№ 3775
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100515463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „К.“ ЕООД – ответник в
производството, срещу решение по чл.250 от ГПК №20163719 от 27.07.2021г., с
което е допълнено решение №48415 от 12.10.2018г., постановено по гр.д.
№2178/2018г. на СРС, 164 състав, като диспозитивът на същото да се чете, както
следва: Осъжда на основание чл.59 от ЗЗД „К.“ ЕООД да заплати на „У.“ АД
сумата от 2500 лева с ДДС, представляваща сумата, с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца за извършената от последния
услуга по изправяне, изваждане от пътното платно и репатриране до безопасно
място на товарна композиция, собственост на ответното дружество, след
претърпян пътен инцидент на 25.09.2017г. в местността „Трите вятъра“ край гр.
Котел, ведно със законната лихва срещу главницата от 2500 лева, считано от
10.01.2018г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата до
пълния предявен размер от 4320 лева с ДДС като недоказан.
Жалбоподателят излага съображения, че молбата по чл.250, ал.1 от ГПК е
подадена извън преклузивния срок, като счита, че същият е едномесечен от
връчване на решението на СРС, поради което поддържа, че молбата е процесуално
1
недопустима. Излагат се доводи, че след изчерпване на инстанционния контрол е
недопустимо да се допълва диспозитива на решение, което е преразгледано и
потвърдено с окончателен акт на въззивната инстанция. Поради изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлена молбата на ищеца
по чл.250 от ГПК като недопустима, респ. неоснователна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна „У. БГ“ АД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С решение №48415/12.10.2018г., постановено по гр.д. №2178/2018г. по
описа на СРС, 164 състав, е отхвърлен предявеният от „У.БГ“ АД срещу „К.“
ЕООД осъдителен иск с правна квалификация чл.266, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата
от 4320 лева, като неоснователен и недоказан. С решението е осъдено на
основание чл.59 от ЗЗД „К.“ ЕООД да заплати на „У.БГ“ АД сумата от 2500 лева,
представляваща сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца за извършената от последния услуга по изправяне, изваждане от
пътното платно и репатриране до безопасно място на товарна композиция,
собственост на ответното дружество след претърпян пътен инцидент на
25.09.2017г. в местността „Трите вятъра“ край гр. Котел, като е отхвърлен искът
за разликата до пълния предявен размер от 4320 лева с ДДС като недоказан.
С решение №263870/11.06.2021г., постановено по гр.д. №3198/2019г. по
описа на СГС, ІV-Г въззивен състав, решението е потвърдено в обжалваната му
осъдителна част.
Постъпила е на 22.06.2021г. молба от ищеца, в която е посочено правно
основание чл.250, ал.1 от ГПК, с която е поискано допълване на решението, като
2
на ищеца бъде присъдена и законната лихва върху присъдената главница от 2500
лева. В молбата се излагат доводи, че в обстоятелствената част на решението са
изложени мотиви, че следва да се присъди законната лихва, считано от
10.01.2018г., но липсва произнасяне в диспозитива на решението.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с
постановеното по делото решение №48415/12.10.2018г. съдът е признал иска за
основателен до размер от 2500 лева, като е обсъдил, че претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва върху тази сума е основателна от датата на
завеждане на исковата молба, т.е. от 10.01.2018г., но е пропуснал да се произнесе в
диспозитива по присъждане на законната лихва. Поради това е допълнил
решението, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 2500 лева,
ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018г. до окончателното плащане.
Въззивната инстанция намира, че с подадената молба от 22.06.2021г. от
ищеца не се иска допълване на решението, а поправка на очевидна фактическа
грешка в решението по реда на чл.247 от ГПК, което искане не е ограничено със
срок, поради което не следва да бъдат разглеждани изложените във въззивната
жалба възражения, че е пропуснат от страната срокът по чл.250, ал.1 от ГПК за
допълване на решението. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от
ГПК представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В случая
първоинстанционният съд е изложил мотиви, че искът е основателен и доказан до
размер на сумата от 2500 лева, както и, че тази сума следва да се присъди, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.01.2018г., но липсва произнасяне в диспозитива на решението относно
присъждане на законната лихва. Предвид изложеното следва да се приеме, че е
налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението, а произнасянето на съда с
обжалваното в настоящото производство решение по същество представлява
поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решението, а не допълване
по реда на чл.250 от ГПК. Поради това обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №20163719 от 27.07.2021г., с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение №48415 от 12.10.2018г.,
постановено по гр.д. №2178/2018г. на СРС, 164 състав, като в диспозитива на
решението да се чете, че сумата 2500 лева се присъжда, ведно със законната лихва
от 10.01.2018г. до окончателното плащане.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4