№ 221
гр. Харманли, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря И. АТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.-ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20225630100520 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *** с предявени обективно кумулативно съединени искове по реда
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземанията против К. Я. П., ЕГН **********.
За претендираните суми е издадена заповед № 108 от 04.03.2022г. за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 208 по описа за 2022г. на Районен съд – Харманли, Трети
граждански състав.
Ищецът твърди, че между неговия праводател „Вива Кредит“ ООД и ответницата е
бил сключен договор за паричен заем № 5582172 от 21.01.2020г. при спазване на
разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договарянето между страните било осъществено чрез средства за комуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт/, като договорът за заем бил сключен във формата на
електронен документ. С подписването на договора за заем ответницата била удостоверила,
че е запозната предварително с преддоговорна информация и приложимите към договора
общи условия, както и че е получила заемната сума, като договорът имал силата на разписка
за предадена, съответно получена сума. Ответницата била подписала декларация,
посредством която била потвърдила, че въведената от нея парола има силата на саморъчен
електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, който в отношенията му с „Вива
кредит" ООД имал действие на саморъчен подпис.
Съгласно сключения договор за заем „Вива Кредит“ ООД се е задължили да
предоставят на ответницата сума в размер на 1000 лева под формата на паричен заем.
Ответницата се е задължила да върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 1738 лева, ведно с договорната лихва на 22
седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 79 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за заем между
страните, ответницата дължала договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия
случай начислената договорна лихва била в размер на 143.28 лева за периода от 04 февруари
1
2020г. - датата на първата вноска до 24 ноември 2020г. - датата на настъпване на падежа на
договора.
Разпоредбите на договора предвиждали и че ответницата е заявила доброволно да се
ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на
паричен заем, за което дължала такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 550 лева.
Ответницата трябвало да изплати целия заем на 24 ноември 2020г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски
били изтекли, а ответницата продължавала виновно да не изпълнява задълженията си,
поради което същата дължала и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 103.03 лева от 25 ноември 2020г. - датата, следваща деня
на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -
22 февруари 2022г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът признава, че ответницата била извършила плащания в общ размер на 286,98
лева.
На 01.11.2016г. между „Вива Кредит“ ООД и ищецът бил сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД, а на 01.02.2021г. и
Приложение № 1 към него, по силата на което процесните вземания са прехвърлени в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Ищецът в качеството на правоприемник на кредитодателя подал срещу ответницата
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК. Заявлението било уважено и била издадена заповед № 108 от 04.03.2022г., постановена
по ч.гр.д. № 208 по описа за 2022г. на РС-Харманли. В срока по чл. 415 било подадено
възражение от ответницата, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящите искове.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответницата, че дължи сума в размер на 887.72 лв. за главница; 143.28 лева за
периода от 04 февруари 2020 г. до 24 ноември 2020 г.; 103.03 лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница от 25 ноември 2020г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 22
февруари 2022г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се и
направените деловодни разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, ищецът не се явява и не
изпраща представител.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба от ответницата. Предявените искове се оспорват единствено по отношение на тяхната
основателност, като счита, че същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани от съда. Ответницата оспорва дължимостта на претендираните суми. Посочва, че
приложение намират различните редакции на чл. 6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците.
Ответницата не оспорва, че е сключила процесния договор, както и че й е
предоставена сумата предмет на договора за заем. Твърди, че е погасила изцяло първите две
вноски по договора – съответно на 03.02.2020г. и на 18.02.2020г., а третата вноска е
заплатила частично на 29.06.2020г. по време на обявеното в страната извънредно
положение.
Предвид обявеното в страната извънредно положение не могла да реализира доходи
2
и поради липсата на такива не можела да погасява своевременно вноските по договора за
кредит.
Ответницата посочва, че с оглед действието на закона по време, от 13.03.2020 г. до
09.04.2020г., когато влиза в сила новата редакция на чл. 6 ЗМДВИП, за всички забавени
плащания на длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг,
форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции (ЗКИ), не се начисляват лихви за забава и неустойки. Ответницата
посочва, че дори по това време получила от кредитодателя по имейл молба по образец,
която попълнила и му върнала за разсрочване на задължението й, но не й било отговорено.
Потърсила ги по телефона, но получила отговор, че молбата й не може да бъде
удовлетворена.
Ответницата твърди, че дълго време била безработна и нямала никакви източници на
доходи, поради което едва на 06.04.2022г. извършила частично плащане и внесла сумата от
200,00 лева. На 04.05.2022г. внесла още 100,00 лева, на 04.06.2022г. внесла сума в размер на
100,00 лева, на 18.06.2022г. – 100,00 лева, на 12.07.2022г. – 100,00 лева и на 21.07.2022г. –
165,00 лева. Въпреки извършените плащания главницата не намалявала, поради което
ответницата се свързала с Х. А. – юрисконсулт на ищеца. При проведен разговор с него
установила, че с извършваните от нея плащания били погасявани таксите за образуване на
настоящото дело.
Ответницата счита, че начисляването на такси и лихви за забава противоречи на чл. 6
от ЗМДВИП. Счита, че увеличаване на задължението й с платени от ищеца суми за
образуване настоящето дело е грубо нарушение на закона и не може да се търсят
неприсъдени от съда суми. Посочва, че се стреми да погаси задължението си и не е станала
причина за образуване на настоящето гражданско дело.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира направените разноски по
делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото ответницата се явява
лично. Пледира за отхвърляне на предявените искове, тъй като в хода на процеса е
заплатила дължимите суми. Оспорва дължимостта на претендираните разноски от ищеца.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете,
обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно такова, е
необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията
по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай разпореждането на съда е получено от ищеца
на 11.05.2022г., следователно последният ден от срока е бил 13.06.2022г. (11.06.2022г. е бил
съботен ден). Исковата молба е подадена на 08.06.2022г. по пощата, поради което следва да
се приеме, че едномесечният срок е спазен.
Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е
пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични
вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото
производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че
исковете са допустими.
За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване
да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически
факти/ - 1) валидно сключен договор за кредит № 5582172 от 21.01.2020г., сключен между
„Вива кредит“ ООД и К. П.; 2) размер на претендираните суми и настъпване на тяхната
изискуемост; 3) валидно сключен договор за цесия между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция
3
за контрол на просрочените задължения“ ООД и 4) уведомяване на длъжника, К. П., за
извършената цесия от цедента.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се
от доказва, че ответницата е сключила договор за паричен заем Standart 14 № 5582172 от
21.01.2020г., съгласно който „Вива Кредит“ ООД е предоставил на ответницата сума в
размер на 1000,00 лева, със задължението да я върне в срок от 44 седмици на 22 равни
вноски в размер на по 79,00 лева, включващи главници, лихва и такса за експресно
разглеждане.
Ответницата в отговора на исковата молба и в открито съдебно заседание изрично
заявява, че признава, че е сключила с цедент – „Вива Кредит“ ООД договор за заем с
посочените в исковата молба параметри.
Доколкото договорът за заем за потребление е реален договор, същият се счита за
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума. За осъществяването на фактическия състав е
необходимо реално предаване на паричната сума, тоест за основателността на предявените
искове е нужно ищецът да докаже предаването на паричната сума и основанието за това.
Предоставянето на заемната сума в размер на 1000,00 лева се признава от
ответницата и е обявено за безспорно обстоятелство между страните.
Следователно е налице и първата предпоставка за уважаване на процесните искове.
На следващо място е необходимо при условията на пълно и главно доказване да се
установи валидно сключен договор за цесия за процесните вземания в полза на ищеца, както
и уведомяването на ответницата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД в качеството й на длъжник.
Договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален. С него едно лице
(цедент) прехвърля на друго (цесионер) свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна
престация. Следователно за да е налице валидно сключен договор за цесия е достатъчно
постигане на съгласие между цесионера и цедента, доколкото не се предвижда форма за
действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав.
От представените по делото доказателства се установява, че между „Вива Кредит“
ООД и ищцовото дружество на 01.12.2016г. е бил сключен договор за прехвърляне на
парични задължения. Съгласно приложение № 1 от 01.02.2021г. към рамковия договор за
прехвърлени вземанията спрямо ответницата, а именно 887,72 лева – непогасена главница,
143,28 лева – остатък от договорна лихва и 841,54 лева – сбор от 316,54 лева за неустойка,
475,00 лева за такси и 50,00 лева разходи за забава.
Предвид събраните писмени доказателства може да се направи извод, че е сключен
валиден договор за цесия за процесните вземания и те са станали притежание на ищеца.
Цесионерът, в случая ищецът, освен с правото да получи вземането, разполага с няколко
помощни права, които имат за цел да улеснят доказването на цесията спрямо длъжника и
третите лица и да спомогнат изпълнението на цедираното вземане. Едно от тези права е
съобщаването на цесията на длъжника от цедента. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
предвижда, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето.
Съобщаването не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за
цесия между страните (правата по цесията преминават върху цесионера с постигане на
съгласие), но уведомяването има значение за третите за договора лица, какъвто е длъжникът.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от
деня на уведомяването за извършване на цесия. До този момент за всички трети лица
носител на вземането спрямо длъжника е цедентът.
В уредбата на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина, по който
следва да бъде уведомен длъжника. Няма и законоустановено съдържание на съобщаването
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се извърши от
цедента. Това изискване е свързано със сигурността, че действително е извършена цесия.
Въпреки това в практиката на Върховния касационен съд се приема, че е допустимо
4
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Процесният случай е именно такъв.
Съгласно чл. 4.4 от рамковия договор за цесия цедентът се задължава да предостави
на цесионера писмено потвърждение за сключената цесия във връзка с изпълнение на
задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а според чл. 4.5 от рамковия договор цесионерът
изпраща за своя сметка писмените уведомления до длъжниците за сключения договор за
цесия. С подписването на рамковия договор за цесия цедентът упълномощава цесионерът с
изрично пълномощно с правата за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. По
делото са приети като писмени доказателства цитираните в рамковия договор за цесия
документи, а именно потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал. 3 от ЗЗД от
„Вива Кредит“ ООД и пълномощно от „Вива Кредит“ ООД в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД.
Ищецът твърди, че ответницата е била уведомена за извършената цесия на
04.02.2021г. посредством уведомително писмо, изпратено с обратна разписка, но не
представя никакви доказателства в тази насока.
С исковата молба е направено изрично искане препис от уведомлението
/потвърждението на цесията от цедента/ и от пълномощното да бъдат връчени с исковата
молба.
Действително съгласно константната практика на ВКС уведомяването за извършване
на цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД може да бъде извършено с получаването от
длъжника на преписа на исковата молба с доказателства към нея. Именно въз основа на тази
хипотеза следва да се приеме, че ответницата е уведомена за извършената цесия и ищецът
има качеството на кредитор и по отношение на нея, доколкото видно от върнатия по делото
отрязък ответницата е получила лично препис от исковата молба ведно с приложенията към
нея.
Следователно основните спорни въпроси предмет на делото са относно
изискуемостта на процесните вземания и размера им.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 от процесния договор за паричен заем изпълнението на
задължението за връщане на заемната сума в размер на 1000,00 лева е било уговорено на
части, а именно – 22 погасителни вноски, като последната е била с падеж 24.11.2020г., тоест
към датата на извършване на цесията – 01.02.2021г. и към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане – 01.03.2022г. главницата е била
изцяло изискуема.
Видно от уговорките в договора за кредит вноските са били в размер на 79,00 лева
като всяка вноска е включвала част от главницата, договорната лихва и такса за експресно
разглеждане.
Размерът на договорната лихва уговорена между страните за целия период на
договора за кредит е бил 188,00 лева, а на таксата за експресно разглеждане – 550 лева.
Изрично в договора за кредит е посочено, че таксата за експресно разглеждане се включва в
размер на всяка погасителна вноска на равни части, тоест по 25 лева на месец, тоест всяка
една от погасителни вноски в общ размер на 79,00 лева включва 25,00 лева за такса за
експресно разглеждане и 54,00 лева за главница и договорна лихва.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от процесния договор страните са споразумели, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ответницата дължи и
неустойка в размер на 366,52 лева, която подобно на таксата за експресно разглеждане се
заплаща на равни части към всяка погасителна вноска в размер на 95,66 лева.
Видно от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза в погасителния план към процесния договор за кредит за включени както таксата
за експресно разглеждане, така и неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение.
В тежест на ответницата са начислени и сума в размер на 55 лева, представляващи
5
разходи за събиране на просрочени вземания.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Същевременно, към договора е приложима и общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от
ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право -
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. С обявения за
окончателен доклад съдът е указал на страните, че служебно ще следи за наличието на
неравноправни клаузи и им е дал възможност в срок най-късно до първото по делото
съдебно заседание да вземат становище по тези въпроси, като в тежест на ищеца е да
установи, че вземанията му не се основават на неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от процесния договор за кредит при неизпълнение на
задължението по чл. 4, ал. 1 в срок от три дни от усвояване на сумата по договора за кредит
заемателят да представи на заемодателят едно от следните обезпечения на задълженията му,
а именно поръчител – физическо лице, което да предостави на заемодателя бележка от
работодател, издадено не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания – да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в
Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на
просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по
договора валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
Следователно ответницата, заемател по процесния договор, е поела допълнително
задължение да обезпечи изпълнението на задължението си за връщане на главница и
възнаградителна лихва. Всъщност това задължение представлява начин за минимизиране на
риска от неизпълнение за кредитодателя. Това допълнително задължение за предоставяне на
обезпечение има присъщата на обезпеченията цел, а именно да се възстанови основния дълг
от трето платежоспособно лице. В резултат, ако не бъде предоставено обезпечение,
кредиторът няма да бъде лишен от изпълнение на вземането си, а ще бъде затруднен, поради
което е възможно да остане без ликвиден финансов ресурс или да направи разходи по
издирване на сексвестируемо имущество на потребителя, по предприемане на действия за
упражняване на притезанието по съдебен ред или за принудително изпълнение. Тези
последици ще бъдат налице само при неизпълнение от страна на длъжника, тоест при едно
забавено изпълнение. Следователно неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение не води до самостоятелни неблагоприятни последици съответно предвидената
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение служи за
обезщетяване на посочените вреди от неизпълнение на главното задължение.
Само, че разпоредбата на чл. 33 от ЗПК предвижда, че при забава на потребителят
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Законът не допуска кумулирането на обезщетение за забава в размер на законната лихва и
какъвто и да е друг вид обезщетение за вредите от забавено изпълнение. Ето защо
уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
противоречи на императивна разпоредба на закона, а именно чл. 33 от ЗПК.
На следващо място следва да се посочи, че чрез уговарянето на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение се постига още една
неправомерна цел, а именно прехвърлянето на тежестта от неизпълнението на задължението
на кредитодателя за извършване на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на
6
кредитоспобността на потребителя. Съгласно чл. 2 от ЗПК целта на закона е да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно
поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е задължението на
кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на
кредитоспособността на потребителя – аргумент чл. 8, § 1 от директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл. 16, ал. 1 от ЗПК.
Следователно с подобни клаузи (за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на
такова, за такси за експресно разглеждане на документи) чрез икономически средства
кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на
кредитоспособността на потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават
евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски
кредит и то поради поведението на кредитора. Кредиторът сам е поел риск да отпусне
реално необезпечен кредит, а само обезпечаем, доколкото е предвидено евентуалното му
обезпечаване в тридневен срок от усвояването на кредита.
Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от процесния договор заемателят е избрал доброволно да
се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, за която услуга дължи такса в размер на 550 лева. Видно от общите условия
приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно чл.
20.1 до 20.5 когато потребителят е изразил доброволното си желание да му бъде
предоставена услуга експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем, той
получава становище по заявката за отпускане на паричен заем в срок до 20 минути, като за
услугата се дължи такса само при одобрена заявка.
Клаузите, с които е уговорено заплащане за услугата експресно разглеждане,
представляват неравноправна клауза по смисъла на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите и противоречат на императивни норми на ЗПК.
Услугата „Експресно разглеждане“ по своето естество представлява приоритетно
разглеждане на потребителски кредит, тоест неравноправно се третират клиентите на
кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили,
че ще закупят с подписване на договора за потребителски кредит услугата „Експресно
разглеждане“ и ще я заплатят в продължение на срока на действието на договора.
Чрез тази клауза се постига още една неправомерна цел, а именно прехвърлянето на
тежестта от неизпълнението на задължението на кредитодателя за извършване на обективна,
добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспобността на потребителя, за което вече бяха
изложени подробни мотиви.
С оглед гореизложеното съдът намира, че клаузите, касаещи допълнителната услуга
„Експресно разглеждане“ и заплащането й представляват неравноправни клаузи. Те са във
вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до
неравновесие между правата и задълженията на потребител и търговец. Съгласно чл. 146, ал.
1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Ако клаузите са били изготвени предварително, се счита, че същите не са
уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал възможност да въздейства върху
съдържанието им. Точно такъв е настоящият случай. Общите условия са били изготвени
предварително, без да бъде предоставена възможност на потребителя да уговаря тяхното
съдържание. Ето защо клаузите, касаещи заплащането на такса за експресно обслужване са
нищожни.
В допълнение следва да бъде посочено, че в договора за потребителски кредит е
предвиден размер на годишния процент на разходите в допустимите от закона граници –
49.38%. Въпреки това настоящият съдебен състав не счита, че императивната норма на чл.
7
19, ал. 4 от ЗПК е спазена. Мотивите на този извод се основават на легалната дефиниция,
дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, за понятието "общ разход по кредита за потребителя" - това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следователно когато потребител извърши разходи за допълнителна услуга, ако тя е свързана
с договора за кредит и предпоставя сключването му, тези разходи следва да бъдат включени
в годишния процент на разходите. В настоящия случай таксата за експресно разглеждане на
документи не е включена в годишния процент на разходите, с което е постигнато
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Не на последно място нищожни са клаузите, с които се уговаря заплащането от
заемателя на разходи за събиране на просрочени вземания.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да
надвишава законната лихва. Посочената правна норма е приложима към настоящия договор
за кредит, тъй като същият е сключен при действието на закона и не е налице някое от
основанията на чл. 4 от ЗПК. Същевременно посочената разпоредба е от вида на
императивните, което означава, че адресатите й са обвързани да я съблюдават, без да имат
възможност да допускат отклонения от нея. Предвиждането на друга парична престация или
на размер по-висок от законово определения е по своята същност отклонение от
императивната правна норма, което води до недействителност на правното действие и
непораждане на желаните правни последици. На основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожните
клаузи на договора се заместват по право от повелителните правила на закона, тоест
разходите, породени от забавата на длъжника, които надхвърлят размера на законната лихва
не се дължат. По този начин се постига забранена от закона цел, а именно да се присъди
обезщетение за забава различно по вид и размер от предвиденото в закона. Задължението за
заплащане на такси и разходи, свързани с погасяването на кредита, каквито са разходите за
събиране на просрочените вземания, също е последица от забавата на длъжника, а именно да
върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно с договорната лихва, тоест с
поставянето в тежест на заемателя на тези разходи се цели обезпечаване на изпълнението на
длъжниковите задължения и обезщетяването на вредите от забавата.
Между страните не е спорна, а ищецът признава още с искова молба, че ответницата е
заплатила сума в общ размер на 286,98 лева в изпълнение на задълженията си по договора
за кредит. Видно от разписка за плащане № 0500010393710722 от 03.02.2020г. ответницата е
заплатила сума в размер на 95,66 лева, от разписка № 0500010480588833 от 18.02.2020г. –
сума в размер на 95,66 лева и от разписка № 0500011172905079 от 29.06.2020г. отново сума
в размер на 95,66 лева.
Предвид на това, че не се е дължало неустойка за непредоставяне на обезпечение,
такса за експресно разглеждане на кредита и разходи за събиране на просрочените вземания
поради тяхната нищожност месечната вноска по договора за кредит е била в размер на 54,00
лева, включващи главница и договорна лихва. Следователно заплатената сума в общ размер
от 286,98 лева е послужила за погасяване на главницата по договора и възнаградителните
лихви по него, а не както кредиторът – цедент е приел, че се погасяват разходи, такси,
неустойка, договорна лихва и главница. Със заплатената сума от 286,98 лева ответницата е
изплатила напълно 5 вноски по договора – 270 лева (54х5) и частично 1 вноска – 16,98 лева.
Съгласно чл. 14 от договора за кредит при извършено плащане, което е недостатъчно да
погаси текущото задължение и непосочване от страна на длъжника кои вземания погасява,
8
те се погасяват както следва разноски за забава, лихва за забава, неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, договорна лихва и главница. Ето защо със сумата от 16,98 лева е
погасена изцяло дължимата по 6-тата вноска договорна лихва в размер на 12,43 лева и
частично главницата като е останал незаплатен остатък в размер на 37,02 лева.
Следователно към момента на сключване на договора за цесия цедентът е имал
вземания спрямо ответницата в размер на – 104,10 лева – договорна лихва и 796,92 лева –
главница.
Ищецът в качеството на цесионер е придобил вземането с всички недостатъци, с
които е било обременено. Ето защо на него могат да се правят всички възражения, които
длъжникът е могъл да прави по времето, когато договорът за цесия е бил сключен, както и
такива, които произтичат от тогавашното устройство на облигационното отношение.
Същото се отнася и до възраженията за недействителност на договора. След като длъжникът
може да прави възражения за недействителност на договора по отношение на цедента, за
съда няма никаква пречка да изпълни задължението си служебно да следи за неравноправни
клаузи. Всъщност съдебната практика все повече се насочва към становището, че е
недопустимо изпълнението на един нищожен договор независимо от волята на страните. В
тази насока са и мотивите към тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г., постановено по
тълк.д. № 1 по описа за 2020г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което страните следва да понесат
негативните последици от сключването на договор в противоречие с императивните правни
норми независимо от волята им за изпълнението му, като се вменява на съда да следи за
нищожност на договорите.
Ето защо съдът намира, че предявените искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД са частично неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени за частта над 104,10 лева за договорната лихва до пълния предявен размер и над
796,92 лева за главницата до пълния предявен размер.
Претендира се и лихва за забава върху главницата в размер на 103,03 лева за периода
от 25.11.2020г. до 22.02.2022г. Началният период на претенцията за лихва за забава е денят,
следващ датата на падеж на последната вноска по договора за кредит.
Забавата настъпва с изтичането на срока и не е необходимо отправянето на покана от
страна на кредитора за изпадането в забава на длъжника – чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД „dies
interpellat pro homine” (срокът кани вместо човека). Ето защо ответницата е изпаднала в
забава от деня следващ датата на падеж.
Неоснователни са възраженията й относно приложението на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. в различните й редакции. Наложеният законен
мораториум за последиците от забава на длъжници по потребителски договори за заем касае
периода от обявяване на извънредното положение до неговата отмяна и два месеца след
това. Извънредно положение в Република България е обявено с решение на Народното
събрание по предложение на Министерския съвет за период от 13.03.2020г. до 13.04.2020.
Впоследствие с друго решение на Народното събрание по предложение на Министерски
съвет периодът на извънредно положение е продължен до 13.05.2020г. Следователно
нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение…
е действала до 13.07.2020г., а периодът, за който се претендира мораторна лихва започва на
25.11.2020г.
Предвид разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът сам изчисли дължимата мораторна
лихва върху главницата в размер на 796,92 лева за периода от 25.11.2020г. до 22.02.2022г., а
именно – 100,73 лева (https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде частично отхвърлен за разликата над 100,73 до
пълния предявен размер.
Съгласно дадените в т. 9 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено
9
по тълк. д. № 4 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГТК по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството
по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК, а съгласно т. 11в от същото
тълкувателно решение е допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения за
плащане на ответника, които съдът е длъжен да разгледа, като е допустимо както
релевирането на правопогасяващи възражения, чийто ефект е настъпил преди подаване на
заявлението, така и след депозиране на заявлението и до приключване на съдебното дирене
в исковото производство.
От приетите по делото писмени доказателства и заключение по назначената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че ответницата е заплатила сума в общ размер на 1165
лева, а именно на 06.04.2022г. – 200 лева, на 04.05.2022г. – 100 лева, на 04.06.2022г. – 100
лева, на 18.06.2022г. – 100 лева, на 12.07.2022г. – 100 лева, на 21.07.2022г. – 165 лева, на
14.08.2022г. – 100 лева, на 12.09.2022г. – 100 лева, на 10.10.2022г. – 100 и на 11.11.2022г. –
100 лева, тоест в период след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение и преди приключване на съдебното дирене.
С оглед на това, че ответницата е заплатила сума в размер на 1165,00 лева, а
съобразно изложеното до момента исковете са основателни за сума в размер на 796,92 лева
за главница, 104,10 лева за договорна лихва и 100,73 лева за мораторна лихва към
приключване на съдебното дирене процесните вземания са били погасени чрез
доброволното им изпълнение, като дори ответницата е внесла по-голяма от дължимата сума
– 1165,00 лева, а ответницата е дължи сума в общ размер на 1001,75 лева – (796,92 +104,10 +
100,73).
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове
към момента на предявяване на исковата молба са били основателни до следните размери
796,92 лева за главница, 104,10 лева за договорна лихва и 100,73 лева за мораторна лихва, но
поради извършеното плащане в хода на процеса, което съдът е длъжен да зачете съобразно
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Съгласно т. 12 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 по описа
за 2012г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда специалните установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, не е била погасила процесните суми. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността й за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 208 по описа за 2022г. на РС
– Харманли. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са
действително направени и възлизат на 25,00 лева за платена държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, но съобразно установените по делото размери на спорните
вземания, следва да бъдат намалени на 22,08 лева за държавна такса и на 44,17 лева за
юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на 66,25 лева.
Претенция за заплащане на разноски в исковото производсто е заявена и от двете
страни. При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид фактът, че
ответницата с поведението (неизпълнение на задължението си на падежа) е дала повод за
завеждането на делото – арг. чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски. Доколкото обаче част от
процесните вземания са недължими не поради тяхното погасяване, а поради нищожността
на клаузите, на които се основават, право на разноски има и ответницата.
10
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
сторил в исковото дело разноски от 125,00 лева за държавна такса, 150 лева за
възнаграждение за вещо лице, а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, или общо разноски от 375,00 лева, поради
което и съобразно частта от исковете, която е отхвърлена поради плащане, му се следват
разноски в размер на 331,26 лева.
Ответницата също претендира разноски, като по делото има доказани такива в
размер на 225,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ,
в който е отразено заплащането на уговореното възнаграждение в брой и съобразно т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ВКС, ОСГТК има характерът на разписка. Своевременно е релевирано възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно.
Съгласно чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакция към 31.07.2020г./ за изготвяне на искова молба и
писмен отговор по искова молба, без процесуално представителство, възнаграждението е в
размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. Претендираното
възнаграждение е в размер дори по-малък от предвидения. С оглед частичното отхвърляне
на исковите претенции поради нищожността им на ответницата следва да бъде присъдена
сума в размер на 26,25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. "П.В." №***, ет. *** против К. Я. П., ЕГН **********, с адрес гр. Х.,
ж.к. "Д.", бл. ***, вх. ***, ет.***, ап.*** за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сума в размер на 887,72 лева за главница по договор за паричен заем № 5582172
от 21.01.2020г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, за сума в размер на 143,28 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 04.02.2020г. до 24.11.2020г. и сума в размер
на 103,03 лева, представляващо обезщетение за забава за период от 25.11.2020г. до
22.02.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 108 от
04.03.2022г. по ч.гр.д. № 208 по описа за 2022г на РС-Харманли, поради нищожност и
плащане.
ОСЪЖДА К. Я. П., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ж.к. "Д.", бл. ***, вх. ***,
ет.***, ап.*** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "П.В." №***, ет. *** сума в общ размер
на 397,51 лева, от която сума в размер на 331,26 лева, представляваща направени разноски
по настоящото дело и сума в размер на 66,25 лева, представляваща направени разноски по ч.
гр. д. № 208 по описа за 2022г. на РС – Харманли, за която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 108 от 04.03.2022г. по ч.гр.д. № 208 по описа за 2022г на РС-
Харманли.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. "П.В." №***, ет. *** да заплати на К. Я. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Х., ж.к. "Д.", бл. ***, вх. ***, ет.***, ап.*** сума в размер на 26,25
лева, представляващи направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
11
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
12