РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Варна, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20223100900108 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Солар ЕС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Банкя, ул.
Москва 19А, представлявано от К.О.К. – управител, срещу 1/ З. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ******************** и 2/ „Делта хил 2020“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, жк. Бъкстон, ул. Иван Сусанин 43, ет.6, ап. 29, представлявано
от З. Д. Д., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове с правно основание иск чл. 135 от ЗЗД да бъдат обявени
за недействителни по отношение на увредения кредитор – ищецът следните
сделки:
1/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ Варна
под акт № 104 том IV дело 784/2022 г. вх.рег. № 1793/25.01.2022г., дв.вх.рег.
№ 1753/25.01.2022г., по силата на който З. Д. Д., ЕГН **********, като
продавач е прехвърлила възмездно на „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, като Купувач, собствените си 2 154 кв.м. идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.3511.1510, съгласно КККР на
1
гр. Варна, с адрес на имота: гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ж.к.
Възраждане I, вид на територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване
- високо застрояване (над 15 м), целият с площ от 2 454 кв.м., със стар
идентификатор 10135.3511.1418. с номер по предходен план 1418, кв. 27
парцел 1. при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори
10135.3511.170, 10135.3511.177, 10135.3511.1419, 10135.3511.1421,
10135.3511.1511 и 10135.3511.172, и
2/ учредената върху същия недвижим имот законна ипотека, вписана в
СВ Варна под акт № 40 том 1 дело 1117/2022 г. вх.рег. № 2105/27.01.2022 г.,
дв.вх.рег. № 2074/27.01.2022 г., в полза на З. Д. Д., ЕГН **********, за
обезпечаване на задължението на „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК *********, за
заплащане на продажната цена, произтичащо от описания по-горе договор за
продажба, като и двете страни по сделките са знаели за увреждането.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 22.02.2021г. между „Еос Сървисис" ЕООД, ЕИК
********* като заемодател и „Голдън Кълект" ЕООД, ЕИК ********* -
Заемополучател и З. Д. Д., ЕГН ********** и „Феникс-ЗПЗ" ООД, ЕИК
********* - Солидарни длъжници, бил сключен Договор за паричен заем с
нотариално удостоверени подписи и съдържание под рег. No 1513, 1514, акт
81 том 1 по описа на Нотариус О.Ш. с рег. No *** в НК и район на действие -
района на Варненски районен съд, по силата на който заемодателят
предоставил на заемополучателя паричен заем в размер на 814 000 лв., а
заемополучателят се задължил да върне заема в срок до 31.12.2021г. Била
уговорена възнаградителна месечна лихва в размер на 1,833 % от заемната
сума или месечна лихва в размер на 14 920,62 лв. съгласно посоченото в чл. 9
от Договора за заем, с падеж последния ден от месеца, за който се дължала
лихвата. В чл. 14 от Договора за заем било уговорено, че при невръщане на
част или на цялата заемна сума в уговорения краен срок /31.12.2021 г./,
Заемополучателят дължи неустойка за забава, изчислена в двойния размер на
законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД върху размера на просрочената
главница до окончателното й изплащане. По силата на чл. 17 от Договора за
заем солидарният длъжник З. Д. Д. се била задължила да отговаря солидарно
със заемополучателя за изпълнението на всичките му задължения по
Договора за заем.
Твърди, че падежът на задължението – 31.12.2021г. бил настъпил, но
2
задължението не било изпълнено в пълен размер, като към 13.01.2022г.
актуалният размер на дълга по Договора за заем възлизал на 750 000 лв.
/седемстотин и петдесет хиляди лева/ - главница и 5 416.67 лв. /пет хиляди
четиристотин и шестнадесет лева шестдесет и седем стотинки/- наказателна
лихва /неустойка/, начислена за периода от 01.01.2022г. до 13.01.2022г.
включително.
На 13.01.2022г. между „Еос Сървисис" ЕООД, в качеството му на цедент
и "Солар ЕС" ЕООД, в качеството му на цесионер бил сключен Договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ с нотариално удостоверени подписи под рег.
№ 225/13.01.2022 г. на Нотариус Петьо П. с рег. No 533 в ПК и район на
действие - района на Софийски районен съд, по силата на който цедентът
прехвърлил на Цесионера всички свои парични вземания, ведно с
принадлежащите им акцесорни вземания (лихви и неустойки), както и ведно с
привилегиите и обезпеченията. произтичащи от падежирал, просрочен и
неизплатен заем, предоставен по подробно описания по-горе Договор за
паричен заем, от Голдън Кълект ООД - заемополучател и солидарните
длъжници -З. Д. Д. и Феникс - ЗПЗ ООД, като към датата на сключване на
договора за цесия вземанията са били в размер на 750 000 лв. – главница и 5
416.67 лв. - наказателна лихва /неустойка/, начислена за периода от
01.01.2022г. до 13.01.2022г. включително.
За станалото прехвърляне били уведомени длъжниците, като
солидарният длъжник З. Д. Д. била надлежно уведомена, както с връчване,
възложено по реда на чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ С.Х. с per. № *** в КЧСИ,
така и с нарочно уведомление по електронна поща, отправено от ЧСИ С.Х. на
електронния адрес, посочен като адрес за кореспонденция от З. Д. Д. още с
подписването на Договора за паричен заем - на електронна поща:
**************
Въпреки настъпилия падеж на задължението заемополучателят и
солидарните длъжници не били изплатили задължението - нито към
първоначалния, нито към новия кредитор.
Ищецът излага още, че от извършена справка в Служба по вписванията
гр. Варна, установил, че на 25.01.2022г. с НА. № 104 том IV дело 784/2022 г.
дв.вх.рег. № 1753/25.01.2022г. З. Д. Д. се разпоредила с притежаван от нея
недвижим имот, а именно: 2 154 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
3
идентификатор № 10135.3511.1510, съгласно КККР на гр. Варна, с адрес на
имота: гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ж.к. Възраждане I, вид на
територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване - високо застрояване
(над 15 м), целият с площ от 2 454 кв.м., със стар идентификатор
10135.3511.1418, с номер по предходен план 1418, кв. 27 парцел I, при
граници: съседни поземлени имоти с идентификатори 10135.3511.170,
10135.3511.177. 10135.3511.1419, 10135.3511.1421, 10135.3511.1511 и
10135.3511.172, като продала имота на „Делта Хил 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Бъкстон, ул.
Иван Сусанин № 43, ет. 6, ап. 29, чиито едноличен собственик на капитала и
негов управител била отново З. Д. Д.. Два дни по-късно - на 27.01.2022 г.
първата ответница З. Д. вписала върху същия имот, подробно описан по-горе,
законна ипотека в своя полза, вписана в СВ Варна под акт № 40 том I вх.рег.
№ 2105/27.01.2022 г.,дв. Вх.рег. № 2074/27.01.2022 г., за обезпечаване на
дълга на купувача „Делта Хил 2020“ ЕООД за заплащане на продажната цена
с падеж: 31.12.2024 г.
Ищецът твърди, че с действията си длъжникът З. Д. уврежда интересите
му като кредитор. В случая наред с това, че първата ответница се била
разпоредила с имуществото си в полза на третото лице „Делта Хил 2020“
ЕООД, върху имота била учредена и законна ипотека за обезпечаване на чужд
дълг, които действия безспорно биха осуетили осъществяването на правата на
кредитора. Д. била създала допълнителна тежест върху имота, която по
същество дори и при реализацията му по пътя на принудителното изпълнение
чрез публичната му продажба, нямало да доведе до удовлетворяване на
кредитора - ищеца предвид наличието на съществено по размер
привилегировано вземане. Ищецът счита, че в случая била налице поредица
от увреждащи кредитора сделки. Знанието у третото лице „Делта Хил 2020“
ЕООД несъмнено било налице, доколкото едноличен собственик на капитала
му и негов управител бил отново длъжникът З. Д..
В срока по чл. 367 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА З. Д. е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Не оспорва факта на сключването на процесния договор за заем на
22.02.2021г., качеството си на солидарен длъжник по него, както и че към
4
датата на първоначално определения по договора падеж - 31.12.2021г., не
било погасено задължението по посочения договор за кредит в пълния му
размер. Не оспорва и че се е разпоредила с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.3511.1510 съгласно КККР на гр. Варна, с адрес на
имота гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ж.к. Възраждане I, вид на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - високо застрояване
(над 15 м), целият с площ от 2454 кв.м. в полза на втория ответник „Делта
Хил 2020" ЕООД, ЕИК *********, както и факта, че е вписана законна
ипотека върху същия имот за обезпечаване дълга на купувача за заплащане на
продажната цена с падеж 31.12.2024 г.
Твърди, обаче, че падежът на задължението за плащане на главницата по
процесния договор не е настъпил на 31.12.2021 г. Сочи, че на 11.01.2022 г.
заемополучателят „Голдън Кълект" ЕООД, ведно с физическото лице
солидарен длъжник З. Д., постигнали уговорка с „Еос Сървисис" ЕООД за
анексиране на договора за заем в частта, в която се променя срокът за
връщане на получената заемна сума. Съглашението било в писмена форма,
като падежът на договора бил удължен за срок от 4 години. Пояснява, че
споразумението било подготвено от заемодателя „Еос Сървисис" ЕООД, като
заемополучателят и ответницата положили подписи под него, но
екземплярите останали при заемодателя с мотив, че същите щели да го
подпишат по-късно. Ответницата получила уверение, че ще получи
подписания и от двете страни екземпляр до края на месец януари 2022г.
С оглед на гореизложеното изрично оспорва, че размерът на дълга е този
посочен от ищеца, както и наличието на каквото и да било знание за
увреждане на кредитора, респективно с извършената сделка да са увредени
интересите на кредитора.
Излага становище, че липсва правен интерес от предявяване на
настоящия иск, тъй като кредиторът не бил изчерпал имуществото, от което
можел да дири изпълнение. В тази връзка следвало да се съобрази, че в чл. 18,
ал. 1 от процесния Договор за паричен заем страните били уговорили, че
заемополучателят следва да обезпечи дълга си - както главницата в размер на
814 000 лв., така и сумата на договорните месечни възнаграждения,
евентуално дължимите неустойки за забава, в т.ч. и всички евентуални
съдебни разноски, чрез учредяване и вписване в полза на заемодателя на
5
договорна ипотека. За същата бил съставен Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 148, том II, вх.рег. № 4201/22.02.2021 г., дв.вх.рег. №
4112 на СВп-Варна върху два недвижими имота: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.4510.783 по КККР на гр. Варна, находяш, се в гр.
Варна, Западна промишлена зона, бул. „Владислав Варненчик" № 281, с площ
16 636 кв.м., собственост на другия солидарен длъжник по договор за заем -
„Феникс-ЗПЗ" ООД, ЕИК *********, и върху 2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор № 10135.1503.321.4.9 по КККР на гр. Варна,
находящ се в град Варна, район Одесос, ул. „Георги Бенковски" № 69, ет. 6,
ап. 9, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой
нива на обекта: 1, със застроена площ: 93,00 кв.м., ведно с 19,69 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата, или целият с площ от 112,69 кв.м., собственост на
третото лице М.А.Л., ЕГН **********.
Отделно ищецът бил вписал и множество възбрани върху различни
обекти, които обстойно посочва в отговора на исковата молба и които са
собственост на заемополучателя „Голдън Кълект“ ЕООД.
Предвид изложеното твърди, че нямало увреждане в правната сфера на
кредитора. При липса на увреждане, липсвал и правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Ищецът можел да се удовлетвори от
обезпеченията, които били на негово разположение. С извършените от
ответниците по иска разпоредителни действия по никакъв начин не се
затруднявало удовлетворяването на кредитора с оглед учредените в негова
полза обезпечения на дълга. В случая не било налице и знание на длъжника за
увреждането предвид съзнанието на последния, че падежът на главницата бил
променен за последващ момент, доколкото между страните било постигнато
неговото предоговаряне. Предвид новата уговорка, длъжникът бил в
съзнанието, че е в срок на изпълнение по договора. За това свидетелствало и
обстоятелството, че на 31.01.2022 г., съобразявайки постигнатите нови
уговорки между страните, З. Д. предоставила заемни средства в размер на 12
300 лв. на „Голдън Кълект" ЕООД, като на същата дата последният превел
сумата в размер на 12 500 лв. в полза на „Еос Сървисис" ЕООД с основание
неустойка за забава.
В срока по чл. 372 от ГПК , ИЩЕЦЪТ депозира допълнителна искова
молба, с която поддържа исковата молба и изложените факти и
6
обстоятелства. Оспорва твърденията на ответницата. Сочи, че липсва писмено
споразумение между страните за изменение на срока на договора и крайния
падеж на издължаване.Твърди, че приложеното от самата ответница писмено
доказателство -Платежно нареждане за кредитен превод от 31.01.2022г., с
което длъжникът „Голдън Кълект“ ЕООД бил заплатил на „Еос Сървисис“
ЕООД сумата от 12 500 лв. с основание «неустойка за забава», само по себе си
опровергавало твърдението за наличие на споразумение за удължаване на
срока за плащане-т.е. „Голдън Кълект“ ЕООД е било със знанието, че към
31.01.2022 г. е в забава за изпълнение на задължението си за плащане, по
който повод дължи и предвидената по договора за паричен заем неустойка.
Доколкото едноличен собственик на капитала и управител на това дружество
към 31.01.2022 г. е била именно ответницата З. Д. Д., то безспорно тя също е
знаела и е била наясно със същото обстоятелство на изпадането си в забава.
Относно оспорването на връчването на уведомлението за извършената цесия,
счита, че в случая солидарният длъжник З. Д. следва да се счита за редовно
уведомена за станалата цесия с отправянето на съобщението по електронна
поща. Електронния адрес бил изрично посочен от самата нея в процесния
договор. Наред с това ответницата била уведомена повторно за цесията и по
реда на чл. 43 и сл. ГПК най-късно на 08.03.2022 г., когато съгласно
извършеното отбелязване от ЧСИ Х. бил изтекъл двуседмичният срок по чл.
47 ГПК. Твърди, че датата, на която ответницата била узнала за цесията, не
променяла по никакъв начин обстоятелството, че сключените от нея сделки с
втория ответник, се явявали увреждащи кредитора по Договор за паричен
заем от 22.01.2021г. По отношение на размера на дълга, поддържа, че същият
е този, посочен в исковата молба и ако има други плащания, то ответницата
да представи доказателства за това. Оспорва твърденията за наличие на друго
имущество, което било достатъчно кредиторът да се удовлетвори. По
отношение на ипотекирания апартамент, собственост на третото лице М.Л.,
били предприети изпълнителни действия, но не бил реализиран на публична
продан към момента. По отношение на втория недвижим имот, обект на
ипотеката, съществувал спор за собствеността му, което възпрепятства към
настоящия момент реализацията му, а и съществувала опасност въобще да не
съществувало ипотечно право, ако се окажело, че солидарният длъжник
„Фениск ЗПЗ“ ООД не бил собственик. По отношение на възбраните върху
първата група имоти, същите били вдигнати, предвид, че определението на
7
съда за допускането им било отменено, респ. след това и кредитополучателят
се бил разпоредил с тези имоти. Във връзка с втората група възбрани, върху
същите имоти били наложени и други възбрани, като кредиторът е
хирографарен и в този смисъл обезпечението е недостатъчно.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ не е депозирал
отговор на допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител – адвокат,
поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените от него искове и
за присъждане на разноски по представен списък. Ответниците, чрез
процесуален представител - адвокат, оспорват исковете, поддържа отговора
за ответника З. Д. и моли за отхвърляне на исковата претенция, както и за
присъждане на разноски по представен списък за ответницата З. Д..
Ответниците са се възползвали от възможността и са депозирали писмена
защита по делото, в които доразвиват становището си по същество.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна страна:
ПРИЕТО е за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между
страните, че
1/ на 22.02.2021г. между „Еос Сървисис" ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на заемодател и „Голдън Кълект" ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на заемополучател и З. Д. Д., ЕГН ********** и „Феникс-ЗПЗ"
ООД, ЕИК *********, в качеството им на солидарни длъжници, бил сключен
Договор за паричен заем с нотариално удостоверени подписи и съдържание
под рег. No 1513, 1514, акт 81 том 1 по описа на Нотариус О.Ш. с рег. No ***
в НК и район на действие - района на Варненски районен съд, по силата на
който заемодателят предоставил на заемополучателя паричен заем в размер
на 814 000 лв., а заемополучателят се задължил да върне заема в срок до
31.12.2021г.
2/ на 13.01.2022г. между „Еос Сървисис" ЕООД, в качеството му на
цедент и "Солар ЕС" ЕООД, в качеството му на цесионер бил сключен
Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ с нотариално удостоверени
подписи под рег. № 225/13.01.2022 г. на Нотариус Петьо П. с рег. No 533 в ПК
и район на действие - района на Софийски районен съд, по силата на който
8
цедентът прехвърлил на Цесионера всички свои парични вземания, ведно с
принадлежащите им акцесорни вземания (лихви и неустойки), както и ведно с
привилегиите и обезпеченията, произтичащи от посочения в т.1 по-горе
договор за паричен заем;
3/ на 25.01.2022г. с НА № 104 том IV дело 784/2022 г. дв.вх.рег. №
1753/25.01.2022г. З. Д. Д. се разпоредила с притежаван от нея недвижим
имот, а именно: 2 154 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.3511.1510, съгласно КККР на гр. Варна, с адрес на
имота: гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ж.к. Възраждане I, вид на
територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване - високо застрояване
(над 15 м), целият с площ от 2 454 кв.м., със стар идентификатор
10135.3511.1418, с номер по предходен план 1418, кв. 27 парцел I, при
граници: съседни поземлени имоти с идентификатори 10135.3511.170,
10135.3511.177. 10135.3511.1419, 10135.3511.1421, 10135.3511.1511 и
10135.3511.172, като продала имота на „Делта Хил 2020“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Бъкстон, ул.
Иван Сусанин № 43, ет. 6, ап. 29.
4/ на 27.01.2022 г. първата ответница З. Д. вписала върху имота по т.3
законна ипотека в своя полза, вписана в СВ Варна под акт № 40 том I вх.рег.
№ 2105/27.01.2022 г.,дв. Вх.рег. № 2074/27.01.2022 г., за обезпечаване на
дълга на купувача „Делта Хил 2020“ ЕООД за заплащане на продажната цена
с падеж: 31.12.2024 г.
Видно от извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ при АВ по
партидата на ответното дружество „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК *********
се установява, че съдружник и управител в същото към 25.01.2022г. и
27.01.2022г. е ответницата З. Д..
Видно от извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ при АВ по
партидата на Голдън Кълект" ЕООД, ЕИК *********/креидтополучател/ и на
„Феникс-ЗПЗ" ООД, ЕИК ********* / солидарен длъжник/, в управлението,
както и като собственик на капитала във всяко едно от тях, към датата на
сключване на процесния договор за паричен заем, участва З. Д.. Към същата
дата като адрес на управление на двете дружества е посочен личният адрес на
З. Д..
От страна на ищеца като писмени доказателства по делото са ангажирани
9
– процесният договор за паричен заем от 22.02.2021г., процесният договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ от 13.01.2022г., потвърждение за сключен
договор за цесия на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД, НА № 104 том IV дело
784/2022 г. дв.вх.рег. № 1753/25.01.2022г., ведно със скица към него, НА за
собственост на процесния недвижим имот, ведно със скица, молба за
учредяване на законна ипотека, удостоверение за данъчна оценка, писмени
доказателства за уведомяването за извършената цесия, справка от АВ – СВ –
Варна за вписванията по партидата на недвижим имот – 10135.4510.783,
писмени доказателства за водени съдебни и изпълнителни производства
срещу длъжниците по кредита.
Видно от доказателствата за уведомяването за извършената цесия,
уведомление е изпратено до З. Д. на ел.адрес – **************, чрез ЧСИ
С.Х. - на 31.01.2022г., като не са ангажирани доказателства Д. да е
потвърдила получаването на електронното съобщение / л.18 – л. 20/.
Електронният адрес, на който е изпратено съобщението е същият, който е
посочен в процесния договор за заем, като електронна поща за връчване на
съобщения и изявления.
Ангажирани са и доказателства, че на посочения в процесния договор
адеминистративен адрес на Златева, лично, както и в качеството й на
управител на „Феникс – ЗПЗ“ ООД и „Голдън Кълект“ ЕООД е изпратено
уведомление на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД /л. 155 – л.159/ чрез ЧСИ С.Х.,
като връчването е осъществено по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК за тримата
получатели, адресно регистрирани и с адреси на управление – идентични.
Уведомлението е залепено на 22.02.2022г., като до 08.03.2022г. никой не се е
явил да получи книжата, които с изтичане на срока се считат за редовно
връчени.
От страна на ответниците като писмени доказателства по делото са
представени нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти, справка от АВ – СВ – Варна за вписванията по партидата
на „Голдън кълект“ ЕООД, както и платежно нареждане.
Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти No 148, том II, дело 2273/ 2021г., дв.вх.рег. No 4112, вх.
рег. No 4201/ 22.02.2021г. на СВ – Варна, с който за обезпечаване на
задълженията по процесния договор за заем, ипотекарният длъжник „Феникс
10
– ЗПЗ“ ООД, представлявано от управителите си З. Д. и Пламка Дариткова,
учредяват в полза на заемодателя „Еос Сървисис“ ЕООД, договорна ипотека
върху описания недвижим имот - 10135.4510.783., както и ипотекарният
длъжник М.Л. учредява в полза на заемодателя „Еос Сървисис“ ЕООД,
договорна ипотека върху описания недвижим имот – 10135.1503.321.4.9.
От справката от АВ – СВ – Варна за вписванията по партидата на
„Голдън кълект“ ЕООД, се установява, че в полза на „Солар ЕС“ ЕООД са
наложени възбрани върху множество имоти на длъжника „Голдън Кълект“
ЕООД в периода 10.02.2022г. – 18.07.2022г. Също така в същия период
длъжникът се е разпоредил и с множество свои недвижими имоти.
С платежно нареждане от 31.01.2022г. „Голдън Кълект“ ЕООД е
заплатило на „ЕОС Сървисис“ ЕООД сумата от 12 500 лева с посочено
основание – „неустойка за забава“.
Допусната, изготвена и приета по делото е съдебно-оценителна
експертиза, която е изготвена от в.л. Б.. Определена е пазарна оценка за имот
с идентификатор – 10135.4510.783 в размер на 994 900 лв, за имот с
идентификатор – 10135.1503.321.4.9 – 198 900 лв., за 97,998% ид.части от
имот с идентификатор – 10135.3511.177.4.1. – 706 500 лв. и за 97,998%
ид.части от имот с идентификатор – 10135.3511.177.4.2 – 219 800 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С отменителния иск по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за
увреждането при извършването на възмездна сделка. В случаите, когато
сделката е със съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, то
знанието се предполага до доказване на противното.
Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на
парично, така и на непарично вземане /ППВС №.1 от 29.03.1965 по г.д.№
7/1964г./. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за
защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи
действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на
кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни
11
спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда.
Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие
- увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител
и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по
отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то
е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска
се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от
сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху
вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрагент.
Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг,
ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със
знанието, че сделката е увреждаща - чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е
придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от изпълнението, той
може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си,
като след това търси възмездяване от него /Тълкувателно решение
№.5/29.12.2014 по тълк. д.№.5/13, ОСГТК на ВКС/. Предвид горните
характеристики искът съставлява част от общото обезпечение на
кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като
е указал на ищеца кои са елементите от фактическия състав, които следва да
установи, както и на ответника – кои фактите по възраженията му са
възложени в негова доказателствена тежест. Елементите от фактическия
състав за успешното упражняване на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД в
обобщение са: ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил
конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането.
В рамките на настоящото производство ответниците не оспорват
сключването на процесния договор за заем на 22.02.2021г., както и че
кредиторът на 13.01.2022г. с Договор за прехвърляне на вземане /цесия/
прехвърлил вземането си към ищеца.
Реално от ответниците се оспорва, че не е настъпил падежът на
задължението, поради което същото не е станало изискуемо. На първо място
не се ангажираха доказателства за твърденията за промяна на падежа на
задължението, което следва да е с писмен акт между страните, а такъв не се
12
представи. На следващо място без значение за основателността на
претенцията по Павловия иск е дали е настъпила изискуемостта на
задължението. По принцип правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда
на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това
вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и
предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по
Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото
вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна
по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го
уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става
предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с
иск за вземането)/ мотивите към ТР No 2/ 2017г. на ВКС, ОСГТК/.
Оспорва се, че цесията не е надлежно съобщена на ответника З. Д..
Възражението е неоснователно. По делото се ангажираха доказателства за
изпращане както на посочения в процесния договор за паричен заем
електронен адрес, така и на административния адрес на Д., вкл. на адреса на
управление за останалите солидарни длъжници – търговски дружества, които
са идентични с този на Д.. Удостовереното от ЧСИ С.Х., чрез която
кредиторът е избрал да изпрати уведомлението по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, е
в съответствие с разпоредбата на чл. 47 и чл. 50 от ГПК, като същото е
редовно. Дори и да се счете за нередовно, то уведомяването е извършено с
получаване на препис от исковата молба от ответницата Д.. Така или иначе Д.
не твърди да е било извършено плащане на дължимата сума за главница по
договора за паричен заем, с което да е погасила задължението, а се твърди
плащане на сумата от 12500 лв., която е за неустойка по договора, поради
което и ирелевантно е възражението за несвоевременно съобщаване на
цесията.
С оглед на гореизложеното и предвид разрешението с ТР No 2/ 2019г. на
ВКС, ОСГТК, ищецът -цесионер притежава активна материалноправна
легитимация за предявяване на иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД, като се установява
първият от елементите от фактическия състав за успешното упражняване на
правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД - ищецът да е кредитор на длъжника –
ответницата Д..
13
На следващо място, ответниците възразяват, че извършените от тях
сделки не са увреждащи интересите на кредитора. Не се спори, че сделките са
сключени и са извършени след сключване на договора за паричен заем, а
както се установи по-горе и след настъпване на изискуемостта на
задължението. В тази връзка и съдът съобрази, че предназначението на
Павловия иск е кредиторът да се легитимира с право да се удовлетвори от
имуществото, предмет на разпоредителното действие на неговия длъжник, по
начина по който би се удовлетворил и ако това действие не беше извършено.
С евентуалното обявяване на относителна недействителност би се постигнал
ефекта на възстановяване в отношенията между кредитора и длъжника на
имущественото състояние на последния по времето на възникване на
задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо
удовлетворение на кредитора. В този смисъл и в константната практика на
ВКС се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, независимо
дали получава вместо него насрещно благо (увеличава актив) или погасява
задължение (намалява пасив) или разпореждането му е изцяло безвъзмездно
/Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК/.
Оттук и изводът, че е ирелевантно дали към датата на увреждането ищецът е
разполагал с възможност да се удовлетвори от имуществото, послужило като
обезпечение по договора за паричен заем, както и от друго такова,
собственост на другите солидарни длъжници. Според обвързващото
тълкуване, дадено от ВКС в решение № 407 по гр.д. № 2301/2014 г., ІV г.о., за
обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество
/чл. 133 ЗЗД/, поради което право на кредитора е да избере начина, по който
да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза
имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага
с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото – той не
разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества да се насочи принудителното изпълнение. / в този смисъл и
Решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 5981 / 2014 г. на Върховен
14
касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Горните изводи са обосновани както по отношение на процесния договор
за покупко-продажба на недвижим имот, така и по отношение на вписаната
върху имота ипотека. Законната ипотека, макар и да е учредена в полза на
длъжника е тежест върху имота, върху който кредиторът би могъл да насочи
принудителното си изпълнение и е обстоятелство, с което съдебният
изпълнител би бил длъжен да се съобрази в този случай, като ипотеката би
предоставила право на предпочитателно удовлетворение за продавача и
длъжник, в случая, който би бил легитимиран да получи цената преди своя
кредитор.
И по отношение на знанието за увреждане, като трета предпоставка,
съдът намира, че се установява. Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е
безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е
възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и
третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело
фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в
случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. /
Решение № 34 от 04.05.2022 г. по гр. д. № 1250 / 2021 г. на ВКС, 3-то гр.
отделение/. В процесния случай първата сделка е възмездна. Оборимата
презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима и по отношение на
юридическите лица. Юридическите лица се управляват от определени органи.
Чрез тях участват в гражданския оборот. Органите винаги се състоят от
физически лица, които са носители на волеизявление. Орган на юридическо
лице е този необходим състав от лица или едно лице, които по силата на
закона образуват и изявяват волята на юридическото лице и валидно го
обвързват. Законът определя за воля на юридическо лице да се счита
изявената воля на определени физически лица. Когато тези физически лица
действат като органи, те поемат права и задължения не за себе си, а за
юридическото лице. Юридическото лице се представлява от физически лица,
чрез които то прави волеизявления и приема волеизявления. / в този смисъл
Решение № 86 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 1164 / 2015 г. на ВКС, 4-то гр.
15
отделение, Решение № 34 от 04.05.2022 г. по гр. д. № 1250 / 2021 г. на ВКС, 3-
то гр. отделение/. Именно и предвид, че ответницата Д. е управлявала и
представлявала „Делта хил 2020“ ЕООД към датата на извършване на
процесната сделка, знанието за увреждане се установява.
По отношение и на вписаната законната ипотека, знанието е налице,
предвид, че е извършена от длъжника, след възникване на кредиторовото
вземане и въпреки че има обезпечителен характер, а именно да получи цената
по договора за покупко-продажба, същата се явява увреждаща, както беше
посочено по-горе.
Настоящият състав достигна до извода, че прехвърлянето на имота,
извършено между ответниците и вписването на законна ипотека върху същия,
съставляват действия, които следва да бъдат обявени за недействителни
спрямо ищеца-кредитор, при наличие на всички елементи от фактическия
състав на Павловия иск.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
сторените от него разноски, за които същият е представил и списък по чл. 80
от ГПК /л. 274/. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение
ответникът е направил възражение за прекомерност, което е неоснователно,
доколкото възнаграждението е изчислено в минималния размер, съобразно
действащата към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие редакция на Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Представени са и доказателства за
неговото изплащане. На ищеца съобразно представения списък следва да се
присъди сумата от общо 9 685,19 лв., дължими както за настоящото, така и за
обезпечителното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на кредитора „Солар ЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Банкя, ул. Москва 19А, сключеният между длъжника
З. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******************** и „Делта
хил 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
16
София, район Витоша, жк. Бъкстон, ул. Иван Сусанин 43, ет.6, ап. 29,
представлявано от З. Д. Д., договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в СВ Варна под акт № 104 том IV дело 784/2022 г. вх.рег. №
1793/25.01.2022г., дв.вх.рег. № 1753/25.01.2022г., по силата на който З. Д. Д.,
ЕГН **********, като продавач е прехвърлила възмездно на „Делта хил
2020“ ЕООД, ЕИК *********, като Купувач, собствените си 2 154 кв.м.
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.3511.1510,
съгласно КККР на гр. Варна, с адрес на имота: гр. Варна, район Младост, п.к.
9000, ж.к. Възраждане I, вид на територията -урбанизирана, с начин на трайно
ползване - високо застрояване (над 15 м), целият с площ от 2 454 кв.м., със
стар идентификатор 10135.3511.1418. с номер по предходен план 1418, кв. 27
парцел 1. при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори
10135.3511.170, 10135.3511.177, 10135.3511.1419, 10135.3511.1421,
10135.3511.1511 и 10135.3511.172, и с който се увреждат интересите на ищеца
като кредитор, а ответниците са знаели за увреждането, на основание чл. 135
ал.1 от ЗЗД.
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по
отношение на кредитора „Солар ЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Банкя, ул. Москва 19А, извършеното от длъжника З.
Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********************, действие
по учредяване и вписване на законна ипотека, вписана в СВ Варна под акт №
40 том 1 дело 1117/2022 г. вх.рег. № 2105/27.01.2022 г., дв.вх.рег. №
2074/27.01.2022 г., в полза на З. Д. Д., ЕГН **********, за обезпечаване на
задължението на „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на
продажната цена по обявения за относително недействителен по отношение
на кредитора -ищец договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в СВ Варна под акт № 104 том IV дело 784/2022 г. вх.рег. №
1793/25.01.2022г., дв.вх.рег. № 1753/25.01.2022г., на основание чл. 135 ал.1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******************** и „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, жк. Бъкстон, ул.
Иван Сусанин 43, ет.6, ап. 29, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Солар ЕС“ ЕООД, ЕИК
17
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Банкя, ул. Москва 19А,
сумата от общо 9 685,19 лв. /девет хиляди шестстотин осемдесет и пет
лева и деветнадесет стотинки/, представляващи сторените от ищеца
разноски в настоящото и в обезпечителното производства, на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18