№ 740
гр. Пловдив , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330202904 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4319525 издаден от ОДМВР
- Пловдив, с който на В. П. АЛ. от ***, ЕГН ********** на основание чл.
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, чрез процесуален представител от името на В. П. АЛ. се
прави искане за отмяна на Електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Представят се и твърдения в подкрепа на искането,
включително и за не представен снимков материал на нарушението. С
жалбата се оспорва наличието на ограничение от 60 km/h на допустимата
скорост за движение на ППС, оспорва се и техническата изправност на
АТСС.
Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно
заседание не се явява и не се представлява. Преди даване ход на делото е
представена молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с която
се дава съгласие да се разгледа делото в тяхно отсъствие. Поддържа се
1
искането за отмяна на ЕФ.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. С писмено становище се счита жалбата за
неоснователна. Представят се доводи за правилно и законосъобразно издаден
ЕФ. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Прави се искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в
чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че
нарушението е констатирано със стационарната видео -радарна системата за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип TFR1 – М 529 която
работи в отсъствие на контролен орган. Същата е одобрен тип средство за
измерване и на 12.06.2020 година й е била извършена последваща техническа
проверка, при която е установено, че отговаря на метрологичните изисквания.
Според представените по делото доказателства – снимков материал за
организация на движението на път ІІ-64 в участъка на км.50, в посока от
с.Труд към гр.Пловдив на 300 метра преди камерата за наблюдение посока
гр.Пловдив има поставен знак В26 с ограничение на скоростта – 60 км/ч.,
както и знак А 27 определящ наличие на кръстовище с път без предимство
отдясно, следователно ограничението на скоростта важи и за работа на това
кръстовище. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, като е
посочено, че автомобилът е управляван със скорост 81 км/ч при ограничение
на скоростта 60 км/ч, с превишение от 21 км/ч. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – посочения по горе пътен участък, автоматично
изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от
приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков
материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената
разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 24 км/ч, след като е
приспаднат автоматично 3 км./ч. толеранс, като тази скорост е отразена и в
2
електронния фиш, т.е. при издаване на ЕФ, наказващият орган е взел предвид
допустимата грешка на техническото средство.
От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. Същият е издаден от ОДМВР
Пловдив което е изрично посочено в титулната част, а от приложения към
административнонаказателната преписка списък с намерени фишове се
установява, че същият е издаден на 30.12.2020г. и връчен на 21.03.2021г.
Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от
2011г./ електронен фиш представлява специфичен, административно
правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание
по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не
могат да се прилагат изискванията на чл.57 от ЗАНН. Следователно
възраженията за липса на конкретен издател и дата на съставяне са
неоснователни.
При издаване на електронния фиш е спазена и процедурата, същият да
бъде предявен на собственика на автомобила, а автомобилът, видно от
представената справка е собственост на жалбоподателя. След връчване на
ел.фиш, жалбоподателят не е възразил и не е заявил да е предоставял
автомобила на друго лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал.4 се изпраща на лицето по чл.188,
ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира”. Видно от събраните по делото писмени доказателства
жалбоподателят, след получаване на ел.фиш не е депозирал визираната в
чл.189 ал.5 от ЗДвП писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. По тези съображения, съдът приема, че правилно е
санкциониран жалбоподателят като собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно
3
разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който
се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при
забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак.
Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП
размер, тъй като превишението на скоростта е с 21 км/ч.
Предвид на изложените съображения, съдът приема за безспорно
доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при
издаването на електронния фиш, поради което същият следва да бъде
потвърден.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
въззиваемата страна. Съобразно разпоредбите на Закона за правната помощ
съдът счита че следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР Пловдив
сумата от 80 лева за юристконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4319525 издаден от
ОДМВР - Пловдив, с който на В. П. АЛ. от ***, ЕГН ********** на
основание чл. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. П. АЛ. от ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева за юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4