РЕШЕНИЕ
гр.
София, 16.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Христова въззивно частно гражданско дело № 49 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изп. дело №
20198510402236 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., рег. № 851 при Камарата
на частните съдебни изпълнители, срещу постановление за разноски от 17.10.2019
г. в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя „К.М.“ ЕООД на сумата от 200 лева, както и на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя
адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства
на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че в настоящия случай
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не намери приложение, тъй като към момента на изпращане на
поканата за доброволно изпълнение е извършено само действието по образуване на
изпълнителното дело и други действия не са били извършвани, като „Т.С.“ ЕАД е
изплатило изцяло дължимите суми в срока за доброволно изпълнение. Поради което
отправя искане за отмяна на атакуваното разпореждане и
намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до
сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подадено
възражение срещу
частната жалба от взискателя „К.М.“
ЕООД, в което се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че
адвокатското възнаграждение не е прекомерно и съответства на извършените
действия от адвоката и на материалния интерес по делото. Сочи се, че длъжникът
не е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение. Поради което се отправя
искане за отхвърляне жалбата на длъжника. Претендират се разноски.
По делото са изготвени мотиви по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ М.П.,
в които се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата.
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния едноседмичен
срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От представените в изпълнителното дело
писмени доказателства се установяват следните значими за решаването на спора
факти по делото:
Изпълнително
дело № 20198510402236 по описа за 2019 г.
е образувано по молба на взискателя „К.М.“ ЕООД срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране
на сумата по изпълнителен лист от 27.12.2018 г., издаден по т. д. № 3457/2018
г., по описа на САС, ведно с разноските по образуваното изпълнително дело, в
това число и адвокатски хонорар в размер на 350 лева.
С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжник на 08.10.2019
г.,
съдебният изпълнител е поканил последния на основание чл. 428, ал. 1 ГПК да
изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок от връчването, като
заплати дължимите на взискателя суми по изпълнителния лист, ведно с таксите и
разноските по изпълнението, включително и сумата от 350 лева – адвокатско възнаграждение
за изпълнителното производство. Противно на заявеното от жалбоподателя, по
делото липсват доказателства за доброволно изпълнение на дължимите суми в срока
за доброволно изпълнение или след това.
С възражение от 11.10.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е заявило, че намира за прекомерни посочените в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар и разноски, като е поискало определянето на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, а именно 200 лева. С разпореждане от 17.10.2019 г. съдебният изпълнител е намалил размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 350 лева на 300 лева. Длъжникът е атакувал това разпореждане, подавайки на 29.10.2019 г. разглежданата в настоящото производство частна жалба.
На 15.11.2019 г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ М.П., с която е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Съдебният изпълнител е уважил така подадената от взискателя молба и с разпореждане от 15.11.20219 г. е намалил адвокатското възнаграждение от 300 лева на 230 лева. ЧСИ е уведомил длъжника на 22.11.2019 г. за намаляването, като му е предоставил седмодневен срок да заяви, дали поддържа или оттегля подадената от него жалба от 29.10.2019 г. На 02.12.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е подало по изпълнителното дело молба, с която е отстранило нередовностите по частната си жалба и е предоставило платежно нареждане за внесена по сметката на СГС държавна такса, като не е направило изявление за оттегляне на жалбата си.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в случаите, когато: 1.
делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство,
2.
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда, или 3. разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи,
които не са приложени.
При положение, че в
конкретния случай липсва изложение от страна на жалбоподателя, а и по делото не
са приложени доказателства в тази посока, настоящият състав приема, че не е
налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради което в тежест на
длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното дело разноски.
Доколкото поканата за
доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 08.10.2019
г. и противно на заявеното от последния в
частната му жалба, по делото не са представени доказателства за доброволно
изпълнение на дължимите суми в срока за доброволно изпълнение, то съставът на
СГС намира, че при това положение жалбоподателят дължи адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за образуване на изпълнителното дело и за защита и
съдействие по него. С оглед материалния интереас по делото, окончателно
определеното от съдебния изпълнител адвокатското възнаграждение от 230 лева не
се явява прекомерно, съответно не следва да се намалява и размерът на дължимата
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Ето
защо жалбата на длъжника се явява неоснователна, а атакуваното разпореждане от 17.10.2019 г. на частен
съдебен изпълнител М.П. по изп. дело № 20198510402236 следа да бъде потвърдено.
По
разноските:
Доколкото
настоящото производство касае спор за изменени на разноските, то СГС намира, че
в него не се дължат разноски на страните.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, втори „б“ въззивен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане за
разноски от 17.10.2019 г. по изп. дело № 20198510402236 на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ М.П., рег. № 851 при Камарата на частните съдебни изпълнители.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.