Мотиви към присъда № 1665 постановена по НОХД № 2895 по описа за 2010 г. на БРС
Съдебното производство по
делото е образувано по повод внесен в Районен съд Бургас обвинителен акт на БРП
против К.К.К. ЕГН ********** *** с обвинение по
чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 от НК за това, че за времето от 00,00 до 02,40
часа на 01.05.2010 г. , в гр.Б., ул.”О.”, от паркиран ТИР марка „ДАФ” модел FX 430 с
рег.№ ..., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване
на капачката на резервоара, отнел чужди движими вещи -100 (сто) литра нафта с
единична цена на литър от 2,20 лева и на обща стойност от 220,00 лева от
владението на Й. И. И. от гр.Б., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият К.К.К. редовно призован, се явява
лично. За него се явява назначения му от водещия разследването в хода на
досъдебното производство служебен защитник адв.С.П. БАК.
Производството по делото по инициатива на съда и със съгласието на
подсъдимия и на неговия служебен защитник се разви по процедурата по глава 27
от НПК-съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. По
искане на защитника и на подсъдимия производството по глава 27 от НПК се разви
по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като К. призна изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия не
оспорва правните квалификации на деянията. Подсъдимият се признава за виновен.
В последната си дума иска от съда да му бъде наложена наказание, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.
Съдът като
се съобрази, че са налице предпоставките на чл.371 и сл. от НПК постанови
предварително изслушване на страните. Разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, като
го уведоми, че събраните по делото доказателства в досъдебното производство и
направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата.
Представителят на БРП поддържа обвинението от
правна и от фактическа страна и намира същото за безспорно доказано, като
смята, че събраните по делото доказателства изцяло кореспондират с направените
в съдебно заседание самопризнания. Прокурорът предлага на съда да наложи
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66
ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Защитата
пледира за налагането на наказанието „лишаване от свобода” като се приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и определеното от съда наказание да бъде
намалено с 1/3 , както и да бъде отложено изпълнението на това наказание.
Предлага да бъде наложено наказание 9 (девет) месеца лишаване от свобода при
изпитателен срок от три години.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните в производството доказателства, съдът приема за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Свидетелят Й. И. И. управлявал ТИР за
международни превози марка ДАФ модел модел FX 430 с рег.№ ... На
30.04.2010 г. свидетелят И. паркирал ТИР-а в гр.Б. Вечерта, около 00,00 часа
заспал в товарния автомобил. През деня свидетелят И. заредил дизелово гориво и
вечерта преди да си легне се уверил, че в резервоара имало 250 литра.
На 30.04.2010 г. свидетелят Н. Р. В. и свидетелят И. И. К. били в дома на
техни приятели. При тях отишъл подсъдимият К.К.К. Два месеца преди това
свидетелят К. бил дал заем на подсъдимия К. и го попитал кога ще му върне
парите. Подсъдимият К. му отговорил, че в момента нямал пари, но още същата
вечер можел да му върне поне част от парите, а дори е възможно и всичките.
Помолил свидетелите К. и В. да се срещнат някъде по-късно, за да върне парите.
Около 01,00 часа на 01.05.2010 г. свидетелите К. и В. се срещнали с подсъдимия К.
пред сградата на Новата поща в гр.Б. Подсъдимият К. ги помолил да го закарат до
завод „К.”. Отишли пред завода с автомобила на свидетеля Н. В. К. казал на
двамата да го изчакат в колата, а той излязъл. Подсъдимият отишъл до ТИР-а на
свидетеля И. Счупил капачката на резервоара и започнал да източва дизелово
гориво, като го наливал в пластмасови туби от минерална вода. Източил от
резервоара общо сто литра дизелово гориво, като 61 литра налял в две туби (34
литра в жълта туба и 27 литра в синя), а останалото количество разлял докато
пълнел. Взел тубите и ги занесъл до автомобила, в който чакали свидетелите К. и
В. Казал на свидетеля В. да отвори багажника и оставил тубите вътре. След това
казал на свидетеля В. да го закара до дома на свидетеля Д. Г. З. Там
подсъдимият К. извадил тубите с намиращите се в тях 61 литра дизелово гориво.
На 01.05.2010 г. , около 02,40 часа свидетеля И. се събудил от шума на
пристигналата кола на негов колега и усетил силен мирис на гориво. Излязъл
навън и установил, че капачката на резервоара на товарния му автомобил е била
счупена и сто литра гориво са били източени. Част от горивото било разлято
около резервоара.
В хода на досъдебното производство е била назначена и извършена оценъчна
експертиза, която да определи стойността на предмета на извършената от
подсъдимия К. кражба. Към 01.05.2010 г. стойността на сто литра дизелово гориво
възлиза на 220,00 лева.
По досъдебното производство е била назначена и извършена
съдебно-трасологична експертиза. Изследван бил отпечатък на подметка на
маратонка снимана по време на извършения оглед на местопроизшествието и сравнителен материал от маратонките на К.
От заключението на вещото лице се установява, че намерената, фиксирана и
заснета част от следа от подметка на обувка при огледа на местопроизшествието
от 01.05.2010 г. е оставена от предната дясна част от подметката на дясната
маратонка на подсъдимия К.
Описаната фактическа обстановка,
правни изводи и обвинението изцяло се подкрепят от събраните доказателствени
материали - показанията на свидетелите, справката за съдимост, протоколи за
оглед, експертни заключения, и другите писмени доказателства - по опис към
делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Изложената и установена по безспорен начин в хода на разследването
фактическа обстановка, сочи че подсъдимият К.К.К. ЕГН **********, е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпления по чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 от НК
за това, че за времето от
00,00 до 02,40 часа на 01.05.2010 г. , в гр.Б. от паркиран ТИР марка „ДАФ”
модел FX 430 с рег.№ ..., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот –счупване на капачката на резервоара, отнел чужди движими вещи
-100 (сто) литра нафта с единична цена на литър от 2,20 лева и на обща стойност
от 220,00 лева от владението на Й. И. И. от гр.Б., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна, К. е извършил деянието при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимият
К. е неосъждан. За престъплението по чл.195 законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до десет години. Деянието е с висока степен на
обществена опасност. Деецът К. е с ниска степен на обществено опасност, предвид
чистото му съдебно минало. В случая няма налице нито едно смекчаващо вината
обстоятелство. НПК императивно предвижда в настоящото производство по глава 27
от НПК да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК. В този случай съдът определи наказанието
лишаване от свобода за срок от една година като размерът е към минималния
предвиден в закона .За определянето на този размер съдът съобрази възрастта на
подсъдимия, съдействието му за разкриването на обективната истина. Следвайки
императивните правила на чл.58а ал.1 от НК, съдът намали с 1/3 определеното
наказание една година лишаване от свобода и наложи на подсъдимия К. наказание
девет месеца лишаване от свобода. Съдът счита, че са налице предпоставките не
чл.66 ал.1 от НК, а именно: К. е неосъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и за постигането на целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на дееца не е наложително да го изтърпи ефективно. За това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът
отлежи изпълнените на наказанието от девет месеца лишаване от свобода за срок
от три години.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия К. да заплати в полза на
държавата направените съдебни разноски, в размер от 133,00 (сто тридесет и три)
лева за експертизи.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.