РЕШЕНИЕ
№ 610
гр.
Пловдив, 10 март, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в
открито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 23 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Н.Р. Г. с ЕГН **********, обжалва Решение № 2115 от 19.11.2019 г.,
постановено по АНД № 6273/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 3
наказателен състав. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш Серия К № 2347728
на ОД на МВР Пловдив, с който на Г. е наложена глоба от 100 лева на основание
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Претендира се отмяна
на решението на РС - Пловдив, като се сочи, че същото е неправилно и
необосновано. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя,
както и че е допуснал пропуск относно конкретизацията на автомобила, с който е
извършено нарушението. В съдебно заседание, жалбоподателят Г. моли за отмяна на
обжалваното решение и отмяна на електронния фиш.
Ответникът
в производството – ОД на МВР- Пловдив - не е депозирал отговор по касационната
жалба и не е изпратил представител в съдебното заседание пред Административния
съд.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Чераджийски,
изразява становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на
Районния съд е правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, част от които биха могли да се подведат под
нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
като е счел, че е налице осъществено от страна на жалбоподателя Г. нарушение по
ЗДвП, за което същата законосъобразно е била санкционирана с издадения
електронен фиш, като й е наложена глоба в размер, съобразен с предвиденото в
закона. Съдът, постановил обжалваното решение, противно на твърденията в
касационната жалба, е отговорил на основните възражения на жалбоподателя,
възведени с въззивната й жалба против електронния фиш,
като е изложил подробни мотиви, включително и обсъждайки задълбочено въведения
нормативен ред за контрол и санкциониране на нарушенията за скорост чрез
издаване на електронни фишове. Районният съд е дал коректен отговор относно
дължимото съдържание на електронния фиш, като е отчел факта, че се касае до особен и специален ред за ангажиране на
административно – наказателна отговорност, въведен в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който се явява специална норма по отношение на разпоредбите на ЗАНН,
касаещи съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и
съответно издаваното въз основа на него наказателно постановление. От
съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва освен това, че електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили
и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Следователно, електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление
на определен орган, а електронно обективирано
изявление, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност
на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи. Относно формата на електронния
фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити. В тази смисъл е налице и изрично произнасяне със задължителното
ТР № 1/2014 г. на ВАС. Съдът, постановил обжалваното решение, е съобразил
посочените по-горе обстоятелства и така е стигнал до правилния и
законосъобразен извод, че електронният фиш е издаден по законоустановения
ред и в предвидената за това форма.
Съдът е обсъдил
достатъчно задълбочено и приложимата към момента на извършване/заснемане на
нарушението нормативна уредба, включваща и съдържанието на разпоредбите на
Наредба № 8121з-523/12.05.2015 г., като мотивите му в тази насока са
изчерпателни и основани на относимите към преценката
му доказателства. Допълнително настоящият съдебен състав счита за нужно да
посочи, че цитираният в жалбата срещу електронния фиш чл.7 от Наредбата е бил
отменен с ДВ. бр.6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г., поради което и към датата
на извършване на нарушението не е бил в сила. Ето защо и всички доводи,
основани на посочената законова разпоредба, се явяват неоснователни.
Неоснователно е възражението относно допуснат
съществен пропуск от съда с твърдяното отразяване в диспозитива
на решението му, че автомобилът, с който е извършено нарушението, бил товарен,
а не лек. На първо място, в диспозитива на съдебното
решение районният съд изобщо не е посочвал категорията на автомобила. Видно е
от мотивите на решението, че на две места съдът е посочил, че автомобилът е
лек, както е отразено и във фиша и действително на едно място в мотивите на
стр.5 от решението е записано, че автомобилът бил товарен. Последното според
настоящия съд следва да се определи по-скоро като технически пропуск, доколкото
не е спорно по делото с кой точно и какъв като категория автомобил е извършено
нарушението, още повече и че с оглед характера на същото, а именно превишение на допустимата скорост в населено място, в
случая без значение е фактът дали автомобилът е бил лек, или товарен, защото
скоростта и за двете категории МПС, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е ограничена
на 50 км/час в населено място.
Що се касае до възражението относно
процедурата по връчване на електронния фиш, то следва да се има предвид, че
законът не предвижда срок за връчването, а начинът на връчване на фиша в
конкретния случай е съобразен с изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП, който
предвижда, както възможност за изпращане електронния фиш на собственика с препоръчано
писмо с обратна разписка, така и връчване чрез длъжностните лица на
определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол при
осъществяване на функциите и правомощията им, както е станало връчването в
конкретния случай.
Досежно доводите в жалбата за непроизнасяне от
Районния съд по отношение възражението за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН,
направено с жалбата против електронния фиш, макар действително първоинстанционният съд да не се е ангажирал с конкретен
отговор по същото, то настоящият съд намира, че това не прави решението му
незаконосъобразно, доколкото крайният извод относно потвърждаване на
електронния фиш като законосъобразно издаден е бил правилен. Производството по
чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП
е
специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление. Доколкото се касае за нарушение, установено с техническо
средство, то датата на издаване на електронния фиш съвпада с тази на
установяване и заснемане на нарушението – в случая на 20.09.2018 г. Затова и
след установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен
единствено общият срок за административно - наказателно преследване от 4 години
и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5
от НК,
който очевидно не е изтекъл. Поради това и възраженията в тази насока се явяват
неоснователни.
При извършената
и служебна проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК
не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като
същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй
като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба,
следва решението на Районния съд да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2115 от 19.11.2019 г., постановено по АНД № 6273/2019 г. на Районен съд – Пловдив, 3 наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.