№ 976
гр. П., 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20231720101531 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. М. В. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Р. Д., **, **, **, **, като наследник на М. В. М.,
починал през 2014г., с която е предявен иск, с който да бъде признато за установено спрямо
ответното дружество, „Електроразпределителни мрежи Запад” АД /предишно наименование
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София - 1784, бул. Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния му съвет заедно, че не дължат
на ответното дружество сумата по фактура № *********** / **** г. в общ размер на 549.66
/петстотин четиридесет и девет лева и 66 ст./ и начислена служебно по „констативен
протокол” по партида кл. № *************, за периода от 04.01.2023 г. до 26.01.2023 г. за
обект и на адрес: с. П., като им се присъдят и направените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад” АД е
подал отговор, с който е оспорил иска по основание и размер. Ответникът твърди, че
процесният констативен протокол е издаден на основание чл.44, ал.1 ПИКЕЕ, при спазване
на всички нормативни изисквания и сумата е дължима от ищеца.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора. Съдът намира, че ищеца има правен интерес да
установят, че не дължат сумата по процесната фактура, издадена срещу починалия му баща,
1
съобразно формулирания петитум на исковата молба, доколкото това задължение е
наследимо. Наред с горното, изявленията и на двете страни в процеса – ищеца и ответника
са насочени съответно към оспорване, респ. към установяване дължимостта на едно и също
вземане – с напълно идентични размер, правопораждащо основание – корекция на сметка,
отнасящо се за един имот, за един период и начислена вследствие на една проверка,
резултатите от която са обективирани в един констативен протокол. Изложеното дотук дава
основание за извод, че процесните искове се явяват процесуално допустими, с оглед
наличието на правен спор между страните по отношение същуствуването на едно вземане.
По основателността:
Съгласно чл.98а Закона за енергетиката крайният снабдител продава ел. енергия при
публично известни общи условия, за които не е необходимо изрично писмено приемане.
Съгласно чл.4 Общите условия за продажба на ел. енергия на “ЧЕЗ Електро България”АД,
потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или носител на
вещното право на ползване. Правата и задълженията на потребител може да упражнява и
друго лице, но при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване е
представил изрично писмено съгласие пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на съгласието, като в този случай е налице солидарна отговорност на потребителя
със собственика, респективно носителя на вещното право на ползване.
Не се спори по делото, а и видно от представеното като писмено доказателство
удостоверението за наследници се установява, че ищеца е наследник на М. В. М., починал
през 2014г.. Не се спори по делото и относно обстоятелството, че наследодателя на ищеца е
бил потребител на ел. енергия за имот с по партида кл. № *************, за обект и на
адрес: с. П., до смъртта си.
На първо място, в настоящия случай ищеца оспорва, че дължи процесното вземане,
представляващо преизчислена стойност на доставена, неизмерена и незаплатена
електрическа енергия, начислена в резултат на извършена корекционна процедура,
действията от която са обективирани в констативен протокол от 26.01.2023г. Същевременно
ответното дружество оспорва по основателност предявените искове с доводи за наличието
на основания за извършване на корекцията и за доначисляване на вземането като дължима
стойност за изразходена, но неотчетена електроенергия. В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи, че предметът на оспорване, въведен в процеса с предявените
отрицателни претенции е именно вземането в общ размер на сумата от 549.66лв., което
притезание представлява преизчислена стойност на електрическа енергия. Това вземане има
за свой правопораждащ юридически факт извършването на едностранна кореция на
количеството електроенергия, резултат от проверка на СТИ, обективирана в процесния
констативен протокол. За процесната сума е издадена фактура фактура № *********** /
**** г. със задължено лице наследодателя на М. В. М..
При така предявените отрицателни искове в тежест на ответното дружество е да
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, като
2
установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието през процесния период на
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба/доставка на
електрическа енергия за обект – къща, находяща се в с.П., както и наличието на
предпоставките за възникване и упражняване на правото му да извърши едностранна
корекция на количеството електрическа енергия и законосъобразното му осъществяване.
Изясни се, че в исковата молба ищеца оспорва дължимостта на процесната сума в
общ размер от 549.66лв., на първо място с твърдението, че последната е начислена като
дължима на предишния потребител и наследодател в момент, в който същият вече е бил
починал. Наред с това, се оспорва към момента на корекцията самия ищец да е бил страна
по облигационно правоотношение с ответното дружество, доколкото не е бил сключвали
договор за доставка на ел.енергия. Изясни се също, че ответното дружество оспорва
исковете с твърдението, че ищеца е страна по договора за продажба на електрическа енергия
и дължат процесната сума, като наследник на починалия потребител, на основание чл.5 от
Общите условия и като самостоятелен ползвател на имота, до който е доставяна стоката.
При съобразяване с твърденията на ищеца, респ. оспорванията на ответника, съдът намира,
че в настоящия случай са заявени самостоятелни основания за недължимост на процесните
вземания, които следва да бъдат анализирани в процеса – наличието на правоотношение
между наследодателя на ищеца и ответника към момента на извършване на корекцията, за
чийто задължения същите да отговаря като негов наследник, както и на облигационна
обвързаност между него и ответното дружество на самостоятелно правно основание – в
качеството му на потребителите на електрическа енергия.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на
чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане
– арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД е
предвидено, че потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за
извод, че облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за
битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден
недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото
приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия.
Както беше изяснено, в настоящия случай се касае за вземане за преизчислена
стойност на електрическа енергия начислена като дължимо от наследодателя на ищеца.
Ищеца не оспорват, че наследодател му до смъртта си през 2014г. /за която свидетелства
приетото по делото удостоверение за наследници/ е притежавал качеството потребител на
електрическа енергия за процесния недвижим имот – с. П..
3
При съобразяване с момента на настъпване на смъртта на лицето М. В. М., съдът
приема, че съществуващото до този момент правоотношение между него и ответника по
повод доставката на електрическа енергия до процесния обект, е било прекратено именно
със смъртта на потребителя, който в този момент е изгубил това си качество. Доколкото
потребителят е починал преди извършване на корекционната процедура, започнала с
проверката на място на СТИ на обекта, обективирана в Констативния протокол от
26.01.2023г., както и преди отчетния период, за който се отнася същата /за три месеца преди
проверката/ то следва да се приеме, че към момента на възникване на процесното
задължение не е същесвувала валидна облигационноправна обвързаност между ответника и
титуляра на партидата М. В. М.. Последният е била починала, поради което не е имал
качеството на правен субект, съответно на потребител на електрическа енергия. Липсата на
възникнало в негова тежест задължение обуславя и отсъствието на основание за ангажиране
отговорността на неговите наследници, а именно ищеца в това му качество за заплащането
му, тъй като към момента на открИ.е на наследството това парично задължение не е било
включено в него. /в този смисъл е и Решение №405/08.11.2019 по в.гр.д. 535/2019 на
Окръжен съд П./
Същевременно последния изрично не е признал, че през релевантния период сам е
притежавал качеството потребител на електрическа енергия по отношение на процесния
имот. По делото не се доказа такова качество той да е притежавал през процесният период.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, предвид обстоятелството, че ответното дружество
се позовава на чл.5 от Общите условия, който вменява задължение на наследниците на
починало лице, титуляра на партидата да посочат това обстоятелство в 30 дневен срок от
смъртта, тъй като в противен случай, същите отговарят за задължението, че тази
отговорност би възникнала само ако е налице установена собственост на наследодателя
върху електроснабдения имот, съгласно цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 2 от процесните
Общи условия. В настоящето производство остава недоказан и неизяснен въпроса
наследодателя бил ли е собственик на електроснабдения имот или партидата е била открита
на друго основание, като собственика е предоставил ползването на имота на наследодателя
на ищеца. Предвид на това не може и да възникне задължение на неговия наследник за
задължения на наследодателя.
Предвид изложеното, съдът намира, че въпреки разпределената му доказателствена
тежест ответното дружество не установи настъпването на един от фактите, при които се
поражда правото му да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца, в качеството
му на потребител на електрическа енергия, а с това и правото да получи начислената сума.
Поради което процесният установителен иск, насочен към отричане съществуването на това
вземане, се явява изцяло основателен и на това основание.
Аргумент в подкрепа на горепосочения извод на съда може да се извлече и от
разпоредбата на чл.47, ал.1 от Общите условия, съгласно която продавачът прекратява
продажбата на ел. енергия на конкретния потребител когато потребителят престане да
отговаря на условията за потребител. Смъртта на физическото лице прекратява качеството
му на потребител на ел. енергия за битови нужди и продавачът има право да прекрати
договора.
4
По разноските:
Ищеца претендират разноски в размер на 451,55лв., от които сумата от 50,00лв. за
държавна такса и 400,00лв. за адвокатско възнаграждение и 1.55 лева преводна такса. С
оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца
така направените разноски по делото.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Електроразпределителни мрежи
Запад” АД /предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД/, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София - 1784, бул. Цариградско шосе №
159, бл. БенчМарк Бизнес Център, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния му съвет заедно, че Н. М. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Р. Д., **,
**, **, **, като наследник на М. В. М., починал през 2014г., не дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД, сумата по фактура № *********** / **** г. в
общ размер на 549.66 /петстотин четиридесет и девет лева и 66 ст./ и начислена служебно по
„констативен протокол” по партида кл. № *************, за периода от 04.01.2023 г. до
26.01.2023 г. за обект и на адрес: с. П..
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад” АД /предишно наименование
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София - 1784, бул. Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния му съвет заедно, да заплати на
Н. М. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Р. Д., **, **, **, **, направените разноски в
размер на 451,55 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5