Р Е Ш Е Н И Е

№

08.10.2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

При секретаря Петя ***и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№4919/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.127, ал.2, вр.чл.59, ал.2 и ал.3, вр.чл.142, ал.1, вр.чл.143, ал.2  и по чл. 149, ал.1, вр чл. 143, ал.2 от СК.

Постъпила е искова молба от С.Т.Т.,***, против Е.Г.И., с която се твърди, че страните живеели за кратко на семейни начала, като от съвместното им съжителство, на 12.02.2018г. е родено детето ***. Посочва се, че грижи за детето полага майката, но същата не разрешава осъществяването на лични контакти между бащата и детето. Моли съдът да постанови решение, с което да присъди упражняването на родителските права над детето ****на майката, да определи местоживеене на  детето при майката на адрес гр. ***, да определи режим на лични отношения с детето, при свободен режим, но не по- рядко от всяка първа и трета седмица от месеца, по два часа в събота и два часа в неделя, в удобно за майката време- до навършване на тригодишна възраст на детето,  както и да го взема при себе си по една седмица през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката; след навършване на тригодишна възраст на детето, бащата да има право да го взима всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 09,00часа в събота до 18,00часа в неделя, с приспиване при бащата, както и два пъти годишно през лятото,  за по 15 дни, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Моли съдът да го осъди също, да заплаща месечна издръжка на детето ****, в размер на 150лв.

          Ответникът Е.Г.И., ред. пр., в срока за отговор, оспорва предявения иск, в частта  му относно претендираният режим на лични отношения. Посочва, че с ищеца са се разделили няколко месеца след като е разбрал, че е бременна. Посочва, че негово настояване на  направили ДНК тест, тъй като това е било условието да  припознае детето. Оспорва се твърдението ,че ищецът е търсил контакти с детето.

Заедно с отговора на  ИМ, се предявява насрещен иск, на същото правно основание, като моли съдът да постанови решение, с което да присъди упражняването на родителските права над детето ****на майката- Е.Г.И., да определи местоживеене на  детето при майката на адрес гр. ***, да определи режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца, по два часа, в удобно за майката време, по местоживеене на детето и в присъствие на майката, като през летния сезон, при подходящи метереологични условия,  контактите могат да се осъществяват навън, или на друго подходящо място, и да осъди бащата, да заплаща месечна издръжка на детето ****, в размер на 180лв.- считано от датата на  ИМ, ведно със законната лихва да всяка просрочена вноска, както и издръжка за минало време- за периода от раждането на детето- ***г.- до датата на  подаване на НИМ,  ведно със законната лихва, за всяка просрочена вноска. Моли съдът да остави разноските за страните, така, както са направени, доколкото производството съставлява спорна съдебна администрация. В НИМ ищцата посочва също, че  освен з детето ****, се грижи и за детето си  ***, който през уч. 2018/2019г ще бъде в първи клас. Посочва също, че детето ****няма хронични здравословни проблеми, но има съмнения за засегнат очен нерв. Посочва, че месечната издръжка, която  е необходима за детето е ок.400лв.

 В срока за отговор, по насрещната ИМ, ответникът по него, оспорва изцяло твърдения, изложени в ИМ. оспорва се исканият от ищцата режим на лични отношения, тъй като същият е твърде рестриктивен и моли съдът да определи режим- всяко първа и трета събота и неделя от месеца- по два часа за всеки от дните, които контакти да се осъществяват по местоживеене на бащата или навън-при хубаво време. Посочва, че е съгласен да заплаща издръжка да детето, считано от неговото раждане, в размер на 150лв/месечно.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №251/12.04.2018г на Община Плевен, се установява, че страните по делото- Е.Г.И. и С.Т.Т., са родители на детето ***, род. ***г.

По делото се установява също, че ответницата Е.И., има още едно родено дете- ***, род. ***г., от друго съжителство на майката. От служебно изготвената справка за родствени връзки се установява, бе ищецът няма други непълнолетни деца.

По делото няма спор между страните, относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето ****.

Спорни по делото са въпроси относно режима на лични отношения с бащата, и размерът на издръжката, както и дължимостта на издръжката за минало време. В тази връзка, по делото са събрани гласни доказателства, от разпита на свидетелите ***, изслушани на страните лично и е приет социален доклад.

Ищецът С.Т. заявява, че желае да осъществява контакти с детето си. Посочва че е имал доста спорове и недоразумения с майката още преди раждането, като той е поискал да се направи кръвна проба на детето. Посочва че, след теста се е оказало, че детето носи неговата кръвна група и тогава у него са се събудили бащински чувства. Посочва че е занесъл дрехи и памперси на изписването и е платил сумата за престоя в болницата и раждането. След изписването не е отишъл с майката и детето, а се е прибрал у дома си. Посочва се, около 2 часа след това, е получил обаждане от майката, която е започнала да крещи, че той иска да й открадне детето. Бащата  посочва, че след няколко дни е отишъл в дома на майката, за да види детето; носил е мокри кърпи и памперси. Посочва, че при това посещение майката му е дала детето, седели са заедно, но през цялото време са имали кавги и спорове. Посочва, че няколко дни след това отново е отишъл при майката и заедно са къпали детето. Посочва че скоро след това, майката е започнала да му звъни и да му казва да остави детето. В резултат на това, бащата С. посочва, че повече не е  ходил и не е виждал детето. Посочва също, че когато й се е обаждал, за да я пита дали има нужда от храни или памперси, Е. му е отговаряла, че тези неща не го интересуват. В заключение бащата посочва, че отношенията му с майката Е. са лоши и няма да има възможност да се променят, но иска да намерят общ език, за да гледат детето, и то да познава и двамата си родители.

Отв. Е.И. посочва, че с ищеца С.Т., са започнали да имат проблеми, след като е забременяла, като за основен проблем посочва това, че неговите родители не са я искали, тъй като е имала друго дете. Посочва, че след това С. е искал тя да направи аборт. Посочва, че ок. м. септември. 2017г, С. е дошъл и е казал, че иска да се разберат и да гледат децата, но в отношенията им отново е възникнало напрежение и през м. декември С. е напуснал дома им. Майката посочва, че многократно го е търсила, но той не й е отговарял. Посочва, че С. е присъствал на раждането на детето, след това всеки ден е идвал и се е интересувал. Посочва също, че в началото С. не е искал да припознае детето, и след това са направили кръвен тест. Майката посочва, че след изписването многократно е търсила С. и го е молила да се разберат, но той не е отговарял на обажданията й.  Посочва, че С. е идвал да види детето, да го изкъпят, но после е казал, че повече няма да идва в дома й и ще вижда детето само навън. Майката посочва също, че бащата й е предлагал пари за детето, но тя е отказвала. В заключение посочва, че не иска да се кара с бащата и иска той да вижда детето си, но и тя да е наблизо, защото детето плаче.

От показанията на св. ****- сестра на ищеца, се установява, че ищецът- бащата С.Т., е присъствал на изписването на детето и е платил раждането. Посочва, че бащата се е интересувал многократно за детето. Свидетелката посочва, че бащата не е виждал детето от м. март, но иска да се вижда с него. Св. ***посочва, че брат й е искал ДНК тест, тъй като не е бил сигурен в бащинството си. Посочва също, че детето не е било планирано, тъй като са били само от месец и половина заедно. Свидетелката посочва, че след изписването, роднини на Е. са се обадили на С. и са му казали, че детето е само нейно и да не го търсят. Свидетелката посочва, че след изписването С. е отишъл в дома на майката, носил е памперси, но са се карали през цялото време. Св. ***посочва, че знае, че бащата е предлагал пари на ръка на майката, но тя ги е отказвала, тъй като не е искала издръжка. Свидетелката посочва, че според нея, С. има възможност и желае да се грижи за детето, има обзаведена детска стая. Посочва, че бащата е ходил общо два пъти при детето, е тъй като се е притеснил за психическото състояние на детето и майката, е спрял да ходи, тъй като се карат постоянно. Посочва, че от страна на брат й е имало нежелание детето да се ражда, но тя лично приема детето. Посочва също, че бащата може да разчита на помощта на родителите им, както и на нейната.

Св. ***, майка на ищеца, също посочва, че бащата е ходил е виждал детето два пъти от раждането му, като при тези срещи е имало кавги с майката. Посочва, че знае, че С. е предлагал пари на Е., но тя ги е отказвала, като С. не е давал издръжка по друг начин. Св. ***посочва, че майката е звъняла денонощно на С., обиждала го е и го е заплашвала, но посочва, че според нея, Е. иска да се събере със С. и да живеят заедно. Свидетелката също посочва, че С. се е съмнявал в бащинството си и затова са направили кръвен тест. Посочва, че след това С. е припознал детето и сега иска да му бъде баща. Св. ***посочва, че двамата са били само един месец заедно и е било много рано за дете.

Св. ***посочва, че е приятелка с майката и знае, че със С. са в лоши отношения. Посочва, че в нейно присъствие не е имало случай бащата да се обади, или да дойде в дома на Е., но тя й е споделяла, че я търси. Посочва обаче, че когато Е. търси С., той не й вдига телефона. Св. ***посочва, че детето е привързано към майката и става неспокойно, когато не я вижда, и според нея детето не може да се отдели от майката. Свидетелката посочва също, че според нея отношенията на страните са нетърпими, но не е присъствала на конфликт между тях. Св. ***посочва също, че знае, че С. не е искал детето и е карал Е. да направи аборт. Св. ***посочва, че не знае дали С. е давал пари на Е. за детето. Посочва също, че детето е спокойно и контактно.

Св. Л. ***посочва, че познава страните по делото, както и по- голямото дете на Е.. Посочва, че Е. комуникира добре и безпроблемно с бащата на детето ***, и не знае да са имали конфликти. Свидетелката посочва, че С. е напуснал Е. по време на бременността- към 6-8-ми месец, тъй като е имала друго дете. Посочва също, че страните са били поне 7-8 месеца заедно, преди бременността, но С. е споделял, че неговите родители няма да приемат Е., тъй като е с дете. Свидетелката посочва, че майката многократно е търсила С., вкл. И за установеното заболяване на окото, но той не й е съдействал. Св. ***посочва, че не е виждала С. да потърси Е., да й се обади или да й донесе нещо. Посочва също, че детето е неспокойно при отсъствието на майката и плаче.

По делото е приет социален доклад, от който се установява следното: отв. Е.И. живее в жилище, на посочения по- горе адрес в гр. Плевен, собственост на майка й, заедно с двете си деца- по данни на майката, със С. се запознават в клуб по народни танци през 2016година и от м. декември с.г., заживяват заедно, в дома на Е.. Посочено е, че жилището съставлява гарсониера, обособена с две самостоятелни спални, обзаведено с всичко необходимо. Задоволени са всички потребности на детето. В доклада е посочено, че за детето ***, майката получава месечна издръжка от баща му. В доклада е посочено също, че е проведена среща с бащата С., в дома на адрес ***, където живее сам. Жилището на ищеца е обзаведено с всичко необходимо, вкл. и с принадлежности за отглеждане на детето. Същият е посочил, че основна причина за раздялата им е неразбирателство по отношение на бременността на Е.. Пред социалните работници, бащата е изразил желание да се вижда с детето два пъти в месеца, по два час. В доклада е посочено също, че основни грижи за детето са полагат от майката, която е задоволила напълно всички негови потребности; детето се отглежда в подходящите жилищни, битови и хигиенни условия, заобиколено от позитивна и  безопасна среда. Посочено е, че е необходимо детето да общува и с двамата си родители, и емоционалната връзка с бащата трябва да бъде съхранена.

По делото са представени писмени доказателства, относно получаваните от страните месечни доходи. Установено е че майката Е.И. получава месечно нетно ТВ от ок. 420лв., а бащата-ок.510лв., за 2017г.

По делото са представени доказателства за наличие на здравословен проблем на детето- птоза на десен клепач.

При така установено от фактическа страна,  съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.59, ал.4, вр. ал.2 от СК, съдът решава въпросите, свързани с упражняването на родителските права над детето, режим на лични отношения и размер на издръжката, като прецени всички обстоятелства по делото, с оглед интереса на самото дете, като се вземат предвид: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на самите родители, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, наличие на подкрепяща среда, социално обкръжение и материални възможности. В случая, както бе посочено по- горе, между страните по делото няма спор относно упражняването на родителските права върху детето ****, и същите следва да бъдат предоставени на майката. Следва да се отбележи, че по делото се събраха категорични доказателства относно високия родителски капацитет на майката, и заедно с ниската кърмаческа възраст на детето, я правят по- пригодния родител, което не се  оспорва от страна на бащата. Съдът намира, че майката притежава нужните възпитателски качества, желание и възможност да отглежда детето. Следва да бъде определено местоживеене на детето ****, при неговата майка и законен представител, на адрес гр. ***.

Що се отнася по спорния момент- определяне режим на лични отношения на детето с неупражняващия родителските права, родител, в случая- бащата, съдът намира за установено следното:

Съобразно нормата на чл.59, ал.3 от СК, режимът на личните отношения, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взима детето, вкл. и през училищни ваканции, официални празници и личните празници на детето, както и по друго време. Целта на режима на лични отношения е установяване и заздравяване на емоционалната връзка между родителя, който не упражнява родителските права и детето, което да способства за пълноценното психо-емоционално развитие на детето. Съдът определя режим на личните отношения, изцяло с оглед интереса на детето, въз основа на преценка на доказателствата по конкретното дело, ръководейки се от дадените основни насоки. По делото се събраха доказателства относно факта, че по време на бременността на Е., бащата не е искал детето, настоявам е майката да направи аборт, а след това е поставил под съмнение бащинството си, и е поискал кръвен тест. Съдът намира за установено също, че в резултат на това, отношенията между страните са много влошени, на ниво нетърпимост едни към друг, което се установи както от свидетелските показания, така и от личното им изслушване, което формира вътрешното убеждение на съда в тази насока. Съдът намира, че независимо от отношението на страните един към друг, бащата има правото на лични отношения с детето си, което да му даде възможност да установи, развие и съхрани емоционална връзка с него. С оглед събраните по делото доказателства, се установява, че от раждането на детето, през м. февруари.2018г, до датата на последното по делото с.з., през м. септември, бащата С.Т., е виждал детето си само два пъти, в периода м.февруари-м.март, и след това едва през м. юли, е депозирал настоящата искова молба, за определяне режим на лични отношения детето. Съдът намира, че това е довело до прекъсване връзката баща- дете, за възстановяването на която е необходимо усилие от страна и на двамата родители,  както и изминаването на известен период от време, през който детето спокойно да възприеме фигурата на своя баща. Поради това съдът намира, че през този първоначален адаптационен период, е необходимо детето да бъде в позната си, семейна среда, където да се осъществяват опознавателните контакти с бащата, и през който двамата да свикнат един с дург, и да осъществят емоционален контакт помежду си. Съдът намира, че не е в интерес на детето, то да бъде поставено в непозната за него среда- дома на бащата, и в присъствието на непознат за него човек- бащата, без то да е установило емоционален контакт с него. Поради това, съдът намира, че първоначално- в периода до навършване на едногодишна възраст на детето, личните отношения между него и баща му- ищеца С.Т., следва да се осъществяват по местоживеене на детето. Съдът намира, че изострените отношения между родителите в случай не са определящ фактор, доколкото водещ е само интереса на детето. До навършване на една година, следва да бъде постановено, личните отношения с детето, да бъдат осъществявани по неговото местоживеене, и в по- кратък интервал от време- два часа, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в интервала от 10,00ч до 12,00ч. След навършване на едногодишна възраст, личните отношения следва да бъдат съответно разширени, и бъде определено бащата да взема детето, в дома си, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 11.00ч- 16,00ч., като бащата го взима и връща в дома на майката, и детето нощува в дома на майката, както и 15 през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

По отношение на размерът на дължимата издръжка, съдът намира за установено следното: както бе посочено по- горе, по делото се събраха доказателства за трудовата заетост на страните и за получаваните от тях доходи. Нормата на чл.59, ал.5 от СК предвижда, че размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди раздялата, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. От друга страна нормата на чл.142, ал.1 от СК предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждата на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като ал.2 от същия член постановява и минимален размер на издръжката- ¼ от МРЗ за страната /510лв/-или сумата от 127,50лв. По делото се установи, че ищецът- бащата Т. няма други низходящи, които да издържа, не се установиха и негови хронични здравословни проблеми. С оглед изложеното и като отчете възрастта на детето и неговите потребности, съдът намира, че следва да бъде присъдена издръжка в размер на 150лв. , считано от датата на насрещната искова молба-06.08.2018г, ведно със законната лихва, за всяка просрочена вноска като до пълния предявен размер от 180лв., насрещния иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По делото се установи наличие на вродено офталомогично заболяване на детето, но не се представиха доказателства за необходимостта от конкретно лечение, респ. медикаменти и/или процедури, а и не се твърдят такива, което да обуслови определяне на издръжка в по- голям размер.

По иска за заплащане на издръжка за минало време, съдът намира за установено следното: по делото се събраха доказателства, по показанията на разпитаните по делото свидетели, че бащата Т. не е давал издръжка на детето, като в обясненията си, майката заяви, че е отказвала предлаганите й пари. Съобразно нормата на чл.149,ал.2 от СК, издръжка се дължи най- много до една година назад от предявяването на иска, като в случая такава се претендира, считано от раждането на детето- ***г., до датата на НИМ-06.08.2018г. по делото не се събраха доказателства за други доходи на страните, различни от горепосочените, както и различен размер на нуждите на детето. Съдът намира, че следва за посоченият период, ада бъде присъдена издръжка също в размер на 150лв., ведно със законната лихва, считано от датата на НИМ, като за разликата до пълния предявен размер на иска от 180лв., бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва отв. Т., да бъде осъден да заплати сумата от общо. 246лв.–държавна такса върху издръжките.

Разноските по делото следва да  останат за  страните, така, както са  направени, с оглед вида на производството по т.нар. спорна съдебна администрация- в т. см. определение №385/25.08.2015 по ч. гр.д. №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Становище в същата насока, е изложено от ответника- ищец по насрещния иск, а от страна на ищеца по първоначалната ИМ, няма искане за  присъждане на разноски.

Следва, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, да бъде допуснато предварително изпълнение на  решението, в частта му за издръжките.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.2 от СК, УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права върху детето ***, ЕГН **********, СЕ ПРЕДОСТАВЯТ на майката Е.Г.И., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето ***, ЕГН **********, при неговата майка и законен представител Е.Г.И., ЕГН **********, на адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ на детето ***, ЕГН **********, с бащата С.Т.Т., ЕГН **********, както следва: ДО навършване на едногодишна възраст на детето:, ВСЯКА ПЪРВА И ТРЕТА СЪБОТА И НЕДЕЛЯ от месеца, по два часа, за всеки от дните, от 10,00ч до 12,00ч., по местоживеене на детето. СЛЕД навършване на едногодишна възраст,:  ВСЯКА ПЪРВА И ТРЕТА СЪБОТА И НЕДЕЛЯ от месеца, от 11.00ч. до 16,00ч.-за всеки от дните, по местоживенее на бащата, като бащата го взима и връща в дома на майката, и детето нощува в дома си по местоживеене, както и 15 дни през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, бащата С.Т.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА НА малолетното си дете ***, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Г.И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150лв., считано от датата подаване на насрещната ИМ-06.08.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови причини за нейното изменение или  отмяна, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 180лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.149, ал.1, вр.чл.143, ал.2 от СК, бащата С.Т.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете ***, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Г.И., ЕГН **********, издръжка за минало време, за периода 12.02.2018г-06.08.2018г., в размер на 150лв./месечно., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на насрещната ИМ-06.08.2018г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 180лв/месечно, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, С.Т.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 246лв.- държавна такса върху издръжките.

 

Разноските по делото остават за страните така, както са  направени.

 

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му за присъдените издръжки.

 

Решението, в частта му, с която е допуснато предварително изпълнение, има характер на определение, и може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението до страните. В останалата си част, решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението, с въззивна жалба,  пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: