Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 23.05.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІ-ри граждански
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при се**етаря Анета Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело № 9241 по описа за 2019 г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.357 вр. чл.358 ал.1 т.1 от КТ.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба подадена от Д.Р.Ц. *** против „Т.Г.“ ООД, в която се твърди че
на ищеца е наложено наказание предупреждение за уволнение затова, че на
15.10.2019г. ищецът е участвал в инцидент с ***, който е прераснал в
саморазправа. Твърди се, че работодателят не е посочил правилната правна
квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение. Твърди се, че не е
извършил визираното в заповедта за наказание нарушение, че не е започнал конфликта и не е участвал в
саморазправа с ***, а на него му е бил нанесен побой, без ищеца да провокира ***нито
вербално, нито физически. Твърди, че не той а ***е започнал саморазправа с
него, поради което ищецът се явява потърпевш, а не участник-извършител. Моли
съда да отмени обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
В
законовия едномесечен срок ответникът e
представил отговор, в който е изразил становище, че оспорва предявения иск. Излага доводи, че е доказано извършването на дисциплинарното
нарушение, както и че наложеното наказание съответства на извършеното нарушение
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО
по делото е, че ищецът работи в ответното дружество на длъжност водач на
тежкотоварно МПС.Това се установява и от представения по делото копие от трудов
договор № 34/29.07.2013г.
СПОРНИ по делото са въпросите законосъобразна ли е издадената
заповед, с която на ищеца е наложено наказанието “предупреждение за уволнение”
и следва ли да бъде отменена от съда.
В приетата като писмено доказателство по
делото Заповед № 4/30.10.2018г. е
описано следното нарушение на трудовата дисциплина- Д.Р.Ц. на 15.10.2018г. е
участвал в инцидент с ***, който е прераснал във физическа саморазправа.
Видно от представената по делото покана
от 16.10.2018г. е, че ***Р.Ц. в срок до
три работни дни е поканен от работодателя да даде обяснение относно причините,
поради които е участвал на 15.10.2018г. в инцидент с ***, който е прераснал във
физическа саморазправа.Видно от представената по делото покана е, че същата
покана е била отправена и до другия участник в инцидента.
По делото са представени обяснения от ищецът, от
които е видно че между ищецът и К.***е възникнал спор кой да управлява товарен
камион, ключовете от който били в ищеца. В дадените обяснения ищецът е заявил,
че преди инцидента към него се е появила ***придружавана от К.***и тя му е
поискала обяснение защо ключовете от камиона са в ищеца, който е започнал да
обяснява че това е станало неволно, както и че в камиона има негови вещи, вкл.
тахографа. В обясненията ищецът е
заявил, че **.***е връхлетял върху него с юмруци, ударил го е в областта
на лицето и е изричал обидни думи по негов адрес.Твърди, че се е обадил на 112
, дошла бърза помощ и СОТ. По делото са приложени обяснения от ***, от които е
видно че на 15.10.2018г. е бил определен по график да управлява камион ***,
ключовете за който били в Д.. Заявява, че Д. бил помолен от ***отговаряща за
склада да даде ключовете от камиона, но той отказал, разменили си някоя цинична
реплика, след което се стигнало до физическа саморазправа.
Видно от показанията на св. ***, дадени пред съда
е, че тя работи като офис администратор в ***,
и е отговорник на обект 12. Свидетелката твърди, че в деня на инцидента
е говорила с Д., но той е отказал да даде ключовете от камиона на *****и е
казал, че той ще кара този камион. От показанията на свидетелката се
установява, че когато са влезли в спор *****е повишил тон, а Д. е стоял
пасивен, почнали са да разменят реплики и *****е ударил Д., след което е дошла
полиция.Свидетелката твърди, че когато е станала разправия е имало и други
хора, от лицето на Д. е течало **ъв и по този начин е уронен престижа на
фирмата.Свидетеля Вл. Драгомиров в показанията си пред съда заявява, че е бил
на разстояние 2 метра, когато е станал инцидента, както и че разправията между *****и
Д. е продължила с бой, като *****е ударил Д.. Свидетеля заявява, че се е
хвърлил и е хванал *****и ги е разтървал, не е чул Д. да обижда. И двамата
свидетели твърдят, че Д. е създавал много проблеми, провокира другите пред
камерите за да стане инцидент, но тези показания са неосносими към случилия се
на 15.10.2018г. инцидент между Д. и *****. Съдът **едитира показанията на
свидетелите, които са непротиворечиви помежду си и кореспондират с
представените писмени обяснения дадени от ищеца и другия участник в инцидента
пред работодателя, от които приема за установено че по време на инцидента
ищецът Д. е стоял пасивен, а ударите са му нанесени от ***.
По делото е представен правилник за вътрешния трудов
ред в чл. 6.1.1 и 2 е посочено какво е
нарушение на трудовата дисциплина и кои са нарушенията на трудовата
дисциплина.Тези разпоредби приповтарят разпоредбите на КТ относно
дисциплинарната отговорност на работниците/ служителите, съгласни които
нарушение на трудовата дисциплина е всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения. Видовете
нарушения на трудовата дисциплина са изброени в Кодекса на труда - чл. 187 от КТ. Кодексът определя като нарушения на трудовата дисциплина: закъснение, преждевременно напускане на
работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време; явяване на работа на работника или
служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му
задачи; неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила; произвеждане на некачествена
продукция; неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд;
неизпълнение на законните нареждания на работодателя; злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него
сведения;увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали,
суровини, енергия и други средства;
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва да
докаже фактическия състав, от който възниква правото му да наложи дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение".
Съобразно разпоредбата чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Неспазването на предвидената от закона форма и съдържание на
заповедта имат за последица незаконосъобразност на уволнението, тъй като
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна.
Установените с чл. 195, ал. 1 КТ
изисквания са предвидени с оглед възможността за осъществяване правото на
защита на работника или служителя и на съдебния контрол за законност на
наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За законосъобразността на
наказанието, според трайно установената практика на съдилищата, е от значение
текстовото индивидуализиране на нарушението (т. е. фактическото основание на
дисциплинарното наказание) чрез посочване на извършените от работника или
служителя действия (бездействия) в разрез със закона и/или с въведените от
работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция,
тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел.
Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
следва да се приеме, че заповедта отговаря на
чл. 195, ал. 1 КТ . Видно от Заповед № 4/30.10.2018, както и от
приложените по делото писмени доказателства, при налагане на дисциплинарното
наказание “предупреждение за уволнение” в настоящия случай работодателят е
спазил формално изискванията на чл.193,ал.1 /дадено е от служителя и е прието
от работодателя обяснение/, като постановената от него заповед е издадена в
предвидената от разпоредбата на чл.195
КТ писмена форма. Съдът счита
обаче, че процесната заповед, макар и издадена в предвидената от разпоредбата
на чл.195 КТ писмена форма, не отговаря на изискванията, установени в
чл.195,ал.1 КТ относно нейното съдържание. В разпоредбата на чл.195,ал.1 КТ
законодателят е визирал изискванията към съдържанието на заповедта, като са
посочени задължителните реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание следва да съдържа: сведения относно нарушителя, кон**етното нарушение,
описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението,
вида на наказанието и правното му основание.. Тежестта на доказване относно
спазването на изискванията на КТ при налагане на дисциплинарно наказание е за
работодателя. В случая работодателят е спазил изискванията на чл. 193 и чл. 194 КТ – от наказания работник са изискани обяснения по надлежния ред, като същият
е дал такива, а наказанието е наложено в преклузивния срок, предвиден в чл.
194, ал. 1 КТ. Заповедта е издадена в писмена форма. Не са спазени обаче формалните изисквания за
налагане на дисциплинарното наказание, свързани с мотивиране на заповедта.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед,
която трябва да съдържа описание на нарушението с обективните и субективни
признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното основание.
В процесната заповед освен времето, не е
посочмено мястото на извършване на нарушението, а единствено е посочено, че на
15.10.2018г. Д.Ц. е участвал в инцидент с ***, прераснал във физическа
саморазправа. В редица свои решения ВКС приема, че времето на извършване на нарушението може и
да не се посочва стриктно, но само когато спецификата на изпълняваната работа
не позволява от**иване на точния ден и час на извършеното. В случая не се раз**иват
специфики, които да препятстват посочването на времето на извършване на
претендираното нарушение. Наред с това в процесната заповед претендираното
нарушение на трудовата дисциплина не е описано в пълнота със своите обективни и
субективни признаци. В заповедта са посочени
и факти, като не е кон**етизирано по какъв начин всеки един от тях попада в приложното поле на цитираните
норми, които наказващият орган е счел, че са нарушени. Така например, в
Правилника за вътрешния трудов ред и длъжностна характеристика са разписани
различни задължения на длъжността
изпълнявана от ищеца, но в процесната заповед не е посочено към кой от тези
текстове се отнася деянието, което Д.Ц. е извършил, също така не се установява
с кое свое действие ищецът е нарушил трудовата дисциплина. Ето защо в заповедта
деянието не е индивидуализирано със своите обективни признаци. В оспорената
заповед не са описани в пълнота и субективните признаци на нарушението, което
се претендира да е извършено. Не е посочена формата на вината, при която
наказаното лице е действало, доколкото нарушението на трудовата дисциплина
трябва винаги да е виновно (арг. от чл. 186 КТ). При това положение е нарушена
възможността ищеца да се защити ефективно, тъй като различните форми на вина
могат да се изключат при реализирането на различни фактически състави. Видно от
събраните по делото доказателства е , че поведението на ищеца не води до
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Напротив от събраните по делото
доказателства- свидетелски показания се установява, че ищецът е стоял пасивен,
а *** е започнал саморазправа с него първо с размяна на обиди, а после и
нанасяне на удари.Посочените по-горе пропуски в издадената заповед, а именно:
непълнота в описанието на нарушението по неговите обективни и субективни
признаци, липсата на посочено място на извършеното нарушение, са довели
работника до невъзможност да се защити ефективно.
В кон**етния случай, съдът намира, че заповедта за
дисциплинарно наказание не е мотивирана.
В случая единствено са посочени разпоредбите на КТ, не съдържаща
достатъчно факти и данни относно индивидуализацията на нарушението и неговата
правна квалификация, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна и следва
да бъде отменена по съображения изложени по-горе.
С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата
400 лв представляваща направени разноски съобразно уважената част от иска.
Воден
от горното Плевенският районен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 4/30.10.2018г. на управителя на „Т.г.“ ООД, с която
на Д.Р.Ц. – шофьор на тежкотоварен автомобил е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ .
ОСЪЖДА „Т.Г.“ ООД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- управител да заплати на Д.Р.Ц. ЕГН ********** *** сумата 400 лв
представляваща направени разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: