Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                                    гр. София, 23.09.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на двадесет и трети септември  две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                                                

 

                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                         Членове:  Анна Ненова

                            Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 9072 по описа за 2020г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Производството е по реда  чл. 435  от ГПК.

           

Образувано е по жалба вх. рег. № 4366/07.07.2020г. на К.М.В., лично и като извършващ търговия под фирма ЕТ“Д.В.“, Е.М.В.и дружеството „Д.-**“ ЕООД срещу разпореждане за отказ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по изпълнително дело № 20117860402768 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ, за което от жалбоподателите – длъжници в производството е била подадена молба от 02.03.2020г.

 

Жалбоподателите намират отказа за незаконосъобразен.

Оплакванията са, че към молбата за образуване на изпълнителното производство на „Ю.Б.“ АД е била приложена заповед за изпълнение с номер на делото, различен от този, който е посочил взискателят и този по приложения изпълнителен лист, поради което молбата по чл. 426, ал. 1 от ГПК е нередовна; присъединяването на „Ю.Б.“ АД, първоначален взискател, като кредитор с нова молба не може да бъде прието за присъединяване по смисъла на чл. 456 от ГПК; присъединяването на кредитора по чл. 456 от ГПК по своя характер не би могло и да представлява изпълнително действие, прекъсващо давността; както и искането за налагане на запор върху банковите сметки на жалбоподателя – едноличен търговец е било предпоставено от самия взискател „Ю.Б.“ АД от извършването на справка за такива сметки, без реално да е била правена справка и извършвано такова  изпълнително действие, при което молбите за запор не могат да бъдат съобразявани.   

 

Взискателят „Ю.Б.“ АД оспорва жалбата. Възразява, че в течение на изпълнителното производство частният съдебен изпълнител е извършвал своевременни действия по искане на взискателите,  с оглед на което не са налице основания за прекратяване на  производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следва да бъдат съобразени и действията, извършени по изпълнителното дело, образувано от   И.Д.И.преди присъединяването му като взискател по изпълнително дело № 20117860402768 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ.

  

Взискателят И.Д.И.не е дал становище по жалбата.

           

В приложени мотиви частният съдебен изпълнител  намира подадената жалба  неоснователна. Като сочи извършените по делото изпълнителни действия, излага, че от образуването на изпълнителното производство до подаване на молбата, по която е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, няма двугодишен срок, в който да не са извършени изпълнителни действия.

 

Съдът,  като разгледа подадената жалба въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, възприе следното:   

 

Изпълнителното производство е било  образувано по молба вх. № 24055/22.12.2011г. на „Ю.Б.“ АД (тогава с наименование „Ю. и Е.Д.Б.“ АД),  въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 46665/2011г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 57 състав (заповедно производство), срещу жалбоподателите за солидарно заплащане на суми по Договор за банков кредит ВL15901 от 22.04.2008г., с разноските в заповедното производство.

При твърдение, че задълженията по договора за кредит са били обезпечени с ипотека върху недвижим имот – урегулиран поземлен имот, ведно с изградена на фаза на груб строеж сграда – семеен хотел и ресторант, в с. Казичене, ул.“*******, още с молбата от 22.12.2011г. е било поискано извършването на опис и оценка на имота до размера на вземането с изпращане искане до Служба по вписванията по местонахождение на имота за налагане на възбрана.   На частния съдебен изпълнител са били възложени права по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл. 426, ал. 2 от ГПК, да пристъпи към принудително събиране на вземането, като използва и други способи за принудително изпълнение.

На 04.01.2012г. от ЧСИ М.М. е било издадено постановление за налагане на възбрана върху недвижимия имот в с. Казичене.

С молба от 27.02.2012г. от името на  „Ю.Б.“ АД е било поискано присъединяване към изпълнителното дело по чл. 456, ал. 2 от ГПК за вземания по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 46667/2011г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 53 състав (заповедно производство),   срещу жалбоподателите ЕТ“Д.В.“ и „Д.-**“ ЕООД.

Присъединяване като взискател е поискал и И.Д.И.с молба от 23.03.2012г., въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 34489/2011г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 43 състав. Не се оспорва, че   длъжници на този взискател са били първоначалните длъжници по делото.      

С молба от 03.02.2014г. от името на „Ю.Б.“ АД е било поискано налагането на запор върху сметките на ЕТ“Д.В. което  е било и съгласно молби от 28.01.2016г. и 18.01.2018г.

С молба от 31.05.2016г. от същия взискател е било поискано насрочването на опис-оценка на ипотекираните имоти.

За извършения опис и оценка е бил съставен протокол от 05.07.2016г. след което, при извършени действия във връзка с насрочени публични продани, имотът е бил окончателно  продаден и съставено постановление за възлагане от 10.07.2019г., влязло в сила на 03.12.2019г., след обжалване, по което е било постановление решение от 03.12.2019г. по ч.гр.д.№ 11718/2019г. на състав на Софийски градски съд, ГО.

На 24.01.2020г. е бил съставен протокол за предявяване на разпределение на получената от проданта сума,  а на 11.08.2020г. – и протокол за въвод във владение на купувача по публичната продан – „Развитие – БГИТ“ ЕООД.

Междувременно с молба от 02.03.2020г. жалбоподателите са поискали прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С разпореждане без  дата искането е било оставено без уважение. Разпореждането е било връчено на жалбоподателите на 23.06.2020г., при което  е била подадена и жалбата по делото.    

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Жалбата по делото  е допустима. Подадена е от лица с правен интерес от обжалването, в срок,  срещу подлежащо на обжалване действие от длъжник съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК (след изм. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г.), в сила към датата на произнасяне на съда по жалбата – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудително изпълнение.

 

По същество жалбата е частично основателна по отношение на длъжниците Е.М.В.и „Д.-**“ ЕООД, но не и по отношение на  К.М.В. лично и като извършващ търговия под фирма ЕТ“Д.В.“.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

По тълкуването по т. 10 от Тълкувателно решение  2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,  извършването на изпълнително действие има при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също съгласно тълкувателното решение, не са изпълнителни действия образуваното на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаване на експертиза за установяване на размера на остатъка от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

В случая в рамките на две години след образуването на изпълнителното производство от взискател в изпълнението е било искано извършването на изпълнителни действия по отношение на К.М.В. лично и като извършващ търговия под фирма ЕТ“Д.В.“ като длъжник.  Това е било с искането за налагане на възбрана, опис и оценка по молбата от 22.12.2011г. за образуване на изпълнителното производство на „Ю.Б.“ АД, искането за присъединяване като кредитор с молбата от 27.02.2012г. на първоначалния взискател и на  23.03.2013г. на  И.Д.И.като взискател, молбите за налагане на запор конкретно срещу този длъжник от 03.02.2014г. и  28.01.2016г. на „Ю.Б.“ АД, както и искането за извършване на опис от 31.05.2016г. и след това, когато исканите и извършвани изпълнителни действия не се и оспорват с жалбата по делото. 

Без значение е какъв номер на делото е бил посочен в приложената заповед за изпълнение и молбата за образуване на изпълнителното производство. Това не е обстоятелство, относимо към хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Неоснователно е и оплакването по жалбата по делото, че присъединяването на „Ю.Б.“ АД като кредитор с молбата от 27.02.2012г.  не може да бъде прието за присъединяване по смисъла на чл. 456 от ГПК. Но дори и без него преремпция не би настъпила заради другите искани изпълнителни действия.

Присъединяването на кредитора е изпълнително действие по посоченото по –горе тълкувателно решение и това оплакване по подадената жалба също е неоснователно.  

Без значение е, че при искането за налагане на запор с молбите от 2014г. и 2016г. взискателят „Ю.Б.“ АД е поискал и извършването на справка за наличие на банкови сметки на длъжника – едноличен търговец. Относимо е искането за извършване на изпълнително действие, което е и обстоятелство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а справката е с оглед разноските по изпълнението, които при предприемане на действието без банкова наличност, би било за сметка на взискателя.   

 

В рамките на две години от взискател не е било поискано извършването на изпълнително действие по отношение на останалите жалбоподатели, като солидарно отговорни за предявените за събиране вземания. Това е било поне за времето от 23.03.2012г., когато присъединяване като взискател е поискал  И.Д.И.(извършените действия по образуваното от него изпълнително производство преди това са без значение),  до подаване на  молбата на взискателя „Ю.Б.“ АД от 31.05.2016г. Предприети действия от страна на  частния съдебен изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ, за което  е имало възлагане, също не се установяват. Молбата от 03.02.2014г. от името на „Ю.Б.“ АД съдържа искането за налагане на запор върху сметките единствено на  ЕТ“Д.В.  

Длъжниците Е.М.В.и „Д.-**“ ЕООД са били посочени като солидарно отговорни за предявените за събиране в изпълнителното производство вземания по изпълнителния лист, въз основа на който първоначално е образувано производството по делото и за тези задължения, съответно останалите в изпълнителното производство, за които носят лична отговорност,  преценката за обстоятелства по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да е  по отношение на всеки един от тях, като страна в процесуално правоотношение. Аргумент за самостоятелната преценка на допустимостта на изпълнителното производство по отношение на всеки от солидарните дължници  е и разпоредбата на  чл. 125 от ЗЗД, сочеща, че прекратяването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

  Прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да се приеме приложимо по отношение на длъжници с личен дълг в изпълнителното производство. Разпоредбата не е приложима по отношение на трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ (аргумент от чл. 429, ал. 3 от ГПК). Ако  Е.М.В.или  „Д.-**“ ЕООД отговарят за предявен за събиране в изпълнителното производство дълг единствено като ипотекарни длъжници,  липсва основание за прекратяване на  производството на това основание по отношение на това тяхно качество.  

При изложеното  е налице настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по отношение на  длъжниците Е.М.В.и „Д.-**“ ЕООД за предявените за събиране вземания в изпълнителното производство, за които те носят лична отговорност, което е следвало да бъде прогласено от частния съдебен изпълнител с постановление – осъществени са били правнорелевантните факти на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Като е отказал да направи това с оспорваното разпореждане от 02.03.2020г., включително след изрично искане на длъжниците,  частният съдебен изпълнител е постановил незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.  Искането на жалбоподателите Е.М.В.и „Д.-**“ ЕООД в този смисъл е основателно.

 

   Воден от горното съдът    

 

 

                                                        Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ, по жалба вх. рег. № 4366/07.07.2020г. на Е.М.В., с ЕГН **********,  и „Д.-**“ ЕООД, с ЕИК ******, с посочен по делото адрес гр. София, ул.“******, офис 11,  разпореждане за отказ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по изпълнително дело № 20117860402768 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ по отношение на Е.М.В.и „Д.-**“ ЕООД като длъжници по предявени за събиране в производството вземания, за което те са лично задължени.

ОСТАВЯ без уважение жалба вх. рег. № 4366/07.07.2020г. на К.М.В., с ЕГН **********, лично и като извършващ търговия под фирма ЕТ“Д.В.“, с ЕИК ******, с посочен по делото адрес гр. София, ул.“******, офис 11, срещу разпореждане за отказ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по изпълнително дело № 20117860402768 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ, както и  жалбата на Е.М.В., с ЕГН **********,  и „Д.-**“ ЕООД, с ЕИК ******, с посочен по делото адрес гр. София, ул.“******, офис 11, в качеството им на трето лице, дало своя вещ  в ипотека за обезпечение на дълг, когато изпълнението е насочено върху тази вещ.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

                                                                                    Членове:1.

                                                           

                                                                                                               2.