РЕШЕНИЕ

№666

гр. Перник, 21.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Роза Ризова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 08000 описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

             По изложените в исковата молба обстоятелства, “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД- гр.София е поискало да бъде установено по отношение на  М.И.Е., с ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит№ **********/22.04.2016 г., че дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор, в общ размер на 2964,51 лв., от който неизплатена главница в размер на 2149,58 лв., договорна лихва в размер на 769,63 лв. за периода от 25.01.2017г. до 26.03.2017г., обезщетение за забава в размер на 45,30 лв. за периода 25.01.2017г. до 05.07.2017 г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

            В условията на евентуалност, се моли в случай, че бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена М.И.Е., ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № **********/22.04.2016 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за заплати сума в общ размер 2919,21 лв. лв., от които 2149,58 лв. главница и 769,63 договорна лихва, за периода от 25.01.2017 г. до 26.03.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението, както и да бъде осъдена да заплати направените разноски в настоящето и заповедното производство  . 

Ответника, чрез служебно назначения му процесуален представител с депозирания отговор на исковата молба е оспорил размера и основанието на  предявените искове, тяхната процесуална допустимост, като моли производството по делото да бъде прекратено, респективно исковете да бъдат отхъврлени като неоснователни и недоказани.   

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

              От приложеното към настоящето, гр.дело  № ****/**** г. по описа на Районен съд Перник, ГК, VII с-в., по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.И.Е., ЕГН **********. По делото в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Със свое разпореждане, съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си, което е било сторено в указания от съда срок.  Предвид изложеното настоящия иск е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.   

              Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, се установява, че  на  22.04.2016 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № **********   с ответника М.И.Е., ЕГН **********. На основание така сключения Договор, ищеца е предоставил сума в размер на 3758,54 лв.. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит- 2000 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 273,70 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план /инкорпориран в самия договор, предвид възраженията на ответната страна в тази насока/, предвид заявеното му желание в искането- декларация  .  Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 273,70 лв. да се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***.   В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка живот видно от чл. 7.1 в размер на 280,80 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 3758,54 лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски - 35 вноски в размер на 104,41 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 104,19 лв. Уговореният

процент е в размер на 27,09 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят е имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25.01.2017 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.01.2017 г., 25.02.2017 г., 25.03.2017 г., като този отрицателен факт не се оборва от ответната страна в настоящето производство с допустимите за това доказателствени средства.

             В Договора е уредена предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса за контакт, посочен в договора. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведмоят за това в писмен вид. Доказаването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. В случая „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е представила квитанция, според която уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен адрес,***, п.к. 2300, ул. „Б.” № 14. Достатъчно е изпращането на писмото да се извърши до посочения от страната адрес, за да се счита връчването за редовно. В тежест на страните по договора е да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени. Видно е, от приложена обратна разписка за доставка на пратка * ** **** ****** *, с бар код: *************, че длъжникът М.И.Е., ЕГН ********** е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес, който е посочен като постоянен. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код: *************   е изпратено до посочения в договор за кредит постоянен адрес. Видно е от обратната разписка за доставка на пратка * ** **** ****** *, с бар код: *************, че пратката е получена на адреса от Ангел Евлогиев.

             Видно от заключението на вещото лице Я.П.А. по допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, на основание направените констатациите след проверка в счетоводството на ищеца, същото е установило, че  общата сума, съгласно член 10 от процесния договор, дължима от потребителя е 3 758,54 лева. Средствата са се превеждали по сметка на потребителя, открита в „Ти Би Ай банк" ЕАД IBAN: ***. Срокът за усвояване на кредита е бил до три дни от датата на сключване на договора и крайния срок за погасяване на кредита е 25.04.2019 г. По сключения Договор за предоставен кредит № ********** от 22.04.2016 г. за сумата от общо 3758,54 лева, кредитополучателят, видно от извлечението по банковата сметка, е платил общо 839,55 (осемстотин тридесет и девет лева 55 стотинки) лева, с което са погасени:

 - 404,92 лева главница по погасителни вноски от № 1 до № 8

- 434,41 лева договорна лихва по погасителни вноски от № 1 до N° 8 и частично от N9 9  - 0,22 лева законна лихва за забава по погасителни вноски.

             Неплатените суми по Договор за предоставен кредит № ********** от 22.04.2016 г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.07.2017 г., са в размер на 2 919,21 (две хиляди деветстотин и деветнадесет лева 21 стотинки) лева, от тях:

-                      2 149,58 лева главница, представляваща разлика между предоставен заем от 2554,50 лева и платената сума в размер на 404,92 лева

-                      769,63 лева лихва общо, представляваща разлика между лихвата по договор в размер на 1204,04 лева и платената сума в размер на 434,41 лева

              Неплатената сума за обезщетение за забава в плащанията е в размер на 45,30 лева  .

              Сумата по Договор за потребителски кредит № **********/22.04.2016 г. в размер на 2554,50 лева е постъпила по сметка IBAN: *** М.И.Е. на 22.04.2016 г. Със същата дата - 22.04.2016 г. е преведена от банковата сметка: 280,80 лева по застраховка „живот агент", 273,70 лева еднократна такса за оценка на риска 2000,00 лева са изтеглени от кредитополучателя М.И..

Както бе посочено по делото не се спори между страните, че ответника  след внасяне на няколко месечни вноски е преустановила плащанията по кредита. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид на горното съдът намира, че така предявените искове следва да бъда уважени до пълният им размер.

 Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди и законната лихва за забавено плащане върху  дължимите суми считано от 25.01.2017г. до 05.07.2017г., в размер на 45.30 лева, ведно и със законната лихва върху главницата от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.07.2017г. до окончателното и изплащане.  

 Съдът не споделя изложените съображения от служебно назначения процесуален представител на ответника в отговора на исковата молба и допълнителните становища по същество на делото. Всички твърдени положителни факти и основания, останаха неоказани в настоящето производство, предвид разпределената доказателствена  тежест с доклада извършен по реда на чл.146 от ГПК от ответната страна, като съответно твърдените отрицателни факти /липса на представителна власт на надлежно упълномощено лице от ищеца при подписване на договора и по отношение на други документи/съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ, същите са потвърдени при липса на оспорване на от страна на ищеца.

 Предвид изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски в общ размер на 785.98 лева, за заплатена държавна такса и  изплатено възнаграждение на вещо лице и на особен представителна ответника, като следва да бъде отбелязано, че юристконсултско възнаграждение в заповедното производство е 50.00 лева а съдът определя в настоящето такова от 100.00 лева, а несъобразно претенциите на ищеца съобразно представения списък с разноските по реда на чл.80 ГПК  .   

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Е., с ЕГН **********,***, п.к. 2300, ул.„Б.” № 14, че дължи на “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД- гр.София със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ”Димитър Жаджикоцев”, № 52-54 с ЕИК *********, представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов,  в качеството си на кредитополучател  по Договор за потребителски кредит№ **********/22.04.2016 г.,  сумата в общ размер на 2964,51 лв., от които неизплатена главница в размер на 2149,58 лв., договорна лихва в размер на 769,63 лв. за периода от 25.01.2017г. до 26.03.2017г., обезщетение за забава в размер на 45,30 лв. за периода 25.01.2017г. до 05.07.2017 г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 410 от ГПК – 19.07.2017г., до окончателното изплащане на задължението .  

ОСЪЖДА  М.И.Е., с ЕГН **********,***, п.к. 2300, ул.„Б.” № 14,,   да заплати на “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД- гр.София със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ”Димитър Жаджикоцев”, № 52-54 с ЕИК *********, представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов, направените по делото разноски в размер на  785.98   лева.              

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

              След влизане в сила на решението да се върне гр.дело №00****/****г. по описа на ПРС, с препис от настоящето решение.

                                                   

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: