Решение по дело №70/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 78
Дата: 21 юли 2023 г. (в сила от 21 юли 2023 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20237120700070
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     година

    21.07.2023

       град

       Кърджали

 

                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският 

   административен  съд                    

        състав

        

 

 

 

На

     05.07.2023

                                                              година

           2023

 

 

 

В  публично  заседание  и  следния  състав:

 

 

 

                                                                 Председател:

 АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

 

 

 

                                                                          Членове:

 ВИКТОР  АТАНАСОВ

 МАРИЯ  БОЖКОВА

 

 

 

 

 и  при  участието  на

 

 

 

Секретар

            Павлина  Петрова

 

 

 

 

Прокурор

            Димитрина  Делчева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

 

 

 

 

Като  разгледа  докладваното  от

 съдията  Виктор  Атанасов

 

 

 

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

     номер

           70

 по  описа  за

    2023

  година.

 

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава ХІІ/чл.208 и следв./ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от А. А. О. - кмет на Община Черноочене, с адрес ***, подадена чрез пълномощник - адв.М. Ю. С. от АК -***, с адрес на кантората - ***, против Решение №71 от 05.04.2023 год., постановено по АНД №1059/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменено наказателно постановление №17 от 17.11.2022 год., издадено от кмета на Община Черноочене.

Касаторът заявява в жалбата, че счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи, че Кърджалийският районен съд, за да отмени обжалваното пред него наказателно постановление №17 от 17.11.2022 год., издадено от кмета на Община Черноочене, приел, че по делото не са събрани безспорни доказателства, че на 14.10.2022 год., около 09:00 часа, Х.М.Р. е допуснал свободно пашуване на домашните си животни/крави/ в имоти/включително и в имот с идентификатор ***/ в землището на ***, така, както било описано в наказателното постановление и до изводите си първоинстанционният съд стигнал, като е счел, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление въпросните крави не са идентифицирани с ушна марка и не се установявало изобщо по делото, чия собственост са те. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение след превратен анализ на доказателствата събрани по делото, тъй като изведените от съда изводи не кореспондират на установените факти по делото. Твърди също, че от събраните по делото доказателства по един категоричен начин се установило, че на 14.10.2022 год., около 9:00 часа, в землището на ***, Х.М.Р. е допуснал свободно пашуване на домашните си животни (крави), които навлезли в имоти (включително и в имот с идентификатор ***), стопанисван от Н. Б. М., в резултат на което унищожили селскостопанска продукция, подробно описана по вид и количества в обжалваното наказателно постановление и Протокол от 14.10.2022 год., съставен от служители на Община Черноочене. Сочи, че разпоредбата на чл.25, т.3 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Черноочене, предвижда да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на този, който допуска пашуването и свободното пускане на селскостопански животни в ниви, паркове, градини, озеленени площи и други места, т.е. че административнонаказателната отговорност може да бъде ангажирана и на лице, различно от собственика на селскостопанските животни. Сочи, че в конкретния случай, отговорността на Х.М.Р. е ангажирана за това, че е допуснал свободно пашуване на домашните си животни (крави), които навлезли в имоти (включително и в имот с идентификатор ***), стопанисвани от Н. Б. М., като твърди, че по един категоричен начин било установено по делото, че кравите са на Х.М.Р.. Според касатора, всички разпитани по делото свидетели потвърдили този факт чрез своите показания, като същите били подкрепени и от справките, изискани от ОДБХ - Кърджали, от които се установило, че жалбоподателят и съпругата му са собственици на голям брой крави. Според касатора са неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите не кореспондират с писмените доказателства по делото - справките изискани от ОДБХ - Кърджали, тъй като от тях се установявало, че Х.Р. е собственик на регистрирано едно говедо, а не на 25-30 крави, като сочи, че никъде в съставения АУАН и издаденото НП не било посочено, че животните са изключителна собственост на жалбоподателя. Излага и довод, че предвид обстоятелството, че жалбоподателят и съпругата му са собственици на кравите, в режим на съпружеска имуществена общност и жалбоподателят е ангажиран в отглеждането им, не било допуснато нарушение в хода на административнонаказателното производство. Предвид всичко гореизложено касаторът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. С касационната жалба моли съда да отмени обжалваното Решение №71 от 05.04.2023 год., постановено по АНД №1059/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали и вместо което да постанови друго решение, по съществото на спора, с което изцяло да потвърди обжалваното наказателно постановление №17 от 17.11.2022 год., издадено от кмета на Община Черноочене.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът А. А. О. - кмет на Община Черноочене, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.М. С. от АК – ***, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че Районен съдКърджали неправилно е тълкувал и приложил санкционната разпоредба на чл.25, т.3 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Черноочене, като е приел, че единствено собственикът на животните може да извърши нарушение, а тази санкционна разпоредба предвижда да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на всяко лице, независимо, дали е собственик или не, който допусне животни в паркове, градини, озеленени площи или други места. Предвид това обстоятелство и събраните по делото доказателства, счита за безспорно установено административното нарушение, извършено от Х.Р.. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съдКърджали и да потвърди издаденото наказателно постановление от кмета на Община Черноочене.

Ответникът по касация – Х.М.Р. ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв.Л.Б. ***, който оспорва касационната жалба и я счита за неоснователна. Сочи, че има два съществени защитни аргумента, като на първо място, това било обстоятелството, че Х.Р. не притежава животни – крави и това било видно от представеното удостоверение от ОДБХ – Кърджали и че такива животни притежава неговата съпруга, като тя ги отглеждала и се грижела за тях и Х. нямал никакво отношение към тези животни. Излага довод, че обстоятелството, че те са семейна имуществена общност няма отношение към административнонаказателната отговорност на Х.Р., тъй като тя е лична, съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН и всеки нарушител носи персонална отговорност и че в случая, ако има някакво нарушение, следвало да бъде ангажирана отговорността на собственика на животните. На второ място сочи, че в акта и в НП било посочено детайлно кога - час, дата и месец, е извършено нарушението, а именно, че това е станало на 19.10.2022 год., около 9 часа, а видно от съставения протокол на тричленната комисия, която посетила местопроизшествието, тя установила щети в съответния имот, но не констатирала никакви животни, т.е. по времето, когато се твърди, че е извършено нарушението, всъщност, такова нарушение не е съществувало. Счита, че Районен съд – Кърджали е мотивирал решението си обосновано и логично и крайният извод, който е направил е, че издаденото наказателно постановление срещу Х.Р. е незаконосъобразно и поради тази причина го е отменил изцяло. По тези съображения, моли съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди на касатора направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и че правилно Районен съд – Кърджали е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са били събрани доказателства за това, че ответникът е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25, т.3 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Черноочене. Счита също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима, като от доводите, развити от касатора пред настоящата инстанция, може да се изведе извод, че решението се обжалва като постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №71 от 05.04.2023 год., постановено по АНД №1059/2022 год., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление №17 от 17.11.2022 год., издадено от кмета на община Черноочене, с което, на основание чл.49, ал.2 и ал.4 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Черноочене, на Х.М.Р. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева,  за извършено нарушение по чл.25, т.3 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Черноочене.

Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Община Черноочене, ЕИК ***, с адрес – ***, да заплати на Х.М.Р. ***, с ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

За да постанови своя съдебен акт, от фактическа страна Кърджалийският районен съд е приел за установено, че на 14.10.2022 год., около 09:00 часа, свидетелите Р. Ф. и Е. М. - служители в Община Черноочене, посетили имот с идентификатор *** в землището на ***. Заедно с тях бил и свидетелят Б. М. - кмет на ***, като комисията от тримата трябвало да извърши проверка в посочения имот във връзка с подадено заявление от Н. Б. М. за нанесени щети по селскостопанска продукция. При пристигане на място в имота, свидетелите Р. Ф., Е. М. и Б. М. констатирали, че имало нанесени щети от животни - унищожени били около 100 бр. корени от зеле и около 600 кг. капия. Към момента на огледа в поземления имот нямало животни, но по сведение на св.Н. М., щетите по посевите били причинени от животни на жалбоподателя Х.М.Р.. За резултатите от проверката комисията съставила Констативен протокол от 14.10.2022 год. По този повод, на същата дата срещу жалбоподателя Х.М.Р. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.25, т.3 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на община Черноочене. Актът бил съставен в отсъствие на Х.Р., но му бил връчен на 28.10.2022 год., като той го подписал с възражение. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя за това, че на 14.10.2022 год., около 09:00 часа, в землището на ***, е допуснал свободно пашуване на домашните си животни/крави/, които навлезли в имоти/включително и в имот с идентификатор ***/, стопанисван от Н. Б. М. - земеделски производител, в резултат на което унищожили около 100 бр. корени от зеле и около 600 кг. капия, със сумарно нанесени щети за 1100 лева, съгласно протокол от 14.10.2022 год., с което повторно нарушил чл.25, т.3 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на община Черноочене. За това нарушение, на Х.Р. било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева, на основание чл.49, ал.2 и ал.4 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на община Черноочене.

Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена след анализ на показанията на свидетелите Г. М., Р. Ф., Н. М., Ю. А., М.Р., С. И., Б. М., З. М., Е. М. и М. С. и от писмените доказателства: Акт за установяване на административно нарушение от 14.10.2022 год.; Възражение от 27.10.2022 год.; Констативен протокол от 14.10.2022 год. - 2 бр.; Заявление от 14.10.2022 год.; Договор за отдаване под наем на земеделска земя - маломерни имоти от 09.03.2022 год.; Писмо на ОДБХ - Кърджали от 27.02.2023 год.; Справка за животни към 14.10.2022 год. относно Х.М.Р.; Справка за животни към 14.10.2022 год. относно С. М. Р., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установената и приета фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Районен съд – Кърджали е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.25, т.3 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на община Черноочене, на територията на общината е забранено пашуването и свободното пускане на селскостопански животни в ниви, паркове, градини, озеленени площи и други места и че е приложена санкционната норма на чл.49, ал.4 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Черноочене, предвиждаща за констатирани нарушения на Наредбата, на виновните лица да се налага глоба в размер от 20 до 1000 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци -имуществени санкции от 100 до 5000 лева. Според решаващия състав на първоинстанционния съд, по делото не са били събрани безспорни доказателства, че на 14.10.2022 год., около 09:00 часа, жалбоподателят е допуснал свободно пашуване на домашните си животни/крави/ в имоти/включително и в имот с идентификатор ***/ в землището на ***, така както е описано в наказателното постановление. Съдът е посочил, че от всички разпитани по делото свидетели, единствено З. М. и Б. М. твърдят, че са видели животни в имота, стопанисван от св.Н. М., като според тях, това били животните на Х.Р.. Посочил е също, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление въпросните крави не са идентифицирани с ушна марка и не се установява изобщо по делото чия собственост са били те и че твърденията на посочените двама свидетели и предположенията им, че животните са принадлежали на жалбоподателя, не обосновават извода, че последният е извършил административното нарушение. Освен това, съдът е отбелязъл, че показанията на свидетелите З. М., Б. М. и Н. М. не кореспондират и с писмените доказателства по делото, изискани от ОДБХ – Кърджали, като е посочил, че от постъпилите справки от ОДБХ - Кърджали се установява, че Х.Р. е собственик на регистрирано едно говедо, а не на 25-30 крави, каквито се сочи, че са били навлезли свободно да пашуват в имота. Съдът е посочил, не на последно място, че на жалбоподателя е вменено и е наказан за извършено нарушение на 14.10.2022 год., около 09:00 часа, а точно в този час общинските служители Р. Ф. и Е. М. са посетили имота с идентификатор *** в землището на ***, като и двамата са категорични, че тогава не са установили там животни. Предвид изложеното районният съд е приел, че извършването от страна на жалбоподателя на нарушение по чл.25, т.3 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Черноочене не е било доказано по безспорен и несъмнен начин от административно-наказващия орган, като е посочил, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не се ползва с доказателствена сила относно отразените в него фактически обстоятелства, както и че в тежест на административнонаказващия орган е да бъдат установени по недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на нарушението, а това в случая не е било сторено. Така районният съд е извел и крайния си извод, че незаконосъобразно и неправилно е била ангажирана отговорността на Х.Р. с обжалваното наказателно постановление, което като правна последица обуславя отмяната му в цялост.

Съдът е посочил, че от пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК и че съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид отмяната на наказателното постановление, съдът е приел, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като е посочил, че в случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 500 лева и тъй като не е било направено възражение за прекомерност, то следва да бъде заплатено в поискания размер от  500 лева. Съдът е отбелязъл, че доколкото издателят на наказателното постановление е кмета на Община Черноочене, именно същата община, в качеството й на юридическо лице, следва да понесе разноските по делото.

Касационната инстанция в настоящия състав намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, както и намира, че правните изводи на районния съд са в пълно съответствие с приобщения по делото доказателствен материал и с приложимите към датата на постановяване на съдебния акт материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Съдът е извършил обективна и точна преценка на събраните писмени и гласни  доказателства и правилно е формирал и крайния си извод, поради което и с решението си е отменил атакуваното наказателно постановление, издадено от кмета на община Черноочене.

Във връзка с наведените в касационната жалба доводи и оплаквания, касационната инстанция в настоящия състав намира за нужно да посочи следното:

С посочената в наказателното постановление като нарушена разпоредба на чл.25, т.3 от Наредбата за опазване на обществения ред в община Черноочене, приета с решение на Общински съвет - Черноочене, в действащата й към момента на посочената дата на извършване на нарушението – 14.10.2022 год., е регламентирано, че на територията на община Черноочене е забранено пашуването и свободното пускане на селскостопански животни в ниви, паркове, градини, озеленени площи и други места, като нормата на чл.49, ал.4 от същата Наредба, от своя страна предвижда, че за констатирани нарушения на Наредбата на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 1000 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци имуществени санкции от 100 до 5000 лева. Ясно е, че при тази правна регламентация, субект на това нарушение може да е не само собственикът на селскостопанските животни, а и всяко друго физическо лице, под чиито надзор се намират същите към момента на извършване на нарушението. По делото е установено, че ответникът по касация Х.Р. е собственик само на едно такова животно - крава, посочено с номер на ушната марка в изисканата и приобщена по делото като доказателство справка от Интегрираната информационна система на БАБХ, както и е установено, че съпругата му С. Р. е собственик на 82 броя говеда, описани с номерата на ушните марки, в друга такава справка за животни на собственик към 14.10.2022 год., от Интегрираната информационна система на БАБХ, като в справките е отразено, че животните се отглеждат в ***. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление е описано, че ответникът по касация е допуснал свободно пашуване на домашните си животни/крави/, които навлезли в имота, стопанисван от Н. М., но не е посочен нито един номер на ушна марка на селскостопанско животно /крава/, за да може да се идентифицира кой е техен собственик, а още по-малко пък да се твърди, че собственик на тези животни е ответникът по касация, за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност в това му качество.  На следващо място, като дата и време на извършване на нарушението, и в съставения АУАН, и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочено, че нарушението е извършено на 14.10.2022 год., около 09:00 часа,  като районният съд правилно е отбелязъл, че това е времето, когато двамата общински служители, вписани като свидетели в акта, са посетили посетили имота с идентификатор *** в землището на ***, стопанисван от Н. М., като и двамата в показанията си са категорични, че тогава не са установили никакви животни в посочения имот. Същевременно, от показанията на свидетелите Е. Е. М., Н. Б. М., З. Е. М. и Б. М. М. става ясно, че селскостопански животни/крави и телета/, около 25 на брой, са навлезли в посочения имот предишната вечер, т.е. на 13.10.2022 год. вечерта и са били изведени от имота на 14.190.2022 год. рано сутринта, от св.З. М.. От това следва, че в АУАН и в наказателното постановление неточно е посочено времето на извършване на нарушението. Същевременно, никой от тези свидетели не твърди през периода от навлизането на животните в имота на 13.10.2022 год. вечерта, до извеждането им на 14.10.2022 год. рано сутринта, да е забелязал там ответника по касация  Х.М.Р., т.е. няма как да се приеме, че през този период тези животни/крави/ са били под негов надзор или че той по някакъв начин е отговарял за тяхното придвижване, пашуване и т.н., независимо чия собственост са същите.

При това положение, след като собствеността върху тези животни не е била установена с категоричност, а актосъставителят всъщност се е позовал единствено на твърденията на свидетели, т.е. след като не е установено дали тези селскостопански животни са собственост на ответника на касация или евентуално на неговата съпруга, а и след като не е установено по никакъв начин през периода от време, през който е било осъществено нарушението, тези животни/крави/ да са били под негов надзор или че той по някакъв начин е отговарял за тяхното придвижване, пашуване и т.н., независимо чия собственост са същите, то се явява напълно правилен и законосъобразен изводът на районния съд, че извършването на нарушение на чл.25, т.3 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Черноочене, от страна на Х.М.Р. не е било доказано по безспорен и несъмнен начин от административнонаказващия орган. Правилно съдът е посочил също, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в него фактически обстоятелства и че в тежест на административнонаказващия орган е да бъдат установени по недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на нарушението, а това в конкретния случай, и в хода на първоинстанционното съдебно производство не е било сторено.

С оглед всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия състав намира, че касационната жалба, подадена от А. А. О. - кмет на Община Черноочене, с адрес - ***, подадена чрез пълномощник - адв.М. Ю. С. от АК -***, с изложените в нея оплаквания и доводи, е неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до крайния извод, че не са налице сочените в нея касационни основания за отмяна на атакуваното в настоящото производство решение на първоинстанционния съд. Решението е постановено при коректен анализ и правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, при правилно приложение на материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводстветите правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното, в хода по същество, искане за присъждане на деловодни разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на същия следва да бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, съгласно представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие, сер.** №*** от 28.04.2023 год./л.10, стр.2/, ведно с пълномощно към него от същата дата/л.10, стр.1/.

Предвид липсата на направено възражение за прекомерност, адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ответника по касация в пълния му претендиран размер. За дължимите деловодни разноски на ответника по касация следва да бъде осъдена Община Черноочене, в качеството й на юридическо лице, към структурата на която принадлежи и административнонаказващия орган - кмет на община Черноочене, издал незаконосъобразното наказателно постановление.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.I/първо/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.IV/четвърто/ от АПК и във вр. с чл.63в и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

                                                  Р      Е      Ш     И :

         

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №71 от 05.04.2023 год., постановено по АНД №1059/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Община Черноочене, с адрес – ***, с ЕИК ***, да заплати на Х.М.Р. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 400.00/четиристотин/ лева, представляваща направени разноски по делото, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                              2.