Определение по дело №4488/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260046
Дата: 12 юни 2024 г.
Съдия: Костадинка Симеонова Костадинова
Дело: 20201100204488
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П   Р   О  Т  О  К  О  Л

гр. София, 12.06.2024 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 27 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

 

 

Секретар: Цветелина Добрева-Кочовски

Прокурор: В. Кирилов

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Костадинова НЧД № 4488 по описа за 2020 г.

 

На именното повикване в 16:30 часа се явиха:

 

В залата се явява ОСЪДЕНИЯТ Д.Г.Г. лично редовно уведомен.

За него се явява защитникът му АДВОКАТ М.  -упълномощен защитник.

За СГП се явява ПРОКУРОР В. КИРИЛОВ.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото е постъпил отговор от издаващата държава, който е бил преведен и чийто превод е постъпил на 10.06.2024 г. на лист 584 - 586 по факс, както и в оригинал от испанската държава на лист 598 по имейл, придружен от издаващата държава с превод на лист 610 от делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като отчете становищата на страните, не намери пречки по хода на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ВЗЕ становището от страните по приобщаване на постъпилите писмени доказателства и има даде възможност да заявят дали имат други искания.

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат приобщени. Нямам други искания.

ЗАЩИТАТА: Получихме отговор от Испания. Считам обаче, че следва да се направи още една справка, защото не се посочва членът, по който испанското законодателство, основанието имам предвид, не допуска зачитането на работните дни. Като цяло документът според мен не е коректен в смисъл, в титулната част е написано Национален висш съд, а отдолу е написано под него веднага Централно съдилище за непълнолетни. Подзащитният ми не е съден като непълнолетен.

Трябва да се посочи според мен членът от испанското законодателство, който не допуска зачитането на работните дни. След това испанската Конституция, изрично съм направил справка, допуска такова нещо. Това много ме учудва, защото в интернет, имам предвид информация от Евроджъст, пише изрично, че се допуска такова нещо, даже е дадена методиката – две за един, два отработени дни заличават един ден от присъдата. Нямам други искания.

 

ПРОКУРОРЪТ: За мен, госпожо съдия, въпросът дали подлежат на приспадане или не дни на положен труд в Испания, е напълно изяснен. Според мен е достатъчен отговорът, който испанските власти са дали. Едно евентуално настояване за развиване на тяхната аргументация с посочване на конкретни законови текстове според мен би било напълно самоцелно, не би допринесло с нищо за по-голямо изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като те към момента са изяснени в максималната им необходима за решаването на делото степен. Ето защо моля да оставите искането на защитата без уважение.

 

СЪДЪТ, като отчете направеното искане от страна на адвокат М., становището на прокурора по него СЧИТА, че искането се явява неоснователно, напълно споделя становището на прокурора по същото, без да е необходимо да го преповтаря и счита, че не е необходимо по делото да се изисква допълнителната информация, която сочи адвокат М. от издаващата държава, за което и

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за изискване на информация от Кралство Испания в посочения смисъл.

 

ЗАЩИТАТА: Нямам други искания.

 

Като взе предвид изложеното по-горе и намери делото за изяснено

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по същото, включително и последно получените писмени материали по делото след последно проведеното съдебно заседание по делото от 28.05.2024 година и понастоящем.

ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО НА ПРОИЗВОДСТВОТО.

Адв. М.: Считам, че представената справка не обвързва българския съд, тъй като още веднъж не е посочено основанието, въз основа на което испанският наказателен кодек не предвижда намаляване на присъдите за отработени дни в затвора. За това моля тази справка при взимане на Вашето решение да бъде игнорирана. Необходимо е да се направи нова справка. Справката е от правен съветник в съдебната администрация. Считам, че нашият закон изисква тази справка да бъде направена, законът казва от издаващия орган. Издаващият орган в случая може да бъде само съдът в Мадрид, който е съдил Д.Г.. Вярно, че този човек не е анонимен, заема там някакъв пост, но законът не е спазен. Законът казва след провеждане на консултации с издаващия орган. Той е правен съветник, в никакъв случай не е издаващият орган.

ОСЪДЕНИЯТ: Аз се изморих вече от това дело. Аз, като си дойдох тук в България, мислех, че прокурорът, както е приел шестте години и вдигна режима на строг от общ, така ще приеме и всички положителни за мен неща, които са като моето поведение, като работа, като награди, които имах над два-тридесет. Прокурорът не взе нищо предвид, вдигна присъдата на строг режим, излежах я както си трябва - мъжката.

Аз освен решението, с което е приета тази присъда, след това имам едно производство за кумулация.

Следващият прокурор взе предложението на господин прокурора като меродавно и също вдигна присъдата на строг режим, защото не знам по какъв начин той го направи това нещо, но както и да е.

Аз там съм бил на строг режим, свалил съм режима с добро поведение, идвам си тук, пак се качвам на строг режи, пак бутам както си трябва, работя къртовски, готвач съм в Централния затвор, най-добрия, обучавам всичките групи там за готвачи, ръцете съм си изпогорил, нищо. Тук ми се смятат работните дни, в Испания, където също съм се трудил, не се смятат по една и съща причина. Това искам само да кажа, че когато се приема присъдата като външна присъда в България да си я доизлежа. Аз вече минавам мисля, че по българските закони, не знам вече по кои закони аз лежа, защото в Испания, когато съм работил така съвестно и качествено, аз на половината присъда трябваше да си тръгна. Аз мисля, че съм дошъл с такова указание от съдийката, която ме изпрати тук с указания за условно- предсрочно. Лично ми го е казала в лицето жената. Аз знам испански, научил съм го за три години. Това е, което искам да кажа.

ПРОКУРОРЪТ: Според мен молбата няма как да бъде уважена предвид на това, че в Испания не се допуска намаляването на наказанието с отработени дни. Ето защо моля да отхвърлите молбата като неоснователна.

СЪДЪТ дава право на последна дума на осъдения.

ОСЪДЕНИЯТ Д.Г. (последна дума): Ако може съдът да ми приспадне тези десет дни, които имам да ги долежавам сега, да ми ги признае за работни от другите работни дни. Това искам и да прекратим с присъдата, ако – не се връщам да долежавам и това е, какво да правим друго. Аз ходя с едно хвърчащо листче по градския транспорт. Кола не мога да карам, да започна някаква работа.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след тайно съвещание НАМИРА следното:

Производството е по реда на чл.18, ал.2 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание Лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.

Основното производство по реда на чл.12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание Лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, е приключило с решение № 260058 от 01.02.2021 година влязло в сила на 16.02.2021 година, с което е приета за изпълнение присъда на Втора секция, Наказателен съд – Мадрид, Кралство Испания, постановена на 17.01.2020 година, влязла в сила на 14.02.2020 година по дело № 280792722017003188, с която българският гражданин Д.Г.Г., с установена по делото самоличност, е признат за виновен в извършено от него в периода 12.12.2017 година до 28.12.2018 година престъпление по чл. 368, 369.5, 369 bis и 369 bis параграф II от НК на Кралство Испания, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шест години, съответстващо на престъпление по 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл.354а, ал.2 от НК на Република България като наказанието, което съдът е определил с така посоченото влязло в сила решение да изтърпи Г. в Република България е шест години „Лишаване от свобода“.

СЪДЪТ е определил и на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНС първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и е приспаднал при изпълнението на наказанието предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“, считано от 28.01.2018 година до влизане на решението в сила.

Касателно възраженията на адв. М. в днешното съдебно заседание относно органа, който би следвало според него да отговори на настоящия съдебен състав, то съдът счита, че органът, който е издал удостоверението, по което се е движело основното производство, е идентичен с  този от който е получил отговор, а именно Национален съд, Централен съд за непълнолетни лица, изпълняващ функции на съд за надзор над затворите.

Това се чете и в превода на изпратения отговор, който е бил извършен от издаващата държава на лист 610 от делото, с оглед на което следва да се счете, че получените документи по делото въз основа на отправените искания са издадени от компетентни органи и съдът не се съмнява в това.

На следващо място, от данните по делото е видно, че на 18.03.2024 година чрез СГП постъпи молба от адвокат М., защитник на осъдения Г., с която се представят документи, удостоверяващи, че Г. е полагал труд по време на изтърпяване присъдата в Испания, като в проведеното открито съдебно заседание на 04.04.2024 година адвокат М. и осъденият Г. уточняват, че се иска приспадане на тези работни дни при изтърпяване на наказанието, прието за изпълнение в Република България.

Въз основа на изисканите и постъпилите от Кралство Испания документи и данни в частност лист 584 до 610 от НЧД, може да се направи извод, че молбата се явява неоснователна поради следното:

 Съгласно чл.18, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът зачита и приспада от срока на наказанието „Лишаване от свобода“ работните дни, положени на територията на издаващата държава само ако такова приспадане е предвидено в законодателството на издаващата държава и не е посочено в удостоверението по чл.3

В удостоверението по чл.3, намиращо се в първи том от НЧД,          такова приспадане не е посочено, отразена е обща продължителност на наказанието 2190 дни, и изтърпяна  част в Испания – 761 дни  към 07.04.2020г.

От изпратените данни е видно, че Г. е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Испания преди трансферирането му в Република България, но съгласно отговора на лист 586 и 610 от НЧД според действащия в Испания Наказателен кодекс не се предвижда намаляване на наказанието с дните положен в затвора труд. Следователно не са налице визираните в закона предпоставки за извършване подобно зачитане и приспадане.

Това разрешение в чл.18 от българския закон съответства напълно и на постановките в Рамково решение № 2008909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или на мерки, включващи „Лишаване от свобода“ за целите на тяхното изпълнение.

Видно от чл.17 от същото Рамково решение за изпълнение на наказанието се прилага правото на изпълняващата държава, като органите на изпълняващата държава са единствено компетентни, при спазване на §2 и 3 от същия текст се има предвид чл.17, да вземат решение относно процедурата за изпълнение, да определят произтичащите от нея мерки, включително относно основанията за предсрочно и условно освобождаване.

В този ред на мисли след приемане на присъдата за изпълнение и определяне на наказанието в съответствие с останалите разпоредби в специалния закон, в конкретния случай то не е променено, защото не надвишава максимума, а съгласно българското законодателство за престъпление, за което е получено наказание шест години „Лишаване от свобода“, се предвижда първоначален строг режим.

Съобразно данните по делото и изявленията на осъденото лице е видно, че последващото изтърпяване на наказанието е в съответствие с определеното от съда, като съдът няма основание да счита, че положените от него работни дни  при  изтърпяване на наказанието в Република България не са били зачетени, ако е полагал такъв труд.

Не така стои въпросът с този труд, който е полагал на територията на Испания докато е изтърпявал наказанието си там, защото законът обвързва приспадането на тези дни само, ако е предвидено в законодателството на издаващата държава, каквото в конкретния случай не е предвидено,  с оглед на което и е налице отрицателна предпоставка по смисъла на посочения текст от закона.

Воден от изложеното и на основание чл.18, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

СТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г. (със снета по делото самоличност) за зачитане и приспадане от срока на наказанието 6 години „Лишаване от свобода“, признато и прието за изпълнение с решение № 260058 от 01.02.2021 година, постановено по НЧД № 4488/2020 година по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 27 състав, влязло в сила на 16.02.2021 година на работните дни, положени от Г. на територията на Кралство Испания по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ на територията на издаващата държава.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ в четиринадесетдневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

Препис от протокола да се издаде на страните след изготвяне и при поискването му.

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 16:50 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: