Р Е Ш Е Н И Е № 91
Гр.Сливен, 28.06.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май, през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря Пенка Спасова, като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 63
по описа за 2018г, за да се
произнесе, съобрази :
Предявен e иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 286 ТЗ и чл. 318 ТЗ
и цена - 47 040лв, ведно с акцесорен иск
с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД и
цена -12 923.59лв.
В исковата молба ищецът твърди, че
ответникът е титуляр на партида с абонатен номер 231453, по която изразходената
вода се отчитала по 1бр. фланшов водомер, монтиран на водопроводното
отклонение, находящ се в землището на с.Чубра, общ. Сингурларе и с.Пъдарево, общ.Сливен. изразходените от ответника водни
количества били отразени в справка за показанията на водомера с партиден номер
6103/110 и клиентски номер 231453. От тази справка се установявало, че
показанията на измервателното устройство били отчетени в съответствие с
изискванията на Наредбата и били издадени своевременно . Твърди, че за периода
м. юни 2015г - м. ноември 2015г, били издадени 6бр. фактури, описани в исковата
молба, на обща стойност 47 040 лв., представляващи стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за периода 29.06.2015г-30.11.2015г, с отчетен период
30.05.2015г-27.11.2015г.
Твърди, че страните по делото
притежавали качеството на ВиК оператори , като откритата партида отразявала
стойността на водата, която ищецът доставил на друг ВиК оператор - ответника, с
цел водоснабдяване населението в обособена територия на Сливенска
област.Ответникът притежавал регламентираните в Наредба №4 права и задължения.
Тъй като задължението от 47 040 лв. не било
платено от ответника, бил поканен
от ищеца с покана от 15.03.2018г за
доброволно плащане. Ответникът се намирал в облигационни отношения с ищеца и не
изпълнил задължението си да заплащане на ползваните услуги, което произтичало
от чл. 33 ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор Според чл. 33 ал.2 от ОУ потребителите били длъжни за платят дължимите
суми за ползваните услуги в 30 –дневен срок от датата на фактуриране. При
неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава, което в случая било в размер
на сумата 12 937.70лв, за периода 30.07.2015г-25.06.2018г.
Моли за осъждането на ответника да му заплати сумата 47 040 лв., представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода 29.06.2015г-30.11.2015г,
сумата 12 937.70лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 30.07.2015г-25.06.2018г, както и законната лихва, от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който
оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани.
Оспорва всички обстоятелства, на които се основават исковете.
Оспорва твърдението на ищеца, че ВиК Сливен е потребител на Ви К
услуги. И двете дружества били ВиК
оператори, поради което дори да се извършвал обмен на водни количества между
тях, този обмен не представлявал ВиК услуга.
Твърди, че ВиК услуги се предоставят между ВиК оператор и потребител, а
не между двама ВиК оператори, независимо от отчетените водни количества по
водомер и откриването на партида. Тези
две действия не придавали на ответника качество на потребителна ВиК услуги, а
той не дължал на ищеца суми като ВиК потребител, а в отношенията между тях били
неприложими наредби и общи условия на ищеца.Между двете дружества нямало друг източник на търговски или облигационни отношения, липсвал какъвто и да
било договор, даващ основание на исковата претенция. Представените от ищеца
фактури не били подписани от страните и дори осчетоводяването на тези
документи, когато няма стопанска операция, не пораждало основание за възникване
на задължение за плащане.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията по фактура № **********/29.06.2015г,
в т.ч. главница и лихви.
Твърди, че услугите по довеждане, отвеждане и пречистване на водите се извършвали по цени, определени
решение на КЕВР, а в случая нямало издадено такова за действията по обмен на
водите между двете дружества. В ИМ нямало твърдение за това как е определена
цената на водата, която не можела да бъде произволна.
Ищецът е подал допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК.
В нея твърди, че страните по делото имат качество на ВиК оператори, а
възникналото между тях облигационно отношение има за предмет предоставяне на
ВиК услуга в полза на ответника.Тази полза се изразявала в обективната нужда на
ответника от предоставените му водни количества, за да може да задоволи
питейните нужди на потребителите в обособена територия на Сливенска област. Без
тези водни количества, ответникът нямало да може да осъществи функциите си на
ВиК оператор и щял да изпадне в положение да не може да водоснабди част от
населението. Обменът на количества вода между двете дружества бил определен за
нуждите на ответника и следвало да се квалифицира като услуга. Считат, че
ответника е ВиК оператор по отношение на клиентите си, но по отношение на ищеца
имал качество на потребител и ползвател на ВиК услуги. Твърди, че не е необходимо
решение на КЕВР, тъй като се касаело за двустранно търговска сделка, а двете
страни се намирали в трайно търговски отношения. Освен това, ответникът
осчетоводил всички процесни фактури, а причината за неплащането било решение на
управителния му орган. Ответникът осчетоводили и платил други две фактури,
които не били предмет на спора, като по този начин се съгласил с всички
елементи от съдържанието на договора, сред които и цената на престираните
услуги. В тези две фактури фигурирала единична цена като във всички процесни
фактури, която цена се отнасяла само за двамата оператори. Тя нямала нищо общо
с цената на услугите, свързани с обмен на водни количества, нямала нищо общо и
с цената на услуги за водоснабдяване на
потребителите.
Твърди, че при одобряване
на бизнес-плана на „ВиК“ЕАД, КЕВР одобрил пределно допустими цени за доставка
на ВиК услуга, валидни за всички потребители. ВиК операторът бил свободен да
извършва доставка на по-ниски цени от така определените, което било направено
по отношение на доставките на ВиК услуги за ответника, при отчитане на факта,
че той е ВиК оператор. Определената цена била 0.35 лв. за куб./м водно
количество била отразена в процесните фактури.
Твърди, че отношенията между страните
по делото произтичат от договор, който можел да бъде сключен в устна форма, тъй
като договорът бил неформален. Въпреки това, имало сключен и писмен договор от
27.11.2014г., с който страните уреждали отношенията си по повод процесната
доставка, определена била цената, реда и начина на плащане.
Допълва, че страните били в
облигационни отношения още преди сключването на този договор, което се
доказвало от потвърждение на вземане или задължение от 03.02.2015г,
споразумение от 04.03.2015г. за разсрочено плащане на дължими суми.
Оспорва възражението на
ответника за липса на извършени водни услуги, отразени в процесните фактури.
Количеството вода било отчетено от инкасатора В.П., като преди да бъдат
фактурирани, били съставяни и подписвани протоколи, подписани от инж. С.С.-***.
Ответникът е подал допълнителен отговор
в срока по чл.373 ГПК, в който поддържа становището си, че е само ВиК оператор,
не и потребител, като се позовава на разпоредбата на §1 ал.1 т.2а и чл. 12
ал.2 от ЗРВКУ /Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги/.
Оспорва твърдението на
ищеца, че са налице трайни търговски отношения между двете дружества, като посочва ,че нормата на чл. 292 ТЗ е обща
спрямо специалния закон, който е ЗРВКУ и който следвало да се приложи в
случая. Счита, че е ирелевантно наличието, ресП. липсата на търговски отношения между страните, след
като липсвали условия, явяващи се предпоставките, установени в чл. 12 ал.2 от
ЗРВКУ, регламентиращи сключването и изпълнението на договор. Твърди, че за да породи действие презумпцията
по чл.292 ТЗ, следва да е налице предложение за сключване на търговска сделка,
но в случая не ставало ясно от ИМ какво
е предложението и кога е направено, за да се изследва въпроса дали е прието.
Счита, че представеното от ищеца решение на КЕВР е неотносимо към
процесния период, но дори и в него, цената, определена от компетентния орган
не била
0.35лв, а 0.031лв на куб./м. Затова счита, че ако съдът приеме иска за
основателен, то ответника не дължи на ищеца сума над 0.031лв на куб./м., защото
това била цената, определена от КЕВР и е приложима в отношенията между страните
на осн. чл. 12 от ЗВРКУ.
Оспорва, че между
страните е сключен писмен договор. Твърди, че представения от ищеца договор е
без дата и е сключен за срок от 1г.Но дори за бил относим към процесния период,
договорът бил недействителен на две основания - поради невъзможен предмет и
сключен в нарушение на закона –чл. 12 от ЗРВКУ, на цена, различна и
десетократно по-висока от определената от компетентния орган.
В
с.з. ищецът, представляван от двама процесуални представители, поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно списък.
Съображенията си излага в писмени бележи.
В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който поддържа
отговора на исковата молба. Счита исковете за неоснователни и моли да бъде
отхвърлени. Не оспорва водното количество, измерено от водомера, а цената, като
твърди, че тя трябва да е като за друг ВиК оператор от Водоснабдителна система
„Камчия“ , тъй като се касаело за една и
съща водоснабдителна система. Претендира разноски съгласно списък. Прави възражение за
прекомерност на платеното от ищеца адв.възнаграждение. Представя писмени
бележки.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните
по делото са ВиК оператори по смисъла на чл. чл. 108о ал.1 от Закона за водите, тъй като предоставят ВиК услуги на потребители срещу заплащане, по
реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
През 2013г бил изграден нов
водопровод, по който „ВиК“ЕАД-Бургас доставяло питейна вода от язовир “Камчия“
до област Сливен и водоснабдявало селата
Пъдарево, Мокрен и полигона Ново село.
На границата между област Сливен и
област Бургас, между селата Чубра и Мокрен, на брега на р.Мочурица, бил
поставен общ водомер, по който се отчитало количеството питейна вода, доставяна
до същите села от „ВиК“ЕАД-Бургас.
Водомерът е с титуляр ответното дружество, с партиден
номер 6103/110 и клиентски номер 231453.
Съгласно
заключението на изслушаната по делото съдебно инженеро-техническа експертиза,
начинът за водоснабдяване до същия водомерен
възел на входа за област Сливен, е следния: водата постъпвала от язовир“Камчия“
по тръби в пречиствателна станция „Камчия“, където се пречиствала и обработвала,
след което тръгвала по два клона : единият - за област Варна и по него се водоснабдявали градовете Варна,
Поморие, Бургас и много села от тези области. Другият клон бил за гр.Сингурларе и гр.Сливен, като от тази
тръба се водоснабдявали села от тези области. В началото на клона за
гр.Сингурларе била помпена станция „Хан Крум“, като след нея водата тръгвала
гравитачно.
Според
експертното заключение, се касае за една водоснабдителна система с нейните два
клона- за гр.Сливен и за гр.Варна
През 2014г, между страните по
делото бил сключен договор за предоставяне на ВиК услуги на друг ВиК оператор, който договор при дружеството - ищец е заведен с изх.№ Дог-40/27.11.2014г.
С този договор, страните се
споразумели, че „ВиК“ЕАД-Бургас ще подава вода от водоснабдителна система
„Бургас“ за същите населени места от Сливенска област-
с.Пъдарево, с.Мокрен и полигон Ново село, като показанията ще се измерват на
измервателно устройство.
Съгласно чл.10 от договора е уговорено,
че отчитането на подадените водни количества за населените места с.Пъдарево, с.Мокрен
и полигон Ново село, ще се извършва на последното число на текущия месец по
показанията на измервателното устройство, находящо се във водомерната шахта до с.Чубра, община
Сунгурларе.
За отчитането се съставял двустранен
протокол, подписан от представители на двете страни, а въз основа на него се
издавала фактура.
Съгласно
чл. 11 от договора, отчетените водни количества се фактурирали и заплащали по
цена 0.35лв без ДДС., а според чл.8 от договора, плащането е в
срок от 30 дни след издаване на фактурата.
Договорът
е сключен за срок от 1 година.
В периода
м. януари 2015г –м. декември 2015г, „ВиК"ЕАД -Бургас е издало следните 12
бр. фактури за доставка на питейна вода до същия обект, предмет на договора от
2014г, на обща стойност 77 280 лв, с основание „Ново село, изход от
система Сунгурларе“, а именно:
1. Фактура №
**********/30.01.2015г. на стойност 5 460 лв.
2. Фактура №**********/27.02.2015г. на стойност
5 040 лв.
3. Фактура № **********/31.03.2015г. на
стойност 2 940 лв.
4. Фактура №
**********/30.04.2015г. на стойност 5 460 лв.
5. Фактура № **********/29.05.2015г. на стойност
5 460 лв.
6. Фактура № **********/29.06.2015г. на стойност 7 560 лв.
7. Фактура № **********/31.07.2015г. на стойност 10 080 лв.
8. Фактура № **********/28.08.2015г. на стойност 7980 лв.
9. Фактура № **********/30.09.2015г. на стойност 6 720 лв.
10.Фактура № **********/29.10.2015г. на стойност 8 400 лв.
11.Фактура № **********/30.11.2015г. на стойност
6300 лв.
12.Фактура № **********/29.12.2015г. на стойност
5880 лв.
Във всяка от тези
фактури, цената на водата е 0.35лв без ДДС.
С решение № Ц-26/31.07.2012г на ДКЕВР,
считано от 01.08.2012г, са утвърдени цени за водоснабдителни услуги / без ДДС/,
предоставени от „ВиК“ЕАД-Бургас, както следва: за потребители- 1.10лвна куб./м,
а за доставяне на вода на друг ВиК оператор от Водоснабдителна система „Камчия“
- 0.031лв на куб.м.
Платените от ответника фактури,
издадени за м. януари, февруари, март, април , май и декември 2015г., са на обща стойност
30 240лв,
Неизплатеното задължение е за периода м.юни
2015г –м. ноември 2015г вкл.,на обща стойност 47 040лв, и касае следните 6
фактури:
1.Фактура № **********/29.06.2015г.
на стойност 7 560 лв.
2.Фактура №
**********/31.07.2015г. на стойност 10080
лв.
3.Фактура № **********/28.08.2015г. на стойност 7980 лв.
4.Фактура №
**********/30.09.2015г. на стойност 6720 лв.
5.Фактура № **********/29.10.2015г. на стойност 8400 лв.
6.Фактура №
**********/30.11.2015г. на стойност 6300
лв.
Във всичките шест фактури,
изброени по-горе, е посочен водомер с партиден
№ 6103/110 и обект: Ново село, изход от система Сингурларе.
Водомерът е само един и се отчитал от представител на „ВиК“ЕАД-Бургас, който след засичане на показанията, се обаждал на
колегата си от „ВиК“ООД- Сливен да му ги съобщи.
Съставените протоколи за извършения отчет били
подписвани от последния по- късно, когато
отивал на място.
За извършения отчет на водомера, са
издадени следните протоколи : № 201506 / 29.06.2015 г.; №
201507 / 29.07.2015 г.;№ 201508 / 28.08.2015 г.; № 201509 / 28.09.2015 г.; №
201510 / 29.10.2015 г.; № 201511 / 27.11.2015г .
За
исковия период м. юни 2015- м.ноември 2015г,
за водомер с партиден номер 6103/110, клиентски номер 231453,
за процесния обект „Изход от система
Сингурларе“,
изразходено количество вода, измерено на
водомера е 112 000 куб.м.
Същото количество вода е фактурирано
в спорните 6 фактури.
Ответното дружество е осчетоводило
получените фактури, в т.ч. процесните и те са включени в Дневника за покупка за
съответния данъчен период, като дружеството е ползвало данъчен кредит.
Шестте спорни фактури са декларирани в Справка
-декларация по ЗДДС, както следва :
Ф-ра
**********/29.06.15г. вх.№ **********/13.07.15г.
Фра **********/31.07.15г.,.вх.№20001241202/12.08.15г.
Ф-ра
**********/28.08.15г.,вх.№ 200 1245626/11.09.15г.
Ф-ра **********/30.09.15г.,вх №
2000-1249126/12.10.15г.
Ф-ра0032550697/29.10.15г.,
вх. № 2000-1253485/12.11.15г.
Ф-ра0032688129/30.11.15г.,вх. №
2000-1257577/11.12.15г.
Дружеството –ищец е
осчетоводило издадените фактури за доставка на вода, в т.ч. процесните и те са
включени в Дневника за продажба за съответния данъчен период.
Шестте фактури са декларирани в
Справка-декларация по ЗДДС, както следва:
Ф-ра № **********/29.06.15г.
Вх.№.ДЦС.2900-1000930/10.07.2015г.
Ф-ра № **********/31.07.15г. Вх.№.ДДС.2900-1002050/13.08.2015г.
Ф-ра № **********/28.08.15г.
-Вх.№.ДЦС.2900-1003370/14.09.2015г.
Ф-ра № 00032412528/30.09.15г.,Вх.№.ДЦС.29001004003/13.10.2015г.
Ф-ра
№**********/29.10.15г. Вх.№.ДЦС.2900-1005144/13.11.2015г.
Ф-ра № **********/30.11.15г.
Вх.№.ДДС.2900-1005852/11.12.2015г.
Задълженията
по същите фактури са отразени в ГФО на ищеца за 2015г и са намерили
отражение в пасива на баланса като загуба.
С
покана за доброволно плащане, връчена на ответника на 29.03.2018г, е поканен от
ищеца да заплати задълженият си за абонат № 231453, в срок до 29.03.2018г, на обща стойност 147 083.20лв, съгласно
приложено извлечение, в което са описани подробно всички фактури
за периода от м.март 2015г до м.
януари 2018г включително.
Между тези
фактури попадат и процесните шест.
Въпреки
поканата, плащане не е настъпило.
По всяка от шестте фактури е налице
забава, а вещото лице е изчислило законната лихва за забава по всяка от шестте
фактури поотделно, за периода от изискуемостта до датата на завеждане на
исковата молба в съда -25.06.2018г, в общ размер на сумата 12 930.95 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.
Съдът дава вяра на свидетелските показанията на
тримата разпитани свидетели, които
възприе като релевантни, преки и непосредствени,
Приема заключенията на изслушаните съдебно-икономическа
и инженеро-техническа, в т.ч. с
направените в с.з. пояснения и допълнения , като подробни, обосновани и ясни,
поради което за съдът не възниква съмнение
относно тяхната правилност.
Така приетото за установеното от фактическа
страна, води до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 286 ТЗ, вр. с чл. 327 ал.1 ТЗ и чл. 318 ТЗ и цена - 47 040лв.
Искът е допустим, а преценен по същество- основателен и доказан.
Не
е спорно по делото, че между страните е
имало договорни отношения, по силата на сключен през 2014г договор за
предоставяне на ВиК услуги от един ВиК
оператор на друг ВиК оператор.
Не се спори, че доставката на питейна вода, за която са били издадени процесните 6 фактури е извършена от „ВиК“ЕАД-Бургас до “ВиК“ООД-Сливен,
но последното не е заплатило цената на
услугата.
Няма спор и относно водното количество,
което е отчетено по водомера и фактурирано от ищеца за процесния период.
Спорът се заключава в цената, по която
е било фактурирано отчетеното водно количество, преминало през водомера.
За исковия период от м. юни 2015 до м. ноември
2015г включително, ищецът е начислявал цена на водата за куб./м от 0.35лв без
ДДС, каквато е уговорена в чл.11 от договора от 2014г.
Ищецът
счита, че ответника не е друг ВиК оператор, а потребител, като определената
с решение №Ц-268/31.07.2012г на КЕВР цена от 0.031лв е определена за доставка на
вода от ВС“Камчия“ и е приложима само в отношенията с „ВиК“оператора на област
Варна, но водата за ответника не се доставяла чрез тази водоснабдителна
система.
Ответникът не е съгласен с тази теза. Счита,
че е друг „ВиК“оператор, а не потребител, като се позовава на легалната
дефиниция на понятието „потребител“, дадена
в § 1 т.2 от ЗРВКУ.Цитира и чл. 12 ал.2 от същия закон, според който,
цените за доставка на вода от един ВиК оператор на друг ВиК оператор, се
регулират от КЕВР, т.е. не подлежали на свободно договаряне, което било в
защита на обществения интерес.
Оспорва твърдението на ищеца ,че цената от
0.031 лв е определена само за ВС“Камчия“, а доставката на водни количества до процесния обект се осъществявала от друга
водоснабдителна система, тъй като от заключението на инженеро-техническата
експертиза се установило, че се касае за една водоснабдителна система с нейните два клона.
Съдът намира за безспорно , че ищецът
е ВиК оператор по смисъла на чл. 108о ал.1 от Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребители
срещу заплащане.
Съдът приема, че ответното дружество e също ВиК
оператор, а не е потребител и този извод се базира на разпоредбата на §1
т.2а от Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни системи, който
гласи, че не е потребител лице, което е ВиК оператор и закупува вода от други
ВиК оператори и я доставя на потребителите чрез ВиК системите, предоставени му
за управление, поддържани и експлоатация.
Настоящия казус е именно такъв: един
ВиК оператор продава вода на друг ВиК
оператор и му я доставя чрез ВиК системи, предоставени му за управление и
експлоатация.
В
подкрепа на този извод е и самия договор между страните от 2014г, който е
озаглавен “Договор за предоставяне на ВиК услуга на друг ВиК оператор“. Този
договор, макар и без достоверна дата, е частен диспозитивен документ, носещ
подписа на двете страни. Не се спори, че е бил
сключен и че е породил права и задължения за страните за срок от една
година. Именно като резултат от сключването му, е бил прилаган чл.11 от
договора, който урежда, че цената на доставената вода е 0.35 лв с ДДС. Следователно, тази цена
е постигната по взаимно съгласие на страните и е част от основните параметри на
договора.
Освен
това, ищецът и ответникът са осчетоводили 12 бр. фактури, в т.ч и спорните 6 бр.
фактури, които се отнасят за исковия период.
Ответното дружество е включило тези
фактури в дневника за покупка за
съответния данъчен период и е ползвало данъчен кредит, а ищецът ги е включил в
дневника за продажбите.
Счетоводството на двете дружества е редовно
водено според заключението на СИЕ.
В
случая издадените фактури отразяват възникнала между страните облигационна
връзка по договор за търговска продажба.
Осчетоводяването им от дружеството-
ответник, включването им в дневника за покупките по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях, представлява извън съдебно признание на задължението и доказва
неговото съществуване.
Безпротиворечива е съдебната практика,
че отразяването на парична престация като дължима в счетоводството на ответника
– купувач и ползването на данъчен кредит, представлява извън съдебно признание
на иска.
Друго
такова признание е плащане на задължението по други фактури, на същата цена за
доставка на водата – 0.35лв.
Съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза, за
период от 1 година: м. януари
2015 м -.декември 2015г, който включва и
исковия период, са издадени общо 12бр. фактури, като цената на
фактурираната вода по всяка от тях е 0.35лв на куб.метър.
Част от фактурите са били платени без
възражения от ответника- за м. януари,
февруари, март, април, май и декември 2015г, а
за останалите, които са
процесните, ответникът възразява срещу цената на водата, която е същата/
0.35лв на куб. м./, каквато е уговорена
с договора от 2014г.
Ответникът възрази, че в този договор
липсва дата.
Като частен диспозитивен
документ, носещ подписа на лицата, които са го издали, договорът има признатата
от чл. 18 ГПК формална доказателствена сила, а именно, че изявленията, които се
съдържат в него са направени от тези лица. Този документ обаче не се ползва с такава достоверност относно
датата и мястото на съставянето му.
Датата на съставянето може да бъде посочена невярно, на съгласно
разпоредбата на чл. 181 ГПК само трети, неучаствали в съставянето на документа
лица могат да се защитят, като се позоват на тази разпоредба на закона, тъй
като тя повелява, че на тях датата на документа е непротивопоставима.
Ответното дружество като страна,
участвала в съставянето на договора,
няма качество на трето лице и не може да се позовава на разпоредбата на
чл.181 ГПК и да твърди, че посочената в договора дата му е непротивопоставима.
А при направеното оспорване достоверността на датата на договора, негова е
доказателствената тежест да докаже този факт с всички допустими от закона
доказателствени средства.
Видно от самия договор за предоставяне на ВиК услуги
на друг ВиК оператор, същият е
бил заведен при ищеца с изх. № Дог-
40 на дата 27.11.2014г., поради което
съдът приема, че е бил сключен след тази дата, но няма спор по фактите, че е
сключен и е породил правни последици за
страните и то за срок от 1 година. Ако договорът е породил действие, считано от
м. декември 2014г, тъй като е сключен за срок от 1 година, е бил прекратен с
изтичане на срока през м. декември 2015г, т.е. исковия период попада в срока на
действие на договора, а няма данни по делото да е бил прекратен на друго
основание преди изтичане на крайния срок.
Затова, съдът намира за безпредметно
да изследва методиката на ценообразуване на цената на водата, дали е била съобразена със закона и решението на КЕВР от 31.07.2012.,
след като страните с договор сами са
уговорили цена на доставка на питейна вода.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането по първата фактура № *********/29.06.2015г.
Тъй като касае за периодични плащания,
приложима е кратката 3-годишна давност по чл.111 б.В ЗЗД, която тече от датата
на изискуемостта, която е посочена в самата фактура- 29.07.2015г . Срокът за
изпълнение е уговорен и с договора от
2014г, а именно 30 дни от издаване на фактурата.
Следователно, давността изтича на
29.07.2018г, а исковата молба е заведена в съда на 26.06.2018г, т.е. три дни преди изтичането й.
Предвид изложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан .
Установи се по делото, че ответникът има
неизпълнени задължения към ищеца, в посочения в исковата молба размер на сумата 47 040 лв., представляваща цена на
доставените количества питейна вода по договор за търговска продажба и съставените
6 бр.фактури, описани по-горе.
Основателен се явява и акцесорния за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяка една
фактура до датата на завеждане на исковата молба в съда- 25.06.2018г.
Съгласно
чл. 86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата
на чл. 84 ал.1 ЗЗД урежда, че щом денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
Съгласно чл. 84 ал.2 ЗЗД, ако няма определен ден за изпълнение, тогава
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
В случая е налице първата хипотеза, тъй като с договора, а и във всяка издадена
фактура е уговорен срок за изпълнение, който не е спазен, поради което ответника е изпадал в
забава и дължи обезщетение за забавата, изчислено от вещото лице в размер на
сумата 12 930.95лв., за периода от датата на изискуемостта на задължението
по всяка от шестте фактури до датата на
завеждане на исковата молба – 25.06.2018г.
Тъй
като се претендира законна лихва за забава в размер на сумата 12 923.59 и
не е направено увеличение на иска, съдът следва да я присъди до размер на
поисканото за да няма произнасяне свръх петитум.
Върху
главницата е
дължима законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда–26.06.2018г до окончателно изплащане.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи
на ищеца разноските по делото в пълен размер съгласно представен списък по чл.
80 ГПК, видно от който, разноските са в
размер на 3 978.54лв, от които: 2398.54лв- д.т.,500лв- за в.л.,150лв- за в.л. и 1080лв- юриск.възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност
на адв.възнаграждение, платено на другата страна е основателно.
Видно от списъка
с разноските, приложен по делото, ищецът е посочил юриск. възнаграждение в
размер на сумата 1080лв.
Съгласно чл. 78 ал.8 ГПК, размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може на надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Съгласно чл. 25ал.1
от тази Наредба, за защита по дела с определен материален интерес,
възнаграждението е от 100 лв до 300лв.
Разпоредбата на чл. 25 ал.2 от същата
Наредба урежда, че при защита по дела с материален интерес, продължила повече
от три заседания или когато материалния интерес е над 10 000лв,
възнаграждението може да бъде увеличено с 50 на сто от максимално предвидения
размер по ал.1
Съдът намира, че възнаграждение на
юрисконсулта, представлявал ищеца по делото, следва да се определи по реда и размерите по чл. 25 ал.2, вр. с ал.1 НППП, тъй като той яви в повече от три с.з. и
материалния интерес е над 10 000лв. Така изчислено, юриск.възнаграждение е
в размер на 300лв, като съдът го увеличава с 50 на сто, или общо 450лв.
След извършеното намаляване на юриск.
възнаграждение, общият размер на разноските, които следва да се възложат в
тежест на ответника възлиза на 3348.54лв и включва: 450лв- юриск. възнаграждение, 500лв-
възнаграждение за вещи лица и 2 398.54лв- платена държавна такса
Сумата от 150лв, посочена като допълнително
възнаграждение за в.л не е внесена от ищеца, поради което не следва да бъде
възлагана като разноски в тежест на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН“ ООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя Севдалин
Рашев Рашев, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД,седалище и адрес на управление **********, представлявано от
управителя Г. Й. Т., ЕИК-*********,
сумата от 47 040 лева /четиридесет
и седем хиляди и четиридесет лева /,
представляваща стойност на доставена вода за периода 29.06.2015г-30.11.2015г,
за водомер с партиден номер 6103/110, клиентски
номер 231453, за обект „ Изход от система Сингурларе“, за който са издадени фактури: № **********/29.06.2015г; № **********/ 31.07.2015г.
№ **********/28.08.2015г.; № **********/30.09.2015; № ********** /29.10.2015г.
и № **********/30.11.2015г , както и сумата 12 923.59лв/ дванадесет хиляди деветстотин двадесет и три
лева и петдесет и девет стотинки/ -
обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода на забавата по
всяка от шестте фактура до датата на завеждане на исковата молба- 25.06.2018г, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска-26.06.2018г до окончателното й изплащане, като и
сумата 3 348.54лв, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: