Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 272
Гр. Перник,
07.12.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 504 по описа за 2021 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано е по жалба на „***“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***,
представлявано от управителя К.И.Р. против Ревизионен акт № Р-22001419008493-091-001/04.11.2020 година издаден от Г.И.М. на длъжност началник на сектор – възложил
ревизията и М.Й.В. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, който е потвърден с Решение № 1
308/23.08.2021 година на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София.
Жалбоподателят
счита, че ревизионния акт е постановен при нарушение на процесуалните правила и
материалните закони. Твърди, че направените в него констатации не кореспондират
с доказателствата, които са представени в хода на ревизионното производство и
не се основават на подробен и задълбочен анализ по същество. Моли съда да
отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 22.11.2021 година, жалбоподателят редовно
призован, не се представлява.
В
проведеното съдебно заседание на 22.11.2021 година ответникът – директора на
дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба вх. №3759 от 17.11.2021 година от
юрисконсулт Х.А., в която заявява, че поради служебна ангажираност не може да
вземе участие в насроченото съдебно заседание. Заявява, че не възразява да бъде
даден ход в негово отсъствие, не сочи нови доказателства и няма доказателствени
искания. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 946.00 лева. Прави възражение за прекомерност
относно претендирания адвокатски хонорар.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което същият има правен интерес от оспорването.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален
административен акт, поради което следва същата да бъде разгледана, съобразно
изложените в нея доводи.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизията
№ Р-22001419008493-020-001 от 23.12.2019 година, с която на основание чл. 112 и
чл. 113 ДОПК е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД за определяне на
задълженията за данък върху добавената стойност за данъчните периоди от
01.09.2018 година до 30.11.2019 година, като е определен ревизиращият екип,
както и срока за завършване на ревизията, а именно да приключи в три месечен
срок от връчване на настоящата ЗВР. Заповедта е връчена по електронен път на
15.01.2020 година.
Със
Заповед за изменение на Заповедта да възлагане на ревизията №
Р-22001419008493-020-002 от 14.04.2020 година на основание чл. 112, ал. 2, т.
1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на ревизията
е удължен до 15.05.2020 година. Заповедта за изменение на ЗВР е връчена по
електронен път на 23.04.2020 година.
Със Заповед
за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията № Р-22001419008493-020-003
от 15.05.2020 година на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл.
114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на ревизията е удължен до 15.06.2020
година, а заповедта е връчена по електронен път на 09.06.2020 година.
И трите
заповеди са издадени от М.С.Х. – началник сектор „Ревизии“ при Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП София, офис Благоевград. Подписани са с валидни към
конкретния момент електронни подписи, като същите са в съответствие със ЗЕДЕУУ.
Връчени са на ревизираното дружество по електронен път, като това е видно и от
приложените по делото удостоверения за връчване по електронен път в ИС
„Контрол“.
Резултатите
от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ №
Р-22001419008493-092-001 от 30.06.2020 година. Срещу него не е подадено
възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
В
ревизионния доклад е прието, че въз основа на събраните доказателства в хода на
ревизионното производство не се установява осъществяването на доставките по
фактури, издадени на жалбоподателя „***“ ЕООД. Установено е, че съгласно
констатациите, възприети в него и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС не се признава право на данъчен кредит в размер на 85
853.69 лева по всички фактури издадени през ревизионния период, изхождащи от
доставчиците на ревизираното дружество – „***“ ЕООД, с ЕИК ***, „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, „***“ ЕООД, с ЕИК ***, „***“ ЕООД, с ЕИК ***, „***“ ЕООД, с ЕИК *** и
„***“ ЕООД, с ЕИК ***. Като за цитираните първи три дружества е установено, че
са налице обстоятелства, визирани в чл. 71 от ЗДДС. А по отношение на
останалите фактури, които били включени в дневник „Покупки“ се установява, че
са с предмет главно материали и горива с незначителна стойност. Като относно
фактурираните материали и гориво отново не са представени никакви документи
относно произход, транспорт, съхранение, товарене и разтоварване и т.н., т.е.
дейности които следва да бъдат извършени при такива покупки в нормални пазарни
условия. Липсват данни и за последваща реализация на тези материали и гориво,
като съгласно чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато правото на данъчен
кредит в общ размер на 51 870,15 лева по всички фактури издадени в ревизионния
период или общо в размер на 156 383.24 лева, от които 137 724.84 лева
главница и 18 658.40 лева лихва за забава за периода от месец 09.2018
година до месец 11.2019 година.
Ревизията
е приключила с Ревизионен акт № Р- 22001419008493-091-001/ 04.11.2020 година,
издаден от Г.И.М. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и М.Й.В.
на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 20.01.2021 година по реда на
чл. 32 от ДОПК. Срещу него е била депозирана жалба с вх. № 53-06-974/
04.02.2021 година по регистъра на ТД на НАП гр. София и вх. № 23-22-281/
11.02.2021 година по регистъра на директор „ОДОП“ гр. София. Директорът на
Дирекция „ОДОП“ в законоустановения срок, съобразно чл. 155 от ДОПК се е
произнесъл по нея с Решение № 1308 от 23.08.2021 година. С него е бил потвърден
изцяло обжалвания в настоящото производство ревизионен акт. Решението е било
връчено на жалбоподателя, отново по електронен път на 14.09.2021 година.
На
29.09.2021 година чрез Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. София срещу Ревизионен акт № Р –
22001419008493-091-001 от 04.11.2020 година е постъпила жалба с вх. №
53-04-791/ 29.09.2021 година, като същата е била препратена на основание чл.
150, ал. 1 от ДОПК на Административен съд – Перник.
Съгласно
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионния доклад е неразделна част към
ревизионния акт, като изводите на органа по приходите, които са обективирани в
тях са направени след анализ на събраните и проверени в ревизионното производство
писмени доказателства. С оглед на посочените констатации в тях се установи
следното:
Ревизираното
дружество „***“ ЕООД е регистрирано в търговския регистър на Агенцията по
вписванията на 25.10.2016 година. Същото се представлява от К.И.Р., който е и
посочен като едноличен собственик на капитала. Задълженото лице е регистрирано
първоначално по ЗДДС, считано от 11.01.2017 година, като към датата на издаване
на ревизионния доклад, регистрацията не е била прекратена. Установено е, че на
„***“ ЕООД не е извършвана ревизия по ЗДДС.
През ревизирания период основната дейност на дружеството декларирана пред НАП е с КИД /2008/ 2562 – Механично обработване на метали, като липсват данни за стопанисване на търговски или производствени обекти. По данни на Агенцията по вписванията, дружеството не е разполагало с недвижимо имущество, а по данни на КАТ се установява, че същото притежава МПС, с транзитни номера, върху което е наложен запор, с рег. № РК *** ВА. Също така по данни на ПП СУП е констатирано, че през ревизирания период дружество е регистрирало трудови договори с лица, които били назначени на длъжността „Шпакловчик“, „ Професионален консултант“, „Монтажник на механична машина“, „Общ работник“, и „Общ работник строителство сгради“. От направените справки е видно, че тези лица не се осигуряват, като същите се осигуряват в други дружества. От направената проверка е установено, че „***“ ЕООД е регистрирало ЕКАФП с номер *** и фискална памет с № 36634688 за безстационарен обект. По данни на СУП са открити четири банкови сметки, както следва: BG 47 BPBI 81701606717796, BG 10 SOMB 91301066863601, BG 53 UBBS 80021051972840, BG 12 PIRB 80691606717796. Дружеството не разполага с издадени му лицензи, други регистрации и разрешителни за извършване на дейността.
С оглед
изясняване на фактите и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56,
ал. 1 от ДОПК, на ревизираното лице е отправено искане за представяне на
документи и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ № Р- 220014190084930040-001 от 10.01.2020
година и ИДПДПОЗЛ № Р- 22001419008493-040-002 от 14.04.2020 година. Като по
отношение на първото искане за предоставяне на документи и писмени обяснения,
дружеството не е предоставило никакви първични и вторични счетоводни документи.
Направена е проверка на място, което е било посочено като седалище и адрес на
управление на дружеството, но там не е бил намерен нито управителя, нито лице
което представлява дружеството. Тези факти и обстоятелства са били обективирани
в Протокол КД- 73 АА1649150 от 16.06.2020 година.
На
основание чл. 45 от ДОПК са били извършени насрещни проверки на дружествата „***“
ЕООД, с ЕИК ***, „***“ ЕООД, с ЕИК ***, „***“ ЕООД, с ЕИК ***, „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, „***“ ЕООД, с ЕИК *** и „***“ ЕООД, с ЕИК ***, които са били
определени като „рискови“, а на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изискани
документи и писмени обяснения от трети лица – „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“
ЕООД.
В хода
на ревизията не са били предоставени първични и вторични счетоводни документи,
които по категоричен начин да очертаят предмета на дейност на дружеството и
това е наложило цялото ревизионно производство да се базира на косвени
доказателства, събрани от органите по приходите. Представени са само няколко
сканирани фактури, издадени от „***“, „***“, „***“. Представени са също и
няколко приемо – предавателни протокола между ревизираното дружество и „***“ и
„***“, а по отношение на „***“ са представени няколко договора за възлагане на
услуга.
В
протокол за извършена насрещна проверка № П- 22001420056470-141-001 от
08.05.2020 година са обективирани констатации, касаещи дейността на доставчика
„***“ ЕООД, във връзка с издадени от него фактури за доставка на услуги с
получател „ ***“ ЕООД, както следва: № ********* от 23.09.2018 година; №
********* от 24.09.2018 година; № ********* от 22.09.2018 година; № *********
от 26.09.2018 година; № ********* от 18.09.2018 година; № ********* от
20.09.2018 година; № ********* от 17.09.2018 година; № ********* от 27.09.2018
година; № ********* от 15.10.2018 година; № ********* от 17.10.2018 година; №
********** от 20.11.2018 година; № 20000000019 от 01.11.2018 година и №
********** от 14.11.2018 година.
В
протокол за извършване на насрещна проверка № П-22001420070213-141-001 от
22.06.2020 година на дружеството „***“ ЕООД, не са представени в
законоустановения срок изисканите документи, писмени обяснения и доказателства.
Затова на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК и чл. 56, ал. 2 от ДОПК поради факта,
че такива не са били представени се приема, че такива не съществуват. А от
дневниците на продажба на „***“ е видно, че дружеството е отразило издадена от
него фактура № ********** от 01.11.2019 година с предмет услуга.
В
протокол за извършена насрещна проверка № П-22001420070214-141-001 от
22.06.2020 година на „***“ ЕООД отново не са представени в срок изисканите
документи и обяснения, но при проверка на дневниците за продажби се вижда, че
са отразени следните фактури: № ********** от 26.04.2019 година; № **********
от 19.04.2019 година; № ********** от 15.04.2019 година и № ********** от
08.04.2019 година.
В
протокол за извършена насрещна проверка № П-22221020055766-141-001 от
25.06.2020 година на „***“ ЕООД отново не представя исканите документи и
писмени обяснения, но при проверка на дневниците за продажби същите фактури са
били отразени, като са били с предмет стоки: № ********* от 26.11.2019 година;
№ ********* от 06.11.2019 година; № ********* от 14.11.2019 година; № *********
от 18.11.2019 година; № ********* от 12.11.2019 година.
В
протокол за извършена насрещна проверка № П-22001420070212-141-001 от
19.05.2020 година на „***“ ЕООД се установява, че не представя в срок исканите
от него документи и писмени обяснения, а при извършена проверка на дневниците
за продажба са отразени следните фактури в тях: № ********** от 30.12.2018
година; № ********** от 31.12.2018 година; № ********** от 30.12.2018 година; №
********** от 22.01.2019 година; № ********* от 17.01.2019 година; № *********
от 20.01.2019 година; № ********** от 28.02.2019 година; № ********** от
28.02.2019 година; № ********** от 21.02.2019 година и № ********** от 31.03.2019
година.
В
протокол за извършена насрещна проверка на „***“ ЕООД с Протокол №
П-22220220056629-141-001/28.05.2020 година същото не представя исканите
документи и писмени обяснения, но при проверка на дневниците за продажба са
отразени следните фактури с предмет строителни материали: № ********** от 02.07.2019 година; № ********** от 12.07.2019
година; № ********* от 29.07.2019 година; №********** от 30.07.2019 година; №
********* от 31.07.2019 година;
№ ********* от 25.07.2019 година; № ********** от 16.07.2019
година; № ********* от
19.07.2019 година; № ********** от 17.07.2019 година; № ********* от 23.07.2019 година; № *********
от 15.07.2019 година; № 20000018 от 10.07.2019 година; № ********** от 22.07.2019
година; № ********** от 18.07.2019 година; № ********** от 05.07.2019 година; №
********* от 08.07.2019 година; № ********* от 27.07.2019 година; № *********
от 26.07.2019 година; № ********* от 11.07.2019 година и № ********** от 09.07.2019 година.
Що се
каса до фактурите, които имат за предмет основно материали и гориво, те са
подробно посочени и описани в ревизионния доклад на лист 29 – 61. Като за тях
от представената по делото административна преписка не се съдържат данни да са
извършвани насрещни проверки по отношение на дружествата, които са ги издали,
но по отношение на тях не са изпълнени формалните изисквания на закона за
притежаването на данъчен документ – фактура, което от своя страна представлява
самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит.
Гореизложеното
се установява от приложената по делото ревизионна преписка. Нови доказателства
в съдебното производство жалбоподателя не е ангажирал, въпреки указаната доказателствена
тежест.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл.146 АПК достигна до следните правни изводи:
Ревизионният
акт е издаден от компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 119,
ал. 2 от ДОПК и в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се
съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120,
ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа,
който е издал акта, неговия номер и датата на издаването му, данните на
ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални
действия са били извършени в хода на ревизионното производство (извършени са
били насрещни проверки на доставчиците и е извършено посещение в офиса на
ревизираното лице), посочени са подробно мотиви за издаването на акта, съдържа
се разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното
лице, посочено е пред кой орган и в какъв срок ревизионния акт може да бъде
обжалван, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на
чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който
е неразделна част от него. Ревизионният акт е издаден в сроковете, предвидени в
чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Производството е протекло при спазване на всички процесуални правила и не са
били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване на нормите, които го регламентират. Тъй като в ДОПК не се съдържат
правила относно разпределяне на доказателствената тежест, то на основание § 2
от ДР на ДОПК се прилагат разпоредбите на ГПК, а именно тежестта на доказване е
на страната, за която актът поражда неблагоприятни последици. В този смисъл с
Определение от 08.11.2021 година съдът е указал и разпределил на страните
доказателствената тежест.
От приобщените
доказателства се установява, че заповедта за възлагане на ревизията, заповедите
за нейното изменение, ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани от
издателите им с валиден към момента на подписването електронни подписи, които
съответстват на изискванията на ЗЕДЕП.
От това
следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона относно
материалната компетентност на издателя му, процесуалната законосъобразност
обоснованост. От тук следва, съдът да се произнесе по въпроса, дали така
издаден настоящият индивидуален административен акт съответства на
изискванията, предвидени в материалния закон.
Според чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8 от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвана като платежно средство. В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 1от ЗДДС доставката на стоки е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка движима веща. Такова легално определение дава и чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ ЕО, според която доставка на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Облагаема според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадълженото лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е и в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. То възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Едновременно с това настъпва и изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ ЕО и възниква правото на приспадане на данъка.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сума на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки
предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит,
националният законодател, след като е транспонирал по предвидения за това начин
вече цитираната Директива, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил
право на регистрираното лице да приспадане данъка за стоки или услуги,
използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или
услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчика,
регистриран по този закон.
В
множество свои решения СЕС приема, че за да се признае право на данъчен кредит
е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в
съответствие с правилата за доказване по националното право. Така например в
Решение на СЕС от 06.12.2021 година по село С-285/ 11 година изрично СЕС
посочва, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки
е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са
били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от
получателя за извършване на облагаеми сделки. Също така в т. 32 от цитираното
решение и посочено, че запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с
правилата за доказване, които са установени в националното право, да извърши
глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото.
Тогава, ако след цялата преценка на събраните доказателства се прецени, че доставката
на стоки и услуги са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били
използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на
приспадане не би могло да бъде отказано.
От
изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е
необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за
целите на облагаеми сделки. От друга страна СЕС казва, че националните
административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на
приспадне на данъчен кредит, ако въз основа на обективни данни се установи, че
се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба.
Действително в този случай няма да бъдат изпълнение критериите, на които се
основава понятието за доставка на стоки или услуги, извършени от
данъчнозадължено лице в това качество и за икономическа дейност. Това означава,
че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото не
може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на
получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.
В
настоящият казус, изводите на органите по приходите се основават на
недоказаност на реално извършени вътреобщностни доставки. Същите са формирани
след анализ на всички събрани и представени в хода на ревизията доказателства.
Спорните фактури документират доставка на стоки (в това число и гориво,
строителни материали и др.) и услуги, посочени че се осъществяват въз основа на
договор за услуга. От събраните в хода на ревизионното производство
доказателства се установява, че настина между дружеството жалбоподател и едно
от дружествата „***“ ЕООД, явяващо се доставчик има сключени Договор за
възлагане на услуга от 01.06.2019 година, Договор за възлагане на услуга от
01.02.2019 година и няколко приемо – предавателни протокола към него, като
същото важи и за дружеството „***“ ЕООД, където също са представяни няколко
приемо – предавателни протокола. Що се отнася до договорите, протоколите и
фактурите, издадени от „***“ ЕООД, то същите не отговарят на изискванията на
чл. 114 ЗДДС, доколкото в тях е отразена само, че предмет на фактурата е услуга
по договор, а това затруднява извода относно реално развилите се отношения
между тях. Отделно от това приложените договори са недостатъчно пълни и
подробни и от тях не може да се извлече каквато и да е информация относно
мястото на изпълнението им характеристиката на СМР. От друга страна въпреки
отправените ИПДПОЛЗ както към ревизираното лице, така и към дружествата
доставчици не са събрани доказателства, че услугите, които са посочени във
фактурите са реално осъществени. Същото се отнася и за останалите доставчици,
които са изброени в табличен вид на лист 29 – 61, които са групирани по данъчни
периоди.
За да
приемем, че е налице доставка или услуга, както се посочи по – горе, трябва да
има безспорни доказателства, че е извършена конкретно от доставчика по
издадената фактура, както и документ, че доставчикът притежава съответната
материал, кадрова и техническа обезпеченост. Такива доказателства не са събрани
в хода на ревизираното производство. Ето, защо съдът следва да отхвърли
доводите в жалбата, че за да се упражни право на данъчен кредит е необходимо и
достатъчно само притежаването на фактури за доставките.
Макар
изводите на приходните органи да се градят на основата на косвени
доказателства, които еднозначно и последователно установяват липса на реални
доставки. Това именно е сторено и от приходната администрация, на която
изводите не се разколебаха от претендиращия право на данъчен кредит.
Последицата е прилагане на правила на доказателствената тежест в
производството, състоящи се в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи
юридически факти, за чието черпещата благоприятни правни последици от
осъществяването им страна не е провела главно и пълно доказване. Във връзка с
това и въпреки указаната доказателствена тежест жалбоподателят не е положил
усилия да обоснове твърденията са като допринесе за допълване на
доказателствената съвкупност с относими към спора документи, не е поискал
назначаване на експертиза и т.н. От всичко това следва, че нито в ревизионното
производство, нито в хода на съдебното оспорване са събрани доказателства, от
които да се установява реалното изпълнение на задълженията на страните, във
връзка с доставките, които са обективирани в спорните фактури. От тук се стига
до извода, че е правилна констатацията на органите по приходите за липса на
реално извършени доставки на стоки и услуги.
Законосъобразно
се явява заключението, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 69, ал. 1, във връзка с чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС за упражняване
на право на приспадане по данъчен кредит по отношение на дружеството –
жалбоподател в размер на 137 724.84 лева по фактури, издадени от
посочените доставчици, съответно и на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с
чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за навнесените в срок суми се дължи лихва, като същата е
начислена в размер 18 861.00 лева.
Предвид
всичко гореизложено, настоящият състав на Административен съд – Перник счита,
че ревизионния акт е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
Относно
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
946.00 (деветстотин четиридесет и шест) лева.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК на
жалбоподателят не се дължат разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано и управлявано от К.И.Р. против Ревизионен акт № Р- 22001419008493-091-001 от 04.11.2020 година, издаден от Г.И.М. на длъжност началник на сектор – възложил ревизията и М.Й.В. на длъжността главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1 308 от 23.08.2021 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който е установено задължение по ЗДДС в размер на 156 383.24 лева, от които 137 724.84 лева – главница и 18 861.06 лева – лихва за просрочие, като неоснователна.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано и управлявано от К.И.Р. да заплати на Националната агенция за приходите София юрисконсултско възнаграждение в размер на 946.00 (деветстотин четиридесет и шест) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/