Р Е Ш Е Н И Е
№... 14.06.2021г. Гр....
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 26.05.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Е.Д.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №1109 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
Искът е предявен от П.С.П. *** срещу С.П. ***.
С исковата молба се твърди, че ответницата е дъщеря на ищеца. По време на брака
между ищеца и майката на ответницата – Х.К.Г. двамата придобили в режим на
съпружеска имуществена общност собствеността върху 14/18 идеални части от
недвижим имот – …….. Останалите 4/18 идеални части били лична собственост на
майката на ответницата. С нотариален акт от 17.08.2011г. ищецът и майката на
ответницата дарили на дъщеря си – ответницата, собствеността върху собствените
си 14/18 идеални части от процесния недвижим имот, като си запазили пожизнено
право на ползване върху същия. По този начин ищецът притежавал право на
ползване върху 7/18 идеални части от процесния недвижим имот. Тъй като ищецът и
майката на ответницата прекратили брака си, докато ответницата била малолетна,
ответницата и майка й останали да ползват имота до навършване на 18-годишна
възраст на ответницата. Въпреки, че ответницата била пълнолетна, тя
продължавала да ползва имота заедно с майка си и възпрепятствала ищеца да
ползва същия. Ищецът отправял многократни покани до ответницата да му
предостави ключ от имота, както и възможност да го ползва съобразно правото му,
но ответницата отказвала. Това породило за ищеца правен интерес да предяви
настоящия иск.
Моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на право на ползване върху 7/18 идеални
части от недвижим имот: ……………………………...
Моли съда да осъди ответницата да му предаде
владението на 7/18 идеални части от недвижим имот: ……………………………………………………………………………………………...
Претендира разноските по делото.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. На първо място ответницата не била оспорвала правото на ползване на ищеца върху процесния имот, поради което не било необходимо установяването му. На второ място, самата ответница не ползвала и не владеела процесния имот. От навършване на пълнолетие ответницата живеела в друго жилище – това на своята баба, за която трябвало да се грижи и дори не разполагала с ключ от процесния апартамент. Поради тази причина моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото копия на: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх.рег.№14026 от 27.12.2005г., акт 46, том XXXVII, дело №9137/2005г. по описа на Служба по вписвания гр...., Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх.рег.№14025 от 27.12.2005г., акт 45, том XXXVII, дело №9186/2005г. по описа на Служба по вписвания гр...., ищецът и Х. К. П. са станали собственици на 14/18 идеални части от недвижим имот: …….., правото на ползване върху 7/18 идеални части от процесния недвижим имот е било признато за установено по отношение на майката на ответницата, но е било прието, че до навършване на 18 години на ответницата същата има правно основание да владее имота заедно с майка си. Към настоящия момент ответницата е пълнолетна.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Ц.Р.М. се установява, че същият е приятел на ищеца и познава визуално ответницата. Свидетелят е живял в квартала, в който се намира процесният апартамент – до ..., под ...а, и макар вече да не живее там, имал много приятели в квартала и го посещавал много често. Много пъти свидетелят виждал ответницата да излиза от входа на блока, в който се намира процесният апартамент – средния вход на блока на ул.“...“ …. Свидетелят виждал ответницата да излиза оттам с една жена, която определя като баба й, съобразно възрастта на жената. Вратата на входа се заключвала с ключ. Свидетелят не е виждал ответницата да отключва, но я е виждал многократно да излиза оттам. Последно я видял да излиза оттам в понеделник, преди откритото съдебно заседание. Ищецът споделял на свидетеля, че няма достъп до апартамента, макар да има право да го ползва. Бил е ядосан, че не го допускат да ползва жилището. Свидетелят знаел, че бабата на ответницата живее в друг апартамент на същата улица – до полицията.
От показанията на свидетеля Н.В.Д. се установява, че същият е приятел на ищеца и познава визуално ответницата. Свидетелят е живял в блока, в който се намира процесният апартамент, на квартира за период от няколко месеца. Знаел, че ответницата живее в същия блок, в средния вход, като предполагал, че живее с майка си. Виждал ответницата да излиза от входа на блока, не всеки ден, но от време на време. Не знаел дали входът се заключва. Ищецът споделял на свидетеля, че не може да влезе в апартамента, защото била сменена бравата. Преди имал ключ, но сега не го пускали – бившата му жена била сменила бравата.
От показанията на свидетелката Д.Д.П. се установява, че същата е в приятелски отношения с майката на ответницата, като познава ответницата и баба й, както и ищеца. Още от 2018г. майката на ответницата си намерила работа в гр.К. и работела там. И към настоящия момент живеела в гр.К. с друг мъж в неговото жилище. От същия период ответницата се преместила да живее при баба си, в апартамент на ул.“...“ – на кръстовището на бул.“...“ и ул.“...“, близо до полицията. Това се наложило, тъй като ответницата била непълнолетна и ученичка, за да не бъде сама в жилището, докато майка й е в гр.К.. Майката на ответницата се връщала обикновено в събота и неделя, когато прекарвала време с дъщеря си, понякога и през седмицата. Дори свидетелката е посещавала дома на бабата на ответницата, за да се срещне с майка й, което последно се е случило месец преди заседанието. Бабата на ответницата е получила инфаркт и ответницата се е грижела за нея. Всичките вещи на ответницата били в жилището на баба й и свидетелката знаела, че ответницата живее при баба си. Ответницата споделила със свидетелката, че ищецът й изпратил нотариална покана да му предостави ключ от жилището, но тя нямала ключ и затова не можела да му предостави такъв.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй
като те отразяват техните непосредствени впечатления и няма данни за
евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Преценени по
същество показанията на свидетелите не си противоречат. Съгласно показанията на
свидетелите Ц.Р.М. и Н.В.Д., ответницата често е излизала от входа на блока, в
който се намира собствения й апартамент, което не опровергава твърденията на
свидетелката Д.Д.П., че ответницата живее при баба си в друго жилище в
близост.
За да се уважи ревандикационния иск, следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е собственик на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи и без правно основание. Тези фактически обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца при условията на главно и пълно доказване. На основание чл.111, ал.1 ЗС същите предпоставки важат и за доказване на ревандикационния иск, касаещ вещното право на ползване по чл.56, ал.1 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг чл. на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. (Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК)
Искът по чл.108 ЗС съдържа две самостоятелни претенции - установителна за правото на собственост – в случая правото на ползване, и осъдителна относно предаване на фактическата власт върху имота. Материалноправна предпоставка за уважаване на искането за предаване на владението върху имота е установяване на факта на държането му от ответника. В установителната част няма спор между страните, че ищецът притежава 7/18 идеални части от правото на ползване върху процесния имот. По делото обаче не се доказа по категоричен начин, че ответницата владее и ползва имота. Съгласно показанията на свидетелката Д.Д.П., ответницата живее при баба си, тъй като майка й живее и работи в гр.К.. Майката на ответницата си идва през уикендите, а понякога и в зависимост от ангажиментите си – и през седмицата. Съдът намира, че в случаите, в които свидетелите Ц.Р.М. и Н.В.Д. са виждали ответницата да излиза от входа на блока, в който се намира процесният апартамент, тя най-вероятно е посещавала майка си. Фактът, че ответницата е излизала от входа на блока, не доказва по категоричен начин, че същата владее апартамента и има ключ за него. Никой от свидетелите не изложи свои впечатления ответницата да пребивава в апартамента, да го ползва, да живее в него. Свидетелите на ищцовата страна споделят, че често виждат ответницата в района, но установи се, че апартаментът на баба й, в който тя живее, също се намира в близост. Логично е, в случай, че майката на ответницата не живее постоянно в гр.... от 2018г., ответницата да се е преместила да живее при баба си, тъй като тя е била непълнолетна към онзи момент и до месец май през настоящата година е била ученичка. Житейски неправдоподобно е да е оставена от майка си да живее сама в жилището.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че не се доказа наличието на втората предпоставка на ревандикационният иск, а именно, ответникът да владее имота. Поради тази причина искът в осъдителната му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователна е и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски в размер на 1000,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.П., ЕГН **********,***, че П.С.П., ЕГН **********,***, е титуляр на пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху 7/18 (седем осемнадесети) идеални части от следния недвижим имот: ……….
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.П., ЕГН **********,*** срещу С.П.П., ЕГН **********,***, иск за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението на 7/18 (седем осемнадесети) идеални части от следния недвижим имот: ……. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,*** да заплати на С.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 1000,00лв. (хиляда лева), представляващи направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-... в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: