МОТИВИ към присъда по нохд № 331/2018г. по описа на ОС-П..
От П.ска окръжна прокуратура е внесен
обвинителен акт по обвинението на Т.Н.Б. за извършено от нея престъпление по
чл.204, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26,
ал.1 от НК в гр.Ч., за това, че на 27.11.2008г. и на 01.06.2009г. в гр.Ч., при
условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоила чужди движими вещи - парична сума на обща стойност
542 000 лева, като на 27.11.2008г. противозаконно присвоила парична сума в
размер на 429 000 лева, собственост на
„***“ ЕООД-гр.С., които владеела и на 01.06.2009г. противозаконно
присвоила парична сума в размер на 113 000 лева, собственост на „***“ ЕООД-гр.С., като обсебването е в
особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните
писмени и гласни доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда
налагане на наказание при условията на чл.55 от НК, под законовия минимум от 5
години, чието ефективно изтърпяване да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК с
петгодишен изпитателен срок. Предлага на основание чл.37,ал.1,т.6 от НК
подсъдимата да бъде лишена от право да упражнява професии или дейности,
свързани с управление , контрол и отчитане на чуждо имущество за срок от 5
години. Пледира и за постановяване на конфискация на недвижимия имот –
апартамент в гр.С., върху който е наложена възбрана по досъдебното
производство, но на ½ от имота, тъй като тя е собственик само на тази
част, а не на целия имот.
Резервният защитник – адв. Т.К. счита, че обвинението не е доказано по безспорен
и категоричен начин.Счита, че събраните по делото доказателства са
противоречиви и недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда.Пледира за
постановяване на оправдателна присъда. В алтернатива, моли ако съдът признае
подсъдимата за виновна, да и наложи наказание при условията на чл.55 и чл.66 от НК и да съобрази, ако наложи и наказанието „конфискация на имущество“, че не е
единствен собственик на апартамента, върху който е наложена възбрана по време
на досъдебното производство, както и че подсъдимата не притежава никакво друго
имущество.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и доказателствата по делото, обсъдени по отделно и в съвкупност,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Т.Н.Б. е родена на ***г. в
гр.Ботевград, живее в гр.С., българка, българска гражданка, с висше
образование, работеща, омъжена, неосъждана, ЕГН: **********.
На 13.08.2008г. в Търговския регистър
било регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност „***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр.С. и едноличен собственик на капитала и
управител З.Д.Д.. Дружеството осъществявало търговия
с оръжия и боеприпаси и имало лиценз за износ на такива стоки. По тази причина представител на руско дружество с ограничена
отговорност „***“ –А.Б. се свързал със З.Д.
и предложил „***“ ЕООД да бъде посредник за сключване договор за
покупко-продажба на резервни части за бойни машини с „***“ АД- гр.Ч., като „***“
ЕООД сключи договора, „***“ преведе на „***“ ЕООД сумата по договора, която
сума „***“ ЕООД да преведе по сметка на „***“ АД. След това „***“ ЕООД трябвало
да получи стоката и да я предаде на „***“. Преговорите относно възможността за сключване
на такъв договор били водени от З.Д. от страна на „***“ и свид.М.П. от
страна на „***“ АД.След проведените
преговори и за изпълнение на този идеен замисъл свид.З.Д.
като управител на „*** – ЕООД на 18.09.2008г. сключил договор с „***“ АД,
представлявано Г.С.П. за покупко- продажба на
резервните части, които искало да закупи руското дружество. Договорено било, че продажната цена на всички
стоки, описани в Приложение към договора по номенклатура, количество, по цени и
срок по договора е 277 744,44 евро, че плащането следвало да се извърши
чрез свободен б. превод на 80% авансово плащане до 60 дни от подписване на
договора, а доплащането от 20 % да се извърши до датата на експедицията.
Договорени били и условията и срока на доставка, условията за приемане и предаване на стоката и други права
и задължения на страните. В последствие, с оглед реализиране на сделката, на 16.10.2008г. бил сключен и договор между „***“
ЕООД представлявано от управителя З.Д. и „***“ представлявано от генералния
директор А.Б.. След сключване на договора, руското дружество превело по
сметката на „*** ЕООД договорената сума, която З.Д. следвало да се преведе по
сметка на „***“ АД в изпълнение на договора от 18.09.2008г.
Към датата на сключване на договора, „***“ АД –гр.Ч. се намирало във влошено финансово състояние,
но не било обявено в несъстоятелност. На 15.01.2009г. с Решение № 349
постановено по в.гр.т.д. №509/2008г. на Апелативен съд –гр.Велико Търново,
дружеството било обявено в несъстоятелност и в последствие били наложени запори
върху всички сметките на дружеството, заради задължения към НАП и кредитори.
Към дата на сключване на договора -18.09.2008г., представляващ „***“ АД бил И.Ц.В. – член на СД
, а съгласно договор за управление от 21.10.2008г. Г.С.П. бил назначен за
изпълнителен член на СД на „***“АД . Към същия момент свид.М.П.
бил член на надзорния съвет на „*** ***.“АД- гр.Ч.. Преговорите между „***“
ЕООД и „***“АД за сключване на договора от 18.09.2008г. били водени между свид.З.Д. и свид. М.П.. Двамата
уточнили всички детайли по сделката. Свидетеля М.П. искал да получи лично за
себе си сумата от продажбата на стоките
по договора и затова паричната сума не трябвало да постъпва по сметката на
дружеството. За да избегне и наказателната отговорност за присвояването,
договорът бил подписан от друго лице - свид.Г.П., като в договора било посочено, че е
представляващ „***“АД. За реализиране на
идейния си замисъл, М.П. се свързал със свид.З.Д. и
поискал от него да не превежда преведената от „***“ сума по сметката на „***“АД, а парите да му
бъдат предоставени в брой. Свидетелят З.Д. отказал да предаде парите в брой, но двамата с
М.П. решили, че за да реализират замисленото трябва да се намери доверено лице,
по чиято сметка да се преведат парите, което лице ще ги изтегли и предаде на П.,
и същевременно Д. ще има оправдателен документ за плащането и по този начин и
двамата ще избегнат носенето на отговорност за действията си. Довереното лице
било избрано от М.П. и това била подсъдимата Т.Б.. Към процесния период подсъдимата Б. била служител при М.П., като в
различни периоди била вписвана и като член на съвета на директорите на „*** ***.“
АД-гр.Ч., и член на управителния съвет на същото дружество и др. Имала и регистрирано еднолично дружество с ограничена
отговорност „***“, с адрес на управление в гр.С.. Едноличен собственик на
капитала и управител до 08.12.2009г. била подсъдимата Т.Н.Б..
Така, в изпълнение на замисленото били
съставени последователно два документа, озаглавени „анекс към договор от 18.09.2008г.“ – единият с
дата 14.10.2008г. и другият с дата 12.01.2009г.. В документа от
14.10.2008г. било вписано, че страни по него са „***“ АД-гр.Ч.,
представлявано от Г.П., „***“ ЕООД-гр.С. , представлявано от З.Д. ***,
представлявано от Т.Б., и че така посочените страни се съгласяват „***“ ЕООД-гр.С.
да преведе левовата равностойност на 220 000 евро по централен курс на БНБ
по сметка на „***“ЕООД-С. в банка *** в срок до 30 дни от подписване на анекса.
В документа от 12.01.2009г. било вписано, че страни по него са „***“ АД-гр.Ч.,
представлявано от Г.П., „***“ ЕООД-гр.С., представлявано от З.Д. ***,
представлявано от Т.Б., и че така посочените страни се съгласяват „***“ ЕООД-С.
да преведе левовата равностойност на 57 950 евро по централен курс на БНБ по
сметка на „***“ЕООД-С. при банка *** в срок до 30 дни от подписване на анекса.
Така наричаните „анекси“ били съставени от служители в „***“ АД по нареждане и
указания на свид. М.П.. З.Д., Г.П. и Т.Б. не се
познавали и не се били виждали до началото на съдебното производство по делото.
След изготвяне както на договора , както и на т.н.“анекси“, същите били
подписани от посочените в тях лица поотделно и в различни населени места. Относно
„анексите“ М. П. съобщил на Т.Б. единствено, че по сметка на дружеството „***“ ще бъдат
преведени с два превода парични
суми, които тя трябва да изтегли и да му предаде. В договора от 18.09.2008г. не
фигурира „***“ ЕООД –гр.С. като страна, включително в качеството на посредник ,
нито е предвидена възможност за друг вид плащане освен б. превод. В „анексите“
от 14.10.2008г. и 12.01.2009г. не фигурира задължение за „***“ ЕООД да предава
на когото и да е преведени от „***“ ЕООД парични суми, нито клаузи, с които да
се създава договорно обвързване със сключения на 18.09.2008г. договор/ не се
регламентират и никакви задължения на „***“ ЕООД във връзка с изпълнението на
договора/. След това, с два банкови превода – на 18.11.2008г. и 12.01.2009г. „***“
ЕООД чрез представителя си З.Д. превела по сметката на „***“ ЕООД –гр.С. в ***, парична сума от първо
430 282,60 лева, а втория път парична сума в размер на 113 340,35
лева. Това била паричната сума която З.Д. трябвало да преведе на „***“ АД –гр.Ч.,
съгласно договора от 18.09.2008г. Тези парични суми не били собственост на „***“
ЕООД, а на руското дружество „ ***“ и били преведени на „***“ ЕООД с цел
българското дружество да ги преведе по б. път на „***“ АД, съгласно сключения
договор между „***“ и „***“ и в изпълнение на договора от 18.09.2008г..
Единственият посредник по сделките било „***“ ЕООД –гр.С.. След като парите
били преведени по сметката на „***“ЕООД, те били изтеглени от подс.Т.Б.
от офиса на „***“, намиращ се в гр.Ч., на входа на „***“ АД-гр.Ч. и предадени
на М.П.. Общата парична сума никога не постъпила в „***“ АД – нито по б. път,
нито в брой.
С решението на Апелативен съд
–гр.Велико Търново, с което била обявена несъстоятелност на „*** „АД – гр.Ч.
/Решение № 349/15.01.2009г. постановено по в.гр.т.д. №509/2008г./ за временен
синдик на дружеството бил назначен свидетеля Ц.С.Б.. На проведено на 12.02.2009г.
първо общо събрание на кредиторите, свидетелят Б. бил избран за постоянен
синдик и съответно назначен за такъв от ОС-П.. В изпълнение на задълженията си
като синдик, свидетелят изпратил покани до всички длъжници
на „***“ АД, да изплатят задълженията си. Такава покана свид.Б.
изпратил и на свид.З.Д., в качеството му на управител
на „***“ ЕООД, което дължало сума в размер на 543 622,95 лева по договора
сключения между двете дружества на 18.09.2008г. и която сума Д. не превел по
сметка на „***“ АД, поради която причина и същата не била постъпила по сметките
на дружеството. В наличната в счетоводството документация не фигурирал договора
от 18.09.2008г., нито други документи свързани с него. След отправената покана,
свид.Д. изпратил писмо до сивд.Б.
в качеството му на синдик на „***“ АД, с което го уведомявал, че
представляваното от него дружество е платило задълженията си към „***“ АД и
приложил към писмото договора от 18.09.2008г., т.н.“анекси“ с дати 14.10.2008г.
и 12.01.2009г, платежните нареждания и фактурите, с които „***“ ***ЕООД
превежда дължимите на „***“ АД парични суми на друго дружество, което не е
страна по договора - на „***“ ЕООД. Тъй като „***“ ЕООД не било страна по договора от 18.09.2008г. ,
„анексите“ нямали правна стойност и не обвързвали „***“ ЕООД с договора и в
счетоводните регистри на „***“ АД не фигурирало задължение на „***“ЕООД към „***“
АД, синдикът отново оправил покана до З.Д.
за плащане на дължимата парична сума и отказал да му предаде стоките предмет на
договора. В последствие същите били изнесени на търг и възложени на „***“ ЕООД
на 14.08.2012г. Междувременно и руското дружество“***“ си потърсило от З.Д.
преведените пари, тъй като Д. не изпълнил не само договора с „***“ АД-гр.Ч., но
и договора, сключен между тях, тъй като не превел на „***“ АД договорената паричната
сума и съответно и не получил договорената стока. С постановление на
Международния търговски арбитражен съд от 19.09.2014г. сключения между руското
дружество „***“ и българското дружество „***“ ЕООД договор от 16.10.2008г. бил
развален и било постановено „***“ ЕООД да върне на „***“ преведените от руското
дружество 308 604,93 евро. Руското дружество никога не е търсило "***“
ЕООД –гр.С. във връзка с изпълнението на договора от 18.09.2008г., нито за
връщане на паричните суми свързани с процесния договор, тъй като „***“ ЕООД не
е било страна или посредник по нито един от двата договора. Страна и посредник
е било единствено „***“ ЕООД-гр.С., представлявано от З.Д.. Единствената
причина, поради която стоката предмет на договора от 18.09.2008г. не е била получена
от „***“ ЕООД и не е била предадена на представител на руското дружество „***“
е поведението и действията на З.Д., който не е изпълнил задълженията си по
договора, като не е превел по б. път дължимата сума на „***“ АД, която му е
била предоставена от страна на руското дружество и която изобщо не е била
внесена в „***“ АД. Това задължение е било единствено негово.
Междувременно
свид.З.Д. в качеството си на управител на „***“ ЕООД подал
до СГП жалба съдържаща искане да се образува досъдебно производство за
установяване на причините поради които финансовите средства преведени от „***“
ЕООД-гр.С. на „***“ ЕООД-гр.С. не са постъпили по сметките на „***“ АД-гр.Ч.. Образувана
била преписка, в последствие досъдебно производство и проведено разследване.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената от съда фактическа обстановка
е изведена от следите доказателства, кредитирани от съда: обясненията на
подсъдимата Т. Б. дадени в съдебно
заседание и дадените на досъдебното производство на 09.10.2017г., показанията
на свидетеля З.Д., показанията на свидетеля Ц.С.Б., показанията на свидетеля М.М.П., показанията на
свидетеля Г.С.П. дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното
производство и прочетени по предвидения
в НПК ред, показанията на свидетелката В.Н.Б., заключението по изготвената графическа
експертиза изготвено от вещото лице Ц.Ц.,
заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза от вещото лице П.М., приобщените писмени доказателства – удостоверения
от търговския регистър за „***“ АД-гр.Ч., „***“ ЕООД-гр.С., „***“ ЕООД-гр.С., „***
***.“ АД-гр.Ч. , решения за регистрация и вписване на промени в регистъра на
търговските дружества , касаещи посочените дружества, постановление за
възлагане от 14.08.2012г. на ОС-Ловеч, Решение №349/15.01.2009г. постановено по
в.гр.т.д. №509/2008г. по описа на ВтАС, договор за
управление от 21.10.2008г., договор от 18.09.2008г.,между „***“ АД-гр.Ч. и „***“
ЕООД-гр.С. и приложение към него, анекс от 14.10.2008г., анекс от 12.01.2009г.,
фактури № 94/12.11.2008г. и № 351/12.01.2009г., платежни нареждания и вносни
бележки, извлечения от гл.счет.книга за каса в лева и
банкови извлечения от ***-***. на „***“ АД-гр.Ч., жалба от З.Д. до СГП, покана
до З.Д. от синдикът на „***“ АД-гр.Ч. за доброволно изпълнение и плащане на
дължимата сума от 543 622,97 лв. от „***“ ЕООД-гр.С., писмо-отговор на З.Д.
по поканата за доброволно плащане на задължението на „***“ ЕООД-гр.С., молба от
З.Д. до „***“ АД-гр.Ч. за предаване на стоките, предмет на договора от
18.09.2009г., кореспонденция между „***4 ЕООД и руско дружество „***“ с
приложени копия от платежни нареждания , с които са преведени сумите от
246883,94 евро на 07.11.2008г., 21720,99 евро на 19.05.2009г. и 40000,00 евро
на 21.05.2009г. от „***“ на „***“ ЕООД, постановление на международния
търговски арбитражен съд на Руската Федерация от 19.09.2014г., протоколи от
заседания на УС на „*** ***.“ АД-гр.Ч. , извлечения от книгата на акционерите
на „*** ***.“ АД-гр.Ч., декларации по ТЗ, свидетелство за съдимост на
подсъдимата Б..
Неотносими
към предмета на доказване са показанията на свидетелите Р.Д., Д.А., Р.Б. и Ц.Б., поради което съдът не ги обсъжда.
Общата оценка на обясненията на подсъдимата
и на показанията на свидетелите З.Д., Г.П. и М.П. води до извод, че в по-голямата
си част , същите са схематични, неинформативни, а в отделни случаи вътрешно
противоречиви и нелогични, без възможност за отстраняване на възникналите
противоречия със способи, предвидени в НПК. С оглед изложеното, когато се
преценява тяхната достоверност е от съществено значение не само въпросът какво подсъдимата
и разпитаните свидетели разказаха пред съда, но и въпросът за какви факти и обстоятелства
премълчават. В този случай съдът е задължен да отговори дали свидетелите
затаяват факти поради недобросъвестност или поради личен интерес, или защото не
се установява да са разполагали с обективна възможност да узнаят определени
факти и обстоятелства.
Обвинението е инкриминирало две различни
деяния, които са квалифицирани, като такива, които осъществяват един и същ
състав на продължавано престъпление по чл.206, ал.4 вр.ал.1
вр.чл.26,ал.1 от НК.С оглед изложеното,
доказателствата следва да бъдат обсъдени с оглед тяхната доказателствена
стойност и тяхната относимост към обвинението и
установената от съда фактическа обстановка.
Относими
към повдигнатото на подс.Б. обвинение и установената
от съда фактическа обстановка са обясненията на подсъдимата Т.Б.. В обясненията
си пред съда, подсъдимата сочи, че през 2003г. била служителка в счетоводна къща на свид.М.П.
и че дейността на регистрираното същата година дружество “***“ ЕООД се
извършвала от свид.П., като тя била собственик на
дружеството само по документи. Сочи, че преди процесните „анекси“ дружеството
не е осъществявало никаква търговска дейност.
По делото няма събрани никакви доказателства, които да опровергават това
твърдение на подсъдимата. Сочи, че до 2010г. се намирала в служебни отношения
със свид.М.П.. По отношение на „анексите“ от
14.10.2008г. и 12.01.2009г. подсъдимата сочи, че свид.М.
Пеков и се обадил и я уведомил, че се налага по сметката на „***“ ЕООД да бъдат
преведени пари, тъй като сметките на „***“ АД са запорирани
и не можело парите да се преведат по сметките на „***“ АД, както и че ще и
бъдат изпратени документи във връзка с тези преводи, които да подпише и след
това когато се преведат парите също ще е нужен нейния подпис за да се изтеглят
парите. Така подписала „анексите“, а в последствие и банковите документи за
изтегляне на парите от сметката на дружеството. Относно тегленето на парите,
подсъдимата сочи, че ги изтеглила от сметката на „***“ ЕООД в *** от офиса на
банката в гр.Ч., намиращ се на входа на „***“ АД. Не отрича, че е подписала
необходимите банкови документи във връзка с тегленото на парите.Заявява, че не
е взела парите, както и че парите взел свид.М.П.. Подсъдимата
заявява също, че не е познавала свид.З.Д. до
започване на наказателното производство против нея. Освен тези обстоятелства,
от обясненията на подсъдимата дадени на досъдебното производство на
09.10.2017г., прочетени в съдебно заседание по реда чл.279,ал.2 от НПК, се установява,
че никой не я е търсил – нито от „***“ ЕООД , нито от „***“ АД във връзка с
възникнал проблем по отношение на преведените пари от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД.
За такъв проблем научила от полицейските служители във връзка с извършвана от
тях проверка през 2014г.
Относими
към повдигнатото на подс.Б. обвинение и установената
от съда фактическа обстановка и в съответствие с обясненията на подсъдимата са
показанията на свид.В.Б. - касиер в *** –гр.П. през 2008г., работила в
офиса на банката в гр.Ч., намиращ се на входа на „***“ АД-гр.Ч.. Свидетелката
разказа пред съда, че от офиса на банката в който е работила, подсъдимата в
качеството на управител на „***“ ЕООД е изтеглила веднъж сумата от 429 000
лева и друг път сумата от 113 000 лева.Заявява, че тези парите били преведени от „***“ ЕООД по
сметката на „***“ ЕООД, както и че подписите на мястото на касиер в банковите
документи са нейни. Свидетелката заявява също и че тегленото на големи суми
пари не е било необичайно към онзи момент,
много други фирми са теглели от банката големи парични суми, поради
което не е и направило особено впечатление тегленото на сумите от страна на
подсъдимата.
Относимо
към повдигнатото на подс.Б. обвинение и установената
от съда фактическа обстановка, в съответствие с обясненията на подсъдимата и
показанията на свид.Б. е заключението на изготвената
графическа експертиза, което установява, че подписите на документи представени
в банката и чрез които е извършено тегленето на парите от сметката на „***“
ЕООД са на подсъдимата.
Относимо
към повдигнатото на подс.Б. обвинение и установената
от съда фактическа обстановка и в съответствие с обсъдените по-горе
доказателства е и заключението по съдебно-икономическата експертиза, от което е
видно, че : 1. В счетоводството на „***“АД.гр.Ч. не съществуват отчетени
първични счетоводни документи за получаване на преведени и получени парични
суми от „***“ ЕООД по договор от 18.09.2008г. и анекси от 14.10.2008г. и
12.01.2009г., 2. Няма данни за
осчетоводяване на парични средства, които са платени от „***“ ЕООД за доставка
от „***“ АД по банкови сметки на „***“ ЕООД, 3. Няма предоставени първични
документи на счетоводството на „***“АД в
които да са отразени взаимоотношения между дружество „***“ АД и „***“ЕООД.Няма
първични документи за внасяне или превод на парична сума общо в размер на
542 000 лева от страна на „***“ЕООД към „***“АД, 4. В представените
счетоводни документи в изпълнение на сключения договор между „***“ АД и „***“
ЕООД са представени фактури с № 94/12.11.2008г. и №351/12.01.2009г., от които е
видно, че има продажба на стоки съгласно подписания договор и сумите са осчетоводени , но няма сведения
сумите да се преведени към „***“ АД.
Относими
към повдигнатото на подс.Б. обвинение и установената от
съда фактическа обстановка са показанията на свидетеля З.Д.. Свидетелят Д.
описа пред съда обстоятелствата по сключването и изпълнението на договора от
18.09.2008г. между представляваното от него дружество „***“ ЕООД-гр.С. и „***“
АД-гр.Ч.. Свидетелят сочи, че причината да проведе преговори с „***“ АД и да
сключи процесния договор от 18.09.2008г. бил интересът на руското дружество „***“
към закупуването на резервни части за бойни машини. Сочи, че руското дружество се свързало с него, тъй като
дружеството което представлявал имало лиценз за търговия с оръжия и боеприпаси
и за износ на оръжия и боеприпаси и съгласно сключен между „***“ ЕООД и „***“
договор, трябвало да закупи от „***“ АД
стоките, които искало руското дружество „***“ и да им ги предаде, като след
сключване на договора между „***“ ЕООД и „***“ АД , руското дружество да
преведе по сметка на „***“ ЕООД необходимата сума, а от своя страна „***“ ЕООД
да я преведе на „***“ АД и да получи стоката.Свидетелят сочи, че след сключване
на договора от 18.09.2008г. с „***“ АД , руското дружество превело парите по
договора по сметката „***“ и тогава постъпило искане от страна на „***“ АД
парите да не се превеждат по б. път, а да се предадат в брой. Свидетелят обаче
не посочва конкретно име на лице от „***“ АД, с
което е водил преговорите по сключването и изпълнението на договора и което се е
свързало с него с искане да предаде парите в брой, а не по б. път , съгласно
клаузите на договора и ЗСчет.В тази връзка посочва
различни имена, включително сочи и свид.М.П. . Сочи, че договора от 18.09.2008г. бил изготвен
в „***“ АД и му бил представен за подпис, като не отрича, че преди сключване на
договора се е срещал със свид.М.П.. Сочи, че
„анексите“ били изготвени от „***“ АД, по тяхна инициатива, и то защото
дружеството било обявено в несъстоятелност и не можело да оперира с банковите
си сметки, без да посочва конкретно име на представителя на „***“АД. Сочи, че не се е срещал с другите страни по анекса ,
както и по договора от 18.09.2008г., че не познава сочените за представляващи
дружествата, не ги е виждал, а само е подписал документите след като му били
донесени за подпис. Сочи, че тъй като дадената от руското дружество парична
сума, която трябвало да се преведе на „***“ АД в изпълнение на договора от
18.09.2008г. надвишавала лимитите за плащане в брой, отказал такова плащане и
тогава се договорил с представител на „***“ АД парите да ги получи друга фирма
и „по този начин се стигнало до подписването на процесните „анекси“ , където “„***“
ЕООД плаща на „*** “ ЕООД“. Демонстрираната от свид.Д.
липса на спомен и назоваването на различни имена на свидетели по делото като
евентуални представители на „***“АД с които бил разговарял или от които бил
получавал за подпис документи, и липса на спомен за името на лицето с което е
водил преговорите за сключване на договора от 18.09.2008г. и което е направило
искане дължимата на „***“ АД парична сума да не се превежда по б. път, а да се
предаде в брой и в последствие, с което двамата заедно са взели решение как да
не се плати на“***“ АД и да се вземат парите в брой, дава основание на съда да
направи извод, за значителните усилия на свид.Д. да
заеме позицията на неутрален наблюдател на случилото се вследствие на присвояването
на парична сума, както и че по този начин свидетелят З.Д. упражнява правото си
по чл.121 от НПК да затаи факти и обстоятелства, които счита, че могат да го
уличат в извършване на престъпление. Обективира се
знанието на свид.Д., че самият той е извършил
неправомерно действие, като е превел дължимите на „***“ АД парични суми, които
също така не са били собственост на „***“ ЕООД, а на руското дружество „***“,
на дружество което не е имало нищо общо с подписания договор на 18.09.2008г.
между „***“ ЕООД и „***“ АД , както и с договора между „***“ ЕООД и „***“, и то
за да бъдат получени в брой от конкретно лице, както и че „***“ЕООД не е имало задължение да превежда
или дава парите на когото и да било. Извод в този смисъл се обосновава, и от
показанията на свидетеля Ц.Б. – синдик на „***“ АД. Свидетелят категорично
установява, че длъжник по договора от 18.09.2008г. е „***“ ЕООД-гр.С. с
представляващ свид.З.Д. и точно затова му е изпратил
покана доброволно да заплати дължимата по договора сума. Свидетелят установява,
че в счетоводните регистри на „***“ АД не е бил вписан длъжник „***“ЕООД, по
никакъв договор, както и че представените от свид.Д.
след поучаване на поканата за плащане договор от 18.09.2008г., „анекси“ от
14.10.2008г. и 12.02.2009г., фактури № 94/12.11.2008г. и №351/12.01.2009г. и платежни
нареждания за превод на парични суми на „***“ЕООД не доказват плащане на „***“ АД, нито
договорна обвързаност на „***“ ЕООД със задължението на „***“ ЕООД към „***“
АД. Точно по тази причина синдикът е
отказал и да предаде на „***“ ЕООД стоките предмет на договора от 18.09.2008г. Извод
в този смисъл се обосновава и показанията на свид.Д.
, в частта в която разказва за предприетите действия от страна на руското
дружество „***“, след като не им е била предадена договорената стока, а именно – „ … през това време бяхме
заплашени от руската фирма за неизпълнение на договора, защото те вече бяха
превели аванса, да си търсят неустойки“. Не се установяват предприети действия
спрямо „***“ЕООД нито от синдика на „***“ АД , нито от „***“, и то защото „***“ЕООД
не е нито страна, нито посредник по договора от 18.09.2008г. Този извод се
обосновава и от наличната по делото кореспонденция между „***“ ЕООД и „***“ във
връзка с неизпълнението на договора от страна на „***“ЕООД и постановлението на
международния търговски арбитражен съд на Руската Федерация от 19.09.2014г., по
силата на което е разтрогнат договора между„***“ЕООД и „***“ и е постановено връщане
на платените от „***“ на „***“ ЕООД 308 604,93 евро за сделката с „***“
АД-гр.Ч..
Източник на доказателство кое е
неназоваваното от свид.З.Д. лице , представител на „***“
АД , с което Д. е водил преговорите за сключване на договора от 18.09.2008г. ,
направило искане да не се плаща по б. път, а в брой и посочило дружеството на
което да се преведат парите са показанията на свидетеля М.П.. От тях се установява, че лицето водило
преговори със свид.Д. за сключване на договора от
18.09.2008г. е той – М.П.. Сочи, че сделката е сключена заради руското
дружество, с което Д. е сключил договор и което се е интересувало от стоките станали
предмет на договора с „***“ АД. Сочи, че дължимите на „***“ АД пари по този
договор били платени от руското дружество, което ги превело на дружеството на Д..
Заявява, че документите във връзка с договора , включително т.н.“анекси“ били
изготвени от служители на „***“ АД по негово нареждане и искане. Заявява, че е
знаел, че сметките на „***“ АД са запорирани и е бил
наясно, че при това положение могат да се внасят , но не и да се теглят пари от
сметките на дружеството. Заявява, че дружеството „***“ АД в същност било
негово, тъй като той го бил купил и тези пари по договора от 18.09.2008г.
всъщност били негови. Заявява, че двамата със З.Д. са търсили решение как
парите по договора да не се преведат по сметката на „***“ АД, а да се получат в
брой. Заявява, че двамата с Д. взели решение парите да се преведат на доверено
лице , което да ги изтегли и да ги предаде. Сочи, че избраното „доверено лице“
било доверено на него и това била подсъдимата Т.Б.. Обосновава точно нейния
избор с обстоятелството, че много години е работила при него и заявява че е
имал доверие, че Т.Б. ще предаде парите, които се преведат по сметка на нейното
дружество. Заявява, че след като изтеглила парите подсъдимата не ги е задържала
за себе си, нито се е разпоредила с тях, а ги е предала . И този свидетел
демонстрира липса на спомен на кого подсъдимата е дала парите, но е категоричен,
че ги е предала ,тъй като той е собственик на „***“ АД и ако някой е откраднал
от него толкова пари е щял да знае. Съдържанието на показанията на свидетеля М.П.
обективира, че организационната дейност и идейният
замисъл да не се превеждат парите по б. път на „***“ АД е негов и е бил воден
от користни цели - да вземе парите за
себе си, като за реализирането на този замисъл му е помогнал свид.З.Д., като се е съгласил да преведе дължимите на „***“
АД пари на посоченото от М.П. дружество, нямащо нищо общо със сключения на
18.09.2008г. договор и нямащо задължение да предава преведените по сметката му
пари на кого и да било. Показанията на свид.М.П. дават
основание на съда и да направи извод, същия упражнява на правото си по чл.121 от НПК да затаи факти и
обстоятелства, които счита, че биха го уличили в извършване на престъпление,
каквото обстоятелство е директно да заяви, че избраното от него и доверено на
него лице – подсъдимата Т. Б. му е
предала лично в брой сумите от
429 000 лева и от 113 000 лева. Съпоставяйки дадените от подсъдимата
обяснения, показанията на свид.З.Д. и свид.М.П., настоящият съдебен състав направи и извод, че
лицето М.П. се е възползвало от нивото на неосведоменост, житейски и социален
опит и е използвал положението на служебна зависимост /дългогодишна служителка
на П./, в което се е намирала
подсъдимата спрямо него, за да я мотивира да подпише така наречените „анекси
към договор от 18.09.2008г.“ с дати 14.10.2008г. и 12.01.2009г. и да му предаде
преведените по сметката на регистираното на нейно име
дружество „***“ ЕООД.
Относими
към повдигнатото на подс.Б. обвинение и установената
от съда фактическа обстановка и в съответствие с обсъдените по-горе
доказателства са показанията на свид.Г.С.П.. Пред
съда свидетелят разказа, че той е подписал договора от 18.09.2008г. като
представител на „***“ АД, както и т.н.“анекси“ от 14.10.2008г. и 12.01.2009г.
Сочи, че е знаел и му е било ясно, че
плащането на дължимата по договора сума трябва да стане по б. път, че трябва да
се представят фактури, приемо-предавателни протоколи
за стоките и други документи. Сочи, че
по договора няма постъпили пари в „***“АД, както и че стоките не са били
предадени на купувача по договора. Сочи, че е станал изпълнителен директор на „***“АД
след И.Ц., както и че познава свид.М.П.. Сочи, че е бил на длъжност изпълнителен
директор, но всички въпроси касаещи „***“ АД, включително и процесния
договор се решавали от други лица. От
показанията на свидетеля дадени на досъдебното производство, прочетени в
съдебно заседание по реда на чл.281,ал.4 вр.ал.1,т.1
и 2 от НПК се установява, че към датата
на подписване на договора от 18.09.2008г. свидетелят не е бил изпълнителен
директор на „***“ АД, такъв е станал след подписване на договора за управление
от 21.10.2008г. От тях се установява не познавал З.Д. и Т.Б., както и че при подписване на
договора от него, З.Д. не е присъствал. Установява, че преговорите и всички
свързано със сключване на договора от 18.09.2008г. и неговото изпълнение
се ръководело и вършело от свид.М.П.. В тези показания свидетелят П. категорично
установява и обстоятелството, че свид.М.П. е знаел,
че към 18.09.2008г. че свид.Г.П. не е изпълнителен
директор на „***“ АД, но е донесъл договора за подпис. Свидетелят е посочил и
друго релевантно обстоятелство – че подсъдимата и свид.М.П.
били в близко отношения. Съдържанието на показанията на свидетеля обективира, че организационната дейност и идейният замисъл
да не се превеждат парите по б. път на „***“ АД е бил на свид.М.П.
и е бил воден от користни цели - да
вземе парите за себе си, като за реализирането на този замисъл и за да избегне
наказателната отговорност за присвояването, договорът бил представен за подпис
и подписан от друго лице - свид.Г.П., като в договора било посочено, че е
представляващ „***“АД, какъвто свид.Г.П. не е бил към 18.09.2008г.
Относими
към повдигнатото на подс.Б. обвинение и установената
от съда фактическа обстановка и в съответствие с обсъдените по-горе доказателства
са приобщените по делото удостоверения от търговския регистър за „***“ АД-гр.Ч.,
„***“ ЕООД-гр.С., „***“ ЕООД-гр.С., „*** ***.“ АД-гр.Ч., решения за регистрация
и вписване на промени в регистъра на търговските дружества , касаещи посочените
дружества, постановление за възлагане от 14.08.2012г. на ОС-Ловеч, Решение
№349/15.01.2009г. постановено по в.гр.т.д. №509/2008г. по описа на ВтАС, договор за управление от 21.10.2008г., договор от
18.09.2008г.,между „***“ АД-гр.Ч. и „***“ ЕООД-гр.С. и приложение към него,
анекс от 14.10.2008г., анекс от 12.01.2009г., фактури № 94/12.11.2008г. и №
351/12.01.2009г., платежни нареждания и вносни бележки, извлечения от гл.счет.книга за каса в лева и банкови извлечения от ***-***.
на „***“ АД-гр.Ч., покана до З.Д. от синдикът на „***“ АД-гр.Ч. за доброволно
изпълнение и плащане на дължимата сума от 543 622,97 лв. от „***“ ЕООД-гр.С.,
писмо-отговор на З.Д. по поканата за доброволно плащане на задължението на „***“
ЕООД-гр.С., молба от З.Д. до „***“ АД-гр.Ч. за предаване на стоките, предмет на
договора от 18.09.2009г., кореспонденция между „***“ ЕООД и руско дружество „***“
с приложени копия от платежни нареждания , с които са преведени сумите от
246883,94 евро на 07.11.2008г., 21720,99 евро на 19.05.2009г. и 40000,00 евро
на 21.05.2009г. от „***“ на „***“ ЕООД, постановление на международния
търговски арбитражен съд на Руската Федерация от 19.09.2014г., протоколи от
заседания на УС на „*** ***.“ АД-гр.Ч. , извлечения от книгата на акционерите
на „*** ***.“ АД-гр.Ч., декларации по ТЗ. От тях се установява регистрацията,
собствеността, представителството на дружествата „***“ АД, „***“ ЕООД, „***“ЕООД към процесния период, както и отношенията и договорните обвързания между тези дружества в същия период.
От свидетелството за съдимост на
подсъдимата се установява, че същата не осъждана.
Показанията на свидетелите Р.Д., Д.А., Р.Б. и Ц.Б. нямат информационна стойност ,която да
допринесе за обосноваване на обинителната теза, нито
за установената от съда фактическа обстановка.
Съдът
анализира в съпоставка на гласните и писмени доказателства по делото
посечени и обсъдени по-горе и намери, че те дават основание за още един извод.
Той е свързан с обстоятелството, че „***“ ЕООД със собственик и управител свид.З.Д. не е пострадало дружество вследствие на
присвояването на общата сума посочена в обвинителния акт в размер на
542 000 лева, защото тази парична сума не е била негова собственост, а на
руското дружество „***“. Причина тази парична сума да не постъпи в „***“ АД е
поведението и действията на свид.З.Д.. Причина за
неизпълнение на договора от 18.08.2008г.
между „***“ ЕООД и „***“АД е неговото поведение и действия. Причина „***“ ЕООД да е в положението на длъжник към
„***“АД е неговото поведение и действия. Причина и международния търговски
арбитражен съд на Руската Федерация да разтрогне договора между „***“ ЕООД и
руското дружество „***“ и да постанови връщане на платените от руското
дружество парични суми по неизпълнения от „***“ ЕООД договор е неговото
поведение и действия. С разтрогването на договора между „***“ ЕООД и „***“ и
постановяването на връщане на платеното по договора, свид.З.Д.
е понесъл гражданско-правните последици на поведението и действията си. А жалбата
на З.Д. до СГП представлява опит с инструментите на наказателната репресия да
се удовлетворят интереси, които „***“ ЕООД би следвало да защитава със
способите и средствата предвидени в ГПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед събраните доказателства и установената фактическа
обстановка се обосновава извод, че подсъдимата Т.Н.Б. от обективна и субективна
страна не е осъществила състав на престъпление по чл.206, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК. Не е
установено участието на подсъдимата в
договора от 18.09.2008г. между „***“АД и „***“ЕООД. С подписването на т.н.
“анекси“ от 14.10.2008г. и 12.01.2009г. тя не е поела задължение да предава на
когото и да е преведените по сметката на нейното дружество парични суми, нито е
станала страна, вкл. посредник по договора от 18.09.2008г. Липсват каквито и да
е доказателства подсъдимата да е била търсена от „***“ АД или „***“, дори и от“***АБ“
ЕООД за плащане на сумата по
обвинителния акт, както и в обвинителния акт няма конкретика
как се е разпоредила подсъдимата с общата парична сума, предвид непромененото и
финансово състояние от 2008г. до настоящият момент. Липсват каквито и да е
доказателства да се е разпоредила неправомерно с чуждо имущество в свой интерес
каквото е повдигнатото и обвинение. Такова разпореждане е било извършено от
свидетелите З.Д. и М.П. и то е установено с гласни, писмени доказателства и заключенията
на експертизи, като за този извод важат изложените по-горе мотиви относно
показанията на Д. и П. и Г.П. .
За това изводът на настоящият съдебен
състав е че липсват годни доказателства,
въз основа на които да се приеме, че са налице основания Т.Б. да бъде призната за виновна да е
осъществила умишлено състава на
престъплението по чл.206, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК.
По делото не са събрани
доказателства, които да потвърдят обвинителната теза, поради което и съдът
съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК оправда подсъдимата Т.Н. Б. по
повдигнатото и обвинение. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда
при недоказаност на обвинителната теза по убедителен и несъмнен начин. Само
когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на
престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени с
изискуемия обем доказателства, решаващия съд може да постанови осъдителен
съдебен акт. Присъдата не може да почива на несигурност, хипотези и
предположения по отношение на обективните и субективните признаци на
престъпното деяние и относно участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимото лице за
виновно само и единствено, когато обвинението е безспорно доказано, което е
гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията
за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК.
Предвид постановената присъда, на
основание чл.190 от НПК съдът постанови направените по делото разноски в размер
на 259,30 лева да останат за сметка на държавата, както и на основание чл.309,ал.5
от НПК отмени наложената в хода на досъдебното производство обезпечителна мярка „възбрана върху недвижим
имот“ за обезпечаване на наказанието „конфискация“ предвидено за престъплението
по чл.206,ал.4 от НК.
При тези доводи съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: