и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Харитон Христов Лихов от гр.Кърджали, против решение № 103/15.11.2006 год. по Н.а.х.д. № 714/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата си касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционния съд бил приел, че е извършил визираното административно нарушение. Освен това съдът не бил взел предвид при постановяване на решението, че страда от заболяване, което не му позволявало винаги да ползува предпазния колан, за което бил представил писмени доказателства. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционният съд, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима. Релевираното от касатора касационно основание е това по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.I-во от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, а именно - неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон. Жалбата е неоснователна. С решение № 103/15.11.2006 год., постановено по Н.а.х.дело № 714/2006 год., Кърджалийския районен съд е потвърдил наказателно постановление № 4041/ 31.08.2006 год. на Началника на РПУ - Кърджали, с което на Харитон Христов Лихов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.4 т.7, предл.1-во от ЗДвП и наложено административно наказание „глоба” в размер на 40 лв., и на основание Наредба № I-139 на МВР са му отнети 10 контролни точки. За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че на 25.08.2006 год. около 16.45 часа в гр.Кърджали управлявал лек автомобил "Мерцедес" с ДК №К 99 26 АВ, без поставен обезопасителен колан по време на движение. На същата дата на жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 4041, в който органите за контрол върху движението по пътищата описали същата фактическа обстановка, като деянието на жалбодателя квалифицирали като нарушение по чл. 102 ал.1 от ЗДвП. На 31.08.2006 год. било издадено процесното Наказателно постановление от Началника на РПУ - Кърджали, в което била описана аналогична фактическа обстановка, която административнонаказващият орган квалифицирал като нарушение по чл.102 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 183 ал.4 т.7, предл.първо от ЗДвП е наложил на жалбодателя административно наказание „глоба” в размер на 40 лв., както и е постановил на основание Наредба № I-139 на МВР отнемането на 10 контролни точки от жалбодателя. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че жалбодателя е извършил вмененото му административно нарушение, като за да направи този извод е обсъдил събраните по делото доказателства и е отхвърлил като неоснователни доводите и възраженията на жалбодателя, свързани с наличието на заболяване у последния, което не му позволявало да поставя обазопасителен колан. Направил е извода, че наложените на жалбодателя наказания са съобразени с тежестта и характера на извършеното нарушение, поведението на нарушителя, обществената опасност на деянието и дееца, поради което е потвърдил наказателното постановление изцяло, като законосъобразно и обосновано. При тези данни съдът намира, че обжалваното решение на Кърджалийския районен съд е правилно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, каквото е възведеното касационно основание. Правната теория и константната съдебна практика приемат, че нарушението на материалния закон като касационно основание, водещо до неправилност на съдебно решение, се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че на посочената дата – 25.08.2006 год. в гр.Кърджали, жалбодателят е управлявал МПС, без да е поставил обезопасителен колан по време на движение. Тази фактическа обстановка е безспорно установена от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, както и от останалите писмени доказателства по делото, като по същество същата не се оспорва и от самия жалбодател. При така установената по делото фактическа обстановка, посочена по-горе в мотивите, крайният извод на решаващият съд за съставомерност на деянието на касатора по вмененото му административно нарушение по чл. 102 ал.1 от ЗДвП, е правилен и съобразен с материалния закон. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.102 ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на автомобили, комплектувани с обезопасителни колани, да използуват същите, като неизпълнението на това задължение разпоредбата на чл. 183 ал.4 т.7, предл.първо от ЗДвП обявява за наказуемо и санкционира с административно наказание „глоба” в размер на 40 лв. Същевременно, за извършено такова нарушение, разпоредбата на чл.3 т.17 от Наредба I-139 на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, предвижда отнемането на 10 контролни точки за неизпълняване на задължението за използуване на предпазен колан. От друга страна, по делото не са представени от жалбодателя доказателства, че физическото му състояние към момента на извършване на проверката от контролните органи, не е позволявало употребата на предпазен колан, при което би могъл да се възползува от привилегията по чл. 102 ал.2 т.2 от ЗДвП, като наличието на сърдечно заболяване, заради което жалбодателят е бил инвалидизиран, само по себе си не представлява такова състояние; нито пък са представени доказателства относно твърдяните от същия болки в гърдите, които освен всичко друго почиват на изцяло субективните му усещания. Ето защо съдът намира, че касатора е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение, за което му е наложено административно наказание в абсолютния размер, посочен в закона – „глоба” в размер на 40 лв.; както и е постановено отнемането на 10 контролни точки. Като е достигнал до същия краен извод, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното решение, каквото е възведеното касационно основание с касационната жалба. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - съобразено с материалния закон, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , и на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103/15.11.2006 год. по Н.а.х. дело № 714/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |