Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56
гр.
Пловдив, 03.04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Светлозар
Лазаров
разгледа внохд
№ 611 по описа за 2018 г., докладвано от съдията ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по протест на О.п.С.З.
срещу Присъда № 44/24.10.2018г. по нохд № 236/18г. на
Окръжен съд – Стара Загора.
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Старозагорския окръжен
съд е признал подсъдимия Ж.Г.С. за невиновен в това на 22.11.2017 г., в гр. *
да е предложил и дал подкуп – парична сума от 20 лева /банкнота с номинал 20
лв. със сериен номер БЮ4211643/ на полицейски орган - младши експерт В.К.М.,
младши полицейски инспектор в Група „Териториална полиция“ – юг на Сектор
„Охранителна полиция“ при *, за да не извърши действие по служба – да не му
издаде глоба с фиш, серия М, № 0674092/22.11.2017 г. за извършено от него като
водач на моторно превозно средство – л.а. марка „*“, модел „*“ с ДК № * нарушение по чл.70, ал.3
от ЗДП, съгласно която разпоредба през деня моторните превозни средства се
движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини и го
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.304а, във връзка с
чл.304, ал.1 от НК.
Съдът се разпоредил с
веществените доказателства.
Срещу присъдата е постъпил
протест от Окръжния прокурор при О.п.С.З. Присъдата се атакува с бланкетно оплакване за неправилно приложение на материалния
закон. Иска се отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде
осъден по обвинението, предявено му с обвинителния акт.
В допълнението към протеста се
излагат доводи в подкрепа на релевираното искане за
отмяна. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че подсъдимият е дал банкнотата
с намерението на място да заплати глобата си, а не за да не му бъде съставен
фиш. Намереното от съда противоречие в часовете на извършване на проверката на
свидетелят С. и подсъдимия прокурорът счита за несъстоятелно и непроменящо
фактическата обстановка. Изразява се несъгласие с извода на съда, че
показанията на свидетеля К. не следва да се кредитират, точно обратното, според
прокурора тези показания имат доказателствен характер и значение аз предмета на
доказване. Необяснимо било и защо съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Г.
при положение, че същите били противоречиви. Обясненията на подсъдимия
прокурорът намира за защитна позиция и обслужващи защитната му теза. С тези
съображения се обосновава нарушението на материалния закон от първата инстанция
и се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден по предявеното му с обвинителния акт обвинение.
В съдебно заседание
представителят на Апелативната прокуратура
поддържа протеста. Споделя изцяло изложените в допълнението към него
съображения и направеното искане. Счита, че са налице достатъчно доказателства
за авторството на деянието, които неправилно са били интерпретирани от първата
инстанция и това е довело до претендираното нарушение на материалния закон.
Защитата
на подсъдимия оспорва протеста и предлага присъдата да бъде потвърдена, като не
намира порок в оценъчната дейност на съда по отношение на събраните
доказателства. Счита, че правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Г.
и подсъдимия, тъй като показанията им се подкрепят от останалите доказателства
и обосновано не е кредитирал показанията на свидетеля К.. Необяснимо за
защитата е останало и дописването в дневника за сигналите от свидетеля Н. на
инкриминирания случай вън и противно на наложената в дневника хронология. С
тези съображения се предлага присъдата да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.
Подсъдимият иска присъдата да
бъде потвърдена.
Апелативният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният съд е приел
за установена следната фактическа обстановка.
На 22.11.2017 г., след 10.00 часа, подсъдимият Ж.Г.С. и съпругата му И.П.С.тръгнали
от село К.към гробищния парк на град *. Придвижвали се с лекия автомобил марка „*“, модел „*“ с ДК № *, управляван от
подсъдимия. В град *, на кръстовището на
бул.“*“ с ул.„*“, подсъдимият насочил управлявания от него автомобил на юг,
продължавайки движението си по ул.„*“. След като за кратко спрял автомобила до
магазин за храна за домашни любимци, подсъдимият продължил да се придвижва с
посоченото МПС в същата посока, по същата улица.
По същото време, трима полицейски служители - свидетелите В.К.М., Т.В.К. и И.К.Г.,
извършвали контрол на автомобилното движение, осъществяващо се по ул. „*“ в
посока от север към юг, като полицейският автомобил „*“ с ДК № *бил спрян срещу блок № 1. И
тримата свидетели работели на длъжност „младши полицейски инспектор“ в Група
„Териториална полиция - юг“ на Сектор „Охранителна полиция“ при *.
Тримата полицейски служители били определени като
състав на четвърта група - със старши на групата свидетелката В.К.М., като извършвайки след 10.00 часа контрол на
автомобилното движение, осъществяващо се по ул. „*“, град * са действали в
изпълнение на служебните си задължения.
Малко след като встъпили в наряд около 11.30ч.
свидетелят И.К.Г.подал със стоп-палка разпореждане на водача на л.а. „*“ с ДК №
*да преустанови движение, затова защото, движейки се по ул. „*“, в посока – от
север към юг, същият извършил маневра
изпреварване при наличие на пътна маркировка М-2 /двойна непрекъсната линия/.
Посоченият водач, който бил свидетелят А.В.Х.изпълнил
разпореждането, като спрял управлявания от него автомобил на паркинга до блок №
1, за да не затруднява движението. След това свидетелят А.В.Х.бил поканен от
свидетеля И.К.Г.до патрулния автомобил „*“за изготвяне на справка и съставяне
на акт за нарушението. Свидетелят И.К.Г.влязъл в патрулния автомобил и седнал
на задната му дясна седалка, за да направи справка за водача А.В.Х..
Докато свидетелят И.К.Г.проверявал документите на
водача А.В.Х., младшите полицейски инспектори В.К.М. и Т.В.К.забелязали,
че л.а. „*“, м.„*“ с
ДК № *, в нарушение на чл.70,
ал.3 от ЗДП, се движи без включени светлини за движение през деня или с къси светлини, поради което свидетелят Т.В.К.разпоредил
на водача му със сигнална стоп-палка да преустанови движение. Подсъдимият Ж.Г.С. – водач на автомобила, сторил това,
спирайки автомобила на паркинга пред блок № 1 на ул.“Д.С.“. Свидетелката В.К.М. тръгнала към спрения автомобил, а свидетелят Т.В.К., поради това, че
почувствал внезапно главоболие, пресякъл улица „Д.С.“ и влязъл в намиращата
се срещу
паркинга пред блок № 1 на тази улица, аптека „*“, за да си купи
обезболяващи.
От тук нататък първата инстанция е избрала
един нестандартен и необичаен подход за излагане на установените според нея
факти, като е приела, че събраните по делото доказателства не позволяват да бъде
изложен строен и последователен разказ за случилото се.
Релевантната за предмета на доказване фактология е
била изведена от оценката на доказателствата и макар и фактите да са
представени непоследователно и разкъсано, настоящият състав намира, че порок
във формирането на вътрешното убеждение на съда няма и приетите за установени
обстоятелства са продукт на прецизен и задълбочен анализ на общата
доказателствена съвкупност.
Вследствие на това първата инстанция е приела за
установено от фактическа страна и следното:
След като св. М. отишла при подсъдимия С., тя му
поискала документите за проверка, съобщила му, че е установила нарушение в
действията му като водач на МПС, а именно, че управлявал атомобила
без включени светлини и го поканила да отиде до служебния автомобил за да го
санкционира като му състави фиш по ЗДвП.
Подсъдимият С. дал документите си и св. М. отишла
до служебния автомобил. Седнала на предната дясна седалка и започнала да
съставя фиш за нарушението, допуснато от подсъдимия. Докато съставяла фиша, С.
излязъл от автомобила си, приближил се до св. М. и държейки в ръката си
банкнота от 20 лв., предложил да си плати глобата. Полицейските служители М. и Г.
обяснили на подсъдимия, че глобата не се плаща при тях на ръка, а само по
банков път и подсъдимия се върнал при автомобила си.
След малко подсъдимият С. бил повикан от св. М. да
подпише фиша и след като го подписал, той оставил в джоба на дясната врата
банкнота от 20 лв.
М. останала възмутена от поведението на подсъдимия
и се обадила се на прекия си
ръководител И.П., че спрян от нея нарушител на правилата за движение й е дал
подкуп. П. и разпоредил да се обади в дежурната част на Районното управление и
да отпочне процедура по изпращане на дежурна група.
Всички тези действия били възприети от свидителя А.Х., който възнамерявал след съставянето му на
АУАН от полицейския служител Г. да отиде в болницата на посещение на негов
близък.
След като подсъдимия оставил банкнотата от 20 лв.
в полицейския автомобил, св. М. повикала оперативната дежурна група за
извършване на необходимите процесуално – следствени действия. Разпоредила на
св. А.Х. да отиде до болницата, след което да се върне за да му бъдат снети
показания като свидетел, което разпореждане последния изпълнил.
След пристигането на оперативната група и
извършване на необходимите действия подсъдимият С. бил отведен в полицейското
управление.
При извършения оглед се установило, че в
служебен автомобил на *, „*“с ДК
№ *, оборудван със сигнална лампа на покрива и надпис „Полиция“ отстрани, спрян
на ул.“Д.С.“ № 1, град *, във фабрична ниша – джоб на предната му дясна
врата, е намерена и иззета една банкнота с номинал 20 лв. и сериен номер
БЮ4211643.
Така приетата от
първоинстанционният съд фактическа обстановка, макар и разпокъсано и неподредено изложена в
мотивите на атакуваната присъда е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция.
За изследване на
обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Ж.Г.С.,
първата инстанция е извършила всички възможни процесуално - следствени
действия, изясняващи значимите факти относно деятелността му преди, по време и
след инкриминирания инцидент.
Правилно съдът е дал
вяра на показанията на свидетелите А.Х. и И.Г.и
ги е кредитирал. Намерил е тези показания за последователни, ясни, точни
и непротиворечиви, но само дотолкова, доколкото в тях няма съществени
противоречия, като е съобразил, че те са присъствали и са пряки
очевидци на самия инцидент. Отделно от това е приел, че те кореспондират изцяло
с останалите събрани по делото доказателства
и имат значение за правилното приложение на материалния закон, който
извод въззивната инстанция споделя напълно.
Тези показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение за установяване
на обективната истина и въззивната инстанция споделя напълно изложените
пространни съображения в аргументацията на основният съд да ги цени и включи в
общата доказателствена съвкупност.
Обосновано
съдът е дал вяра на показанията на свидетелите В.М. и Т.К. само в частта, в
която те обясняват действията на подсъдимия преди да бъде спрян и в момента на
самото спиране. В останалата си част, показанията касателно деятелността на полицейската
служителка и подсъдимия по време на съставянето на фиша правилно първата
инстанция ги е лишила от кредит на доверие, като е намерила, че свидетелят К.
не е присътвал по това време на местото, а
показанията на св. М. са вътрешно противоречиви и опровергаващи се от
останалите доказателства.
Сериозно внимание е
обърнато и на обясненията на подсъдимия С.. Първоинстанционният съд ги е
кредитирал и включил в доказателствената съвкупност след прецизен и обстоен
анализ, при който не е игнорирал тези, които подкрепят частично обвинителната
теза, като след обсъждането им, последните
са били отхвърлени поради наличието на достатъчни по обем и сигурност оправдателни
такива. Изложените за това в мотивите съображения са пространни и
доказателствено обезпечени и въззивната инстанция ги споделя напълно.
Присъдата
е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил
ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са
достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е детайлно е отразено в мотивите.
Изводът
на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК са основани на установените при
спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в
съответствие с тях законосъобразно е отказано ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия по предявеното му обвинение.
Въз основа на приетите
за установени фактически положения и
вследствие на положените процесуални усилия, първоинстанционният съд е
стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимият Ж.Г.С. не е
осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, вр.
чл.304, ал.1 НК, за което е бил предаден на съд.
По протеста
Протестът
е неоснователен.
Акцентът
в него е поставен върху неправилната интерпретация на установената
доказателствена съвкупност, довела първата инстанция до неправилни правни
изводи относно съставомерността на деянието, в което
е обвинен подсъдимия.
Упрекът
в протеста е насочен срещу извода на съда, че всички доказателства, преценени в съвкупност и
съпоставени помежду си, убеждават в това, че подсъдимият Ж.Г.С., давайки
банкнотата от 20 лв., не е целял да не му бъде съставен фиш, както и че
случилото се е в резултат на това, че е искал да заплати на място глобата за
нарушението на ЗДП, за което е спрян.
Според прокурора, изводът на съда за
сериозни противоречия в часовете на извършване на нарушенията на св. А.Х. и на
подсъдимия са несъстоятелни.
Възраженията на прокурора не могат да бъдат
споделени. От доказателствата по делото, в частност от показанията на св. А.Х.,
на св. И.Г.и на подсъдимия се установява по един безспорен начин, че за проверкта е бил спрян св. А.Х., а след него е бил спрян
подсъдимия, като и двамата са установили автомобилите си на паркиинга,
до местото където е бил ситуиран полицейския автомобил. Тези дсйствия са се развили около 11.25-11.30ч., като св. Х. е
бил спрян за проверка от св. Г., а подсъдимия е бил спрян за проверка от св. М..
Разминаването в часовете отбелязани в АУАН, съставен на св. Х. и фиша, съставен
на подсъдимия С. са незначителни и нямат съществено значение за установената
фактология.
Правилно съдът е лишил от кредит
на доверие показанията на свидетеля Т. К.. Той е намерил, че свидетелят Т.В.К.не присъства в разказа на останалите
участници в случилото се, както и че
самият той не посочва някаква
своя конкретна проява, че съобщеното
от него, макар и привидно да съответства на разказаното от полицай В.К.М., е с различно съдържание на отделни епизоди,
че за важни обстоятелства
показанията му, съпоставени с тези на свидетеля В.К.М., са силно преувеличени, както още и това,
че свидетелят А.В.Х.твърди: „Не мога да си
спомня, но мисля, че докато
на мен ми
пишеха акт и полицайката се разправяше с подсъдимия, нямаше друг полицай.
Само в началото бяха трима.“. При това положение съдът
обосновано е заключил, че това не позволява направата
на категоричен извод свидетелят Т.В.К.да е присъствал по време
на всички епизоди от случилото
се, за което
разказва и правилно не е кредитирал показанията му.
Съдът е изложил пространни
съображения в аргументацията си да цени
и включи в общата доказателствена съвкупност показанията на свидетелите А.Х. и И. Г.. Както беше посочено по – горе в настоящите
мотиви, тези показания са ясни, точни и непротиворечиви, дадени от
свидетели очевидци и кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства. Настоящият състав споделя изцяло
тези съображения и не намира за необходимо да ги преповтаря.
От
тях се установяват основните факти, имащи значение за квалификацията на
деянието на подсъдимия, а именно, че преди да бъде съставен фиша подсъдимият С.
е отишъл до полицейските служители М. и Г. и открито е заявил, че иска да
заплати глобата си, като е държал в ръката си банкнота от 20 лв. След като му
било обяснено, че не може да плати на ръка глобата си, а следва да стори това в
банката, подсъдимият се отдалечил от служебния автомобил. Едва когато фиша бил
съставен от св. М. и бил извикан да го подпише, подсъдимият оставил в предната
дясна врата банкнотата от 20 лв.
Тези
факти очертават единствения възможен извод, че подсъдимият С. е оставил
банкнотата от 20 лв. в полицейския автомобил, воден от желанието и намерението
си да заплати глобата си, а не да даде подкуп на полицейската служителка М. за
да не му състави фиш.
Това
е така, защото на първо место, ако подсъдимия искаше да даде дар в размер на
20лв. на св. М. за да не му състави последната фиш за допуснатото от него
нарушение на ЗДвП, то той би сторил това преди да му бъде съставен фиша.
Даването на подкупа за да не бъде извършено действието по служба от
длъжностното лице, след като това действие вече е било извършено е лишено от
житейска и правна логика и изключва субективния елемент, изискуем за
престъплението по чл.304 от НК. На следващо место, изводът, че подсъдимият с
оставянето на банкнотата е искал да плати глобата си се подкрепя и от неговите
обяснения, че няколко дни преди това е бил санкциониран на место от служители
на МВР за неправилно паркиране и сега е решил да стори същото.
Само
това е достатъчно да доведе до единствения извод, че подсъдимият Ж.С. не е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и като го е признал за
невиновен и оправдал по повдигнатото му обвинение съдът не е нарушил закона, в
каквато насока са несъстоятелните възражения на прокурора.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При
така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на атакуваната
присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид
горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 44/24.10.2018г. по нохд № 236/18г. на Окръжен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.