РЕШЕНИЕ
Номер 260099 05.03 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав
На 23.02. 2021 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
Александър Стойчев
Секретар:
Мая
Крушева
като разгледа докладваните
от Съдията т. дело номер 34 по
описа за 2019 година намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „АНТОНИМЕКС“ЕООД с ЕИК ********* твърди, че между
него и ответника „МБАЛ УРО МЕДИКС“ ЕООД с ЕИК ********* е сключен договор за
доставка от 20.03.2018 г., по силата на който ищецът се е задължил да продаде,
като достави франко склада на ответника „анестезиологичен апарат MISTRAL III ,производство
на NorVap
– Великобритания,както и бифазен
дефибрилатор-монитор Reanibex 700, производство на Osatu.s.Coop – Испания“ ,с подробно описани комплектации, характеристики
и стойност в приложение №1 и Приложение №2 към договора. Твърди, че освен това
е предоставил за ползване на ответника като преференция към покупката на
посочената по-горе медицинска апаратура „пациентен монитор Ултравю 2600“, който
бил описан в приложение №1 към договора. Твърди,че ответникът се задължил да
заплати за продуктите покупна цена в общ размер на 78 210 лв.,като плащането е
следвало да се осъществи по банков път по сметка на продавача на 6 равни вноски
от 13 035 лв.,платими до 30-то число на всеки месец след подписването на
договора, извършването на доставката и инсталиране на съответната апаратура.
Ищецът заявява,че е изпълнил задълженията си по
договора, като е доставил на ответника уговорените продукти и съгласно
предварително уточнените и приети спецификации. Бифазният дефибрилатор- монитор Reanibex 700
бил доставен на датата 26.04.2018 г., като заедно с това бил инсталиран и било
пробвано функционирането му в присъствието на представители на ответника, а
също и обучен персонал за работа с него и всичко това било удостоверено в
двустранно подписан протокол от същата дата. На тази дата бил доставен и
предоставеният за ползване като преференция пациентен монитор Ултравю 2600. След
това била издадена фактура №**********/28.04.2018 г., включваща цената само на
дефибрилатора на стойност 9 390 лв. с ДДС, която ответникът приел, осчетоводил и
заплатил на 27.04.2018 г.
Ищецът твърди, че за останалата стойност по договора в
размер на 68 820 лв. била издадена фактура №**********/26.06.2018 г., която
също била приета, подписана от ответника и осчетоводена от него. На тази
дата-26.06.2018 г. ищецът доставил и анестизиологичния апарат със съответната
комплектовка към него съгласно спецификацията, инсталирал го на място при
ответника, изпробвал го е за функционирането му по предназначение и персоналът
на ответника бил обучен за работа с него. За доставката, извършената
инсталация, проба и обучение бил съставен съответен приемо-предавателен
протокол от 26.06.2018 г., подписан без забележки от ответника. Ищецът твърди, че
след изпълнението и на тази доставка и подписване на приемо-предавателния
протокол без забележки съгласно разпоредбата на чл.2.1. от договора за доставка
от 20.03.2018 г. и след допълнително направените уговорки за разделяне на
заплащането на цената на апарата,за ответника към 30-то число на месеца на
доставката,а именно 30.06.2018 г., е настъпил падежа за плащане на остатъка от
продажната цена в размер на 68 820 лв., но при условията на чл.2.2. от
договора- на 6 равни месечни погасителни вноски, като падежът на първата от тях
е на 30.06.2018 г. Ищецът заявява, съобразно направеното в допълнителната
искова молба пояснение, че сумата от 68 820 лв., разделена на шест равни
месечни вноски, прави 11 470 лв. на месец /а не 13035 лв., каквато е
първоначалната уговорка/.Съобразно това, дължимите от този момент вноски от
ответника съгласно условията на договора са: 11 470 лв. на 30.06.2018 г. и по
11 470 лв. на 30-то число от следващите месеци-юли,август,септември,октомври и
ноември 2018 г.,както ищецът твърди.Ответникът заплатил на ищеца по банков път
сумата от 13 035 лв. на датата 27.06.2018 г., с което изплатил пълната вноска
от 11 470 лв. за м. юни 2018 г. и част от вноската за м. юли 2018 г. в размер
на 1565 лв. Следващо плащане в размер на 13 035 лв. ответникът направил на
16.08.2018 г., с което изплатил остатъка от вноската за м. юли в размер на 9
905 лв. и част от вноската за м. август 2018 г. в размер на 3 130 лв. А
остатъкът от тази вноска в размер на 8 340 лв.,както и вноските от по 11 470
лв.,дължими съответно на 30.09.2018 г., 30.10.2018 г. и 30.11.2018 г., ответникът
не изплатил до момента на подаване на исковата молба пред съда.
Ищецът твърди,че със свое писмо №55 от 01.11.2018 г.
ответникът от една страна признавал изпълнението на доставките от ищеца, а от
друга страна предявявал неоснователни претенции относно функционирането на анестезиологичния
апарат. На това писмо ищецът отговорил с писмо от 08.11.2018 г., получено от
ответника с вх.№39 от 12.11.2018 г., в което отхвърлил всички претенции на
ответника и посочил конкретни факти от преддоговорните отношения, от договора и
неговото изпълнение. Същевременно с това писмо ищецът изрично поканил ответника
да му заплати възникналите вече задължения заедно със законните лихви по чл.86
от ЗЗД върху тях с предупреждение, че при неплащане ще заведе съдебен иск.
Въз основа на горните твърдения ищецът моли да бъде
постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
общата сума от 43 481,52 лв., от които 42 360 лв. главница,представляваща
незаплатена продажна цена по договор за доставка от 20.03.2018 г. и 1 121,52
лв. законна лихва за забава съгласно чл.86 от ЗЗД, начислена от деня следващ
забавата по отделните падежни плащания до 18.01.2019 г., като претенциите на
ищеца по отделен размер, падеж и период на забава са описани в петитума на ИМ. Претендира
и законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на
главницата,както и направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът освен пояснения
по исковите претенции,е изложил и аргументи по поддържаните в отговора на
ответника възражения срещу исковете. Според ищеца не става ясно от отговора
какво точно от задълженията на ищеца по процесния договор не е било изпълнено. Заявява,
че не отговаря на истината твърдението на ответника, че самият ищец е твърдял в
исковата молба, че е доставил последната част от предмета на договора на
19.12.2018 г. В тази връзка посочва отново, че е доставил дефибрилатора на
26.04.2018 г., а на датата 26.06.2018 г. е доставил и анестезиологичния апарат.
Твърди още, че е предоставил на ответника цялата необходима документация
съгласно изискванията на законите и то нееднократно и всички твърдения на
ответника за некомплектност или липса на необходима документация не се
потвърждават от доказателствата по делото, а напротив-във всички представени по
делото приемо-предавателни протоколи е указано, че предоставените изделия са с
необходимата документация, в изправност и пробвани и е проведено обучение на
персонала.
В допълнителната си искова молба ищецът заявява още,че
е неоснователно възражението на ответника по чл.307 от ТЗ, тъй като не са
налични никакви обстоятелства от хипотезата на тази норма. Излага и
допълнителни аргументи в тази насока.
Ищецът още счита за неоснователно и възражението за
неустойка, направено в отговора на исковата молба, като излага аргументи за
обосноваване на тази позиция. А ако съдът приеме,че все пак ищеца дължи
неустойка, то счита,ч е същата би молба да се дължи до деня на доставката на
анестезиологичния апарат,а именно-до 26.06.2018 г. В допълнителната ИМ ищецът
заявява и аргумента, че възражението на ответника за нищожност на договора е
абсолютно неопределено, неясно и необосновано, а необосновано е и изявлението
за разваляне на договора, заявено в същия отговор.Според ищеца, още
по-неразбираемо и необяснимо е и възражението по чл.90 от ЗЗД,като не е ясно
какво точно изявление ответникът прави с това свое съждение в отговора на ИМ. Ищецът сочи в ДИМ и обстоятелството, че
по жалба на ответника е била извършена проверка от ИАЛ на дейността на ищеца и
на обстоятелствата във връзка с доставката на анестезиологичния апарат, като
бил съставен констативен акт, в който било посочено, че ищецът е изпълнил
всички необходими изисквания за дейността си и конкретно във връзка с процесния
анестезиологичен апарат.
ОТВЕТНИКЪТ е депозирал отговор на исковата молба, в
който е оспорил исковете като неоснователни. Заявява, че оспорва всички
обстоятелства, изложени в исковата молба, освен сключването на процесния
договор. Твърди,че ищецът не е изпълнил същия договор. Поддържа аргумента, че
вещите по договора представляват медицински изделия по смисъла на §1,т.21 от ДР
на Закона за медицинските изделия и в тази връзка счита, че от правна гледна
точка намират приложение поредица от норми на този закон и от други съпътстващи
го нормативни актове, както и актове на ЕС-директиви и регламенти, които
ответникът подробно описва в отговора си. Заявява, че ищецът дори не твърди, че
е спазил който и да било от въпросните нормативни актова, а това,според
изложеното в отговора на ответника, го кара да направи възражение за нищожност
на договора поради противоречие със закона.
Ответникът твърди още, че не разполага с
документацията, която е необходима, за да може ищецът да му продаде
медицинското оборудване и то да се използва, а самият ищец дори не твърди,че
такава документация съществува или че е била предоставена на ответника. Ответникът още твърди, че ищецът е в
неизпълнение на задълженията си по т.3.1. от процесния договор ,защото предмета
на договора е следвало да бъде доставен в цялост до 30 дни от датата на сключване
на договора-30.04.2018 г.,а според твърденията на ищеца в исковата
молба,последната част от предмета на договора е била доставена на 19.12.2018
г.- 9 месеца след изтичане на срока на договора.
Ответникът заявява още,ч е прави възражение по чл.307
от ТЗ-стопанска непоносимост и моли да бъде прекратен договора или съдът да го
измени по отношение на цената предвид обстоятелството, че ищецът все още не е
доставил на ответника изделия, отговарящи на изискванията на ЗМИ и работещи, което
към датата на подаване на отговора правело договора неизгоден за ответника,а
изпълнението му безпредметно. Заявява, че счита договора за нищожен поради
противоречие със закона-ЗМИ и посочените в отговора нормативни актове. Алтернативно
прави възражение, че разваля договора поради продължителното му неизпълнение от
страна на ищеца и обстоятелството, че дори да бъде изпълнен към днешна дата, то
изпълнението ще бъде безполезно за него-ответника. Заявява,че алтернативно
прави възражение по чл.90 от ЗЗД-че има изискуемо вземане за доставка на
медицински изделия по договора и съгласно изискванията на посочените в отговора
актове, което не е изпълнено.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIII състав, като обсъди обстоятелствата по делото и
представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Между страните е безспорно, че е сключен договор за
доставка от 20.03.2018 г., по силата на който ищецът се е задължил да продаде,
като достави франко склада на ответника „анестезиологичен апарат MISTRAL III ,производство
на NorVap
– Великобритания,както и бифазен
дефибрилатор-монитор Reanibex 700, производство на Osatu.s.Coop – Испания“ ,с подробно описани комплектации,
характеристики и стойност в приложение №1 и Приложение №2 към договора. По делото
съдът намира и, че страните не спорят, че уред е доставен от страна на ищеца,
като спорът се формира около неговото качество и годност за употребление.
Съобразно съдържанието на представените по делото
писмени доказателства- договор, приемо – предавателни протоколи, писмо от
ответника от 01.11.2018г., фактури и други може да се направи извод , че ищецът
е доставил бифазният дефибрилатор- монитор
Reanibex
700 бил на датата 26.04.2018 г. На тази
дата бил доставен и предоставеният за ползване като преференция пациентен
монитор Ултравю 2600. След това била издадена фактура №**********/28.04.2018
г., включваща цената само на дефибрилатора на стойност 9 390 лв. с ДДС, която
ответникът приел, осчетоводил и заплатил на 27.04.2018 г. По отношение на този
факт страните не спорят, а и такива данни се съдържат в заключението на вещото
лице по назначената ССЕ. Установява се, че за останалата стойност по договора в
размер на 68 820 лв. била издадена фактура №**********/26.06.2018 г., която
също е приета, подписана от ответника и осчетоводена от него. На тази
дата-26.06.2018 г. ищецът доставил и анестизиологичния апарат със съответната
комплектовка към него съгласно спецификацията, съобразно съдържанието на
приема- предавателния протокол. Ответникът е заплатил на ищеца по банков път
сумата от 13 035 лв. на датата 27.06.2018 г. Следващо плащане в размер на 13
035 лв. ответникът направил на 16.08.2018 г. По отношение на тези факти
ответникът не е възразил, като също така те са установени от вещото лице по
назначената ССЕ.
Наред с това в същата е безспорно установено
осчетоводяване на фактурите от страна, както на продавача, така и на купувача.
Следва да е ясно на страните, че е налице трайно установена практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото
между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях /решение
№ 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II Т. О., решение № 166 от 26.10.2010 г.
по т. д. № 991/2009 г. на II Т. О., решение
№ 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II Т. О./. Нещо повече, дори неподписаната
фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по
договор за изработка, може да послужи като доказателства за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и
е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл вж. решение
№ 47 от 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II Т. О. и цитираното в него решение
№ 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009. Т.е.очевидно е, че осчетоводяването на фактурите няма как да бъде
неглижирано от съда, както това се прави от ответника. Това е факт с правно
значение, който обосновава определени правни последици и несъмнено по делото
следва да се приеме за доказано, че с осчетоводяването на фактурите ответникът
купувач е признал задълженията си по тях.
Към този факт се наслагва и обстоятелството, че по
делото са подписани три приемо- предавателни протокола, с които ответното
търговско дружество еднозначно признава, че на посочената дата продавачът е
доставил вещите описани в документите, като страните са приели, че същите са „окомплектовани със съответните аксесоари,
инсталирани са и функционират по предназначение. Персоналът е обучен за работа
с апаратурата.“ Протоколите са двустранно подписани от страните. Ответникът
не се е противопоставил на обстоятелството, че волеизявлението от негово име и
за негова сметка е направено от лице различно от управителя, като изрично в
писмото от 01.11.2018г. признава като релевантен този факт. Също така и
осчетоводяването на фактурите също е обстоятелство въз основа на което следва
да се приеме наличието на фактическия състав на нормата на чл.301 от ТЗ. На
следващо място и в отговорите на ИМ не се съдържа оплакване за липсата на
представителна власт на приелия вещите и подписал приемо- предавателните
протоколи.
При така очертаната фактическа обстановка и
направените правни изводи съдът не счита, че за ответника биха могли да
възникват някакви рекламационни права, а евентуално биха могли да бъдат
обосновани гаранционни такива. Изрично освен това в договора са уредени
задължения на продавача за осигуряване функционалната годност на съоръжението
за определен период от време. Евентуално ако са налице възникнали недостатъци в
апарата ответникът би могъл да изиска валидно поправка, но не и да се
обосновава теза за пълно неизпълнение на задълженията на ищеца.
На следващо място следва да се посочи, че съдържанието
на приемо- предавателните протоколи не би могло да бъде оборвано със
свидетелски показания при наличната изрична забрана по чл.164, ал.1, т.6 от ГПК. Несъмнено се касае за частни свидетелстващи документи, поради което и не
би могло да се вземат под внимание показанията на доведените от ответника
свидетели.
По повод възраженията на ответника за забавяне на
доставката се установява по делото, че действително основната част от апарата е
доставена със закъснение, а именно на 26.06.2018г., при налична уговорка от 30
дневен срок от подписване на сделката. Купувачът обаче е приел без забележки и
възражения късното изпълнение и е неглижирал забавата на продавача, поради
което и следва да се приеме, че неточното изпълнение е прието и по – късно
ответникът не би могъл да възрази. Още повече, че дори и да се приеме наличието
на забава в процеса липсват манифестирани някакви права на ответника по този
повод, които следва да бъдат съобразявани от съда. Относно твърденията за
забава от 9 месеца по делото е безспорно установено, че това касае само част от
апарата, която според съда не е съществена, и няма как да се приравни на пълно
неизпълнение.
По повод възражението на ответника по чл.307 от ТЗ
относно стопанска непоносимост на договора и отправеното искане за неговото
прекратяване или изменение трябва да се уточни, че същото е напълно
неоснователно. Трябва да се има предвид, че изявлението на една от страните по
договорно правоотношение да измени или прекрати договора изцяло или отчасти е потестативно по своя характер, без
законът да му придава обратно действие. Правото
може да се упражни само чрез иск на заинтересованата страна, по който съдът
постановява решение с конститутивно действие - въз основа на него се внася
изменение в договорната връзка занапред. В този смисъл е и решение
№ 242 от 10.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3389/2015 г., I т. о., ТК.
Възражението за прихващане не е прието за разглеждане в настоящото производство
от съда поради липсата на конкретика. Възражението за нищожност на договора
също е изцяло неоснователно поради липсата на посочена от ответника правна
норма, която е нарушена. Посочването на огромно количество на брой нормативни
актове без да е посочен конкретен правен институт на който сделката противоречи
не прави възможно установяване на недействителност на правоотношението.
Съобразно събраните по делото писмени доказателства и
изслушани заключения съдът намира, че ищецът е бил изправна страна по
правоотношението и направените с отговора на ИМ възражения за разваляне на
договора и по чл.90 от ЗЗД не могат да произведат правен ефект.
Очевидно се касае за договор с правните характеристики
на търговска продажба. На първо място това следва от нормата на чл.1, т.1 от ТЗ, като ако се прецени, че това не е абсолютна търговска сделка, тя е такава
по персоналния критерий. Поради това и относно това правоотношение важат
правилата по чл. 324 от ТЗ- купувачът трябва да прегледа стоката и ако не
отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не
направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията,
освен за скрити недостатъци. В случая стоката се установява да е прегледана и
приета без забележки, поради което и съобразно правилата за търговската
продажба продавачът би могъл да отговаря само за някакви скрити недостатъци. При
липсата на детайлна уредба в ТЗ относно модалитетите в правоотношението при
скрити недостатъци се прилагат субсидиарно нормите на чл.193 и сл. от ЗЗД. В чл.194 от ЗЗД е посочено, че след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа
в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и
незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи
това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които
не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно
уведоми продавача за открития недостатък.
По делото е безспорно установено, че това не е
сторено, поради което и следва да се приеме, че правата на купувача са
погасени. В отговора на ИМ се твърди, че е налице пълно неизпълнение от страна
на продавача, а във волеизявлението на купувача от 01.11.2018г. изрично се
твърди, че „вече четири месеца след доставката на апарата, все още не е въведен
в редовна експлоатация.“ Ответникът обосновава тезата си на основание, че
апаратът е приет от лекар, който не притежава необходимите знания, като при
последващ подробен преглед апаратът не е могъл да бъде въведен в експлоатация,
като се изброяват редица основания за това. С оглед на така посочените
твърдения на купувача следва да се приеме, че същият е узнал за недостатъците
по апарата веднага след приемането му и опита да се пусне в експлоатация, като
твърденията на ответника са, че уредът така и не е заработил. Въпреки това не е
спазена нормата на чл.194 от ЗЗД и бездействието на МБАЛ УРО МЕДИКС ЕООД има
определени законово регламентирани правни последици визирани в чл.194 от ЗЗД.
Няма как, при изричната законова разпоредба, да бъдат зачетени волеизявления
направени повече от 4 месеца след подписване на приемо- предавателния протокол
от 26.06. Ако пък се приеме, че с доставката по приемо предавателния потокол от
02.11.2018г. окончателно е завършен уреда, приемането на късното изпълнение без
забележки следва да се тълкува в ущърб на ответника. След като изпълнението е
прието без забележки, нито относно срока, нито относно качеството, то очевидно купувачът е намерил за адекватно поведението
на продавача. Още повече, че това волеизявление е последващо писмото от
01.11.2018г. и би могло да се приеме, че всъщност приемо – предавателния
протокол дерогира изложението от 01.11.2018г.
Наред с това за пълнота на изложението следва да се
уточни, че изслушаните по делото СТЕ, които съдът изцяло кредитира, не
установяват някакви налични скрити недостатъци по уреда, които да не са могли
да бъдат съобразени при неговото приемане. Вещото лице К. твърди, че
анестезиологичния апарат работи нормално, а в административния файл не се
установяват записани грешки или каквито и да било съобщения за неправилна
работа, не се установява загуба на данни, началното калибририране на апарата се
стартира еднократно и т.н. Вещо лице Г.установява, че апаратът напълно отговаря
на техническата спецификация представена
в приложение №1 към договора. Апаратът и
допълнителния модул могат да работят с наличната при ответника система за изхвърляне на газовете. При разпит
на същите вещи лица при приемане на първата комплексната допълнителна
експертиза сочат отново, че не са констатирали записани грешки в дневника при
работа на апарата. В заключението от 11.02.2021г. е установено също, че
серийните номера на апарата и посочените
модули съвпадат с описаните в приемо- предавателните протоколи. Отчита се
съвпадение и на наименованията и адресите на производителите, както и обозначенията за сертифициращ
орган от Великобритания. Също така се отчита наличието на декларация за
съответствие на уреда.
Всичко това определя извод за основателност на
исковете. По делото са приложени от ответника писмени доказателства, а именно
констативен протокол за извършена проверка от 27.09.2019г. и писмо от
28.10.2019г. на Министъра на здравеопазването, в които се създават алюзии за
неточно изпълнение от страна на ищеца продавач. По този повод следва да се
посочи, че волеизявлението на Министъра на здравеопазването по никакъв начин не
може да бъде зачетено, като документ обвързващ съда с оглед на неговата правна
природа. Констативния протокол също не може да бъде възприет, като основание да
се приеме тезата на ответника за адекватна, въпреки направените в него
констатации. Това е така, тъй като дори и да са налице определени недостатъци
по уреда, при изяснената по горе фактическа обстановка и направени правни
изводи, това обосновава гаранционни права относно купувача, но не и недължимост
на цената. Както се изясни стоката е приета без забележки по качеството и
времето на изпълнение, фактурите са осчетоводени, вещите лица не са
констатирали факти водещи на извод за недостатъци. При това положение и
приемането на стоката от купувача за него възниква задължение за плащане. Ако
към момента уредът е с определени функционални недостатъци, то ответникът има
гаранционни права прогласени в самата сделка и би могъл валидно да ги упражни.
Още повече, че на практика в отговорите на ИМ и ДИМ така и не са формулирани конкретни
оплаквания за някакви недостатъци, като се правят общи твърдения за липса на
предоставени инструкции и липса на декларации за съответствие, както и за
нарушение на посочени правни норми.
Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по делото разноски съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. Воден
от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ХVIII с.
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА МБАЛ УРО
МЕДИКС ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
Колхида- продължение, етаж 3 да заплати на основание чл.79 от ЗЗД на АНТОНИМЕКС
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Цветна
градина № 47-51, ет.1, ап.3 сумата от 42 360 лв., представляващи
незаплатена продажна цена по договор за от 20.03.2018 г. на анестезиологичен
апарат MISTRAL III, производство на NorVap –
Великобритания, както и бифазен дефибрилатор-монитор
Reanibex 700,
производство на Osatu.s.Coop – Испания, с подробно описани комплектации,
характеристики и стойност в приложение №1 и Приложение №2 към договора, както и
да заплати на осн. чл.86 от ЗЗД сумата от 1121. 52 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена от деня следващ забавата по отделните падежни
плащания до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата начиная
от 19.01.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА МБАЛ УРО МЕДИКС ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Колхида- продължение, етаж 3 да
заплати на АНТОНИМЕКС ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Цветна градина № 47-51, ет.1, ап.3на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 8180. 53 лева направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :