№ 145
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело
№ 20225001000041 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.259 и сл. от ГПК
във връзка с чл.377 и 378 от ГПК.
С Решение №260306 от 05.07.2021г., постановено по т.дело №847/2019г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати
на П. К. В. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“М.“№1, сумата от 65000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица №....., с период на
покритие 18.08.2018г.-17.08.2019г., за претърпени от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания,
причинени при пътнотранспортно произшествие, станало на 02.12.2018г. в
гр.П., на бул.“В.А.“№15А, причинено виновно и противоправно от О.С.Д. при
управление на лек автомобил „Ф.Е.“ с рег.№ ...., ведно със законната лихва,
считано от 18.05.2019г. до изплащането на сумата; сумата от 2981,64лв. –
1
обезщетение за претърпените вследствие на същото пътнотранспортно
произшествие имуществени вреди, представляващи направени от ищеца
разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2019г. до
изплащането на сумата, като иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 65000лв. до пълния заявен размер от
120000лв., както и исканията за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за периода от 02.12.2018г. до 18.05.2019г., са отхвърлени като
неоснователни, и ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД е осъдено да заплати на адв.Т.Г.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца в размер на
2567,46лв., и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския окръжен съд, сумата от 2719,27лв. – дължимата за
производството държавна такса, както и сумата от 240лв., представляваща
изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по допуснатите
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, а П. К. В. е осъден да
заплати на ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД сумата от 237лв. – разноски по делото,
съобразно отхвърлената част на предявените искове.
С Определение №261524 от 04.10.2021г. по същото дело решението е
изменено в частта му относно присъдената в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сума от 240лв., като е
присъдена такава от 132,67лв., съразмерно с уважената част на претенциите, и
е оставена без уважение молбата на ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД за изменение на
решението в частта му за разноските, касаеща присъденото възнаграждение
на адв.Г. в размер на 2567,46лв.
Недоволен от постановеното решение е останал жалбоподателят
ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД, който чрез пълномощника адв.Т.Х. го обжалва в частта
му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над
30000лв. до присъдения от 65000лв. или за разликата от 35000лв. Поддържа
присъденото обезщетение да е прекомерно и несъответстващо на съдебната
практика по аналогични случаи за процесния период и на характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, съответно
на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, тъй
като не е съобразена приетата по делото СМЕ, според която оздравителният
процес при ищеца е протекъл в рамките на обичайните срокове, без
усложнения, и не е отчетено, че ищецът е съпричинил по-бавното си
2
възстановяване, защото на 03.01.2019г. не е извършил предписания му
контролен преглед и не е извършвал болнична рехабилитация. Счита
неправилно съдът да се е произнесъл относно душевното състояние на ищеца
само въз основа на свидетелски показания, без да има назначена и приета
психиатрична експертиза. Настоява неправилно да не е отчетен приноса от
страна на ищеца за вредоносните последици от настъпилото ПТП, в която
насока едностранно да са кредитирани показанията единствено на св.Ц.Д., но
не и приетата САТЕ, с оглед установеното в първоинстанционното
производство, че вината за настъпване на инцидента принадлежи и на ищеца,
който по време на ПТП не е бил съсредоточен върху пътната обстановка и
приближаващото МПС и е навлязъл на платното за движение на червен за
него сигнал, привеждайки се и притичвайки през пътното платно, с което е
допринесъл на 50% за настъпване на вредоносния резултат. По изложените
съображения жалбоподателят претендира за отмяна на решението в
обжалваната му част и отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени за разликата над 30000лв., евентуално за намаляване на
неговия размер и този на разноските. Претендира за присъждане на
направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна П. К. В. е депозирал чрез пълномощника си
адв.Т.Г. писмен отговор на въззивната жалба с доводи за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
От страна на ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД е подадена и частна жалба против
определението, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
решението в частта за присъденото на адв.Г. възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв. Поддържа неправилно първоинстанционният съд да е приел, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде изчислено върху цената на всеки
отделен иск, излагайки конкретни съображения. Претендира за отмяна на
определението в обжалваната му част и за изменение на решението относно
нея чрез намаляване на адвокатското възнаграждение от 2567,46лв. на
2205,38лв.
Ответникът по частната жалба П. К. В. е депозирал писмен отговор на
същата със съображения за нейната неоснователност, според които размерът
на адвокатското възнаграждение е правилно определен и в съответствие с
3
чл.2,ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Моли
жалбата да се остави без уважение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от П. К. В. против
ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане
на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на
получени телесни увреждания, причинени при пътнотранспортно
произшествие, станало на 02.12.2018г. в гр.П., на бул.“В.А.“№15А, причинено
виновно и противоправно от О.С.Д. при управление на лек автомобил „Ф.Е.“
с рег.№ ..... Претендираният от ищеца с исковата молба размер на
обезщетението е 80000лв., увеличен по реда на чл.214,ал.1 от ГПК и съгласно
протоколно определение от 22.07.2020г. на 120000лв. Искът е уважен с
първоинстанционното решение до размер на 65000лв., като в частта до
присъдения размер от 30000лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила,
при което със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав относно наличието на основание за ангажиране
отговорността на застрахователя. С оглед пределите на въззивното обжалване,
спорът пред настоящата инстанция се концентрира единствено около размера
на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, като жалбоподателят
настоява за намаляването му до 30000лв., която сума с жалбата твърди и да е
заплатил, представяйки преводно нареждане от 09.08.2021г.
Страните не повдигат спор във въззивното производство по отношение
на приетите за установени въз основа на събраните доказателства в
първоинстанционното производство обстоятелства, според които, на
02.12.2018г. около 11,10ч. в гр.П. на бул.“В.А.“№15А при пресичане на
платното за движение от ищеца като пешеходец е настъпило
пътнотранспортното произшествие с преминаващия лек автомобил „Ф.Е.“ с
рег.№ ...., управляван от виновния за същото водач О. Д.. Вследствие на удара
на В. е причинено счупване на ставната ямка на дясната тазобедрена става с
изкълчване на бедрената кост и надлъжно счупване на дясната хълбочна кост,
както и хемодинамичен срив, като първоначално проведеното лечение е
4
неоперативно /с екстензия/, поради тежкото състояние след срива на
хемодинамиката, а по-късно е пристъпено и към оперативно лечение –
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.
Според приетото заключение от 14.07.2020г. на СМЕ,
възстановителният период е една година, като първите 50-60 дни са на легло,
и е свързан със значителни болки, невъзможност за самообслужване, голяма
вероятност за получаване на усложнения – декубитуси, контрактура на
ставата, хипотония на мускулите и други, а след приключване на
възстановителния период е възможно, особено при по-голямо натоварване на
крайника, пострадалият да има болки и със сигурност ще остане нарушение
на походката, като пълно възстановяване е малко вероятно да се постигне.
При ищеца възстановителният процес е протекъл сравнително нормално,
предвид напредналата му възраст, като в момента е във видимо запазено за
възрастта общо здравословно състояние. Провеждал е рехабилитация в дома с
рехабилитатор и е осъществил един контролен преглед при лекаря, провел
операцията. При извършения личен преглед е констатирано леко накуцване с
десния крак, който е видимо леко скъсен и ротиран навън. В тази връзка
доводите на жалбоподателя от една страна оздравителният процес при ищеца
да е протекъл в рамките на обичайните срокове, без усложнения, а от друга да
е съпричинил по-бавното си възстановяване, поради това, че е не е извършил
предписания контролен преглед и не е извършвал болнична рехабилитация и
санаториално лечение, освен, че са взаимнопротиворечиви, са и
неоснователни. Заключението на СМЕ установява усложнения при лечението
– декубитуси, включително по повод закупените медикаменти, част от които,
предназначени именно за лекуване на тези рани от залежаване във връзка с
легловия режим. Вещото лице не е установило по-дълъг от обичайния за
такъв тип травми и за възрастта на пострадалия възстановителен период, за да
се приеме наличие на забавяне, вследствие бездействие на ищеца. Такова
бездействие не е и налице. Включително по повод разходите за лечение
експертизата е заключила, че пострадалият е изпълнил всички предписания
на лекуващите лекари. Освен това, според експертът, пълно възстановяване е
малко вероятно да се постигне, при което, независимо от предприетото след
операцията лечение, болките в засегнатия крайник и нарушението на
походката съставляват неизбежни пожизнени последици от самия характер на
причинените на ищеца травми, а не от непровеждането на рехабилитационни
5
процедури.
В първоинстанционното производство е разпитана като свидетел
дъщерята на ищеца К. К., според чийто показания, на втория ден след
произшествието в болницата баща й изведнъж спрял да говори и останал с
отворени очи, като тя помислила, че е мъртъв, но, след като лекарите се
борили цял ден за живота му, й обяснили, че вследствие на удара при
произшествието е изпаднал в шок, който може да се получи и няколко дни
по-късно, като състоянието, в което бил, е клинична смърт, и след като дошъл
в съзнание му били направени допълнителни изследвания и извършена
операцията. В тази им част показанията на свидетеля кореспондират на
заключението на СМЕ относно настъпил при ищеца хемодинамичен срив,
след овладяване на който се е пристъпило към оперативното лечение. В
болницата баща й престоял 20 дни, което съответства на представените
епикризи. Около половин година баща й изпитвал силни болки в таза, заради
които приемал обезболяващи лекарства, бил на легло и обслужван от нея в
дома му, където тя се преместила, за да се грижи за него, като го къпела,
обтривала, обслужвала с памперси и подлога, наред с обичайните домакински
дейности, което кореспондира на представените фактури и фискални бонове и
на заключението на СМЕ за закупени болкоуспокояващи медикаменти,
памперси и други, както и на изложеното от експерта за значителни по
интензитет и продължителност физически болки. Според свидетелката, преди
инцидента баща й бил пъргав, жизнен, дори помагал на нея, защото била
оперирана преди години, но след това настъпила коренна разлика, тъй като
походката му била ограничена и ползвал бастун, бил весел и контактен, а след
това станал по-затворен и не искал да излиза с приятели и на улицата, дори да
отиде до магазина, като предпочитал да се разхожда на двора, вероятно
поради страх, тъй като от силния удар се е качил на капака на блъсналия го
автомобил и е изхвръкнал на платното. В насока на невъзвратимо нарушена
походка е и заключението на СМЕ. Противно на оплакванията на
жалбоподателя, правилно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на посочения свидетел, включително относно душевните
страдания на ищеца. Действително, както настоява, свидетелят като дъщеря
на ищеца е заинтересована в негова полза по смисъла на чл.172 от ГПК.
Показанията й, обаче, кореспондират на останалите доказателства за
обстоятелствата, за които са депозирани, обективни са и изхождат от лице от
6
най-близкия кръг на ищеца с непосредствени възприятия за неговото
състояние, включително и психическо. Противно на възраженията във
въззивната жалба, изслушването на психиатрична експертиза не е необходимо
за формирането на извод за изпитан от ищеца силен стрес и последващ страх,
обоснован с механизма на настъпване на произшествието при пресичане на
пътното платно на пешеходна пътека, неминуемо отразил се негативно на
социалния му живот и контакти. Действително, както настоява и самият
жалбоподател, се касае за обичайни за такъв инцидент негативни
преживявания, които не сочат на психично заболяване, но такова не се и
твърди от ищеца, нито показанията на свидетеля са в насока на налично
болестно състояние, за да се приеме изслушването им по този въпрос за
ненадлежно доказателствено средство.
При така установеното, според което вследствие на произшествието
ищецът е претърпял няколко сериозни травматични увреждания - счупване на
ставната ямка на дясната тазобедрена става с изкълчване на бедрената кост и
надлъжно счупване на дясната хълбочна кост, както и хемодинамичен срив,
наложили оперативна интервенция и свързани със значителна по интензитет
физическа болка, каквато е изпитвал за продължителен период от време и ще
продължава да изпитва и за в бъдеще при натоварване на десния долен
крайник, както и с ограничения при придвижването, напълно осуетено при
продължителния леглови режим на лечение и възстановяване, през време на
който е била налице и невъзможност за самостоятелно обслужване, и
затруднено впоследствие и до настоящия момент с нарушаване на походката
поради скъсяването и завъртането на дясната бедрена кост вследствие
счупването, пълно възстановяване на която не се очаква, и като се има
предвид дълго протеклия поради характера на уврежданията и 75-годишната
възраст на ищеца към датата на инцидента, макар и обичаен за тях,
възстановителен период, съпътстван с усложнения – рани от залежаване, и
търпените през време на него неудобства от битов характер, налагащи чужда
помощ, както и преживения стрес от внезапно случилия се при
осъществяване на рутинни действия – пресичане на пътно платно по
пешеходна пътека, инцидент и изпитвания страх от движение по улицата,
повлияли неблагоприятно на социалния му живот и контакти, настоящата
инстанция намира за справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на
дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди такъв от 65000лв.
7
Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е навел
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, изразяващо
се в това, че той е навлязъл на пътното платно за движение без да
сигнализира за немерението си чрез подаване на сигнал с ръка – лява или
дясна, изпъната нагоре и напречно на пътя, не е съобразил преди навлизане на
платното за движение разстоянието до приближаващото се превозно средство
и неговата скорост на движение, не е преминал на пешеходна пътека,
пресякъл е на необозначени за това места, навлязъл е внезапно на платното за
движение, не е съобразил преди навлизането на платното за движение с
приближаващите се автомобили, пресякъл е при ограничена видимост,
движил се е по пътното платно, а не по обозначени за това места, пресякъл е
платното за движение при немигащ светлинен сигнал с червен цвят на
светлината на светофар, регулиращ движението на пешеходци по платното за
движение. Тези обстоятелства продължават да се поддържат и с въззивната
жалба. Същите са третирани в показанията на ищцовия свидетел Ц.Д. и в тези
на ангажирания от ответника О. Д.. Според първия, след като светофарът
подал зелен светлинен сигнал за пешеходци В. предприел пресичане на
пътното платно по пешеходната пътека тип „зебра“, без да вдига ръка и
вървейки нормално за неговата възраст без да спира, и, когато почти стигнал
до средата, червена кола го ударила, хвърлила го на капака и след това паднал
на земята, като по време на инцидента било светло и сухо. Според втория,
който е управлявалият участващият в процесното ПТП лек автомобил, ударът
по средата на пешеходната пътека е настъпил в момент, в който,
приближавайки я, светофарът светел зелено за автомобилите, а ищецът си
вървял по тротоара и започнал да пресича без да сигнализира с ръка, без
свидетелят да може да каже на какъв сигнал на светофара е тръгнал да
пресича пешеходецът, като времето било ясно, слънчево и сухо, без кой знае
какво движение. Показанията на свидетелите съдържат противоречие
единствено досежно цветът на светлинния сигнал на светофара, при който са
се движели участниците в ПТП, с оглед твърденията той да е бил зелен за
пешеходците, според св.Д., а, според св.Д., да е бил зелен за движещите се по
правия участък напречно на пешеходната пътека леки автомобили.
Неоснователно жалбоподателят счита, че следва да бъдат кредитирани в това
отношение показанията на ангажирания от него свидетел Д.. Ако по този
въпрос е имало някакво колебание, доколкото и според приетото след разпита
8
на свидетелите заключение от 28.04.2021г. на САТЕ по аналитичен път от
обективните материали по делото не може да бъде определено на какъв
сигнал, подаван от светофарната уредба, пешеходецът е навлезнал на
платното за движение, то той е намерил своето разрешение с одобряването в
съдебно заседание на 18.01.2021г. по НОХД №5088/2020г. по описа на
Районен съд-Пловдив на споразумение по чл.381 от НПК, с което е признато,
че подсъдимият О. Д. е извършил виновно престъпление по чл.343,ал.3,б.А
във връзка с чл.343,ал.1,б.Б във връзка с чл.342,ал.1 от НК, за това, че на
02.12.2018г. в гр.П. при управление на лек автомобил „Ф.Е.“ с рег.№ ... е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.120,ал.1,т.1 от
ЗДвП, според който, когато преминаването на пешеходците през пешеходна
пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на
пътното превозно средство е длъжен при подаване на сигнал, който забранява
преминаването, да спре пред пешеходната пътека, и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на П.В., за което му се определя и налага
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от три години. Одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла сила присъда,
съгласно чл.383,ал.1 от НПК, а, според чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съставомерен признак на деянието,
който в случая е установен по обвързващ начин със споразумението, е
извършването му на пешеходна пътека при нарушаване на правилата за
движение по пътищата, изразяващо се в движение на автомобила при червен
забраняващ преминаването през нея светлинен сигнал на светофара. Това от
своя страна и с оглед мястото на произшествието сочи, че ищецът е
преминавал през пешеходната пътека на зелен за него светлинен сигнал на
светофара. При това положение той не е бил длъжен да предприема сочените
от жалбоподателя действия по сигнализиране с ръка, доколкото
сигнализацията на самия светофар е определяща за движението. Освен това,
според заключението на САТЕ, в хипотезите на навлизане на пешеходеца на
подаван за него зелен сигнал от светофарната уредба и червен за водача на
автомобила, както в случая, независимо дали с бавен, спокоен или бърз ход
или бягане на пешеходеца, единствената причина от техническа гледна точка
9
за настъпване на ПТП е тази, че водачът на лекия автомобил, вместо да спре,
е преминал през пешеходната пътека на червен за него сигнал на светофара.
Неоснователно жалбоподателят застъпва, че с приетата САТЕ е доказано, че
пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме автомобила,
неговото положение и скорост на движение преди да навлезне в пътното
платно за движение, при което е могъл да изчака преминаването му, а не да се
привежда и притичва през пътното платно. Освен, че и според двамата
свидетели на страните, ищецът е предприел преминаване и се е движел
нормално по пешеходната пътека, а не тичайки, приетата САТЕ не може да
даде категоричен отговор на въпросите дали пешеходецът е имал техническа
възможност да предотврати ПТП или да пропусне/изчака лекия автомобил да
премине и така да избегне настъпването на ПТП, според както е отразено в
заключението. При това положение не се установява ищецът обективно по
какъвто и да е начин да е допринесъл с поведението си или улеснил
настъпването на произшествието и вредоносния резултат, поради което
възражението за съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД се явява
неоснователно и обезщетението за неимуществени вреди се дължи в пълния
му размер.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба
и потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му с нея
част.
В първоинстанционното производство ищецът е бил представляван от
адв.Т.Г., като с представения своевременно договор за правна помощ от
19.12.2018г. защитата по делото е уговорена като безплатна при условията на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, тъй като ищецът е материално затруднено лице, и е
поискано съдът да присъди адвокатски хонорар по чл.38,ал.2 от ЗАдв. С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че, предвид
защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т.5 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такова
се дължи в размер на 438,71лв. за иска за имуществени вреди и в размер на
3930лв. за иска за неимуществени вреди или общо 4368,71лв., от която сума,
съразмерно на уважената част от исковете, се дължи такава от 2567,46лв.,
каквато е и присъдил. В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на
решението ответникът е подал молба за неговото изменение в частта му за
10
разноските, включително относно присъденото на адв.Г. възнаграждение,
считайки размера му за неправилно определен, поради това, че в случая не е
приложима разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004г., тъй като тя касае
предявените с една искова молба в защита на различни интереси искове по
чл.7 от Наредбата, какъвто настоящият случай не е, а и искът за вреди, макар
и в двете им разновидности – имуществени и неимуществени, се разглеждат в
съдебната практика като един, а не като обективно съединени, и конкретно по
прекия иск по чл.432,ал.1 от КЗ отговорността на застрахователя, независимо
от вида на вредите, произтича от един общ юридически факт, а именно
настъпването на застрахователното събитие, поради което и съгласно
чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г. и съразмерно на уважената част от иска
възнаграждението да се равнява на 2205,38лв. С обжалваното в тази му част
определение окръжният съд е приел за приложима разпоредбата на чл.2,ал.5
от Наредбата и е оставил без уважение искането на ответника. Изложените в
молбата доводи той застъпва и в подадената частна жалба. Настоящата
инстанция намира, че, според чл.2,ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно. Разпоредбата няма предвид единствено различни искове сред
предвидените в чл.7,ал.1-ал.7 от Наредбата, както неправилно счита
жалбоподателят, а, с оглед граматическото й тълкуване, което засяга не само
вида, но и броя, на предявените искове, и с оглед систематическото й
тълкуване като находяща се в раздел I Общи разпоредби, според което е
приложима на общо основание, съобразно броя на всички видове искове по
чл.7, тя се отнася до всеки отделен иск, който е предмет на разглеждане по
съответното дело. Исковете за обезщетение на имуществени и на
неимуществени вреди са отделни и самостоятелни, тъй като имуществените и
неимуществените вреди са различни по своя характер и настъпването им е
резултат от различни юридически факти, освен общият правопораждащ факт
на увреждането, съответно застрахователното събитие. Правилно при това
положение първоинстанционният съд е определил възнаграждението,
съобразно материалния интерес по всеки от обективно съединените искове и
съразмерно на уважената част, поради което постановеното от него
определение в обжалваната му част следва да се потвърди.
11
С оглед материалния интерес по делото пред въззивната инстанция,
свеждащ се до разликата над 30000лв. до присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 65000лв., равняваща се на 35000лв., за която иска се
уважава, и на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба №1/2004г. жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на адв.Г.
възнаграждение в размер на 1580лв. за въззивното производство, съобразно
изричното искане в тази насока.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260306 от 05.07.2021г., постановено по
т.дело №847/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която
ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на П. К. В. с ЕГН:**********, от гр.П.,
ул.“М.“№1, сума в размер над 30000лв. до присъдения от 65000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица №....., с период на
покритие 18.08.2018г.-17.08.2019г., за претърпени от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания,
причинени при пътнотранспортно произшествие, станало на 02.12.2018г. в
гр.П., на бул.“В.А.“№15А, причинено виновно и противоправно от О.С.Д. при
управление на лек автомобил „Ф.Е.“ с рег.№ ...., ведно със законната лихва,
считано от 18.05.2019г. до изплащането на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №261524 от 04.10.2021г., постановено
по т.дело №847/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която
е оставена без уважение като неоснователна молбата на ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД,
в частта й, с която се иска да бъде изменено постановеното по същото дело
Решение №260306/05.07.2021г. в частта му за разноските, касаеща
присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Г. в размер на 2567,46лв.
ОСЪЖДА ЗАД“Д.Б. Ж. и З.“АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“Г.М.Д.“№1, да заплати на адвокат Т.Г. Г. от САК,
ЕГН:**********, с адрес: гр.С., ЖК“С.“, бл.2, вх.Г, ап.66, сумата от 1580лв.
/хиляда петстотин и осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за
оказаната безплатно на въззиваемия П. К. В. адвокатска помощ и съдействие
12
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13