Решение по дело №392/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 21 ноември 2020 г.)
Съдия: Нели Иванова Генчева
Дело: 20203330100392
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

             Номер 363                                16.10.2020 г.                                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На седми октомври                                       две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар   Сребрена Русева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №392/2020 г.

 

            Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от   „Стромакс 1“със седалище гр.Разград, с която е предявен иск срещу МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“ със седалище гр.Разград за установяване на задължението за заплащане на сумата 18 655,86 лв. представляващи строително-ремонтни работи по 2 бр. фактури, ведно със законовата лихва от датата на депозиране на исковата молба и 165,84 лв. лихва за забава за периода 29.11.2019 г. – 30.12.2019 г.  Сочи, че СМР са извършени въз основа на Договор за строително-ремонтни дейности  за обект: вътрешно преустройство  и текущ ремонт на отделение по клинична патология и съдебна медицина, че за същите са съставени 2 броя протоколи за установяване завършването и за разплащане на натуралните строителни и монтажни работи съответно от 07.06.2016 г.  и за същите са издадени 2 бр. данъчни фактури на 16.11.2019 г. Твърди, че при подписването на протокола е било констатирано, че строежът е изпълнен съгласно изискванията на договора, както и че протоколът е изведен на 09.06.2016 г. от възложителя. Сочи, че е извършил всички договорни ангажименти за този обект на цена, съответстваща на количествено-стойностната сметка, а ответникът му е заплатил за това само сумата 23 095,85 лв. без ДДС, както и че за сумите е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

            Ответникът   оспорва исковете. Признава, че между страните по делото е бил сключен договор за вътрешно преустройство  и текущ ремонт на отделение по клинична патология и съдебна медицина. Сочи, че в същия е уговорено плащането да се извършва след представяне на подписан от двете страни протокол за извършени СМР и оригинална фактура, издадена от изпълнителя, а за процесните суми фактурите са били издадени повече от три години след протоколите. Твърди, че двата протокола не са подписани от ответника като възложител, а в този за сумата 2 144,89 лв. са отразени работи, които не са записани в количествено-стойностната сметка и не са възложени по друг начин. Счита, че е изпълнил точно задълженията си по договора и иска от съда да отхвърли предявените искове. Иска присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  Между страните по делото е сключен договор от 10.06.2015 г., с който ответникът като възложител е възложил на ищеца като изпълнител, респ. последният се е задължил да изпълни обект „Вътрешно преустройство и текущ ремонт на отделение по Клинична патология и Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Иван Рилски“АД, като са посочени конкретните строително-монтажни работи със собствени материали, технически средства и работна ръка. В т.2.1 на договора е посочено, че стойността на поръчката за извършване на възложената работа възлиза на 51 083 лв. без ДДС за целия обем на работите  съгласно приложената към договора количествено-стойностна сметка, а в т.4 – че при промяна на вида и количеството на възложените дейности от страна на възложителя, крайната цена на възложената работа  се определя на базата на действително извършените видове и количества работи и предложените  от изпълнителя единични цени в офертата, която е неразделна част от договора. Съответно в т.4.1. е посочено, че установяването и отчитането на изпълнените работи се извършва с протокол, изготвен от изпълнителя и двустранно подписан от изпълнителя и възложителя. В чл.19 е уговорена възможност възложителят да възлага допълнителни видове работи на изпълнителя, свързани с предмета на договора, а в чл.21 е посочено, че за неуредените в договора въпроси се прилагат относимите разпоредби на действащото в Република България законодателство.

С приемо-предавателен протокол от 03.06.2016 г., подписан от възложителя и изпълнителя са приети изпълнените СМР по „Вътрешно преустройство и текущ ремонт на отделение по Клинична патология и Съдебна медицина, като е посочено, че същите са изпълнени съгласно сключения договор за строителство от 01.06.2015 г., количествено-стойностната сметка и нормативната уредба. Също така е посочено, че с този акт се извършва предаване на строежа от строителя на възложителя.

По делото са представени и два протокола от 07.06.2016 г. за установяване завършването и за разплащане на натуралните видове строителни  и монтажни работи, които не са подписани от представител на възложителя.

Ищецът е издал фактура №368/16.11.2019 г. за извършени СМР по протокол 19 от 07.06.2016 г. на стойност 16 082 лв. с ДДС, както и друга фактура с №369/16.11.2019 г. за сумата 2 573,86 лв. с ДДС. На 29.11.2019 г. ищецът е депозирал покана за плащане до ответника.

Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по част АС са установени  по-големи количества от актуваните в двата протокола, които обаче са по-малки от договорените между страните, с изключение на т.14, където са изпълнени в повече от договорените. По част ВиК изпълнението е по проект, но по някои позиции изпълнението е в по-малки количества от договореното. Актуваните СМР в протокола от 07.06.2016 г. са налични. В протокола по част ел. инсталации от 07.06.2-16 г. са описани СМР, които не са договорени между страните, но са актувани от строителя и са налични към датата на извършване на проверката от вещото лице. Според приемо-предавателния протокол от 07.06.2016 г. като период на извършване на СМР е бил посочен 10.06.2015 г. – 07.06.2016 г. Всички количества в  двата протокола за установяване завършването и разплащане на натуралните видове строителни и монтажни работи от 07.06.2016 г. са налични според вещото лице. Ремонтираните помещения се ползват по предназначение. За такива строежи по чл.151 от ЗУТ не се издава разрешение за строеж и не се въвеждат в експлоатация. Експертизата не е установила наличие на констативни протоколи или възражения за недостатъци, некачествено изпълнение, които да са оформени и депозирани в съответните срокове.

Като свидетели по делото са разпитани Ю.С. и В.М., служители на ответното дружество, както и д-р М.К., изпълнителен директор на същото към датата на подписване на договора. Първият свидетел е назначен на длъжност ръководител на икономическите дейности  от м.септември 2017 г. Съобщава в показанията си, че към този момент е имало действащ договор между ищцовото дружество и ответната МБАЛ, че болницата е имала много задължения, поради което са прекратили договорните отношения с ищцовото дружество. Заплатили и фактурите, които са били издадени към датата на смяната на ръководството, като процесната не била издадена към този момент, а значително време след това. Според показанията на свид.М. до края на 2015 г. ищцовото дружество са изпълнили част от задълженията си по договора, а през 2016 г. продължили да работят. Така до края на 2015 г. са били усвоени целеви средства, но след това е трябвало да бъдат осигурени допълнителни средства. Този свидетел е участвал в разговори с ищеца, че ще се подпишат протоколите за извършени дейности след като бъдат осигурени средствата. Тъй като средства нямало, не били подписани и тези протоколи. Според показанията на свид.д-р К. ищцовото дружество е работило качествено. Докато е бил изп.директор е приел обекта и го е пуснал в експлоатация. Помни, че е извършил авансовите плащания, но е останало последното плащане по договора, което е следвало да бъде направено след актуването на обекта, което също не било извършено поради отпуск на свид.М., както и поради освобождаването на свид.д-р К. след това.

По ч.гр.д.№2609/2019 г. по описа на РС Разград е издадена заповед срещу МБАЛ „Св.Иван Рилски – Разград“АД за заплащане на сумите 18 655,86 лв. по договор за СМР ведно със законната лихва от 30.12.2019 г., сумата 65,84 лв. обезщетение за забава за периода 29.11.2019 г. – 30.12.2019 г. , както и сумата 376,43 лв. разноски и 1700 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу тази заповед в срока по чл.414 от ГПК ответникът е депозирал възражение.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

            По предявеният иск за установяване на задължение на ответника към ищеца в размер на 18 821,70 лв. изпълнени СМР по договор от 10.06.2015 г., съдът намира, че същият е основателен и доказан. По делото бе установено, че работите, посочени в представените от ищеца протоколи са извършени и е установено, че цените, по които са фактурирани, съвпадат с уговорените между страните. Не е установено строителноремонтните работи да са с недостатъци. Следователно ответникът дължи на ищеца заплащане на цената на същите, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

            Основателен е и иска за установяване на задължение за заплащане  на обезщетение за забава от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение до датата на депозиране на исковата молба. Същата е в размер на 165,84 лв.

            С оглед основателността на исковете ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски, а именно 779,80 лв. и 1100 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство, а именно 376,43 лв. разноски и 1700 лв. адвокатско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски-Разград“АД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Коста Петров“, №2,  че дължи на „ Стромакс 1“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“М. Дринов“, №2, ап.2, сумата 18 655,86 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/  за извършени СМР по договор от 10.06.2015 г., ведно със законната лихва от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 165,84 лв. /сто шестдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ лихва за забава за периода 29.11.2019 г. – 30.12.2019 г.,  за които задължения е издадена заповед за изпълнение №5331/31.12.2019 г. по ч.гр.д.№2609/2019 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски-Разград“АД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Коста Петров“, №2 ДА ЗАПЛАТИ на „ Стромакс 1“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“М. Дринов“, №2, ап.2 сумата 779,80 лв. /седемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ разноски и 1100 лв. /хиляда и сто лева/ адвокатско възнаграждение по настоящото дело, както и сумите 376,43 лв. /триста седемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки / разноски и 1700 лв. /хиляда и седемстотин лева/ адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 2609/2019 г. по описа на РС Разград.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          След приключване на делото препис от влязлото в сила съдебно решение да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№ 2609/2019 г. по описа на РС Разград.

         

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: