Решение по дело №14/2022 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 47
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 12 март 2022 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20225140200014
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Кърджали, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200014 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1947-000489 от 02.11.2021 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лв., както и е постановено отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539
на МВР, на С.С.Е. от с.***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят С.С.Е. атакува наказателното постановление, като изразява
несъгласие с изложените в същото обстоятелства. Твърди, че не е нарушил закона, тъй като
пешеходците не спрели на червен за тях светофар.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Моли за
отмяна на издаденото наказателно постановление, като отново изтъква, че на процесното
място пешеходците минали на червено.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
1
фактическа страна следното:
На 26.10.2021 г. свидетелят Б.Д. бил на работа като мл. полицейски инспектор в РУ-
Кърджали. Около 13.20 часа той се движел с обозначен патрулен автомобил в гр.Кърджали
по ул.„Стефан Стамболов“. Непосредствено преди него се движел и лек автомобил марка
„***” с рег.№ ***. Полицейският служител възприел, че водачът на автомобила „***“ завил
надясно по бул.„Христо Ботев“, при което не спрял и не осигурил предимство на стъпилите
и преминаващи пешеходци по пешеходна пътека тип М8.1. Те пресичали от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на водача, но той не ги пропуснал, а отнел предимството им и
продължил надясно по бул.„Христо Ботев“. Виждайки това, свидетелят Б.Д. последвал
нарушителя и близо до ресторант „Ориентал“ успял да го спре. Той извършил проверка, при
която установил, че автомобилът „***” с рег.№ *** се управлява от жалбоподателя С.С.Е.. В
присъствие на свидетеля Т.Н., срещу нарушителя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, който той подписал и получил с
възражение. На 02.11.2021 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което
на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП наложил на С.С.Е. административно наказание
„глоба” в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява показанията на свидетелите Б.Д. и
Т.Н.; Акт за установяване на административно нарушение от 26.10.2021 г., чиято
доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не бе оборена; Справка за регистрация и
собственост на лек автомобил „***” с рег.№ ***; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Заповед № 8121з-825 от
19.07.2019 г. на МВР; Заповед № 292з-1255 от 25.06.2018 г. на ОД МВР-Кърджали,
установяващи материалната компетентност на наказващия орган и на актосъставителя. При
анализа на гласните доказателства съдът възприема изцяло показанията на свидетелите Б.Д.
и Т.Н., тъй като намира същите за логични, последователни и съответни помежду си и със
събраните писмени доказателства по делото. Първият от тях е очевидец и дава сведения за
извършеното на инкриминираната дата и място нарушение и неговия автор, а именно
жалбоподателят, който управлявал лек автомобил „***” с рег.№ *** по ул.„Стефан
Стамболов“ и завил по бул.„Христо Ботев“ в гр.Кърджали, при което не пропуснал
пресичащите пешеходци по обозначена пешеходна пътека. Свидетелят по несъмнен начин
установява описаните в акта и наказателното постановление обстоятелства, свързани с
времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Той е категоричен, че
пешеходците са пресичали правилно по сигнализираната пешеходна пътека, но
жалбоподателят им отнел предимството и минал, без да ги пропусне.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
2
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят е отнел предимството
и не е пропуснал правилно пресичащи пешеходци по обозначена пешеходна пътека.
Нарушението е доказано и правилно е квалифицирано от наказващия орган. Посочената
санкционна норма е тази на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с
„глоба“ от 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна
пътека. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е
съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще
бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 8 точки на
основание чл.6, ал.1, т.14 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в
акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Безспорно доказано е и самото нарушение от показанията на свидетеля Б.Д., който е
очевидец на деянието. Същият категорично опровергава твърдението на жалбоподателя, че
пешеходците са пресичали неправилно. Ето защо, наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
3
разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1947-000489 от 02.11.2021 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лв., както и е постановено отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539
на МВР, на С.С.Е. от с.***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА С.С.Е. от с.***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4