Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 14.12.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На седемнадесети ноември Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 2232 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществявал основно дейностите по по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на еленергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на консумираната еленергия на този обект се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение. Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ притежавал Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и осъществявал дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕНТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия. Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕНТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД. Твърди, че през периода от 23.05.2015г. до 22.06.2015г. заплатил следната сума, представляваща цена на еленергия по елразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", намираща се в общ. Тополовград: за м. юни 2015г. била заплатена сумата 12084,74 лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във фактурата цена на еленергията по елразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение. Твърди още, че по същата фактура заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочената по-горе сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия от страна на ниско напрежение, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV в Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА". Измерването по този начин и конкретно на това място водело до увреждане на ищеца, изразяващо се до начисляване за заплащане на по-големи суми. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собственият на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Орешник". И електропроводът „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намират ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на това измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница, т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода". Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия „Водоснабдяване и канализация" ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, ищецът изпратил писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:-Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;-Извод „Рила"; -Вик – Зимница; -ПС Ханчето. След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено. Във връзка с това ищецът изпратил и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочвал, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на ниво средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната: -ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник; -ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода. На това негово искане първият ответник изпратил писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което го уведомил, че следва да им предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г. ищецът изпратил по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД било собственик Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, първият ответник не изпълнил задълженията си и продължил да измерва еленергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период. Намира за безспорно, че е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавните имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на ищеца. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г. От страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото за признаване на собствеността, а именно Извод „Рила" , Вик - Зимница и ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, вследствие на което за тези обекти ВИК ЕООД заплащал цена на еленергия по цени на средно напрежение. Счита, че ако „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше изпълнил законовите си задължения и уважил искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, ВиК ЕООД и за този обект ВИК ЕООД, е щял да заплаща цена на еленергия по цени на средно напрежение. По този начин ищецът щял да заплаща цени за еленергия по цени на средно напрежение, като за процесния период дължимата цена на еленергията щяла да бъде в размер на 8048,66лв., респ. платената цена на еленергията над тази сума се явявала за ВИК имуществена вреда. В този случай сумата 4036 лв., представлявала за ВИК ЕООД имуществена вреда. В случай че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД било изпълнило законовите си задължения и уважило искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената еленергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД цена на ел. енергията до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко войвода" , ИТ № 2939033 нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да е цената на ел. енергията до обект средно напрежение, като за процесния период тази сума била в размер на 4036лв. В уточняваща молба от 16.07.2020 сочи, че са предявени субективно съединени, при условията на евентуалност, искове с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД. С предявения по настоящото дело иск се търсела деликтна отговорност на основание чл.49 ЗЗД. Счита, че в случая не е необходимо доказване на конкретни лица служители на ответниците. Твърди, че същите са е бездействали и не са изпълнили задължения по Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, както и Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи. Първият ответник следвало да промени мястото на мерене след отправени искания до него за промяна на мястото и нивото на мерене. Посочените от исковата молба суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия от страна на ниско напрежение, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА". Тъй като всички процесии суми били заплащани от ищеца на втория ответник, в случай че бъде отхвърлен искът против първия ответник, претендира вторият ответник „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД да бъде осъден да заплати платените му суми, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, които е получил от ищеца.
Ответниците "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, гр.Пловдив и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, гр. Пловдив считат предявените искове за неоснователни. Претендират, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и основателно начислена по сметката на ищеца. Считат, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумите недължими. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД бил титуляр на лицензия № л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, с кл. № ********** и няколко места на потребление, едно от които била измервателната точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът, от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел. енергия и предоставените мрежови услуги издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която съставлявала исковата сума. Действително ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Доставената електрическата енергия, описана в процесната фактура, била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпредеителната мрежа. Съгласно чл. 17 ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД фактурирал ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавал обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал. 3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура било видно, че тя отговаряла на изискванията на ОУ или процесната сума била дължима, тъй като обектът на ищеца бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях. Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и функционирал т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те били задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители. Относно мястото на измерване на електрическата енергия твърдят, че обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на ниво ниско напрежение. Присъединяването на обекта било извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г. отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и преди влизане в сила на чл.16. ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, нивото на присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия се определяли към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването било извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000г., отм., бр. 34 от 19.04.2005г., аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014г., а бил безспорен фактът, че процесиите обекти били присъединени през 1995г. Видно било, че принципът, залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, бил, че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се определяли към момента на присъединяване на обекта. Считат, че мястото на измерване на електрическата енергия в обекта нямало отношение към цената на електрическата енергия в контекста, в който ищецът произвел претенцията си - разлика между платената от ищеца цена за доставена и изконсумирана електрическа енергия по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение и тази, която според него би следвало да плати - за доставена и изконсумирана електрическа енергия по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение. Това било така, тъй като видно от т.8.1. от Решение № 11 - 12 ОТ 30.06.2014 г. на КЕВР, действащо през процесния период, разлика между посочените цени не съществувала. Единственият критерий, на база на който се прилагал различен подход, съответно изчисление, при изчисляване на цената за електрическа енергия бил дали продажбата се извършвала за стопанска и обществена дейност или за битови нужди. Оспорват твърдението, че действията на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД били причина за настъпване на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на ниво ниско напрежение и друга цена - за средно напрежение. Съгласно разпоредбата на чл.97, т.4 от ЗЕ, считано от 2012 г. по регулирани от комисията цени се сключвали сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не избрали друг доставчик. За процесния период ищецът имал договор с "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД за продажба на електрическа енергия. Нямало данни за процесния период той да е избрал доставчик и да е сключил договор с друг доставчик на свободния пазар. Не било известно защо ищецът не предприел стъпки в тази посока, но категорично твърди, че нито едно от дружествата-ответници не извършвало действия, които да препятстват регистрацията на ищеца на свободния пазар на електрическа енергия, т.е. твърди, че не съществувала и към настоящия момент законова забрана или друга пречка ищецът, чийто обект бил присъединен на ниво ниско напрежение, да сключи договор, да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от него доставчик на свободния пазар, стига да пожелаел това. Не съществувала норма в българското законодателство, касаеща пазара на електрическа енергия, която да забранява на потребителите, чийто обекти са присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за процесния период бил ищецът, да се регистрират на свободния пазар на електрическа енергия в Република България и да купуват електрическа енергия по свободно договорени цени. Обстоятелството, че клиентите, чиито обекти били присъединени на ниво средно напрежение били задължени да изберат доставчик на свободния пазар в определен срок, след изтичането на който неизбралите получавали доставки от доставчик от последна инстанция по никакъв начин не влечало след себе си извод, че клиентите, чиито обекти били присъединени на ниско ниво на напрежение не могат да подадат заявление за регистрация на свободния пазар и да купуват енергия от избран от тях доставчик по свободно договорени цени, каквито множество случаи били налице. Заявленията, които ищецът правил, имали за предмет единствено искане за промяна на мястото на измерване на обект с ИТН 2939032 от ниско на средно напрежение. Поради тази причина твърдят, че щетите настъпили именно поради непредприемането на действия за регистрация на свободния пазар, а не поради факта, че измерването на електрическата енергия било на ниво ниско напрежение, тъй като това обстоятелство не било пречка за пререгистрация. Не било налице основание да се търси отговорност от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД за заплащане на щети изразяващи се в платена цена за електрическа енергия, тъй като мрежовият оператор не продавал електрическа енергия. Не било налице основание да се търси отговорност и от "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД за заплащане на щети изразяващи се в платена цена за електрическа енергия, тъй като съгласно ЗЕ крайният снабдител не можел и нямал клиенти, присъединени на ниво средно напрежение. За посочения период ищецът не бил присъединен на ниво средно напрежение. Но дори и да бил, за да купува електрическа енергия по цени за средно напрежение последният следвало да предприеме действия за регистрация на свободния пазар и да сключи договор с търговец на свободния пазар. Считат, че изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на предявените искове, поради което молят съда да постанови решение, с което да отхвърли същите. Молят да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намери за установено следното:
По делото е представена фактура № **********/30.06.2015 г., издадена от ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, гр. Пловдив за дължима от ищеца сума в размер на 19945,82 лева за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за множество места на потребление, вкл. ИТ № 2939033 – ЕИ В И К С. КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА - за периода 23.05.2015 г. - 22.06.2015 г. Сумата по фактурата е заплатена от ищеца с платежно нареждане от 08.07.2015 г.
Не се спори, че през процесния период 23.05.2015 г. - 22.06.2015 г. ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, гр. Пловдив е имал качеството на обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада собствената на ищеца Помпена станция „Капитан Петко войвода“- с. Капитан Петко войвода, ИТН 2939033, както и че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията. Не е спорно също така, че през периода 23.05.2015 г. - 22.06.2015 г. ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД /със предишно наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕНТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ е имал качеството на оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на § 34б, б.“а“ от ЗЕ за територията, в чийто обхват попада собствената на ищеца Помпена станция „Капитан Петко войвода“- с. Капитан Петко войвода, ИТН 2939033.
Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, цената, заплащана за ползване на мрежата, се разделя на два компонента: цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Във връзка с това „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД – гр.Пловдив е изпратило до ищцовото дружество писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008 г., в което е посочило, че тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията, и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, дружеството вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е отразено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др. Ищецът е отговорил с писмо с изх. № 1784/23.10.2008 г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.
С писмо до „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД – гр.Пловдив с изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът е поискал да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на ищеца. Посочено е че необходимите документи са били представени с писмо изх. № 1784/23.10.2008 г. С писмо с изх. № 01/09.01.2009 г. „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД – гр.Пловдив е изискало от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” п/с Тополовград. С писмо изх.№ ЦУ-2231/24.11.2014 г. ищецът е поискал от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД да отпадне такса пренос за обекти ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочил, че прилага документи за собствеността на електропровода. Едва след това е образувана процедура за промяна на мястото на измерване от страна на ниско напрежение към страна на средно напрежение.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от действащите през процесния период Правила за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр. 64/17.08.2010 год./ мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/2007 г., отм./ предвижда, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 120 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Според чл. 120 ал. 2 от ЗЕ границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., която е наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, предвижда, че когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „Помпена станция „Капитан Петко войвода“- с. Капитан Петко войвода, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20kV, свързан с Подстанция Тополовград. Това е видно от заповед № 135/12.12.1995 г. на кмета на Община Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства от Община Тополовград на „ВиК“ – Стара Загора на следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово /старо наименование на Помпена станция „Капитан Петко войвода“/, Трафопост 1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция Тополовград до П.С. Дуганово с отклонение към П.С. Орешник, Кабелно захранване на П.С. Дуганово и П.С. Орешник от съответния трафопост и извадка от инвентаризационен опис.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото е видно, че за обект с ИТ № 2939033 - Помпена станция „Капитан Петко войвода“- с. Капитан Петко войвода през процесния период е доставена електроенергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца електропровод „Венеция”. Трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се е извършвало от съоръжения, разположени в Помпената станция, собственост на ищеца. Според вещото лице, ако се приеме, че електропровод „Венеция”, изходящ от Подстанция Тополовград, е собственост на ищеца, границата на собствеността му са изводите на килията в ЗРУ на Подстанция Тополовград на ниво средно напрежение към началото електропровод „Венеция”.
При тези обстоятелства съдът намира, че служителите на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, гр. Пловдив, в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на § 34б, б.“а“ от ЗЕ за съответната територия, са били длъжни съобразно чл.120 ЗЕ да променят мястото на измерване на електрическата енергия, като поставят СТЕ на границата на собствеността на електропровод „Венеция“. При такова изменение на мястото на измерване отчитането на потребяваната от ищеца електроенергия през периода 23.05.2015 г. - 22.06.2015 г. щеше да се извършва на ниво средно напрежение, а не на ниво ниско напрежение.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото се установява, че дължимата цена на еленергия за процесния обект по цени на свободния пазар за средно напрежение за периода 23.05.2015 г. - 22.06.2015 г. би била 8048,66 лв. Налице е разлика между заплатената от ищеца цена на енергията на ниво ниско напрежение за процесния период и обект и цена на средно напрежение на свободния пазар, като разликата е в размер на 4036,09 лв.
С оглед на това съдът счита, че противоправното бездействие на служителите на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, гр.Пловдив /сега "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, гр.Пловдив/ изразяващо в неизвършване на промяна на мястото на измерване на електрическата енергия, е причинило на ищеца имуществена вреда, представляваща неблагоприятно изменение в имуществената му сфера в размер на 4036,09 лв. Причинната връзка между деянието и вредата се обуславя от обстоятелството, че ако беше променено мястото на измерване на електрическата енергия на ниво средно напрежение, ищецът би дължал цена на доставяната енергия с 4036,09 лв. по-малко от заплатената. Ирелевантно за причинната връзка и размера на вредите е предприемането на действия от страна на ищеца за регистрация на свободния пазар на електрическа енергия /каквито доводи се излагат в отговора на исковата молба/ , тъй като към процесния период 23.05.2015 г. - 22.06.2015 г. такова нормативно задължение за него не е съществувало.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, гр.Пловдив иск за сумата 4036 лева, представляваща обезщетение по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД за имуществени вреди от неизвършване на промяна на мястото на измерване на електрическа енергия, изразяващи се в платена цена за електрическа енергия за периода 23.05.2015 г. - 22.06.2015 г. по фактура № **********/30.06.2015 г., издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 30.06.2020 г. до окончателното й изплащане, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на предявения иск против предпочитания ответник „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, гр.Пловдив съдът не следва да се произнася по евентуалния иск срещу „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, гр. Пловдив, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, гр.Пловдив да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 401,50 лева, представляващи държавна такса и възнаграждение на вещи лица.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ 37, ЕИК *********, представлявано от Антон Граматиков, Гочо Чемширов, Карл Денк и Костадин Величков, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 4036 лева, представляваща обезщетение по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД за имуществени вреди от неизвършване на промяна на мястото на измерване на електрическа енергия, изразяващи се в платена цена за електрическа енергия за периода 23.05.2015 г. - 22.06.2015 г. по фактура № **********/30.06.2015 г., издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 401,50 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :