Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260186
гр.Бургас, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 5087 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба, подадена от С.С.Р. ЕГН ********** против
наказателно постановление № 251а-746/27.10.2020г., издадено от Старши комисар К.К.на
длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на основание чл.
209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
С
жалбата се иска отмяна на НП като намира, че се касае за маловажност и
неправилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Акцентира, че е бил
безработен и получава обезщетение по болест.
В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят, се явява лично и с адв. П.,
която поддържа жалбата и депозира писмено становище, с което сочи, че със
Заповед № РД-263 от 14.05.2020г. на Министъра на здравеопазването се отменят
всички заповеди, включително и тази, касаеща носенето на маски и счита, че е
налице по-благоприятен закон. Намира, че
се касае за маловажен случай, тъй като лицето тъкмо е излизало от входа на
блока, носело е маска със себе си, около него не е имало други лица, не е
представлявал опасност и не е застрашавал живота и здравето на други лица.
Жалбоподателят бил в млада възраст, не работил и с трайно намалена
работоспособност.
АНО
редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище срещу
жалбата, с която се намира за неоснователна и моли да се потвърди НП, а в
случай, че се отмени прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
На 29.04.2020г. св. Н.И. съставил АУАН срещу С.С.Р.
за това, че на 29.04.2020г. около 15,36 часа се намирал на открито обществено
място – в гр. Бургас, ж.к. ******************* като е бил без поставена защитна
маска в нарушение на точка 9 от заповед РД № РД-01-124/13.03.2020г, изм. със
заповед № РД-01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването, с което на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗНЗ са въведени
противоепидемични мерки на територията на РБългария и съгласно която всички
лица, които се намират в закрити и открити обществени места са длъжни да имат
защитна маска за лице или друго средство покриващо лицето и носа за периода
12.04.2020г. до 13.05.2020г., с което бил нарушил чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63,
ал. 1 ЗНЗ, т. 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., изм. №
РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването.
АНО
е издал обжалваното НП, като е приел, че на 29.04.2020г. около 15,36 часа С.С.Р.
се намирал на открито обществено място – в гр. Бургас, ж.к. *******************
като е бил без поставена защитна маска защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, с което е намерил, че е нарушена т. I, подточка 9 от заповед РД
№ РД-01-124/13.03.2020г, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г.,
изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, а именно, че всички лица, които
се намират на закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице или друго средство покриващо устатата. Прието е, че е
налице нарушение на чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. с т. I, подт. 9 от заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г.,
изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването
и на основание чл. 209а, ал. 4, пр.2-ро от ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е наложил
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
В
момента на проверката, съгласно показанията на актосъставителя, жалбоподателят
е бил сам, на тротоара и е говорил по телефон, около него не е имало никого.
Жалбоподателят е носил със себе си маска, която показал на проверяващите
служители.
АУАН
е връчен лично на нарушителя на 29.04.2020г., който е посочил, че няма
възражения.
В
срока по чл. 44 ЗАНН не е депозирано възражение срещу АУАН.
Видно
от представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства
жалбоподателят е с трайно намалена работоспособност 81% съгласно експертно
решение на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас като същият е в млада възраст.
Тези
факти съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира,
че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
АУАН
и НП са издадени от компетентен орган съгласно Заповед 251з-1247/24.03.2020г. и предвид разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 ЗЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г.) Закон за здравето (ЗЗ) при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от
13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и
във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, обяви извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13
април 2020 г. като съгласно т. 2. възложи на Министерския съвет да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
В
съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването
издаде заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка,
които впоследствие бяха многократно изменяни. С посочената в АУАН и НП заповед
№ РД-01-124/13.03.2020г. се въведоха редица ограничения с цел овладяване на
разпространението на болестта. Със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. се допълни
предходната посочена заповед като в пункт I, т. 9 се предвиди, че всички
лица, които се намират на открити или закрити обществени места са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устатата.
Заповедта е в сила от 12.04.2020г.-26.04.2020г. като примерно са изброени
откритите обществени места и сред тях са посочени улици. Със следващата заповед
№ РД-01-236/24.04.2020г. е продължено действието на предходната до 13.05.2020г.
Процесното
нарушение е установено на 29.04.2020г., което означава, че е в периода на
действие на посочените Заповеди на Министъра на здравеопазването.
С
последващ акт на Министъра, а именно Заповед №РД-01-263 от 14.05.2020г., се
прекратява действието на предходни заповеди, сред които е и заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. Към момента на съставяне на АУАН обаче Заповедите са
създали задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни
интереси на неопределен брой лица. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове (ОАА)
с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или
непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой
лица, както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от
06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд;
Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е
уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От
тези правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно
трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или
преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения
ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не
се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода
на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна
ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на
страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез
извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на
здравеопазването.
Проследявайки
уредбата се установява, че в АУАН и НП посочената заповед впоследствие е
отменена с друга заповед, но тази отмяна не се отразява върху отговорността на
нарушителя, ако е допуснал нарушение към момента, към който
Заповедта е предвиждала конкретно правило за поведение – да се носи защитна
маска покриваща носа и устата или друго предпазно средство, което задължение е
следвало да се изпълнява до отмяната за заповедта – 13.05.2020г. Като ОАА тя е
имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в
нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата
и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било
така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по
делото.
Предвид
посоченото не се касае и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и
отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна
разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение
Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. №
2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен
акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването
му. По отношение на горепосочените общи административни актове, не са
ангажирани по делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни,
поради което от значение е обстоятелството, че към датата на извършване на
нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на
територията на Република България (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к.
адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от
03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на Административен съд –
Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на
Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 160 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.).
В
случая обаче съдебният състав намира, че е допуснато съществено нарушение при
издаване на АУАН и е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН като
липсва ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. В АУАН е посочено,
че Р. бил без поставена маска като не е посочено как е трябвало да бъде
поставена маската. В съдебно заседание се установи, че Р. е носил маска в себе
си. Едва НП посочва, че защитната маска или друго средство е трябвало да
покрива носа и устатата. Не е ясно посочена в АУАН и законната разпоредба,
която се твърди, че е нарушена. Сочи се, че били нарушени противоепидемични
мерки на основание ЗНЗ, а всъщност би следвало да се касае за чл. 63, ал. 1 от
Закон за здравето (ЗЗ). Такова тълкуване на волята на АНО обаче не е допустимо.
В АУАН и в НП следва ясно да е описано нарушението с неговите съставомерни
признаци и да е посочена правната квалификация. Прието е, че е нарушена
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 ЗНЗ, т. 9 от заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., изм. № РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването като всъщност т. 9 не е предвидена в заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,
а е допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г.
Посоченото
съществено ограничава правото на защита на санкционираното лице и е основание
за отмяна на НП. От друга страна съдебният състав намира, че в случая се е
касаело и за хипотезата на маловажност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007
г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай” се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите
за отговорността.
Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Според чл. 28, б. „а” ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“
следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му,
степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния
казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН.
В
конкретния случай се касае за млад човек, който е бил напълно сам, около него
не е имало други хора, за да се приеме, че на общественото място, на което се е
намирал би застрашил живота или здравето на други граждани, касае за личност,
която се установи, че е с трайно намалена работоспособност. Липсват данни
лицето да е проявявало симптоми на заболяването. Р. е носил в себе си маска,
която след като му е била поискана е била представена на проверяващите
служители. От нарушението не са възникнали каквито и да е вредни последици.
Поради което се касае за маловажен случай, който като не е съобразен от АНО е
допуснал нарушение и НП следва да се отмени.
Съдът
на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските като в случая
право на такива има жалбоподателят, който не претендира такива и не му се
присъждат.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 251а-746/27.10.2020г., издадено от Старши комисар К.К.на
длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на основание чл.
209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на С.С.Р. ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС