№ 2148
гр. София, 08.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110215359 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ф. Ц. (подадена чрез адв. Р.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-018602 от 19.09.2022г., издадено от Г.В.Б. - Началник Група
в Отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с
което на жалбоподателя Ц. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра на
вътрешните работи на С. Ф. Ц. са отнети и 10 контролни точки.
В подадената жалба се казва, че Наказателното постановление и Актът са
незаконосъобразни, тъй като са издадени при съществени процесуални нарушения,
недоказаност и необоснованост. Не било ясно какъв вид свидетел по чл.40, ал.1 от ЗАНН е
посоченият в Акта свидетел. Нарушителят не бил собственик на моторното превозно
средство (МПС). След като регистрацията на МПС-то е била служебно прекратена на
24.05.2022г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, компетентните органи са били длъжни да
уведомят собственика на автомобила. В случая, обаче, собственикът на МПС-то не е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. Освен това се посочва, че
автомобилът е бил с белези на редовна регистрация /с табели/. Не е имало и друг външен
израз, който да доказва прекратената регистрация. Поради това ползвателят на МПС-то не е
разполагал с информация за това обстоятелство. От тук съответно не може да се направи
извод, че поведението на жалбоподателя е виновно. В Акта и в НП липсвали факти,
1
свързани със субективната страна на вмененото нарушение. Ползвателят на МПС-то не е
имал знание за извършването на твърдяното административно нарушение. Поради това се
приема, че Наказателното постановление е необосновано. Претендира се и за маловажност
на случая. Иска се СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление, както и да
присъди в полза на жалбоподателя направените от него разноски по делото.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят С. Ф. Ц. не се явява лично. Адвокат Р. също
не се явява пред настоящата съдебна инстанция, но вместо него в съдебното следствие взема
участие адв. Л.. В съдебно заседание на 08.02.2023г. адв. Л. заявява, че поддържа жалбата, а
по време на съдебните прения моли за отмяна на Наказателното постановление като
незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че не е изпълнен съставът на чл.143, ал.10 и ал.11 от ЗДвП, тъй като няма получено
съобщение от собственика на МПС-то, нито от СДВР, нито от Гаранционен фонд, че е
прекратена регистрацията на автомобила. Поради това се приема, че жалбоподателят не
носи административна отговорност. Изтъква се, че С. Ц. не е собственик на МПС-то, а е бил
само ползвател и е нямало как да знае за прекратената регистрация. Претендират се и
разноски по списък.
Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява
и не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Лек автомобил „*** 2.0 И“ с рег. № *** е собственост на Филип Ц. Ц..
За този лек автомобил на 24.05.2022г. постъпило уведомление от Гаранционен фонд в
ОПП – СДВР, че е МПС-то е без застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В тази връзка на 24.05.2022г. била прекратена регистрацията на
превозното средство на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, което било съответно отбелязано в
АИС-КАТ, без обаче от ОПП – СДВР да са уведомили собственика на автомобила за това.
На 09.06.2022г. С. Ф. Ц. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** в гр. София,
ул. „Х. Силянов“ с посока на движение от ул. „Търговска“ към бул. „Ломско шосе“. Около
23:53 часа на 09.06.2022г. на кръстовището на ул. „Х. Силянов“ с ул. „Екзарх Стефан“ С. Ф.
Ц. бил спрян за проверка от Р.Б. и А.С. – служители на ОПП-СДВР. В хода на проверката се
установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10
от ЗДвП на дата 24.05.2022г. Поради това Р. Х.в Б., в присъствието на А.С. С.ов, съставил
срещу С. Ф. Ц. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №
684207 от 09.06.2022г. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от този Акт е
връчен на С. Ф. Ц. срещу подпис на 09.06.2022г.
След това за автомобила била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за което постъпило съответното уведомление от Гаранционен фонд в
ОПП – СДВР на 11.06.2022г. и била възстановена регистрацията на автомобила, за което
било направено отбелязване в АИС-КАТ.
2
С писмо рег. № 4332р-35830 от 01.07.2022г. от ОПП – СДВР уведомили Началника
на 02 РУ – СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 09.06.2022г. на
територията на 02 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП
– СДВР изпратили административно – наказателната преписка на 02 РУ – СДВР, а от там и
на СРП, където била образувана пр. пр. № 30315/2022г. по описа на СРП. С Постановление
на прокурор от СРП от 22.07.2022г. (изведено в деловодството на СРП на 25.07.2022г.) е
отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по
материалите, съдържащи се в пр. пр. № 30315/2022г. по описа на СРП. Препис от
прокурорския акт, ведно с материалите от административно – наказателната преписка били
изпратени на 02 РУ – СДВР, а от там с писмо били препратени по компетентност на ОПП –
СДВР.
На 19.09.2022г. Г.Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 22-4332-018602, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на С. Ф. Ц. са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра
на вътрешните работи на С. Ф. Ц. са отнети и 10 контролни точки. Ц. получил препис от
Наказателното постановление на 03.11.2022г. и на 11.11.2022г. подал чрез адв. Р. жалба по
пощата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : плик от жалба; Постановление на прокурор от СРП
от 22.07.2022г. за отказ от образуване на досъдебно производство; писмо до Началника на
Сектор „Охранителна полиция“ при 09 РУ - СДВР с рег. № 4332р-65234 от 01.11.2022г.;
справка картон на водача; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 7076 от 11.01.2023г. с
приложени справка за собствеността на МПС с рег. № *** и справка за регистрации на МПС
с рег. № ***; писмо от СРП с вх. № 288582 от 23.12.2022г. с приложени материали от пр. пр.
№ 30315/2022г. по описа на СРП (Постановление на прокурор от СРП от 22.07.2022г. за
отказ от образуване на досъдебно производство; писмо от 02 РУ – СДВР до ОПП-СДВР;
писмо от ОПП – СДВР до Началника на 02 РУ – СДВР с рег. № 4332р-35830/01.07.2022г.;
АУАН № 684207/09.06.2022г.; справка за регистрации на МПС с рег. № ***; справка за
собствеността на МПС с рег. № *** и справка картон на водача).
Цитираните по-горе материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК, са обективни,
достоверни и еднопосочни. Поради това съдът ги кредитира напълно.
Писмото с рег. № 4332р-35830/01.07.2022г. (приложено на лист 28 от делото) и
АУАН Серия GA № 684207/09.06.2022г. (приложен на лист 29 от делото) са еднопосочни и
намират опора в писмените доказателства, приложени на лист 21-23, лист 30 и лист 31 от
делото. Поради това СРС ги кредитира и приема, че на 09.06.2022г. на С. Ф. Ц. е съставен
АУАН за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, но поради твърдения за съставомерност
3
по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е била изпратена от
ОПП – СДВР на 02 РУ – СДВР.
Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 7076 от 11.01.2023г. намира опора в справките на
лист 22-23 и лист 30-31 от делото. Освен това, като издадено от държавен орган, това писмо
има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го
кредитира и приема, че регистрацията на МПС с рег. № *** е била два пъти прекратявана по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП въз основа на уведомления от Гаранционен фонд, постъпили в
ОПП – СДВР по електронен път на 24.05.2022г. и на 02.11.2022г., като от ОПП – СДВР
признават, че не са уведомявали собственика на МПС-то за това. В случая писмото на лист
21 от делото съдържа неизгодно за издателя си признание (че от ОПП – СДВР не са
уведомявали собственика на автомобила за прекратената регистрация по чл.143, ал.10 от
ЗДвП), което е още едно основание съдът да приеме, че това писмо има доказателствена
сила за своя издател и съответно съдът да кредитира посочените в писмото факти.
Приложените по делото справки за собствеността на МПС с рег. № *** (на лист 22 и
лист 31 от делото), за регистрации на МПС с рег. № *** (на лист 23 и лист 30 от делото) и за
предишни нарушения по ЗДвП (на лист 10 и лист 32 от делото) са обективни, достоверни и
като издадени от държавен орган, разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това СРС им се доверява напълно. От съвкупната преценка на
справките на лист 22-23 и лист 30-31 от делото се доказва, че лек автомобил „*** 2.0 И“ с
рег. № *** е собственост на Филип Ц. Ц. (т.е. не е собственост на жалбоподателя С. Ф. Ц.),
като на 24.05.2022г. е била прекратена регистрацията на това превозно средство на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП поради постъпило уведомление от Гаранционен фонд за
липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което било съответно
отбелязано в АИС-КАТ, както и че за същия автомобил на 11.06.2022г. е била възстановена
регистрацията и е било направено съответното отбелязване в АИС-КАТ. От справките на
лист 10 и лист 32 от делото се установява, че преди процесното деяние С. Ц. не е имал други
/предишни/ нарушения по ЗДвП, въпреки че жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС от 2013г.
Постановлението на СРП от 22.07.2022г. за отказ от образуване на досъдебно
производство е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с
доказателствената сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и
приема, че в СРП е била образувана пр. пр. № 30315/2022г. по описа на СРП, свързана с
процесното деяние, която е приключила с отказ на прокурора да образува досъдебно
производство.
Писмото с рег. № 4332р-65234/01.11.2022г. и писмото от 02 РУ – СДВР до ОПП-
СДВР (приложени на лист 9 и лист 27 от делото) са обективни и достоверни писмени
доказателства, които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Поради това съдът се доверява и на тези писмени доказателства.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповеди на
4
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г., както и на Акта за встъпване в длъжност на Г.Б.. От Заповед № 8121К-13180 от
23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. следва, че Г.В.Б. е заемала длъжността Началник на 01 група
„Административно – наказателна дейност” в 03 Сектор „Административно обслужване” към
ОПП – СДВР и на основание точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да издава Наказателни
постановления, включително и процесното НП. Това означава, че конкретното Наказателно
постановление е издадено от компетентно за това лице.
Констатациите от АУАН № 684207/09.06.2022г. намират опора в кредитираните по-
горе справки. Поради това и с оглед нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че
следва да кредитира и Акта.
В случая съдът е преценил, че не е доказателствено необходим разпитът на
посочените в АУАН лица – Р. Х.в Б. и А.С. С.ов, тъй като от писмото от ОПП – СДВР на
лист 21 от делото се доказва, че от ОПП – СДВР не са уведомявали собственика на МПС за
прекратената регистрация на автомобила, а по отношение на това какви са
индивидуализиращите белези на МПС-то, кой е неговият собственик и че автомобилът е бил
с прекратена регистрация в периода 24.05.2022г. – 11.06.2022г. данните се съдържат в
справките на лист 22-23 и лист 30-31 от делото, поради което не е наложително събирането
на косвени /гласни/ доказателства за същите обстоятелства.
Съдът дава вяра и на плика на лист 6а от делото, тъй като има достоверна дата. От
него се установява, че жалбата е била подадена по пощата на дата 11.11.2022г.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния /към месец ноември
2022г./ процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН на 09.06.2022г. е последвало препращане на
преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на Началника на 02 РУ –
СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била образувана пр. пр. №
30315/2022г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ
от образуване на досъдебно производство и чак след това е било издадено процесното
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от
ЗАНН относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй
като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от
ЗАНН. Поради това не е необходимо да се изследват въпросите дали АУАН е съставен в
5
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и от компетентно лице, дали съдържа реквизитите по
чл.42, ал.1 от ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и
без Акт – при отказ на прокурора да образува наказателно производство - може да се
образува административно-наказателно производство. От тук следва изводът, че
аргументите, развити в жалбата за неяснота на вида свидетеля по чл.40, ал.1 от ЗАНН в Акта
са неотносими към конкретното производство и начина, по който то се е развило. Въпреки
изложеното по-горе, за пълнота на изложението следва да се посочи, че АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел /посочен като „очевидец“/ и е подписан от него и от
актосъставителя; датата на съставяне на Акта съвпада с датата на извършване на
нарушението и установяване на дееца; налице са всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, а от
съставяне на АУАН до издаване на НП не са минали повече от 6 месеца.
Както в Акта, така и в НП деянието е описано по ясен и разбираем начин,
позволяващ на санкционираното лице да разбере за каква точно деятелност е ангажирана
отговорността му. Налице са всички изискуеми по чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити. Описани са времето и мястото на извършване на нарушението, изяснена е
посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, индивидуализиран е
автомобилът по марка, модел, регистрационен номер и собственик. Посочено е, че
превозното средство е със служебно прекратена регистрация, записано е от коя дата и на
какво основание. Изрично е посочено, че изпълнителното деяние на нарушението се състои
в това, че деецът е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация. Поради
това СРС счита, че е налице съответствие между фактическото и цифровото описание на
нарушението в обжалваното НП (както и в Акта). Според настоящия съдебен състав датата
на извършване на нарушението е ясно посочена и това е датата на спирането на водача за
проверка – 09.06.2022г. Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Именно поради това
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се счита извършено тогава, когато МПС е било в
движение „по пътищата, отворени за обществено ползване”. Само наличието на прекратена
регистрация на МПС /или липса на табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, или неплащане на пътни такси и липса на винетка/ не е
достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако
превозното средство не се движи. Според настоящия съдебен състав нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП е реализирано в момента и на датата, на която са реализирани всички елементи
от фактическия състав на това нарушение.
Именно с оглед цитираното по-горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
следва, че движението на МПС, което не е регистрирано (респ. е с прекратена регистрация) е
отделно и самостоятелно нарушение от движението на МПС, което няма регистрационни
6
табели или движението на МПС, за което няма заплатена пътна такса /винетка/. Това са три
самостоятелни нарушения, предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП и видно от текстовата част на
обжалваното Наказателно постановление в случая административното обвинение срещу С.
Ф. Ц. касае нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. За това, че управлението на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред или е с прекратена регистрация е отделно
/самостоятелно/ нарушение от това, свързано с управление на МПС, което е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер аргументи се извличат и от разпоредбата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП, където разграничението между фактическите състави на двете нарушения е
ясно отличимо чрез използвания израз „или“. Поради това са неоснователни доводите от
жалбата, че МПС-то не е било без регистрационни табели по време на извършване на
нарушението и поради това деянието не било съставомерно. Това дали автомобилът е бил
или не е бил оборудван с необходимите два броя регистрационни табели няма значение за
съставомерността на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Това дали С. Ф. Ц. е могъл
да предполага, че МПС-то е с прекратена регистрация не следва от посочените от
жалбоподателя и възпроизведени по–горе обстоятелства /дали автомобилът има
регистрационни табели/, а зависи единствено и само от това дали водачът на автомобила е
знаел, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Водим от изложеното СРС – 10 състав прие, че в случая не са допуснати процесуални
нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са ограничени
правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава и спорът
следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че С. Ф. Ц. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е било
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства показват, че на 09.06.2022г. жалбоподателят
действително е управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. София по ул. „Х.
Силянов“ с посока на движение от ул. „Търговска“ към бул. „Ломско шосе“. Този
фактически извод се доказва от АУАН и същевременно не се опровергава от нито едно
друго събрано по делото доказателство. На следващо място - от съвкупната преценка на
АУАН, справките за собствеността на МПС с рег. № *** и справките за регистрации на
МПС с рег. № *** се установява, че към процесната дата /09.06.2022г./ въпросното МПС е
било със служебно прекратена регистрация. От съдържанието на справките на лист 23 и
лист 30 от делото, както и от писмото от ОПП – СДВР на лист 21 от делото съдът достигна
до извода, че на 24.05.2022г. е постъпило по електронен път уведомление от Гаранционен
фонд в ОПП – СДВР за това, че автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“ и
на същата дата /24.05.2022г./ е била прекратена служебно регистрацията на МПС-то на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Поради това СРС приема, че формално са налице
елементите от фактическия състав на нарушението чл.140, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗДвП от
обективна страна.
7
В случая, обаче, това формално наличие на елементите на фактическия състав на
нарушението чл.140, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗДвП не е достатъчно, тъй като съдът констатира, че
неправилно е била служебно прекратена регистрацията на лек автомобил „***” с рег. № ***
на 24.05.2022г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. За да се прекрати служебно
регистрацията на един автомобил на основание чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е достатъчно
в ОПП – СДВР да получат уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането (за това, че автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“), тъй
като е необходимо да се уведоми и собственикът на превозното средство. В случая от писмо
на ОПП – СДВР с вх. № 7076 от 11.01.2023г. се доказва, че собственикът на МПС с рег. №
*** не е бил уведомен. Липсата на уведомяване на собственика означава, че фактическият
състав на чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е изпълнен, поради което и отбелязването в АИС-
КАТ, че автомобилът е с прекратена регистрация на 24.05.2022г. се явява преждевременно
действие – несъобразено с изискванията на закона. Това на своя ред означава, че щом
незаконосъобразно е била прекратена регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10
от ЗДвП (без да е бил уведомен собственикът на автомобила), то по аргумент на противното
това означава, че не са били налице основанията за прекратяване на регистрацията на МПС-
то, от където пък следва, че не е доказано конкретното административно – наказателно
обвинение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от обективна страна.
От субективна страна също не е доказано извършването на процесното нарушение,
тъй като нито собственикът на автомобила, нито ползвателят му към 09.06.2022г. не се
доказа да са знаели, че е служебно прекратена регистрацията на МПС с рег. № *** и
развитите в тази връзка доводи в жалбата се явяват напълно основателни и се споделят от
решаващия съдебен състав.
Водим от гореизложеното съдът прие, че административно – наказателното
обвинение срещу С. Ф. Ц. не е доказано и съответно не следва да се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС.
Поради това обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло
отменено поради недоказаност на административно – наказателното обвинение срещу С. Ц..
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 08.02.2023г. е представен
списък с разноски, който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 650 лева според договора за правна защита и съдействие на
лист 6 от делото и списъка с разноски на лист 36 от делото. Според чл.143, ал.1 от АПК и с
8
оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП (в случая това е ОПП - СДВР) следва
да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000 лева (както в случая – 200 лева)
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева (след измененията в
цитираната Наредба, обнародвани в ДВ бр.88 от 04.11.2022г.). Уговореното и изплатено на
08.11.2022г. (видно от лист 6 от делото) възнаграждение на Адвокатско дружество „Р.“ в
случая е над 400 лева, а именно 650 лева. Доколкото адвокатът на С. Ф. Ц. е взел участие
само в едно съдебно заседание пред СРС, продължило по-малко от половин час и правният
спор не се отличава с фактическа или правна сложност, настоящият съдебен състав счита, че
следва на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокат в размер не на действително
направените, а до размера на минимално определеното адвокатско възнаграждение според
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради всичко това ОПП – СДВР следва да бъде осъден да
заплати на С. Ф. Ц. за направени от него по делото разноски за адвокат сумата от 400 лева, а
за разликата над 400 лева до пълния претендиран размер от 650 лева – искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-4332-018602 от 19.09.2022г.,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на С. Ф. Ц. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи са му отнети и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция” при СДВР да заплати на С. Ф. Ц. с ЕГН
********** сумата от 400 (четиристотин) лева за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Ф. Ц. за присъждане на разноски за
разликата над 400 лева до пълния претендиран размер от 650 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9