№ 227
гр. Попово, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100534 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът- СТ. СТ. СТ. от гр.П., действащ чрез адв.Н.Г. от ТАК, твърди в исковата си
молба, с ответника са съпрузи от 28.06.1993г., когато сключили граждански брак. От брака
си нямали родени деца. Твърди се, че първоначално съпрузите имали нормални отношения
до 2007г., когато ответницата взела решение да замине при сестрите си в И..
В началото поддържали контакти, като дори през 2011г., по настояване на
ответницата, ищеца й прехвърлили половината от имота си. Няколко дена, след
изповядване на сделката, съпругата му отново заминала за И. , и от този момент не били
имали никакви контакти, като понастоящем не му известно и къде се намира.
Твърди се, че бракът им е изчерпан от съдържание, и е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения. Моли съда да прекрати брака му с
ответницата, по нейна вина. Не желае издръжка от съпругата си. Не претендира за семейно
жилище, тъй като същото било продадено. Твърди, че по време на барака придобили
недвижими имот, които моли съда, след прекратяване на брака да останат в обикновена
съсобственост. Желае, след прекратяване на брака, съпругата му да възстанови
предбрачното си фамилно име.
В с.з. иска се поддържа лично и чрез изрично упълномощен процесуален
представител-адв.Н.Г. от ТАК.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
назначения особен представите на ответника ОЛ. В. СТ. от гр.П.-адв.Ц.Х. от ТАК. От
изложеното в ИМ, особения представител на ответника счита, че предвид настъпилата
фактическа раздяла пред повече от 14 години, то не съществувала възможност брачните
отношения да бъдели заздравени.
Редовно призован за с.з. се явява особения представител на ответника-адв.Ц.Х. от
ТАК, която по същество не възразява брака между страните да бъде прекратен, но по
взаимна вина.
1
Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
Страните са съпрузи по силата на граждански брак сключен на 28.06.1993г. с акт
№44/28.06.1993г., съставен в гр.П.. Няма спор по отношение на това, че от брака си страните
нямат родени деца. Като съпрузи страните живеели в жилище в гр.П., собственост на
съпруга С..
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че до 2007г.,
съпрузите живеели заедно. След това съпругата заминала да работи в чужбина. По данни на
св.Н. съпрузите още в началото имали проблеми, най-вече от битов характер, и не се
разбирали добре. Най-често настъпвал разрив в отношенията им, тъй като съпругата много
държала на външния си вид, но финансовите средства на съпруга не стигали да покриват
тези нейни нужди. Не била добра и домакиня, не поддържала дома си, като повече държала
на външния си вид. Това се установява и от показанията на св.Б.. По данни на свидетелите,
след като съпругата заминала за чужбина,първоначално се обаждала периодично, а след
това спряла както обажданията, така и посещенията си при съпруга си. През 2011г.
съпругата се върнала за кратко в България, колкото съпруга да й прехвърли половината от
имота си, с обещанието да го гледа на старини, след което отново заминала за чужбина.От
този момент насетне не се била връщала при съпруга си, спряла да се обажда, като на този
етап съпруга дори не знаел къде се намира.
Горепосочената фактическа обстановка по делото беше установена от приложените и
описани по-горе писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля, които съдът
кредитира напълно, предвид обстоятелството, че същите са последователни и
непротиворечиви с останалия доказателствен материал.
Предвид изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Брачната връзка е общност от духовни, морални, биологически и икономически
елементи. Разстройството на брака е “дълбоко”, когато брачната връзка изцяло е опразнена
от дължимото си съдържание. То е “непоправимо”, когато това състояние не може да се
преодолее. Установените в правната теория най-често срещани причини за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака са: изневяра, системна злоупотреба с алкохол,
физическият и психически тормоз, несходство в характерите, лекомислено поведение и
неполагане на грижи за семейството, продължителна фактическа раздяла, необмислено
сключване на брак и пр.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че гражданският брак между
страните по настоящото дело е дълбоко и непоправимо разстроен. Налице е дълбоко и пълно
разстройство на брака им. Това дълбоко разстройство е и непоправимо - то е трайно,
постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за
възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между
съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за
укрепване и заздравяване на брака. От дотук изнесените факти съдът направи извода, че
личните отношения между съпрузите не са на основата на взаимното уважение, общи грижи
за семейството, разбирателство и вярност, необходими за съществуването на взаимност
между съпрузите, което е заложено в чл. 14 от СК. При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Всички
доказателства водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални
съпружески отношения между съпрузите, поради което запазването на брака е безпредметно
и не е в интерес на съпрузите и като дълбоко и непоправимо разстроен, същият следва да се
прекрати.
По отношение на вината, съда намира, че вина за това състояние на брака има
2
съпругата –ответник. Тя е тази, която основно е допринесла за настъпването на дълбокото и
непоправимо разстройство на отношенията между съпрузите. Това е така, тъй като от
доказателствения материал по делото се установи, че съпругата е тази, която е имала
пренебрежително и неприемливо за един нормален брачен живот поведение. Напускането на
семейството и нежеланието й дори да контактува със съпруга си е достатъчно основание
съда да приеме това като проявява на пълно неуважение към брачния партньор. Нещо
повече от събрания доказателствен материал се установи, че същата не била добра
домакиня, не се грижила за семейния уют, неполагала грижи нито за съпруга си, нито за
семейството, докато били заедно. От анализа на доказателствения материал съдът прави
категоричен извод, че ответницата е в основата на това да бъдат унищожени всички брачни
връзки между съпрузите. Всичко това мотивира съда да приеме, че съпругата е виновна за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, и допуска развода по нейна
вина.
Предвид всичко изложено и установено дотук, съда следва да се произнесе и по
въпросите изрично уредени в чл.322, ал.2 от ГПК.
Тъй като страните нямат малолетни или непълнолетни деца от брака, съдът не
следва да се произнася по въпроса за упражняване на родителски права, издръжка и лични
отношения.
Тъй като няма направени искания за присъждане на издръжка между съпрузите след
прекратяване на брака, съдът не следва да се произнася и по този въпрос.
Не следва да се произнася и по въпроса за семейното жилище, тъй като страните
нямат такова.
Имуществените отношения относно придобитото по време на брака движимо
имущество страните ще уредят впоследствие, тъй като в тази посока не се събраха данни
дали изобщо страните имат такова.
По отношение на фамилното име на съпругата, съдът намира следното: Съгласно чл.
53 от СК: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“.
Тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да „възстанови“ името си
може да стори само лицето, което го е променило, но не и другия съпруг. Искане от другия
съпруг в бракоразводното производство, макар името да е „неговото“ е недопустимо, защото
той се явява нелегитимирано лице да прави такова искане, тъй като не може да обосновава
права върху чуждо име. В този смисъл фамилното име на съпругата, след прекратяване на
брака ще остане непроменено.
По отношение на държавната такса за допускането на развода, съобразявайки се с
установеното, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на 50.00лв.,
вносима изцяло от ответницата, тъй като развода се допуска по нейна нива, на основание чл.
6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед направеното искане и този изход на делото, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото в размер на
1125.00лв., от които 25.00лв. за заплатена държавна такса при образуване на делото,
500.00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 600.00лв. за заплатено възнаграждение
за особен представител, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК .
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между СТ. СТ. СТ. , ЕГН **********, от гр.******** и ОЛ.
В. СТ. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- гр.********, сключен с Акт
3
№44/28.06.1993г., съставен в гр.П., като дълбоко непоправим и разстроен, на основание
чл.49, ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брака има съпругата ОЛ. В. СТ. , ЕГН
**********, на основание чл. 49, ал.2 СК.
СЪПРУГАТА ОЛ. В. СТ. , ЕГН **********, след прекратяване ще продължи да носи
брачната си брачното си фамилно име- С..
ОСЪЖДА ОЛ. В. СТ., с посочен ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС
СУМАТА 50.00лв. (петдесет лева и 00ст.), представляваща държавна за допускането на
развода.
ОСЪЖДА ОЛ. В. СТ. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- гр.********,
ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СТ. СТ. , ЕГН **********, от гр.********, СУМАТА 1125.00лв.
(хиляда сто двадесет и пет лева и 00ст.), представляваща направени от него разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд гр.Търговище, в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4