Мотиви към присъда по ВНОХД 1580/2017
г. по описа на СГС - НО, ІV въззивен състав
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С присъда от 27.06.2016 г. по НОХД №
12673/2014 г., CPC, 111 състав, е признал подсъдимия Н.М.И. за ВИНОВЕН в извършването
на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“ вр. чл.343 ал.1, б.“б“ пр.1 вр. чл.342
ал.1, пр.3 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на
една година и шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с
изпитателен срок от три години. Кумулативно е наложено и наказание лишаване от
право да се управлява МПС за срок от две години. Уважен е бил и предявения
срещу подс. И. граждански иск до размера от 30 000 лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила
жалба и допълнение към нея от адв. В., в качеството му на защитник на подс. И.,
с която се иска отмяната на присъдата и оправдаване на подсъдимия изцяло поради
липса на доказателства за виновно поведение. В жалбата не се прави искане за
събиране на доказателства.
В
разпоредително заседание проведено на 07.04.2017 г., настоящия съдебен състав,
след като се запозна с жалбата и допълнението ѝ, както и с приложените
материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 и сл. от НПК,
намери, че за разкрИ.е на обективната истина не е необходим разпит на подсъдимия,
на свидетели и експерти.
В открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция, съдът счете, че за изясняване на обстоятелствата по
делото се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, в хода на което
проведе повторен разпит на св. М.П. и разпит на подс. И..
Подс. И. в обясненията си излага
подробно описание на процесния инцидент, като твърди, че в последния момент
възприел пострадалия, който тичайки изскочил на пътното платно от дясно на автомобила, управляван от
подсъдимия, като въпреки, че моментално е задействал спирачната система, ударът
е бил неизбежен поради внезапното изскачане на пострадалия на пътното плътно. Твърди,
че към този момент булевардът, по който се е движил не е бил осветен, тъй като
уличното осветление не е било включено. Поради липса на осово разделение на
двулентовия път, твърди, че е управлявал автомобила в средата на пътното платно.
Заявява, че веднага след настъпване на удара позвънил на тел.112. Преместил Н.
на разделящия двете пътни платна остров. Тогава при него дошъл св. Б., а
отстрани е имало и други хора, които бързо си тръгнали. След това пристигнала и
св. П., която му дала телефона си и е изразила готовност да му съдейства при
необходимост. Два-три месеца след инцидента, подсъдимия се е свързал със св. П.
на телефона, който тя му предоставила, като я помолил да свидетелства по
делото. Заявява, че процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило малко
след като е навлязъл с автомобила на зелен сигнал на светофарната уредба в
кръстовището.
Свидетелката М.П., при разпита,
проведен в хода на въззивното съдебно следствие заявява, че не е познавала
подсъдимия преди процесния инцидент. Твърди, че е възприела удара между
автомобила и Н., стоейки на пешеходния светофар. Изнася, че автомобилът се е
движел с не повече от 40-50 км.ч. по средата на пътното платно. Тя се е
намирала на пешеходния светофар, а пострадалият е изтичал от отсрещната страна
на същия, който по това време е светел в забранителен за преминаване на
пешеходците червен сигнал. След като е видяла настъпването на инцидента е
отишла до близката бензиностанция. Когато се върнала, намерила Н. да лежи на
разделящия двете платна за движение остров и подсъдимия, който е стоял до него,
като около тях не е имало други хора.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата моли настоящия съдебен състав да потвърди
присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.
Повереникът на частния обвинител и граждански
ищец Н. – адв. Г. изцяло се присъединява към становището на прокурора и моли
съда да остави жалбата без уважение и да потвърди присъдата на СРС.
Защитникът на подсъдимия – адв. В.,
моли съда да уважи въззивната жалба, като отмени атакуваната присъда и
постанови нова, с която да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатото
му обвинение. Заявява, че изцяло се придържа към мотивите изложени в
допълнението към въззивната жалба. Изводът за неправилност на постановения
съдебен акт гради въз основа на факти, приети за безспорно установени по
делото, а именно, че светофарната уредба е работила и Н. е предприел пресичане
на забранен сигнал. От автотехническата експертиза е установено, че при бърз
ход и спокойно тичане на пешеходеца ударът е бил непредотвратим от страна на
подсъдимия. Изказва становище, че в случая не са налице нито едно от условията
на ЗДвП, които водачът е следвало да съобрази, така че да предотврати
настъпването на процесното ПТП. Твърди, че е безспорно установено, че в рамките
на осветената зона подсъдимият, който се е движел на къси светлини, е могъл да
спре в опасната зона на настъпване на ПТП, но това не се е случило, единствено
поради неправомерното поведение на пешеходеца на пътя.
Подс. И.,
редовно призован, се явява пред въззивния съд, като в последната си дума заявява, че иска да бъде
оправдан.
Въззивният съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като подложи на анализ доказателствените материали събрани по
делото и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че първоинстанционният съд, в хода на
проведеното пред него съдебно следствие, не бе събрал всички необходими за
правилното решаване на делото доказателства, поради което проведе въззивно
съдебно следствие, в хода на което бяха изяснени всички обстоятелства,
необходими за разкрИ.ето на обективната истина. Настоящият въззивен състав
счита, че не са налице основания за ревизиране на фактическата обстановка,
приета за установена от контролирания съд. При решаващата дейност на съда,
обективирана в мотивите към проверяваната присъда, събраните доказателства са
били подложени на неправилен анализ, в резултат на което първата инстанция е достигнала
до грешни крайни изводи от правна страна.
От
фактическа страна, въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства, въззивната инстанция приема за установена фактическа обстановка,
тъждествена с тази на първата инстанция:
Подсъдимият
Н.М.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование,
разведен, трудово ангажиран, неосъждан, ЕГН **********, постоянен адрес ***.
Подсъдимият И. е
правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № ********* на отчет в ОДМВР-гр.
София за категории С, DE, СЕ, D, В, AM, ТКТ, BE. Същият е санкциониран неколкократно
за различни нарушения на ЗДвП.
На 28.01.2013 г.,
около 18:45 часа, в тъмната част на денонощието, подсъдимият И. управлявал моторно превозно
средство-микробус марка „Форд”, модел „Транзит” с ДКН*********в гр. София, по
бул. „Европа” с посока на движение от гр. Сливница към Околовръстен път,
наближавайки кръстовището формирано от пресичането на бул. „Европа” и разклон
за гр. Божурище. Посоченото кръстовище било регулирано със светофарна уредба с
пешеходна секция.
Пътното платно по
посока на движение на управляваното от подсъдимия МПС съставлявало прав
участък, покрито с дребнозърнестта асфалтова настилка, без неравности и наклони
и без маркировка, с широчина 7 метра.
Към посочения момент
времето било облачно, видимостта била ограничена с оглед обстоятелството, че
било тъмната част от денонощието и липсвала осветеност на посоченото
кръстовище. Движението било натоварено като имало автомобили и в двете посоки
на движение.
Управлявайки
посоченото вече МПС, подсъдимият И. навлязъл в кръстовището при зелен сигнал на
светофарната уредба, със скорост около 50 километра в час, и на около 17
/седемнадесет/ метра след кръстовището, в лявата пътна лента по посока на
движение на микробуса, и на около 6 /шест/ метра вляво от десния бордюр на
тротоара на бул. „Европа” по посока на движение на МПС, между микробус марка
„Форд”, модел „Транзит” с ДКН*********и пешеходеца Д.Д.Н. /Д. Б.Ц./ , който
пресичал пътното платно от дясно наляво по посока на движение на управлявания
от подсъдимия микробус настъпило пътно транспортно произшествие.
Пешеходецът Н. /Ц./
навлязъл на пътното платно въпреки забранителния червен сигнал за пресичане на
пешеходците, със скорост на движение около 11.0 км/ч или 3.1 м/сек, при
спокойно бягане, като отстоянието на предната част на автомобила от мястото на
удара до момента, в който водачът е можел да възприеме пресичането на
пешеходеца било 27,3 метра.
Опасната зона за
спиране на автомобила била 42,2 метра. Ударът е бил непредотвратим като водачът
не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. В конкретния
случай водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпване на удара
и съответно ПТП ако се е движил със скорост от 36,8 км/ч.
Вследствие на ПТП на
пешеходецът Н. /Ц./ били причинени следните увреждания: „травмично разкъсване
на далака”, довело до „загуба на слезката” „линейно счупване на челната кост и
дясната слепоочна кост”, довело до „разстройство на здравето временно опасно за
живота”, „остро вътрекоремно кървене-разкъсване на диафрагмата в ляво”, довело
до „разстройство на здравето временно опасно за живота”, счупване на главата на
левия малък пищял”, довело до трайно затруднение движението на левия долен
крайник за период повече от 30 дни”, „счупване на дясната срамна кост”, довело
до трайно затрудняване движението на десния долен крайник за период повече от
30 дни и травмена болест на мозъка, изразен към тежък психоорганичен мозъчен
синдром, изразена промяна на личността от органичен тип /органично разстройство
на личността/. Състояние след черепно-мозъчна травма с тежка контузия на
главния мозък, тежък оток на мозъка в дясната
хемисфера,
следтравматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, малък кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка фронто-темпорално вдясно, линейна фрактура на темпоралната
кост и на дясната фронтална кост. Органичното разстройство на личността с
изразена промяна на личностовите характеристики и установеният изразен към
тежък психоорганичен мозъчен синдром при Н. /Ц./ се приравняват на
продължително разстройство на съзнанието.
След настъпване на ПТП подсъдимият И. спрял управляваното
от него МПС и се отправил към пострадалия пешеходец, за да провери състоянието
му, подал сигнал на телефон 112 за инцидента с оглед медицинска помощ за
пострадалия, преместил същия на разделителния остров при кръстовището, за да
избегне последващи инциденти с пешеходеца от други преминаващи МПС и помогнал
за качването му в пристигналата на местопроизшествието линейка.
Така
описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена след
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, а именно: показанията
на свидетелите И. Б., св. М.П., св. Ц.Б., обясненията на подсъдимия, протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум към същия, писмо от
ОПУ-гр. София при Агенция „Пътна инфраструктура”, писмо изх. № 679/08.02.2013
година на Дирекция „Национална система 112”, писмо изх. № 10/22.02.2013 година
от „И.С.Р.” ЕООД; заключение на СМЕ, заключение на КСМАТЕ; заключение на КСППЕ,
заключение на допълнителна КСППЕ, заключение на повторна АТЕ, справка за
съдимост на подсъдимия, справка от ОДМВР за правоспособност и нарушения и
наложени наказания на подсъдимия Н.И..
Въз основа
на така посочените гласни и писмени доказателствени източници, въззивният
съдебен състав възприе описаната по-горе фактическа обстановка, основаваща се
на събраните и проверени доказателства, като по този начин стигна до различни правни
изводи от тези, до които е достигнал първостепенният съд.
При
приемане за установени фактическите обстоятелства, свързани с датата, мястото и
лицата, участващи в процесното деяние, настоящият съдебен състав се довери на обясненията
на подс. И., показанията на свидетелите М.П.
и И. Б.. В частта им, касаеща тези обстоятелства съдът не констатира наличието
на противоречия, поради което им даде вяра.
Предвид
заключенията на изготвените по делото комплексна съдебно психиатрична и
психологична и допълнителната комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертизи гражданския ищец и частен обвинител Н. не притежава свидетелска
годност, както към момента на провеждане на съдебното следствие, така и към
момента на досъдебното производство, когато същия е бил разпитан в качеството
на свидетел. Предвид това обстоятелство настоящия съдебен състав приема, че
показанията му не следва да се вземат предвид при анализа на доказателствената
съвкупност и не намира за необходимо да ги обсъжда в мотивите си.
По отношение на обясненията на подс. И.,
дадени в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, съдът констатира
наличието на вътрешно противоречие относно момента, в който И. твърди, че е
позвънил на спешния телефон 112 да сигнализира за настъпилия инцидент.
Първоначално подсъдимия заявява, че се е обадил веднага след удара още преди да
слезе от автомобила. По-надолу в обясненията си твърди, че е позвънял след като
е слязъл и е отишъл пред автомобила, където се е намирал Н.. Въпреки
констатирането на това вътрешно противоречие, въззивният съд не счита, че то
следва да доведе до изключване на обясненията при формиране на вътрешното си
убеждение. Това обстоятелство не се явява съществено за разкрИ.е на обективната
истина и предвид факта, че към този момент подсъдимият се е намирал в
изключително емоционално състояние, житейски логично е детайли от такова
естество да са объркани в представата му. Предвид двойнствения характер на
обясненията на подсъдимия съдът, след задълбочения им анализ, приема, че в
случая същите не се явяват средство за защита и следва да бъдат кредитирани
изцяло. Същите се подкрепят от останалите доказателства по делото. Противоречие
с останалите свидетелски показания съдът констатира единствено с показанията на
св. И. Б., в частта им, в която същият твърди, че към момента на настъпилото
ПТП, светофарната уредба не е работила, което не намира подкрепа в останалите събрани
и правилно кредитирани по делото доказателства, а именно: писмо от ОПУ-гр.
София при Агенция „Пътна инфраструктура” и писмо изх. № 10/22.02.2013 година от
„И.С.Р.” ЕООД, съгласно които към процесната дата и час не е била регистрирана
повреда на светофарната уредба на кръстовището. След направения задълбочен
анализ на обясненията на подс. И., съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани в цялост, тъй като се явяват житейски логични и в съответствие с
останалия доказателствен материал по делото, който съдът намира за достоверен.
По
отношение на показанията на св. И. Б., въззивния съд намира, че следва да им се
довери в частта им, в която същият описва личните си възприятия, свързани с времето, мястото и участниците в пътнотранспортното
произшествие. Съдът не дава вяра на показанията свидетелстващия за неизправност
на светофарната уредба, тъй като същите, се явяват изолирани от останалата
доказателствена съвкупност, както беше обсъдено по-горе в мотивите.
Контролиращият
съд даде вяра изцяло на показанията на св. М.П., дадени в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, както и на тези дадени в хода на
въззивното съдебно следствие. При анализа им съдът не констатира наличие на
противоречия, както вътрешни такива, така и с останалите доказателствени
източници, като в този смисъл изключение правят само показанията на св.Б.,
които съдът вече обсъди в мотивите си. Показанията на св.П. освен непротиворечиви,
се явяват житейски логични и последователни, също така дадени от
незаинтересовано от изхода на делото лице. П., като очевидец на процесния пътен
инцидент, непосредствено е възприела фактическа обстановка, която в максимална
степен се покрива, както с пресъздадената от подсъдимия, така и с тази приета
за установена от съда. Изнесеното от свидетелката досежно обстоятелството, че ГИ
и ЧО Н. е притичал на пътното платно на червен сигнал на светофарната уредба за
пешеходци, кореспондира с твърдението на подс. И., че е навлязъл в кръстовището
при зелен сигнал на светофарната уредба. Еднопосочни са твърденията им и досежно
обстоятелството, че Н. е тичал.
При
формиране на решението си съдът не взе предвид показанията на свидетеля Б., тъй
като същият заявява, че няма спомен за процесното ПТП, поради което не намира
за необходимо да ги подлага на анализ и обсъждане.
В
заключение, съдът като цяло намира, че доказателствата по делото са
еднопосочни, като изключение правят само показанията на св. Б., в частта им, в
която твърди, че светофарната уредба не е работела, към момента на настъпилия
пътен инцидент.
Съдът даде
вяра на заключенията на изготвените по делото КСППЕ, допълнителна КСППЕ и АТЕ
като счете, че същите са дадени от компетентни и незаинтересовани от изхода
експерти.
По
отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по
делото справка съдимост.
При така
установената фактическа обстановка, въззивната инстанция достигна до правен
извод, противоположен на формирания от районния съд, а именно, че подс. И. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343,
ал.1, б. „б“ пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Обект на наказателноправна закрила от
процесното престъпление са обществените отношения, които осигуряват
безопасността в сферата на всички видове механичен транспорт. Спецификите на
тези престъпления произтичат от факта, че транспортът е както полезна и
изключително необходима за всяко общество дейност, така и източник на повишена
опасност за живота, здравето и имуществото на гражданите.
От
обективна страна престъплението по чл.343 от НК е от категорията на
резултатните, като за съставомерността му законодателят е предвидил
настъпването на съответните общественоопасни последици. В конкретния случай
общественоопасните последици се явяват травматичните увреждания на ГИ и ЧО Н.,
а именно „травмично разкъсване на далака”, довело до „загуба на слезката”
„линейно счупване на челната кост и дясната слепоочна кост”, довело до
„разстройство на здравето временно опасно за живота”, „остро вътрекоремно
кървене-разкъсване на диафрагмата в ляво”, довело до „разстройство на здравето
временно опасно за живота”, счупване на главата на левия малък пищял”, довело
до трайно затруднение движението на левия долен крайник за период повече от 30
дни”, „счупване на дясната срамна кост”, довело до трайно затрудняване
движението на десния долен крайник за период повече от 30 дни и травмена болест
на мозъка, изразен към тежък психоорганичен мозъчен синдром, изразена промяна
на личността от органичен тип /органично разстройство на личността/. Състояние
след черепно-мозъчна травма с тежка контузия на главния мозък, тежък оток на
мозъка в дясната хемисфера, следтравматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка фронто-темпорално
вдясно, линейна фрактура на темпоралната кост и на дясната фронтална кост,
покриващи медикобиологичните признаци на тежка телесна повреда по смисъла на
чл.343, ал.1, б. „б“, пр.1 от НК.
Предвид
вида на конкретната правна норма, необходимо е от обективна страна
престъплението да осъществява признаците, както на бланкетната визирана в НК
разпоредба, така и на тези по съответната разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Престъплението
по чл. 343 от НК ще бъде довършено единствено при кумулативно наличие на два
елемента: нарушение на правила за безопасност и засягане на указаните
правнозащитени блага. В конкретния случай въззивният съд намира, че с
действията си, подс. И., от обективна страна не е осъществил изпълнителното
деяние на вмененото му престъпление, тъй като не е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата. Решаващият съд намира, че в конкретния
случай И. не се е движел с несъобразена скорост, каквото е й обвинението на
прокуратурата след направеното изменение по реда на чл.287, ал.1 от НПК. От
изготвените по делото АТЕ и допълнителна АТЕ по безспорен начин се установи, че
подсъдимият се е движел със скорост около 50 км/ч., която не се явява превишена
предвид конкретното ограничение на скоростта на процесния пътен участък. От
друга страна съдът намира, че И. правилно е съобразил скоростта, с която е
управлявал МПС-то, съобразявайки се с визираните в чл.20, ал.2 от ЗДвП
обстоятелства, като атмосферни условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и
интензивността на движението и с конкретните условия на видимост. Касае се до
прав и широк извънградски пътен участък, с равна и суха пътна настилка, със
слаба интензивност на движението в момента на инцидента, без затрудняващи
видимостта на водача обстоятелства. От свидетелските показания на М.П., както и
от обясненията на подсъдимия, по безспорен начин беше установено, че Н. е
навлязъл на пътното платно бягайки, поради което съгласно АТЕ и повторната АТЕ,
настъпилият удар е бил непредотвратим от страна на водача на МПС – подс. И.. От
посочените експертизи става ясно също така, че пешеходецът е попадал в опасната
зона за спиране на водача и същият не е имал техническа възможност за реагиране
и предотвратяване на настъпилия пътен инцидент. Настоящият съдебен състав
намира за необходимо до отбележи също така, че Н. е предприел пресичането на
пътното платно освен при светещ за пешеходците червен забранителен светофар,
така също и на забранено за пешеходци място, не на самото кръстовище, а на около
17 метра след кръстовището, където се предполага, че водачите на МПС не очакват
внезапно преминаване на пешеходци. При пресичане на кръстовище, независимо от
зеления сигнал на светофарната уредба, водачите на МПС са длъжни да намалят
скоростта, именно поради потенциалната възможност на това място неочаквано
преминаване на пешеходци. В конкретния случай обаче отново не може да се
приеме, че подсъдимият не е съобразил скоростта си с това задължително указание
на ЗДвП, тъй като процесното ПТП е настъпило след пресичане на кръстовището от
негова страна и на около 17 метра от него.
Предвид
изложеното до тук, контролиращият съд намира, че с действията си, описани в
приетата за безспорно установена по делото фактическа обстановка, подс. И. не е
осъществил обективните признаци на вмененото му престъпление.
От
субективна страна въззивния съд намира, че подс. И. в конкретния случай не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици и е налице
случайно деяния по смисъла на чл.15 от НК. По непротиворечив начин и двете
изготвени АТЕ-и по делото установяват, че ГИ и ЧО Н. се е появил изненадващо,
при спокойно бягане в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил –
подс. И., поради което последният не е разполагал с обективна възможност да предотврати
настъпването на вредните последици. Съгласно разпоредбата на чл.15 от НК и
съгласно константната съдебна практика при такава хипотеза деецът не може да
носи отговорност, поради липса на субективния елемент на престъплението, тъй
като не е налице нито техническа, нито професионална възможност да предотврати
пътното произшествие. И. не е разполагал с обективна възможност да възприеме
навлизането на Н. на пътното платно, поради това, че последният се е движел при
спокойно бягане, което именно е възпрепятствало възможността на подсъдимия да
избегне настъпването на удара, а от там и вредоносния резултат. От изложеното
до тук следва, че подсъдимият не е действал виновно и съответно освен
обективната страна, в конкретния случай не е налице и субективния признак на
престъплението.
Предвид
изложеното, настоящият въззивен състав не споделя съображенията на първата
инстанция за признаване на подс. И. за виновен и намира, че същия, на основание
чл. 304 от НПК, следва да бъде признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение, което от своя страна, налага отмяна на присъдата,
съобразно чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК.
Разпоредбата
на чл.303, ал.2 от НПК, предвижда, че за да бъде признато едно лице за виновно
в извършването на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано
по несъмнен начин. Това означава, че
събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал в
неговата пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че
подсъдимият е автор на приписваното му престъпление. Само такъв извод може да
служи за постановяване на осъдителна присъда, което е в съответствие и с
разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК. Когато са налице неразсеяни съмнения и
колебания на съда, по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно
деяние и съпричастността на подсъдимия към него, породени от доказателствена
непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална последица е
постановяването на оправдателна присъда (решение № 333/2013 г. на ІІІ н. о. на ВКС). Винаги,
когато обвинението не е доказано по посочения начин, единствено законосъобразен
краен акт на съда се явява оправдателната присъда. В настоящия случай,
повдигнатото от СРП обвинение срещу подс. И. не се подкрепя от доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие. След като тезата на прокуратурата е
останала недоказана от събраните и проверени по делото доказателства, при
съблюдаване на принципа на чл. 13, ал. 1 от НПК за разкрИ.е на обективната
истина, следва да се постанови оправдателна присъда. Поради изложеното, след
като първият съд е постановил осъдителна присъда, независимо от недоказаността
на твърдяната в обвинителния акт фактическа обстановка, респективно на
виновността на подсъдимия за повдигнатото му обвинение, то това се явява
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и да бъде постановен нов,
с който подсъдимия И. да бъде признат за невинен.
Предвид
признаването на подсъдимия за невиновен, предявения от гражданския ищец Д.Д.Н.
срещу подс.Н.М.И. граждански иск следва да бъде отхвърлен в уважената му от
първоинстанционния съд част в размер на
30 000 лева.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото
разноски следва да останат за сметка на държавата.
Мотивиран от горното, СГС, 4-ти
въззивен състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.