували в посока с. Владо Тричков, общ. Своге. В местността „..“, в една от
отбивките забелязали бус, който тъкмо потеглял, влачейки оградна мрежа с
дължина около четири метра. Свидетелите се доближили със служебния си автомобил
до движещия се бус, като му подали сигнал да спре. Тогава св. И. видял, че
водачът на товарния автомобил е подсъдимият. Същият лъхал на алкохол, поради
което двамата служители на реда докладвали за случая на ОДЧ. На мястото пристигнал
екип на КАТ, който тествал водача за употреба на алкохол, като пробата се
оказала положителна. Самият подсъдим признал пред полицейските служители, че по
– рано е изпил две чаши уиски и около четири бири, след което потеглил с буса в
посока с. Реброво. После спал няколко часа в буса и решил отново да потегли.
По аналогичен начин и
дори още по – конкретно събитията са описани пред съда от свидетеля С.Ч..
Същият си спомня, че деянието е извършено ранна пролет, преди около година и
половина. Вниманието на св. Ч. и на колегата му св. И. било привлечено от
процесния бял бус, тъй като под гумите на същия имало намотана мрежа, която се
влачела зад превозното средство. Уточнява, че когато съзрели товарния автомобил,
същият се движел – потеглял от отбивката в посока главния път, където тъкмо се
включвал в движението. Двамата свидетели чрез помахване направили знак на
водача да спре. Последният се подчинил и слязъл от автомобила, като силно лъхал
на алкохол. Самоличността му установили по личните документи, които сам той им
представил. Подсъдимият признал пред свидетелите, че сутринта е употребил
алкохол. Свидетелите И. и Ч. повикали пътна полиция. Колегите им от пътна
полиция тествали подсъдимия на място с дрегер, който отчел наличие на алкохол в
кръвта на 1,2 промила. Водачът отказал да даде кръвна проба за изследване, без
да излага мотивите си за това.
Свидетелят С.Я. с
точност посочва инкриминираната дата – 13.03.2019 г. Спомня си, че тогава е бил
изпратен по сигнал на отбивката при с. Владо Тричков, след чешма „…“. На
мястото заварил свидетелите И. и Ч. и подсъдимия П.. От колегите си свидетелят Я.
разбрал, че управляваният от подсъдимия бус е бил в движение преди да го спрат.
Св. Я. изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол. Тествал го с дрегер, който
отчел 1,42 промила, след което му съставил АУАН, издал му талон за медицинско
изследване и холограмни стикери.
Съдът кредитира
показанията на тримата разпитани свидетели, като взаимно подкрепящи и допълващи
се, непротиворечиви, подробни и обективни.
Подсъдимият,
възползвайки се от правото си да даде обяснения, заявява пред съда, че във
въпросния ден потеглил със служебния автомобил по предварително зададения му
маршрут. Било рано сутринта. Подс. П. извършил маневра назад, при която закачил
гореспоменатата мрежа. По собствените му думи същият много се разтревожил да не
бъде уволнен, поради което отбил и изключил двигателя на автомобила, за да
отстрани проблема. Когато обаче излязъл от буса, усетил студ и се върнал
обратно вътре. За да се стопли, включил отново двигателя и отпил от бутилката
уиски, която носел със себе си. Намерението му било да поспи и да довърши
служебните си задачи към 17 часа. Около 11:00 – 11:30 часа се пробудил и видял
спиращия до него полицейски автомобил. Съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимия, тъй като същите са нелогични и се опровергават от събраните
свидетелски показания. И тримата разпитани свидетели категорично заявяват, че когато
са забелязали процесния бус, същият е бил в движение, като тъкмо е навлизал от
странична отбивка в главен път. Твърдението на подсъдимия, че автомобилът е бил
с включен двигател, но на място, остава изолирано. Наред с това, лишено от
логика е обяснението, че подсъдимият изключително се е разтревожил да не бъде
уволнен само заради неволното закачане на една мрежа, да е спрял, специално, за
да разреши проблема, а накрая без да предприеме каквито и да е действия по
отстраняване на мрежата, просто да се е отказал и да е отложил задачите си за
след цели няколко часа. Недостоверно звучи и твърдението, че времето е било
толкова студено, че се е наложило подсъдимият да се стопли, като включи
двигателя и употреби алкохол. Деянието е извършено през месец март, когато
температурите далеч не са минусови, още повече, че е било почти обедно време.
Поради изложеното, съдът приема обясненията на подсъдимия единствено като израз
на правото му на защита, но не и като притежаващи доказателствена стойност.
От Талон за
изследване № 0047123 (л. 21 от досъдебното производство) се установява, че на
подсъдимия, в качеството му на водач на т. а. марка „Форд“, модел „Транзит Кустом“ с рег.№ …. на 13.03.2019 г. в
12:03 ч. е извършена предварителна качествена проба с техническо средство – Дрегер 7510 АRВА
0099. В талона е отбелязано още, че техническото средство е отчело положителен
резултат, а именно 1.42 ‰, с които показания подсъдимият изрично се е съгласил,
изписвайки саморъчно „приемам напълно показанията“, след което е положил
подписа си. В талона се съдържа и указание към подсъдимия, че следва да се яви
във ФСМП – Своге за извършване и на лабораторно изследване.
Съгл. Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 13.03.2019 г., при процесната
проверка подсъдимият е признал пред органите на реда, че е употребил около 300
мл. уиски. Отбелязано е, че подсъдимият е със запазена координация и говор, но
от него се долавя мирис на алкохол. В протокола е отразено също, че подс. П.
отказва да даде кръвна проба и да се подложи на медицинско изследване.
От Списъка от
05.11.2018 г. на средства за измерване преминали периодични проверки в мястото
на постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол, се установява, че процесното
техническо средство Дрегер 7510 фабричен № АRВА 0099 е преминало
периодична проверка и в този смисъл е годно за употреба според предназначението
си.
Съгл. Писмо изх. №
1895/17.10.2019 г. на „….“ ЕООД, на инкриминираната дата 13.03.2019 г.
процесният автомобил е предаден на подсъдимия в 00:00 часа.
От разпечатката от GPS –
устройството, монтирано в процесния товарен автомобил, се доказва, че
действително за 24-часовия период на инкриминираната дата, бусът е редувал
пътувания и спирания, различни по продължителност, включително след като е
засечен в района на Искърското дефиле. Във времето обаче, когато според
обвинението е бил засечен от полицията, а именно 11:25 часа, бусът е бил в
движение за една минута, за което време е изминал 100 метра (0,1 км) с ниска
скорост. Следователно разпечатката не опровергава свидетелските показания,
според които в момента на проверката товарният автомобил се е движил и тъкмо е
потеглял, а напротив – потвърждава ги. Изминатите 100 метра преди намесата на
полицията съвсем не са незначително разстояние, а още по – малко могат да
обусловят извод, че превозното средство е било статично.
Видно от Справка за
нарушител/водач (л. 25-28 от ДП), подсъдимият е санкциониран по
административно-наказателен ред за нарушения по ЗДвП, включително в скорошни
периоди.
От актуалната справка за
съдимост на подс. П. се установява, че същият е осъждан.
Съгласно Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 19.03.2019
г., същият е родител на едно дете, разчита единствено на трудови доходи и не
притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.
Видно от заверено копие на
Удостоверение за раждане серия МЛДР, № …, изд. от С. община на … г. въз основа
на Акт за раждане №…./…. г., подсъдимият е родител на дете, което понастоящем е
малолетно.
Съгл. Служебна бележка изх.
№ 60-01-11-53382/26.11.2019 г., изд. от Агенция по заетостта, подсъдимият е
безработен, считано от 30.04.2019 г.
От
правна страна
Подсъдимият е
осъществил всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е управлявал като водач моторно превозно
средство, а именно товарен
автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит Кустом“ с рег. № … – включил е
двигателя на същия и го е привел в движение. Тези действия подсъдимият е
предприел, след като е употребил алкохол и при доказано наличие на концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 %, а именно 1,42 %. Концентрацията на алкохол в
кръвта е установена по надлежния ред, регламентиран в чл. 3 от Наредба № 1/2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, като подсъдимият е бил тестван на
местопрестъплението от контролните органи с годно и технически изправно
средство - Дрегер
7510 фабричен № АRВА 0099, съставен му е АУАН, попълнен е протокол за
установяване употребата на алкохол по образец и му е издаден талон за
медицинско изследване, придружен от 8 бр. стикери.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
като деецът е съзнавал противоправността на извършеното и запретата, установена
от закона, съзнавал е общественоопасните последици, но въпреки това във волеви
план е целял именно да осъществи изпълнителното деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК. Така описаната субективна страна на престъплението се извежда от
обективните факти, доказани по делото – подсъдимият признава, че по своя воля е
употребил алкохол, като е доказано, че след това е предприел управление на
поверения му служебен автомобил, като дори се е насочил към главен път, където
се предполага, че движението е по – интензивно.
Деянието не може да се окачестви
като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като притежава
обществена опасност – употребявайки алкохол и потегляйки на път с МПС,
подсъдимият осъзнато и волево е поставил себе си в положение, в което личният
му самоконтрол е занижен, поведението му е непредвидимо и са застрашени всички
участници в движението.
Не е налице и хипотеза на неизбежна
отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК. По категоричен начин бе опровергана защитната
теза на подсъдимия, че е извършил деянието, за да гарантира свои блага, имащи
приоритет, а именно за да се стопли е употребил алкохол и е запалил двигателя.
Както бе посочено по – горе в изложението, през месец март температурите не са
толкова ниски, че да крият риск от измръзване и да застрашават човешкия живот и
здраве.
По
наказанието
За престъплението по чл. 343б,
ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 3 години, както и кумулативно
наказание „глоба“ в размер от 200 до 1000 лв. Като единствено отегчаващо
отговорността обстоятелство бе отчетено обремененото съдебно минало на
подсъдимия. Фактът, че подсъдимият е баща на малолетно лице не може да се
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото не е
мотивирало по някакъв житейски оправдан донякъде начин подсъдимия да извърши
престъплението, като дори родителската отговорност е следвало да възпре дееца. Съдът
обаче съобрази, че настоящото наказание „лишаване от свобода“ се явява първо по
ред ефективно за подсъдимия, както и че същият следва да търпи наред с него
наказание ЛОС за срок от две години по предходно наказателно производство. По
отношение на наказанието „глоба“ съдът взе предвид и тежкото понастоящем
имуществено състояние на подсъдимия. Затова двете наказания бяха индивидуализирани
между минималния и средния размер, а именно лишаване от свобода за срок от 1
година и 2 месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, бук. „в“ от ЗИНЗС да
се изтърпи ефективно при първоначален строг режим, както и „глоба“ в размер на
300 лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК бе постановено подсъдимият да изтърпи
отделно отложеното наказание ЛОС за срок от 2 години по НОХД № 807/2018 г. по
описа на СРС, при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл. 343г, вр. с чл. 343б, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
императивно предвижда и кумулативно наказание лишаване от право за управление
на МПС, каквото настоящият съдебен състав пропусна да наложи с присъдата.
Визираният процесуален пропуск обаче е неотстраним от първоинстанционния съд.
Въз основа на всички гореизложени мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: