Р Е Ш Е Н И Е
№ …........./05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети
март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 686
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от "В.И.К.В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК срещу П.З.П., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено
спрямо ищеца, че ответникът му
дължи сумите, както следва: 126.11 лева, представляваща главница за отчетен период от
27.01.2016г. до 24.04.2019 г. и сумата от 19.85
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.03.2016 г.
до 27.05.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 03.06.2019г.,
до окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ***, за обект –
имот, находящ се в ***.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 27.01.2016г. до 24.04.2019 г. ищцовото дружество е доставяло
ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен ***, за обект – имот,
находящ се в ***, но
не е заплащал тяхната цена на
доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били
длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от
ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало
да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За възникналите
задължения са издадени фактури в периода 29.02.2019г.-24.04.2019г.. Предвид
неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца
било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 8562/2019г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, с който искът се оспорва по основание и размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени
по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д.№8562/2019г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от
„В.И.К.В.“ ООД с ЕИК *** заявление от 03.06.2019г.
срещу П.З.П., ЕГН **********,
адрес: ***,
за сумата от
126.11 лева - представляваща главница дължима за периода от 27.01.2016г. до
24.04.2019 г., сумата от 19.85 лева – представляваща обезщетение за забава за
периода от 29.03.2016 г. до 27.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.06.2019г.
до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 25.00лева, представляваща
внесена държавна и сумата 50.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила
искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящите искове.
Представена е като доказателство
по делото Справка за недобора
на частен абонат № *** от 29.02.2016г. до 27.05.2019г., издадена от
"Водоснабдяване и канализация"
ООД. От
нея се установява, че последният реален
отчет е 401 м3 от 27.11.2019г..
От представената справка по лице от Служба
вписвания-Варна за периода 01.01.1993г.-04.03.2021г.
се установява, че П.З.П. е собственик на
обекта на потребление.
Представени са три броя карнети по партида с абонатен
№*** за периода от м. 10.2014г. до м.05.2020г. В карнетите е отразена консумация 1-3 куб.м.. Срещу част от
отчетените показания е положен подпис от потребителя.
Представена
е Молба вх.№5162/12.10.2017г. с придружаващи документи за откриване на партида,
като под № 24 на стр.2 от списъка, фигурират данните на ответника и на неговия
водомер, с положен подпис от него.
Приети са като доказателства по делото ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на "В.и к." ООД, както и решения на
ДКЕВР от 11.08.2014г.; 30.06.2016г.; 15.12.2017г.; 28.04.2017г.; 28.12.2018г.
за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В.и
к." ООД.
От заключението на вещото лице по назначената
по делото ССчЕ, прието в с.з. на 12.03.2021г., се
установява, че съгласно издадените от ищцовото
дружество фактури общия размер на незаплатените задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен номер *** за периода от 27.01.2016г.
до 24.04.2019г. е 126.11 лв., а общия размер на лихвата, изчислена върху
главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до 27.05.2019г.
е 19.95 лв.. Начислените количества са от редовен отчет. Показанията на
водомера към 24.02.2021г. са 416 куб.м.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване
на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и
неговия размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни
отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в
тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя
възражения, че същият не дължи претендираните суми.
Съгласно пар.1, т.2
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава
качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на
чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна.
От представената справка от Служба вписвания
е видно, че същият е собственик на имота – обект на потребление за целия исков
период.
С оглед на така изложеното, съдът
приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител -
ползвател на жилище.
Ответникът оспорва реалното доставяне на калкулираното
количество вода до имота.
Съдът счете, че претенцията на ищеца за задълженията
по фактури, издадени за аб. № *** в периода от 27.01.2016г. до
24.04.2019 г. в общ размер на 126.11 лева е
основателна, тъй като водомерът е отчитан редовно.
Предявеният иск за главница е основателен в
заявения размер, установен и от вещото лице. Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото
вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.06.2019г., до окончателното му изплащане.
Втората претенция е за установяване
съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горното задължение.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от 29.02.2016 г. до 24.04.2019 г., считано от деня, следващ изтичането на
30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на
вещото лице, обезщетението за забава възлиза на 19.95 лева. Претенцията следва
да бъде уважена в заявения размер, с оглед липсата на предприето изменение на
иска по реда на чл.214 ГПК.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
Изходът на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящето производство в доказаните им параметри и съобразно уважената част
на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищцовото
дружество претендира разноски за държавна такса /75 лв./, депозит вещо лице
/120 лева/, депозит особен представител /300 лева/ и юрисконсултско
възнаграждение /200 лв./. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й към датата на приключване на
устните състезания – 12.03.2021г., съдът приема, че дължимото в производството юрисконсултско възнаграждение е в размер на 200 лв.,
изчислено съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 695 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между "В.И.К.В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, от една страна и ответника П.З.П., ЕГН **********, адрес: ***, от друга, че В
ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на 126.11 лева, представляваща
главница за отчетен период от 27.01.2016г. до 24.04.2019 г. и сумата от 19.85 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 29.03.2016 г. до 27.05.2019 г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 03.06.2019г., до
окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ***, за обект –
имот, находящ се в ***., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.8562/2019г. на
ВРС.
ОСЪЖДА П.З.П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "В.И.К.В."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата 75 лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.8562/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.З.П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "В.И.К.В."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 695 лв.,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на делото под формата на заплатена държавна такса, депозит за вещо
лице, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: