Решение по дело №1936/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260574
Дата: 5 април 2021 г.
Съдия: Райна Георгиева Стефанова
Дело: 20201100901936
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ …..

Гр.София, 05.04.2021 г.

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа  година, в състав:

                                                          

                                                         СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА

при секретаря като разгледа докладваното от съдия Стефанова търговско дело 1936 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от „Т.“ ЕООД , с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от  управителя К.Д.чрез адв. А.И., със съдебен адрес:*** срещу „С.Б.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Б.- за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност.

Молителят твърди, че е продал на ответника въз основа на неформален договор за продажба суровини за хлебопроизводство на стойност 8377, 32 лева, като са издадени в периода 28.05.2019 година – 03.07.2019 година осем фактури, подробно описани в  молбата, от които е заплатена сумата от 411, 34 лева, с която частично е покрито задължението по най-старата фактура № 15334 от 28.05.2019 година. Сочи се, че по отношение на останалите фактури плащане няма и е налице пълно неизпълнение на сумата от 7965, 98 лева.

На следващо място излага доводи, че с извършеното частично плащане дружеството признава задълженията си, но отказва да ги заплати. Сочи, че му е известно, че ответникът има и други необслужвани задължения към търговци от бранша.

Изразява становище, че началната дата на неплатежоспособността е 30.05.2019 година-датата на неплатената фактура № 15350.

Прилага доказателства.Направени са доказателствени искания за допускане на ССчЕ.

Направени са доказателствени искания.

           Ответникът не взема становище по молбата.

По делото са събрани писмени доказателства. Изслушана е съдебна финансово-икономическа експертиза.

 

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

       

От служебно извършена справка в общодостъпния Търговски регистър при Агенцията по вписванията се установява, че ответникът е юридическо лице-ООД, вписано в ТР при АВ на 18.08.2014 година с основна икономическа дейност производство и търговия с хлебни изделия.

Установява се от приложените неоспорени доказателства, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни отношения, произтичащи от договори за покупко-продажба на  суровини за хлебопроизводство, за което са издадени фактури с № 15334/28.05.2019 година, № 15350/30.05.2019 година, № 15370/ 05.06.2019 година, № 15405/12.06.2019 година, № 15426/18.06.2019 година, № 15447/24.06.2019 година, № 15455/24.06.2019 година и № 15497/03.07.2019 година. Към всяка от фактурите е приложена стокова разписка, подписана от купувача.

От постъпилата от Служба по вписванията – гр. София справка вх. № 285650/10.11.2020 г.(л.74), се установява, че несе установяват  вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на „С.Б.“ ООД.

От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ вх. № 285041/09.11.2020 г.(л.71), се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 04.11.2020 г. „С.Б.“ ООД  е регистрирано като собственик на 6 пътни превозни средства-товарен автомобил Фиат Добло, първа регистрация 16.01.2002 година, товарен автомобил Фиат Скудо с първа регистрация 14.08.1996 година, товарен автомобил Фиат Скудо, с  първа регистрация 23.10.2001 година, товарена автомобил Фиат Скудо с първа регистрация 27.09.2004 година, товарен автомобил Фиат Скудо  с първа регистрация 02.10.2000 година, товарен автомобил Пежо  с първа регистрация 05.09.2018 година.

От постъпилата от ТД на НАП София справка вх. № 290025/19.11.2020г (л. 77), се установява, че задълженията на длъжника, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител  към 11.11.2020 година са в общ размер на                  188 240,10 лв.В справката се сочи, че са наложени обезпечителни мерки върху имущество на дружеството по реда на ДОПК, няма започнати действия по принудително изпълнение, както и неплатени публични задължения по ревизионни актове. От приложените постановления за налагане на обезпечителни мерки е видно, че са запорирани  по реда на чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3 във вр. с чл.195, ал.1-3 ДОПК горепосочените товарни автомобила като общата им застрахователна оценка, посочена в постановлението  от 26.10.2017 година възлиза на 15 900 лева, с постановление от 11.06.2019 година е наложен запор върху банкова сметка ***, 11 лева, а с постановление от 28.01.2020 година  - запор върху същата банкова сметка ***.

От изготвената и приета без възражения по делото съдебна финансово икономическа експертиза се установява, че общата стойност на издадените фактури от ищеца е в размер на 8377, 32 лева като е извършено частично плащане от ответника по една фактура от 28.05.2019 година на обща стойност 411,34 лева, съответно 61,34 лв на 10.10.2019 година, 300 лева на 12.03.2020 година и 50 лева на 03.06.2020 година. Процесните фактури са включени в дневника за продажбите  и справка декларация за ДДС за съответния период от ищеца и съответно в дневника за покупките и справка декларация за ДДС на ответното дружество, с изключение на фактура № **********/05.06.2019 година.Ответното дружество е ползвало правото си на данъчен кредит по процесните фактури с изключение на горепосочената от 05.06.2019 година.

Задълженията на ответното дружество в баланса към 31.12.2019 година са в общ размер на 354 хил.лв.Нетният оборотен капитал за 2016, 2017, 2018 и 2019 година е отрицателна величина, следователно краткотрайните активи не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. През 2016 и 2018 година дружеството е приключило с финансов резултат загуба, а 2017 и 2019 година с печалба.

С най-голям относителен дял от нетекущите активи за анализирания период от 2016 до края на 2019 година са дълготрайните материални активи , а с най-голям относителен дял от краткотрайните активи са вземанията на дружеството, които към 31.12.2018 година са в размер на 255 хил.лв, представляващи 69,9 % от краткотрайните активи, а през 2019 година  304 хил.лв- 79, 6%.

С най- голям относителен дял от краткосрочните задължения са другите задължения, като към 31.12.2016 са 96,5% от сумата на пасива, към 31.12.2017 година- 58, 2 %, към 31.12.20218 година- 69,9% и към 31.12.2019 година- 41,7%.

Общият размер на задълженията, произтичащи от търговски сделки и публичноправни задължения към 2016 година са 169 хил.лв, от които 159 хил.лв по търговски сделки и 10 хил.лв публично правни задължения, към 2017 година-   187 хил.лв,от които 142 хил.лв по търговски сделки и 45 хил.лв публичноправни задължения, 2018 -401 хил.лв, от които 279 хил.лв по търговски сделки и 122 хил.лв по публичноправни задължения и 2019 година- 354 хил.лв, от които 211 хил.лв задължения по търговски сделки и                  143 хил.лв- публичноправни задължения.

На база данните от баланса, коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за всяка година от анализирания период 2016-2019 година са под референтните стойности и показват, че дружеството не е било в състояние да погаси незабавно своите текущи задължения.

Към 31.12.2017 година и към 31.12.2019 година коефициентът на финансова автономност има стойност под 0,33, което показва че е налице превишение  на задълженията спрямо собствения капитал , т.е. съществуващите  задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието. Към 31.12.2016 година и към 31.12.2018 година коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност и показва декапитализиран собствен  и голяма зависимост на предприятието от външни източници на средства.

Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията. Обичайно този коефициент е между 0,25 и 0,5, но трябва да бъде най-много равен  или по -малък от 1-ца. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е по- голям. В случая  коефициентът за задлъжнялост за 2016 година и за 2018 година е отрицателна величина, а за 2017 година -  47, 7500, а за 2019 година- 12.6429.

Вещото лице няма връзка със счетоводството на ответното дружество и не разполага с инвентаризационен опис за наличност на активите., като дружеството не е открито на вписания в търговския регистър адрес, нито на посочения имейл.

За сравнение вещото лице е посочило, че коефициентите на ликвидност на „С.Б.“ ООД имат стойност значително под средните за бранша , въз основа на  отчетените пред НСИ предприятия с тази икономическа дейност от клас 10,71 по КИД 2008 „Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия“ за 2018 и 2019 година.

Няма данни за последното плащане, извършено от длъжника, поради липса на съдействие от страна на последния, нито за произхода на вземанията.

Публичноправните задължения нарастват от 2016 година от 10 хил.лв до 143 хил. лв през 2019 година.

Вещото лице е изготвило и алтернативен вариант на заключението, доколкото в баланса на дружеството са отразени данъчни и осигурителни задължения в размер на 143 хил.лв, а съгласно справката от НАП главницата е 155 124,41 лева и лихви 33 503,57 лева. Така разликата от 46 хил.лв в алтернативното заключение е включена в пасива на баланса, а в актива на баланса същата сума е отразена като разходи за бъдещ период като всички стойности на коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост са извън референтните стойности. .

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно чл.626 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест молителят следва да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника, така както са посочени в молбата по чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, посочената начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.

На ответника е указано, че носи тежестта да докаже следните факти и обстоятелства: 1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.

В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Съдът е сезиран с молба от страна с активна  процесуална легитимация по смисъла на чл. 625 от ТЗ -от кредитор на длъжника. Вземането на молителя произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1, вр. с чл.1, ал.1 от ТЗ.Налице е изискуемо парично задължение на длъжника към молителя от 30.05.2019 година.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Също така, за да се приеме че е налице неплатежоспособност, следва да се установи че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения е обективно състояние, което не се дължи на съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.

За целта е необходимо да се изследва цялостното финансово-икономическо състояние на предприятието – длъжник, чрез прилагане на коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, за да се даде отговор на въпроса дали дружеството притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. В тази връзка водещи са показателите за ликвидност и най-вече този за обща ликвидност.

Ликвидността определя способността на предприятието да обслужва текущите си задължения /тук се включва и съответния дял на дългосрочните задължения, дължими през съответната година/ към кредиторите с разполагаеми краткосрочни активи, които могат да бъдат превърнати в парични средства.

Стойността на показателя обща ликвидност следва да бъде над единица. Видно от заключението, вкл. и в алтернативния вариант коефициентът на обща ликвидност на дружеството в периода 2016-2019 година е извън референтните стойности, съответно  0,5858-2016 година, 0,6379- 2017 година, 0,7554-2018 година и 0,8729-2019 година и в алтернативния вариант 0,7725. За сравнение коефициентът на обща ликвидност на отчетените пред НСИ предприятия с тази икономическа дейност за 2018 година е 1,0617 и за 2019 година-1,1363.

Бързата ликвидност отразява възможността на дружеството да покрива текущите си задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови активи и налични парични средства, като се изключва стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните от краткотрайните активи. В случая коефициентът на бърза ликвидност за изследвания период е 2016 г.- 0,5680, 2017 година- 0,6264, 2018 година- 0,7120 и 2019 година- 0,8672, а по алтернативния вариант е 0,7675 при минимална референта стойност 0,8-1. /по данни на НСИ за отрасъла 0,7575/.Коефициентът за незабавна ликвидност на дружеството също са извън референтните стойности за целия изследван период. Коефициентът на абсолютна ликвидност , който показва степента на покритие на текущите задължения само с налични парични средства е в размер на 0,0237 за 2016 година, 0,0230 за 2017 година, 0,0190 за 2018 година и 0,0085 за 2019 година при референтна стойност по-голяма от 0,2.Т.е от изложеното е видно, че всички коефициенти на ликвидност на дружеството са извън референтните стойности.

Съгласно изготвените баланси към 31.12.2016 година дружеството разполага с парични средства в размер на 4 хил.лв, през 2017 година- 4 хил.лв, през 2018 година- 7 хил.лв, от които касова наличност 4 хил.лв и през 2019 година – 3 хил.лв. Липсват категорични данни дружеството да разполага с налични парични средства, поради липсва на предоставена информация и наложен запор от НАП върху банковите сметки.

 

Видно от справката на НАП срокът за доброволно плащане в изпълнителното производство на задълженията за лихва върху задължението по декларация образец 6 е 25.07.2017 година, а за главница от 25.05.2018 година по декларация образец 6 – универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване, данък върху доходите и приравнени на тях.

В производството не са представени доказателства до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, дружеството ответник  да е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. В същото време задълженията му към НАП нарастват с всяка следваща година. Липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност търговецът да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения и през настоящата финансова година. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „С.Б." ООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.

Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.

В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т. о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т. о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „С.Б." ООД ", следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т. е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.

По делото се установи, че към 31.12.2016 г. молителят е имал изискуеми задължения към НАП. Всички показатели както за ликвидност, така и за финансова автономност на дружеството показват, че още към края на 2016 г. дружеството е във силно влошено финансово състояние. Предвид неоспорените констатации на икономическата експертиза, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност, датира от края на 2016 година, като през 2017 е образувано изпълнително дело № *********/2017 по описа на НАП –ТД София за събиране на вземането на НАП , което все още не е погасено и нараства значително по размер.

 Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като бъде открито производство и обявена неплатежоспособността на дружеството.

Ответникът, предупреден за последиците по реда на чл.161 ГПК не е представил на вещото лице междинен финансов отчет за 2020 година, инвентаризационни описи и сравнителни ведомости, респ. доказателства че описаните краткотрайни активи съществуват, както и такива за вземанията си и списък на кредиторите , респ. не е ангажирал доказателства че е в състояние да изпълнява задълженията си и има имущество, с което да ги покрие, без опасност за кредиторите.

Това състояние на длъжника е необратимо, тъй като липсва възможност за посрещане на краткосрочните и текущи задължения към 31.12.2016 година, установена с показателите за ликвидност към посочената дата. Именно към тази дата дружеството е в трайна обективна  невъзможност да посреща паричните си задължения поради липса на ликвидни краткотрайни активи, чието осребряване да му даде възможност да извърши плащане на задълженията си. Това състояние продължава и към момента като не е преодоляно след 2016 година, когато дружеството приключва на загуба и коефициентът за обща ликвидност е най-нисък в  сравнение със следващите години от изследвания период- когато всички коефициенти са под референтните граници, а коефициентът за финансова автономност е отрицателна величина. Положителният финансов резултат през 2017 година  не променя този извод при коефициент на обща ликвидност 0,6379 . Пред посочената година коефициентът на финансова автономност е  под референтните стойности като през 2018 година  вече има отрицателна стойност и показва декапитализиран собствен капитал и голяма зависимост на предприятието от външни източници на средства. Същото се отнася и за 2019 година, когато общата ликвидност, съгласно алтернативния вариант на заключението е 0,7725.

Лошият показател на коефициента за финансова автономност /с норматив 0, 33/ при ниски показатели на коефициентите за обща и бърза ликвидност –извън референтни граници сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца. Налице е неплатежоспособност на длъжника към 31.12.2016 година при тези данни, като най-ранна дата на установяване на това състояние, а дори, ако длъжникът е извършвал към определени кредитори плащания и в по-късен момент /за което липсват конкретни данни, само съгласно експертизата са налице данни за частично плащане към молителя в минимален размер/, не е основание за извод, че обективното състояние на невъзможност да се покриват задълженията е настъпило в този по-късен момент.

Поради изложеното, са налице предвидените в закона предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност спрямо дружеството с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016 година.

На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на "С.Б." ООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че в производството се установява, че към момента това дружество не разполага с достатъчно парични средства,  с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 28.01.2021 г, съдът е определил сумата от 4 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на дружеството в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ / да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.

Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 29.01.2021 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. В този срок, нито до момента не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или доказателства, удостоверяващи, че длъжникът притежава бързоликвидно имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната дата, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, да допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото по реда на чл.632, ал.1, във вр. с чл.710 ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното производство по несъстоятелността може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, ако бъде удостоверено че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на СГС сумата необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността в размер на 4000 лева. Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговски регистър.

 

Така мотивиран, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, Софийски градски съд

                               

                                               Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.Б.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Б.и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността - 31.12.2016 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „С.Б.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Б.ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „С.Б.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Б..

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ  „С.Б.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото  на „С.Б.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

СПИРА производството по т. д. № 1936/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав.

УКАЗВА на кредиторите на „С.Б.“ ООД, с ЕИК ********,  и на длъжника, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 4 000 лв.

УКАЗВА на кредиторите на „С.Б.“ ООД, с ЕИК ********, и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен от търговския регистър.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията, включително от лицата по чл.613а, ал.3 ТЗ.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ, вр. с чл.624 ТЗ и чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.

 

 

                                     

      

                                                                  СЪДИЯ: