№ 608
гр. Русе, 04.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201402 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А.Я. против Наказателно постановление № 20-1085-
002450 от 17.07.2020 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Русе, с което на основание чл. 180, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП му е било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл. 53, ал. 2
от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени, тъй като жалбоподателят не е извършил нарушението, във връзка с което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. А.К., който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в
хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и
претендира разноски за процесуално представителство.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
1
е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в
законоустановения срок – обжалваното наказателно постановление е получено от
жалбоподателя на 09.07.2021 г., а жалбата е подадена на 07.07.2021 г., касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 09.06.2020 г., около 03:00 часа, жалбоподателят А.Я., управлявайки лек
автомобил Форд Транзит Конект, с рег. № РВ8087ТС, собственост на Л.Д., направил
опит да пресече релсов път, находящ се в местност Касева чешма и местност Образцов
чифлик. В хода на извършената от него маневра управляваното от него МПС не могло
да преодолее релсите и заседнало на релсовия път, като водачът и намиращите се в
МПС-то пътници успели да го напуснат. Непосредствено след това преминаваща
композиция, съставена от локомотив и четири пътнически вагона, блъснала лекият
автомобил, причинявайки ПТП с имуществени вреди.
С оглед така настъпилото ПТП бил подаден сигнал, като местопроизшествието
било посетено от свидетеля Т.Г.. След като извършил оглед и снел обяснения от
машиниста на влака и намиращите се в близост три лица, свидетелят Г. приел, че с
поведението си, изразило се в преминаване през железопътен прелез, без да се убеди
предварително, че няма да се наложи спиране върху железопътните релси, Я. е
осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДвП. В тази връзка
свидетелят Г. съставил АУАН № 20-1085-002450/14.06.2020 г., който бил подписан от
Я. без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
При идентична фактическа обстановка бил съставен и Протокол за ПТП №
1769357/14.06.2020 г.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъществено нарушение на чл. 53, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 180, ал. 1, т. 3, пр. 2
от ЗДвП на жалбоподателя била наложено административно наказание „Глоба“ в
размер 150 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
2
доказателства – АУАН № 20-1085-002450/14.06.2020 г., НП № 20-1085-002450 от
17.07.2020 г., Протокол за ПТП № 1769357/14.06.2020 г., справка за промяна на
регистрация на МПС от АИС-регистрация, справка по история на ПС от АИС-
регистрация, справка за нарушител/водач, писмо от Община Русе, както и гласни
доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Т.Г. и П.П., които съдът кредитира
изцяло.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител –
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
3
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Същевременно съдът намира, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност не се установи жалбоподателят да е осъществил от обетивна страна
нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДвП водач на ППС не трябва да
започва преминаването на железопътен прелез, ако не е предварително убеден, че няма
да се наложи спиране върху релсите или на разстояние по-малко от два метра, поради
технически особености на превозното средство, условията на движение или други
предвидими причини.
Съгласно т. 50 от § 6 от ЗДвП железопътен прелез е пресичане на едно ниво на
път с железопътна линия.
От събраната по делото доказателствена съвкупност се установи по категоричен
начин, че на посочената в АУАН дата и място жалбоподателят А.Я. е направил опит да
премине с управляваното от него МПС през железопътните релси, вследствие от което
МПС-то е спряло на релсите и е било блъснато от преминаваща композиция, съставена
от локомотив и четири пътнически вагона. Същевременно от доказателствата по
делото – писмо от Община Русе и показанията на свидетеля Т.Г., се установи, че към
14.06.2020 г. мястото, на което е настъпило ПТП-то, не представлява железопътен
прелез по смисъла т. 50 от § 6 от ЗДвП и Наредба № 4 от 27.03.1997 г. за
железопътните прелези. В тази насока съдът счита, че не са били налице
предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на чл. 53, ал. 2 от ЗДвП.
При липсата на нарушение на чл. 53, ал. 2 от ЗДвП, то не следвало и на
жалбоподателя да се налага и предвиденото в чл. 180, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП
наказание „Глоба“ в размер на 150 лева.
Следва да се посочи, че деянието на жалбоподателя е могло да бъде
квалифицирано като нарушение на чл. 112, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона
за движение по пътищата, въвеждащ забрана за пресичането на релсов път извън
железопътните прелези, и съответно санкционирано на основание чл. 132, ал. 1 от
Закона за железопътния транспорт, предвиждащ административно наказание „Глоба“ в
размер от 200 до 500 лева. Съдът счита, че така приложената неправилна квалификация
не би могло да бъде преодоляна чрез изменение на наказателното постановление,
доколкото би се стигнало да съществено изменение на съставомерен факт, а именно, че
на местопроизшествието не съществува жп прелез, както и би се стигнало до прилагане
4
на санкционна разпоредба – чл. 132, ал. 1 от ЗЖТ, предвиждаща по-тежко наказание от
наложеното от АНО. Противното становище би било в нарушение на забраната за
reformation in pejus и в противоречие на подробните разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се установи
жалбоподателят да е осъществил нарушение на разпоредбата, във връзка с която е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, то съдът намира, че
наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция А.Я. е бил представляван
от адв. А.К., като в тази връзка е направено и искане за присъждане на направените
разноски за процесуално представителство. Видно от приложения по делото договор за
правна помощ /л. 29/ адв. А.К. жалбоподателят е заплатил сумата в размер на 300 лева
за процесуално представителство в брой. С оглед на направеното от АНО възражение
за прекомерност, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения искането за присъждане на направените от А.Я.
съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено
възнаграждение за адвокат, следва да се уважи на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН в
пълен размер от 300 лева, доколкото делото е с материален интерес до 1000 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-002450 от 17.07.2020 г.,
издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на
основание чл. 180, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗДвП на А.Я., с ЕГН: **********, е било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на
чл. 53, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на А.Я., с ЕГН: **********, сумата в
размер на 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6