ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 13285
18.12.2018г.,
гр.Пловдив
Районен
съд Пловдив, IX гр.с., в закрито
заседание на 18.12.2018г., в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14580/2018г.,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.129, ал.3 от ГПК.
Подадена
е искова молба по реда на чл.422 от ГПК от „Водоснабдяване и канализиция“ ЕООД срещу А.К.А.. Съдът е оставил исковата
молба без движение за отстраняване на допуснати нередовности, тъй като са били
налице противоречия в твърденията и неясноти. След постъпване на уточнителна
молба, същите не са отстранени в цялост, поради което съдът повторно е оставил
исковата молба без движение. Даден е едноседмичен срок за изпълнение на
указанията, считано от връчване на разпореждането за оставяне без движение.
Съобщението с указанията е връчено редовно на ищеца на 02.11.2018г., като в
разпореждането са били посочени последиците от неизпълнение на указанията.
Въпреки това същите не са изпълнени в срок, нито до настоящия момент.
Неизяснено
е останало твърдението в исковата молба, че главницата се претендира за период,
формиран от датите на издадените за доставката фактури, доколкото в
инкорпорираната в исковата молба таблица се сочат фактури със съвсем други
дати. С уточняващата молба се сочи, че партидата била сменена, поради което и
фактурите били издадени на по-късна дата, но впоследствие не се отговаря на
указанията дали са били издавани други фактури с по-ранна дата. Остава
неизяснен въпросът за падежа на задължението за главница, а оттам и момента от
който се дължи обезщетение за забава. Макар ищецът да сочи, че вземанията му
били изискуеми от дата 31.08.2014г., не посочва основанието за настъпване на
този падеж. Налице е противоречие. От една страна се твърди, че началната дата
на периода на дължимост на главница и лихва е 31.08.2014г.. В същото време, се
сочи във втория абзац на исковата молба, че тази дата съвпада с датата на
издаване на фактурата за доставената вода. По-надолу се сочи, че датата на
плащане е 30 дни след датата на фактуриране и от тогава се дължи обезщетение за
забава. Отделно от това и въпреки изричните указния на съда, не се сочи
издаване на фактури с по-ранна дата, преди датите в таблицата, а именно преди
12.04.2016г., т.е. не се посочва фактура, издадена на 31.08.2014г. и след нея,
чак до 12.04.2016г. При всичко изложено липсват безпротиворечиви твърдения за
това какво е правилото, действащо между страните, за настъпване на падежа на
главницата, а оттам и за началната дата на дължимост на мораторната лихва: дали
началната датата на периода на главницата и началната дата на мораторната лихва
настъпват на един и същи ден и той е денят на издаването на фактурата, както се
сочи в началото на исковата молба. В този случай за фактура от коя дата става
дума, доколкото не се твърди да са издавани такива преди 12.04.2016г., а
началният период е посочен от 31.08.2014г., като изрично е упоменато, че
периодът е формиран от датите на издаване на фактурите. Ако периодът на
главницата започва от датата на издадената първа фактура и се поддържа другото
твърдение в исковата молба, че падежът настъпва 30 дни след датата на издаване
на фактурата и от тогава се дължи мораторна лихва, то последното твърдение не
отговаря на посочения период на мораторната лихва, който вместо 30 дни след
датата на издаване на фактурата, се претендира от същата дата, както и
главницата.
Ищецът
не изпълнява повторните указания на съда, с което не изяснява въпросите за това
на какво основание настъпва падежът за плащане на главницата, размерът и
периодът на мораторната лихва за всяка фактура поотделно, нито изяснява
издавани ли са фактури от по-ранна дата, доколкото в исковата молба падежът се
свързва с датата на издаване на фактурата, без да е ясно дали той настъпва на
тази дата и оттогава се дължи лихва, или 30 дни след издаването.
Поради
изложеното и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, исковата молба подлежи на
връщане, издадената заповед за изпълнение на обезсилване, а производството по
делото - на прекратяване.
Така мотивиран,
съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на
основание чл.129, ал.3 от ГПК искова молба с вх. № 53764/07.09.2018г. по описа
на РС Пловдив, подадена от „Водоснабдяване и канализиция“
ЕООД срещу А.К.А..
ОБЕЗСИЛВА
Заповед № 2944/28.03.2018г. по ч.гр.д. № 4947/2018г. на ПРС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 14580/2018г. по описа на РС Пловдив, IX гр.с.
Определението
подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред ОС Пловдив, в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
ПК