Решение по дело №455/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260 022

 

гр. Пловдив  10.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                      ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 455 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

         С решение № 184 от 30.03.2020 г., постановено по т.д. № 450 по описа за 2019 г., Пловдивският окръжен съд е осъдил Г. Ф. да заплати сумата от 146 000 лева на З.К.К. и сумата от 146 000 лева на С.С.К., които суми представляват обезщетение за причинените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на К. З. К., ЕГН **********, настъпила в резултат на състояло се на 04.08.2016 г. ПТП на път на територията на ДЛС „Т.“, Л. С. „Т.“ в землището на с. Л., обл. П., виновно причинено от С.Х.А., който при управление, без да има необходимата правоспособност като водач на МПС Г. „Д. Д.” Н. 4х4 дизел, без регистрация и без сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” като е предоставил МПС-то на неправоспособния водач К. К. е причинил неговата смърт, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.08.2018 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер от по 176 000 лева;

         - осъдил Г. Ф.  заплати държавна такса в размер на 11680 лева, както и сумата от 400 лв., представляваща разноски по заплащане от бюджета на съда възнаграждения на назначени вещи лица по сметка на ВСС.

Решението е обжалвано и от двете страни, както и от третото лице помагач на страната на ответника С.Х.А..

         Ответникът по иска Г. Ф., *** обжалва решението в осъдителната му част, поддържайки становището, че в тази част същото не било съобразено с материалния закон и със съдопроизводствените правила. Евентуално се поддържа, че присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди на посочения размер не кореспондират с трайната съдебна практика за процесната година, с икономическите условия и стандарт на живот, както и че не е отчетен факта на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Искането е да се отмени решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, евентуално – да се намали размера на обезщетенията, като се отчете степента на съпричиняване на вредоносния резултат, както и се присъдят разноски съобразно това решение.

         В същия смисъл е и постъпилата въззивна жалба от третото лице помагач на страната на ответника С.Х.А. против решението в осъдителната му част. Искането е решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

         С насрещна въззивна жалба, ищците З.К.К. и С.С.К., чрез процесуалния си представител, обжалват решението в частта, с която са уважени предявените искове за разликата над присъдените суми от по 146 000 лева до претендираните размери от по 176 000 лева. В подкрепа на жалбата си ищците изразяват  становище, че в обжалваната от тях част решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е оценил в пълна степен действителните негативни преживявания. Искането е в тази част решението да се отмени и да се постанови друго, с което предявените искове се уважат изцяло.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

           Производството пред Пловдивския окръжен съд е било образувано по предявени от З.К.К. и С.С.К. субективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумите от по 176 000 лева, представляващи дължимия остатък, след приспадане на заплатените от Г. ф. суми от по 24 000 лева, обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния син К. З. К., ЕГН **********, настъпила в резултат от състояло се на 04.08.2016 г. ПТП на път на територията на ДЛС „Т.“, Л. С. „Т.“ в землището на с. Л., обл. П., виновно причинено от С.Х.А., който при управление, без да има необходимата правоспособност като водач на МПС Г. „Д. Д.” Н. 4х4 дизел, без регистрация и без сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, е предоставил МПС-то на неправоспособния водач К. К., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.08.2018 г. до окончателното им изплащане.      

Исковете се основават на следните, установени по делото и поначало безспорни факти:

В резултат от ПТП, настъпило на 04.08.2016 г., на път на територията на ДЛС „Т.“, Л. С. „Т.“ в землището на с. Л., обл. П., при управлението на МПС Г. „Д. Д.” Н. 4х4 дизел, без регистрация и без сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, от неправоспособния водач малолетния К. К., предоставено му в нарушение на правилата за движение – чл. 102 ЗДвП от водача на същото МПС С.Х.А., е причинена смъртта на К. З.  К. – син на ищците З.К.К. и С.С.К..

С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 1356/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд С.Х.А. е признат за виновен в това, че на 04.08.2016 г. на път на територията на ДЛС „Т.“, Л. С. „Т.“ в землището на с. Л., обл. П. при управление без да има необходимата правоспособност и като водач на МПС Г. „Д. Д.” Н. 4х4, дизел, без регистрация е нарушил правилата за движение, а именно чл. 102 ЗДвП, като е предоставил МПС на неправоспособния водач К. З. К., ЕГН ********** и по непредпазливост е причинил смъртта на К. З. К., за което му е наложено съответно наказание.

Безспорно установено е, че ищците са родители на починалия на 04.08.2016 г. К. З. К..

От събраните по делото доказателства категорично се установява както наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сина им, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото, по вина на неправоспособния водач на МПС С.Х.А., ПТП.

Съдът не споделя поддържаните от ответника и от третото лице помагач доводи, че проявената от бащата на пострадалото дете небрежност, изразяваща се в разрешението му детето да се качи и да пътува на процесното МПС, е предпоставила настъпването на вредоносния резултат.

Относно основаващото се на тези доводи възражение против предявените искове, Пловдивският окръжен съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които напълно се споделят от въззивния съд. Като допълнение към тези мотиви, Пловдивският апелативен съд намира за необходимо да добави следното:

Вината на водача на МПС Г. „Д. Д.” Н. 4х4 С.А. за настъпването на конкретното ПТП е установена с влязла в сила присъда по  НОХД № 1356/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 ГПК. В конкретния случай пределно ясно е описано и противоправното деяние на делинквента, довело до вредоносния резултат - при управление без да има необходимата правоспособност и като водач на МПС Г. „Д. Д.” Н. 4х4, дизел, без регистрация е нарушил правилата за движение -  чл.102 ЗДвП, като е предоставил управлението на моторното превозно средство на неправоспособния водач К. З. К..

Разрешението или съгласието на бащата на пострадалото дете -З.К., за качването на детето на моторното превозно средство и пътуването му до намиращата се в близост вила и обратно, в случая няма отношение нито към причините, нито към механизма на процесното ПТП. Този извод следва от факта, че произшествието е настъпило не в резултат от  управлението на мотороното превозно средство от С.А., а вследствие от неправомерното предоставяне от същото лице на управлението на г. на малолетния К. К..

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗЗД, за вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. В случая, както обосновано е приел и Пловдивския окръжен съд, тази отговорност отпада при условията на чл. 48, ал. 2 ЗЗД, когато децата се намират под надзора на други лица, които могат да отговарят за тяхното поведение и то при конкретна вина на тези лица. В тази връзка по делото е останала недоказана, включително и след разпита на свидетеля Н. във въззивното производство, поддържаната от ответното дружество и от третото лице помагач теза, че А. е предоставил управлението на г. на малолетния К. по нареждане или указание на баща му – ищеца З.К., която да обуслови отговорността му по смисъла на чл.47 ЗЗД, респективно приноса му по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД към настъпване на вредоносния резултат.

Предвид установените факти относно механизма на произшествието, както и безспорния факт, че към датата на настъпване на произшестието, неправоспособния водач на МПС Г. „Д. Д.” Н. 4х4 С.А., не е имал сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Пловдивският окръжен съд правилно е извел, че Г. Ф. се явява материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове – чл. 519, ал.1, т.1 КЗ.

  Основният спор е относно размера на дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди.

Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че ищците преживяват много тежко смъртта на сина си. Установено е, че К. бил много хубаво, умно, възпитано и забавно дете, обгрижвано и обичано от родителите си. Установено е също, че преждевременната смърт на детето се отразила изключително тежко на родителите му, лишавайки ги завинаги от неговата обич и присъствие. Разпитаните по делото свидетели установяват, че ищците изживяват тежко смъртта на единственото си дете си и, въпреки опитите на близки и приятели да ги успокоят, да им помогнат да преодолеят последиците от сполетялата ги трагедия, те били „неутешими в мъката си“. Установено е също, че след първоначалния шок от загубата на сина си, ищците отказвали да приемат идеята за друго дете, въпреки че са млади хора. Впоследствие, все пак се е появило желание за второ дете, но заради тежката психологическа травма от белязалото живота им трагично събитие, опитите им да заченат друга рожба на този етап се оказвали неуспешни.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пловдивският окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищците душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си най-важните обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.

В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивните жалби на страните оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.

На първо място, не може да бъде споделено изразените от ответника и третото лице помагач становище, че присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за всеки от родителите не кореспондирали с трайната съдебна практика за съответната година, с икономическите условия и стандарта на живот, както и че същите не съответствали на действително и конкретно установените по делото неимуществени вреди.

Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че в случая, такова несъответствие не е налице.

В случая подлежат на остойностяване неимуществените вреди, които ищците са претърпели в резултат от смъртта на единственото им дете. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и други подобни негативни промени в техния психичен, емоционален и социален статус, в случая намират конкретен израз не само в мъката от загубата на най-скъпото за един родител, но и в шока от осъзнаване необратимостта на случилото се и в крайна сметка – в душевното терзание, предизвикано от усещането за безнадеждност и безсмислие на живота, доколкото смисълът на живота на всеки родител в огромна степен се свързва с надеждата и с очакванията за благополучие на семейството, на децата и на поколението въобще.          

Следва да се отбележи, че при определяне размера на обезщетението за ищците е отчетена и спецификата на отношенията на ищците с пострадалия, с оглед индивидуалните особености на житейска им, емоционална и духовна връзка, родство, възраст, продължителност и интензитет на връзката и пр.

Не може да бъде споделено и оплакването за несъобразяване на обезщетенията с конкретната икономическа ситуация в страната, тъй като   лимитите на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – чл. 492 КЗ, макар да не се представляват самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението, са съобразени с конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към съответния период на действието им. Размерът на всяко едно от определените обезщетения е съобразено с определените към онзи момент застрахователни суми, от което следва, че същите са съобразени и със социално-икономическите условия в страната.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер от 170 000 лева за всеки от ищците съставляват справедливи парични еквиваленти за тяхното възмездяване.

Неоснователно е поддържаното и във въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К. К. поради неосъществения от неговия баща контрол и дължима грижа, допускайки малолетното дете да се качи и да управлява процесното МПС, както и поради липсата на предпазен колан.

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с виновното си поведение неговото настъпване, независимо дали това поведение се изразява в действие или бездействие. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който, наред с неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало увреждането.

Изложените по-горе мотиви относно отговорността на бащата на пострадалото дете по смисъла на чл. 47 ЗЗД във връзка с настъпилия вредоносен резултат са относими в пълна степен и към въпроса за съпричиняване на този резултат, вследствие твърдените от ответника и третото лице действия. Тъй като при предоставяне на управлението на МПС на малолетния К., към който момент е следвало да бъде поставен предпазния колан, детето се е намирало под надзора на друго пълнолетно лице – С.А., то вината за допускане на описаните противоправни действия, довели до настъпването на вредоносния резултат е изцяло негова.

Изводът е, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, респективно на неговия баща, поради което липсва основание за намаляване размера на определените обезщетения.

Крайният извод е, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е съобразил всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Ответникът Г. ф. претендира и доказва извършване на разноски за това производство в общ размер от 5840 лева, представляващи внесена по въззивната жалба ДТ. Тъй като решението в обжалваната от ответника част е потвърдено, разноските остават за сметка на същата страна.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 184 от 30.03.2020 г.., постановено по т.д. № 450 по описа за 2019 г., Пловдивският окръжен съд.

 Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – С.Х.А., ЕГН **********.     

 

 Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: