Р Е Ш Е Н И Е
№ 261279 21.04.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2474 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, предложение първо ЗЗД.
В исковата молба от Д.С.Щ. против Т.Р.Д. се твърди, че страните били в граждански брак, който бил прекратен през ***г. по силата на решение № *** на РС Пловдив, влязло в законна сила на ***. През време на брака се родили две деца – Р. Т. Д. и С. Т. Д.. По силата на постигнатото споразумение по бракоразводното дело ищцата се задължавала да заплаща месечна издръжка на *** родени от брака деца чрез техния баща в размер на 80 лв. за Р. и 60 лв. за С., считано от влизане на решението за прекратяване на брака в сила до настъпване на причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. Такава причина за прекратяване на задължението за заплащане на издръжка на Р. Д. била настъпила на дата ***, когато детето навършило пълнолетие, а по отношение на С. Д. – на дата ***, когато детето навършило пълнолетие. Тоест след дата ** бащата Т.Д. не е имал правно основание да получава издръжката от Д.С.Щ., по неговата банкова сметка ***. Въпреки това, ищцата поради заблуждение направила няколко превода с основание „издръжка“ в общ размер от 480 лв. по банковата сметка на ответника. Банковите преводи били направени на дати 24.08.2017г., 23.10.2017г., 25.01.2018г., 21.03.2018г., 25.04.2018г., 22.05.2018г., в размери съответно от 60 лв., 60 лв., 120 лв., 120 лв., 60 лв. и 60 лв. По този начин ответникът неоснователно се обогатил със сумата от 480 лв., а ищцата се обеднила с посочената сума. Твърди се, че тези плащания са направени без правно основание и получените суми подлежат на връщане от ответника, тъй като основанията за прекратяване на задължението за плащане на издръжка се прекратявало с навършване на пълнолетие на децата. Твърди се, че се дължи и плащане на законна лихва върху сумата от 480 лв., от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата от 60 лв. получена без основание сума на 24.08.2017г., 60 лв. получена без основание сума на 23.10.2017г., 120 лв. получена без основание сума на 25.01.2018г., 120 лв. получена без основание сума на 21.03.2018г., 60 лв. получена без основание сума на 25.04.2018г., 60 лв. получена без основание сума на 22.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Т.Р.Д., в който се сочи, че исковете са недопустими, неоснователни, недоказани. Посоченият ответник бил ненадлежна страна по делото. Сумите били превеждани с основание „издръжка“ без да било уточнено за кое лице е тази издръжка. Тоест без основание сумите били получени от двете деца, а не от ответника. Поради това искът бил недопустим, като в тази връзка са претендирани направените по делото разноски. Ако се счете, че исковете са допустими, то били изцяло неоснователни и недоказани. Ответникът не бил получавал сумата без основание, а ищцата изпълнявала свой нравствен дълг. Не можело да се приеме, че преводите били правени от нейна страна поради заблуждение. Не било налице разместване на блага, като предпоставка за уважаване на исковете. Съдържа се позоваване на т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.дело № 1/79г. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено решение от *** по бр.д. № *** по описа на ПРС за ***г., с което е прекратен гражданският брак между Т.Р.Д. и Д.С. Д., като е постановено майката да заплаща на децата чрез техния баща и законен представител месечна издръжка в размер на 80 лв. за Р. Т. Д. и 60 лв. за С. Т. Д., считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
Представени са *бр. преводни нареждания от дати *** за сумата от 60 лв., *** за ***г. за сумата от 120 лв., с посочено основание за превод – издръжка, с наредител Д.С.Щ. и получател Т.Р.Д..
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение от *** по бр.д. № *** по описа на ПРС за ***, в законна сила от ***.
Не се спори, че по силата на бракоразводното решение, ищцата е била осъдена да заплаща месечна издръжка на родените от брака деца – Р. Т. Д., роден на ***г. и С.Т. Д., роден на ***г. Видно е, че С. Д. е навършил пълнолетие на ***. Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно до посочената дата майката е дължала издръжка, на посоченото правно основание. От представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че майката, в качеството си на наредител е превела на бившия си съпруг сума в размер от общо 480 лв., след ***, с посочено в преводните нареждания основание „издръжка“. Ответникът не оспорва получаване на сумите, но счита, че майката е изпълнила свой нравствен дълг. Съдът намира обаче, че в съответствие и с разпределената между страните доказателствена тежест, не се установява наличие на основание за плащане на посочените суми. От една страна, към датата на съответните преводи и двете деца на страните са навършили пълнолетие, а от друга страна, не се твърди от ответника, нито се ангажират доказателства издръжка да е дължима от майката на друго правно основание, след навършване пълнолетие от децата. Не е налице според настоящия съдебен състав хипотезата на чл.55, ал.2 ЗЗД. Не се твърди, нито се установява преведените от страна на майката парични средства по банкова сметка ***рака деца, за да се поставя въпросът изпълнено ли е морално задължение от страна на майката към нейните деца. Поради това съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото
и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 400 лв., от които 350 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. внесена държавна такса, по
представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Р.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на Д.С.Щ., ЕГН ********** *** сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ главница, представляваща
платена без основание сума за издръжка по платежни нареждания от дати ***, ***,
***, ***, ***, ***г., в размери съответно от 60 лв., 60 лв., 120 лв., 120 лв.,
60 лв. и 60 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – *** до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.Р.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Щ., ЕГН ********** *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.СЛАВЧЕВА
Вярно с оригинала.
М.К.