Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 02.03.2023г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и седми февруари две
хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 209 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.171, т.1, б.”б” във вр. с
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Адв.Е.А.Д. от САК като пълномощник на И.А.Д., ЕГН **********
*** и съдебен адрес:*** обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ №22-0348-000068/10.05.2022г. на началник група
„Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Дупница към ОДМВР -
Кюстендил. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението
на материалния закон свързва с липса на управление на МПС. Моли за отмяна на
оспорената заповед.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Претендира деловодни разноски.
В съпроводително писмо УРИ 348000-6623/08.06.2022г. органът
намира жалбата за неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорената заповед за прилагане на ПАМ №22-0348-000068/10.05.2022г.
е издадена от Р. Р.С.на длъжност началник група „Пътен контрол“ в сектор
„Охранителна полиция“ в РУ – Дупница към ОДМВР - Кюстендил. С нея на основание
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 10.05.2022г.
около 01.35 часа в с.Р. на ул.“О.“ посока ул.“ **м**“ жалбоподателят е
управлявал лек автомобил О. З.с рег.№******, собственост на Г.Г.Д., като при
извършената проверка водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство
Алкотест 7510 с фабр.№0411 за употреба на алкохол. Имал е нестабилна походка и
нечреноразделна реч. Издаден е ТМИ №0017299. Водачът е бил сам в автомобила.
Нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на адресата на 25.05.2022г., а жалбата е
подадена чрез администрацията на органа на 01.06.2022г.
Със заповед №277з-1046/30.06.2017г.
директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил определени длъжностни лица от
ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, между които по т.1.5 са
началниците на сектори/групи в РУ към ОДМВР – Кюстендил.
Като част от административната
преписка органът е приложил АУАН №323/10.05.2022г., съставен от мл.инсп.И.И.К.
в присъствие на свидетеля И.И.Д. за описаното в оспорената заповед деяние. АУАН
е връчен на нарушителя, който е записал възражението, че не е карал автомобила.
Въз основа на АУАН е издадено НП №22-0348-000323/02.06.2022г. Няма данни НП да
е влязло в законна сила. Издаденият ТМИ №0017299/10.05.2022г. е връчен на
нарушителя при условията на отказ.
Приобщена е изготвена от актосъставителя
И.И.К. ***, съгласно която посочения в оспорената заповед лек автомобил е бил в
движение на датата на нарушението, след което по подаден сигнал е спрял,
водачът е излязъл от автомобила, отказал е проверка за алкохол, а след справка
с ОДЧ е установено, че лицето е нарушителя по АУАН, а по-късно съпругата му Г.Д.
пристигнала за да прибере автомобила.
По делото са приобщени две групи свидетелски показания.
В първата група са показанията на актосъставителя и
свидетеля по АУАН св.К. и св.Д.. След предявяване на АУАН и ДЗ свидетелите
поддържат написаното в документите, но не си спомнят за случая. Не могат да
кажат дали на таблото на автомобила е имало ключ, дали двигателя е бил топъл и
как точно са спрели автомобила. Не си спомнят дали на място е дошла св.Д..
Във втората група са показанията на св.Д. /съпруга на
жалбоподателя/ и св.Грозданов. Двамата сочат, че на 10.05.2022г. вечерта са
пристигнали с автомобил О. З., собственост на св.Д. *** на събор. Автомобилът е
бивша собственост на св.Г. Св.Д. паркирала автомобила на една пряка до главната
улица на селото. Отишли в заведение. Към 24.30 часа жалбоподателя и св.Д.
започнали да спорят дали Д. е заключила автомобила. Жалбоподателят се ядосал и
решил да отиде да провери. Св.Д., също ядосана, тръгнала към дома, който бил
наблизо. Била сигурна, че е заключила автомобила. В нея се намирали ключовете и
документите на жалбоподателя. След известно време й е обадил жалбоподателя.
Съобщил, че при автомобила са дошли полицаи, които искат да даде проба за
алкохол, но той не е карал автомобила и търсели документите му. Св.Д. отишла на
място с другата семейна кола /лек автомобил Ситроен С2/. Прибрала жалбоподателя
с автомобила Опер Зафира, след което се върнала обратно с полицаите да прибере втората
кола. Св.Д. сочи, че ключа от лекия автомобил Опер Зафира бил у нея и
семейството няма втори ключ за колата. Св.Г. потвърждава обстоятелството, че ключовете
от колата и документите останали у св.Д..
Показанията на св.Д. и св.Г.съдът намира за обективни и
достоверни, т.к. са вътрешно логични и последователни без противоречия. Не се
установяват данни за предубеденост или заинтересованост. Показанията на
контролните органи съдът намира за неотносими, т.к. не установяват никакви
релевантни към деянието факти и обстоятелства. Тези свидетели не мога да си
спомнят нищо от случилото се и не могат да разпознаят жалбоподателя и св.Д..
Поддържането на съставения АУАН и изготвената ДЗ няма никаква конкретика по
случая.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител
на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5
от ЗДвП. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го
определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено
в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно
чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК,
жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедта е оправомощено
длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от
осъществената делегация по заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на
ОДМВР – Кюстендил.
По формата на акта:
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана
писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2
от АПК - наименование на органа-издател, адресатът, фактически и правни
основания за издаване, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис
на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с
фактическите основания за неговото формиране.
По административнопроизводствените правила:
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални
правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая и събиране на относимите за това доказателствени източници.
Фактите по заповедта се основават на издадения АУАН, който е годно
доказателствено средство и поставя началото на административното производство.
По материалния закон:
Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.
Материалноправно основание за издаване на оспорената заповед
по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, предвид фактическото описание на противоправното
деяние, е отказа на дееца за бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство.
Отказът на водача е безспорно установен от съдържанието на
АУАН, ДЗ и издадения ТМИ. Самият жалбоподател не оспорва отказа.
Недоказано обаче е авторството на деянието. В хода на
съдебното производство по делото не се събраха безспорни доказателства, че в
деня и часа на проверката жалбоподателят е имал качеството водач на МПС по
легалната дефиниция на §6, т.25, пр.1 от ДР на ЗДвП. По смисъла на посочената
правна норма „водач“ е лице, което управлява ППС. Срещу съдържанието на АУАН и
ДЗ на актосъставителя са събрани показанията на св.Д. и св.Г. От показанията на
свидетелите се установи, че след раздялата със съпругата си жалбоподателят е
отишъл до автомобила, но не е носел ключовете за запалване на автомобила и
документите. Местонахождението до автомобила се обяснява със спречкването между
съпрузите дали св.Д. е заключила колата. Доказва се, че преди спирането на
автомобила същият е управляван от св.Д. и след паркирането му свидетелката е
задържала ключа и не го е дала на жалбоподателя. Т.е. посредством годни
доказателствени средства е установено, че в нито един момент след разделянето
на жалбоподателя и св.Д. до срещата с контролните органи оспорващият не е
държал у себе си ключа за автомобила, който по данни на св.Д. е единствен.
Контролните органи не могат да си спомнят дали при срещата с жалбоподателя
колата е имала поставен ключ на таблото и дали двигателя е бил топъл. Събраните
по делото доказателства разколебават презумтивната доказателствена сила на АУАН
по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Съставената за случая ДЗ не може да се
противопостави на показанията на св.Д. и св.Г., т.к. съставилото я лице не може
да си спомни нищо за случая. От друга страна, следва да се има предвид и
отразеното в съдържанието на АУАН възражение на дееца, че не е управлявал
автомобила. Следователно, с оглед разпределението на доказателствената тежест в
определение №354/15.07.2022г., ответния орган не доказа по безспорен начин
управлението на МПС от дееца на посочената дата, час и място, което
дискредитира извършеното деяние като нарушение, включено в основанието за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Обвинението за извършено
нарушение не може да почива на предположение.
Изложеното налага отмяна на заповедта.
На основание чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК ОДМВР –
Кюстендил дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на
510лв., включващи 10лв. ДТ и 500лв. адвокатско възнаграждение. Адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой по договора за правна защита и съдействие на
л.49-гръб от делото, служещ като разписка за заплащане на сумата. Адвокатското
възнаграждение е под минимума по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на
намаляване по възражението на ответника.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0348-000068/10.05.2022г.
на началник група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Дупница
към ОДМВР - Кюстендил.
ОСЪЖДА
ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на И.А.Д. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 510лв. /петстотин
и десет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: