Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на
трети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното гр.дело №5458 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „М.Д.“ ЕООД
срещу „Енерго Про Продажби“АД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение №1801/
05.03.2019г. по ч.гр.д. №3434/2019г. по описа на ВРС, 30с. : сумата от 19.00 лв. /деветнадесет лева/, представляваща платена на 25.11.2014г. от „Л.П." ООД, ЕИК **, без основание
стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № **и
клиентски № ***, с
титуляр на партидата „Л.П." ООД, ЕИК
**, за което е издадена фактура ТП №
**********/25.11.2014 г., вземането за
която сума е прехвърлено с Договор за цесия от 25.02.2019 г., сключен между „Л.П."
ООД, ЕИК ** и „М.Д.“ ЕООД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда -
01.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че с
договор за цесия от 25.02.2019г. ищцовото дружество е придобило процесното
вземане за сумата от 19 лева, представляваща,
платена на 25.11.2014г. без основание стойност за възстановяване на
ел.захранване на обект с абонатен №**и клиентски №**с титуляр на партидата „Л.П.“ООД
, за което била издадена фактура №**********/25.11.2014г.
Излагат се съображения, че процесната сума е платена без основание. Сочи се, че ответното дружество не генерира разходи при прекъсване и възобновяване на електрозахранването , в случаите, в които същото е било преустановено по вина на потребителя, тъй като услугата се извършвала от „Електроразпределение Север“ АД. Твърди се, че клаузата на чл.37,ал.1, изр.2 от ОУ, която предвижда заплащане на такава такса, противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, които не предвиждат като условие за възстановяване на снабдяването да се заплаща такса от потребителя. Сочи се, че е налице ограничаване на правата на потребителя, произтичащи от закон и нормата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 ЗЗП, както и по смисъла на чл.143, т.18 ЗЗП. Излага се , че при наличие на договор между дружеството и потребителя следвало да се докаже неизпълнение на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер. Потребителят бил поставен в неравноправно положение като се позволявало на доставчика да изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването. Такива клаузи били неравноправни, а доколкото не били индивидуално договорени били нищожни. Налице било нарушение на колективните потребителски интереси по чл.186,ал.2, т.1 ЗЗП с наличието на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение залегнал в ЗЗП и на принципа на защита на интересите на потребителите при търговията с електрическа енергя по чл.2,ал.2 ЗЕ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Енерго Про Продажби“АД е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.
Излага се, че прекъсването на електрозахранването е изцяло вследствие на виновното изпълнение на договорните задължения от страна на абоната. Твърди се, че захранването на праводателя на ищеца е било прекъснато поради неплащане в срок на ел. енергията по Фактура №**********/17.10.2014г. на стойност 274.67 лева. Снабдяването било възстановено на 26.11.2014г. Твърди се, че е налице правно основание за начисляване на таксата.
Процесното просрочие е продължило повече от 3дни и съгласно чл. 34 ОУ за
ПЕЕЕПП, ответното дружество има право да поиска от Електроразпределение Север
АД да прекъсне или ограничи преноса на ел.енергия, ако небитов клиент е в
просрочие с 3дни в изпълнение задължението си за плащане на текущите си
задължения. Съгласно чл. 37 ОУ ответното дружество изисква възстановяване на
преноса след отпадане на основанията за прекъсването му. В тази връзка се сочи,
че възстановяването се извършва след заплащане на цена съгласно ценоразпис,
включваща всички направени разходи по прекъсване и възстановяване на
продажбата, изискващо технически изпращане на екип от служители на адреса на
потребление. Тези разходи се сочи, че не се реализират от ответника, а от ЕРП.
Твърди въпросната такса да има характер на мрежова услуга, поради което и на
основание чл. 28, ал.1 ПТЕЕ цената на мрежовите услуги се заплаща на крайния
снабдител. Оспорва клаузата на чл. 37 ОУ да противоречи на чл. 122-124 ЗЕ,
респ. чл. 143, т.2, т. 18 ЗЗП. Твърди, че таксата е предвидена в ценоразпис,
който е публичен и всеки абонат е запознат със съдържанието му. Клаузата се
сочи да въвежда реализиране на гражданска отговорност по повод виновно
неизпълнение на договорно задължение и затова не съдържа уговорка във вреда на
потребителя, нито пък ограничава правата му по ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2
ПЕЕЕПП е предвидена възможност в 30-дневен срок от влизане в сила на ОУ,
несъгласните с тях клиенти да внесат писмено заявление, в което да предложат
специални условия, каквото от абоната в случая не е подавано. Молбата е за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предявен
е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК. Правният
интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № 3434/2019г. по описа на ВРС, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК и срещу която ответникът надлежно е
възразил. Вземането по заповедта е идентично на заявеното с иска по чл. 422 ГПК.
За
успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за
възникване на вземането си предпоставки, а именно валиден договор за цесия, с
предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер, факта и момента
на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането, че абонатът- цедент е в договорни отношения с ответника, както и
че е заплатил процесната сума като такса за възстановяване на ел. захранването.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по
установяване наличие на валидно основание, на което сумата се дължи.
Между страните не се
спори, че цедентът „Л.П.“
ООД е потребител на ел. енергия за обект с абонатен № **и клиентски
№ **********. Следователно е страна по договор за доставка на
ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
Не се спори и относно факта, че абонатът е платил на ответното дружество
сумата от 19лева като такса за възстановяване на ел. захранване, за което е
издадена фактура ТП №
**********/25.11.2014 г. Този факт
се установява и от представеното по делото извлечение за фактури и плащания.
На 25.02.2019г. между „Л.П.“ ООД, като цедент и
ищеца- цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който
потребителят е прехвърлил на ответника вземането си от „Енерго Про- Продажби”
АД в размер на сумата от 19лв, представляваща платена на 25.11.2014г. без
основание стойност за възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен № **и клиентски
№ **********, за
която сума е издадена фактура ТП № **********/25.11.2014 г., за сума от 19лв. С уведомление от
цедента, чрез пълномощник Красимир Тодоров, ответното дружество бива уведомено
за така извършената цесия. Длъжникът е получил уведомлението изпратено му по
електронна поща на 25.02.2019г.
Предвид
изложеното и липса на възражения от ответното дружество следва да се приеме
валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и
съответно обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият
кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно
правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното.
При така
установените безспорно факти, единственият спорен между страните въпрос е
правен- има ли основание ответното дружество да начислява такса за
възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно
чл. 37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с
решение ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР обнародвани и влезли в
сила на потребителите, ответното дружество изисква от Енерго про Мрежи АД
възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за
прекъсването, като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на
дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги
предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г. е предвидено, че за услугата
възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия
от електромер дължимата цена е в размер на 19лева. Плащането й е условие за
извършване на услугата.
Хипотезите, в които операторите на
електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват
подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122- 124
ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда,
че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа
енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от
страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които
предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на това му
законово и договорно задължение за възстановяване на ел. захранването.
Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините наложили
това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието
да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна
на потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на
вмененото му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв
вид спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на
потребителя за вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно
задължение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер
разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези
разходи са едностранно определени от предприятието и то презумптивно само по
размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността по възстановяване се
осъществява от Енерго
про Мрежи АД, което прави изначално неопределени по вид разходите, които
ответникът реализира за тази дейност. В заключение, съдът приема, че
клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон и предоставя възможност на доставчика едностранно да определя дължимост
на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването. И доколкото клаузата не е уговорена индивидуално, тя се явява и и
нищожна на основание чл.146 ЗЗП / така решение № 125/07.08.2015г. по
т.д. № 990/2015г. на ВКС, I
ТО/. Доводите на ответника, че въпросната такса се дължи, защото
всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса за
възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови
услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ,
т. 7 ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те означават
достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната и електроразпределителната
мрежа. Изрично в чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната цена е за разходи по
прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед нищожността на
клаузата, платената от цедента „Л.П.“ ООД сума като цена на услуга за възстановяване на ел.захранването
се явява дадена без основание. Следователно подлежи на връщане. Исковата
претенция следва да бъде уважена.
По
разноските
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са в общ размер на 325лева, от които 300 лева
адвокатско възнаграждение и 25 лева платена държавна такса. Така, с оглед
изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер
на 325 лева.
Предвид
т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и
сторените от него разноски в заповедното производство, предвид цялостната
основателност на исковата претенция. Реализираните такива и присъдени със
заповедта по чл. 410 ГПК са в общ размер на 325лева, от които 25 лева платена
ДТ и 300 лева адв. възнаграждение, които следва да се присъдят на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца «М.д.
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и ответника „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, че в полза
на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумата от 19 лева, платена на 25.11.2014г. без
основание като такса за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен № **и клиентски № **, като вземането е прехвърлено от абоната „Л.П.“ ООД на ищеца с договор за цесия
от 25.02.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението- 01.03.2019г. до окончателното погасяване на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1801/05.03.2019г. по
ч.гр.д. № 3434/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО–
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на «М.д.
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 325 лева,
представляваща сторени в исковото производство за първа инстанция съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на «М.д. ЕООД, ЕИК ********* сумата от 325лева, представляващи направени в производството по ч.гр.д. № ***/2019г.
по описа на ВРС съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: