Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 02.11.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Т.Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 34 по описа за 2021г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 422 ГПК чл. 79, 86 ЗЗД.
Ищецът „Евро Финанс Колект
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул„Мария Луиза “ No46 ет.
4, представлявано от Е.Р.Д.моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено между
страните, че ответникът Д.П.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи на „Евро
Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д.сумата в размер 90,15 лв. - представляваща
незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 21.12.2015i., сключен между длъжника и
„Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, въз основа на който са
издадени следните фактури с № **********/08.12.2017г.; **********/08.1.2018г. и
**********/08.2.2018г, както и сумата в размер на 22,16 лв., представляваща сбор от мораторните лихви
върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на
падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
Твърди, че на 21.12.2015г.
между „БТК"’ ЕАД и Д.П.П. е сключен Договор за телекомуникационни услуги.
С договора са предоставени мобилни услуги за номер ********** е абонаментен
план „Viva
Free” и
мобилен номер ********** с абонаментен план „Vivacom I - Traffic
L”. Срокът
на договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в дена на подписването му.На
08.12.2017г. е издадена фактура № **********, която включва стойността на
ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент „Viva
Free” и
„Vivacom
I -
Traffic
L”/
в размер на 31,26лв., от която сумата в размер на 25,21лв. до настоящия момент не е заплатена.На 08.1.2018г. е издадена фактура №
**********, която включва стойността на ползваните телекомуникационни услуги
/месечен абонамент „Viva Free” и „Vivacom I - Traffic
L”/, в
размер на 35,16лв, която до
настоящия момент не е заплатена.На
08.02.2018г. е издадена фактура № **********, която включва стойността на
ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент „Viva
Free” и
„Vivacom
I -
Traffic
L”/, в размер на 29,78лв. която до
настоящия момент не е заплатена.Съгласно
чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му.Ответникът е длъжен да заплати на ищеца
сумата от 22,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава, както
следва:6,43лв. по Фактура №**********/08.12.2017 г. за периода от 26.12.2017 до
30.06.2020год.;8,66лв. по Фактура № **********/08.1.2018 г. за периода от
26.1.2018 до 30.06.2020год.;7,07лв. по Фактура № **********/08.2.2018 г. за
периода от 26.2.2018 до 30.06.2020год.До настоящия момент горепосочените суми не са заплатени от ответника.
Поради
незаплащане на задълженията от страна на ответника на 16.10.2018г. „Българска
телекомуникационна компания”ЕАД сключи договор за прехвърляне на вземания със
„СГ Груп”ООД по силата, на който дружеството цесионер придоби вземанията по
всички горепосочени фактури.„СГ Груп” ООД в качеството си на пълномощник на
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД е изпратило уведомление до Д.П.П.
на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.На
26.08.2019г. „СГ Груп” ООД прехвърли всички свои вземания придобити по
горепосочения Договор на „Евро Финанс Колект” ЕООД.„СГ Груп” ООД в качеството
си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 26.08.2019 г. е
изпратило уведомление по пощата до Д.П.П. на основание чл. 99 ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите.Законът не указва формата и момента на
съобщаване.Длъжникът може да противопостави своето възражение, че няма надлежно
уведомление, само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор.В този смисъл е и Определение № 987 от 18.07.2011г., на ВКС по гр.д. №
867/2011г., IV г.о., ГК.Предвид изложеното дружеството цесионер е активно
легитимирано да предяви заявление на основание чл.410 от ГПК както и настоящия
установителен иск по реда на чл.422 и сл. от ГПК.
Моли
съда, на основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл.414 ГПК, чл.183, във връзка с
чл.200, вр.чл 79 от ЗЗД, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че ответникът Д.П.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи на „Евро Финанс
Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д.сумата в размер 90,15 лв. - представляваща
незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 21.12.2015i., сключен между длъжника и
„Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, въз основа на който са
издадени следните фактури с № **********/08.12.2017г.; **********/08.1.2018г. и
**********/08.2.2018г, както и сумата
в размер на 22,16 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка
една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка
една от тях до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В срока за отговор ответникът, чрез
процесуален представител оспорва предявения иск по основание и размер,като претендира разноски.Видно от
изложените фактически твърдения в исковата молба е,че ответникът Д.П. дължи
сумата 90,15 лв.- главница по Договор за комуникационни услуги от 21.12.2015
год.,сключен с „БТК“ЕАД-София, както и сумата 22,16 лева-лихва за забава върху
всяка една от главниците по издадените три броя фактури,считано от датата на
всяка фактура до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,както и
законна лихва.Не съм съгласна,че с така представените доказателства, в т.ч. и
след приемането на Ч.гр.д.№ 1139/2020 год. по описа на РС-Димитровград,каквото
искане е направено, ищецът доказва своя иск,поради което го намирам за изцяло
неоснователен.В исковата молба се твърди,че между ответника и „БТК“ ЕАД е бил
сключен договор за телекомуникационни услуги от 21.12.2015 год. със срок на
действие на договора от 24 месеца,считано от подписването му. Договорени с били
за предоставяне мобилни услуги за номер 0876 740034 и № ********** с два
различни абонаментни планове.Срокът на договора е изтекъл на 21.12.2017 год.,като
няма данни същият да е бил продължен.С договор № **********/16.10.2018 год.
БТК“ЕАД-София е прехвърлила на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Монтана свои вземания срещу различни длъжници, на
основание чл. 99 и сл. от ЗЗД. Видно от договора за цесия е, че са били
прехвърлени общо 21 653 броя вземания на обща стойност 10 663 623,41 лв.Отделно
от това цедента е упълномощил цесионера да съобщи на длъжниците на основание
чл. 99 ал.З от ЗЗД за така извършената цесия.Твърди се,че такова уведомление е
било изпратено от „С.Г.Груп“ ООД до доверителя ми, но видно от приложения
екземпляр не се установява нито кога това е било сторено, нито са представени
доказателства,че е стигнало до знанието на длъжника.На 26.08.2019 год. е бил
сключен последващ договор за прехвърляне на вземанията на „С.Г.Груп“ ООД на
сегашния ищец - „Евро Финанс Колект“ ЕООД.Към този договор е приложен списък на
вземанията, които се прехвърлят,какъвто към първия договор не съществува,като
от последния е видно,че е било прехвърлено и
вземането спрямо доверителя ми .И в този случай цедентът е упълномощил
цесионера да изпрати съобщения до длъжниците на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД,
т.е. да ги уведоми за така извършеното прехвърляне на вземанията. По делото
липсват доказателства това да е било сторено.Считам на следващо място,че не
може да се прием,че длъжника е бил уведомен с връчването на исковата
молба.Намирам,че настоящето производство е започнало и представлява продължение
на производството по чл. 410 от ГПК.
Претенцията си ищецът е заявил още с подаването на заявление по посочения ред и
след като към този момент не е имало надлежно уведомяване на длъжника по
смисъла
на чл. 99 ал.4 от ЗЗД.На последно място ще посоча,че ищецът позовава своето вземане
на основание три броя фактури,с твърдението,че по същите не е настъпило плащане.Намирам,
че част от така издадените фактури се отнасят за период, през който
договорът вече е бил прекратен, поради изтичането на неговия срок.Предвид
изложеното следва да приемете,че извършените цесии не са породили действие
спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията,произтичащи от процесния
договор в полза на цесионера - ищец по делото. Това води до
неоснователност и недоказаност на предявения иск .
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна:
Видно от приетите като доказателства
писмени документи е, че 21.12.2015г. между „БТК"’ ЕАД и Д.П.П. е сключен
Договор за телекомуникационни услуги. С договора са предоставени мобилни услуги
за номер ********** е абонаментен план „Viva Free” и мобилен номер
********** с абонаментен план „Vivacom I - Traffic L”. Срокът на
договора е 24 месеца, в сила от дена на
подписването му.На 08.12.2017г. е издадена фактура № **********, която включва
стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент „Viva
Free” и
„Vivacom
I -
Traffic
L”/
в размер на 31,26лв.На 08.1.2018г. е
издадена фактура № **********, която включва стойността на ползваните
телекомуникационни услуги /месечен абонамент „Viva Free” и „Vivacom
I -
Traffic
L”/, в
размер на 35,16лв.На
08.02.2018г. е издадена фактура № **********, която включва стойността на
ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент „Viva
Free” и
„Vivacom
I -
Traffic
L”/, в размер на 29,78лв.
По силата на договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г между БТК ЕАД гр София цедент и С Г Груп ООД гр София
цесионер, по силата на който договор в исковата молба се твърди, че С Г Груп е
придобило вземането на БТК ЕАД по отношение на
ответника, ведно с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, вкл и изтеклите лихви ако има такива, а
цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците за прехвърлянето(чл.5 от Договора).
БТК ЕАД е издало и потвърждение за извършената цесия по
реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. До ответника Д.П.П. е изпратено уведомление от С Г
Груп ООД за извършената цесия. На 26.08.2019г между С Г Груп ООД
гр Варна цедент и Евро финанс Колект ЕООД гр Варна е сключен договор за прехвърляне
на вземане, по силата на който С Г Груп ООД е прехвърлило на Еврофинанс Колект
ЕООД възмездно вземания от трети физически и юридически лица, описани в
Приложение No 1 списък на вземанията,неразделна част от договора, включая
вземане по отношение на Д.П.П. в размер на 90.15лв неплатена главница по
договор за
телекомуникационни услуги с БТК ЕАД/без да се конкретизира от коя дата/, което
задължение е
обективирано във ф-ри NoNo, No ********** от 8.12.17г., ********** от
8.1.18г.,********** от 8.2.18г.С Г Груп е упълномощило ищеца да
уведоми длъжниците за извършенот опрехвърляне и въз основа на така
извършеното упълномощаване до ответника е изпратено уведомление за
цесия).
В исковата молба се твърди, че на 16.10.2018 г. между цедента „БТК’’ ЕАД и
цесионера „С.Г.Груп" ООД е сключен договор за цесия, с който цедентът е
прехвърлил на цесионера вземания посочени в приложения № 1.1 и 1.2. /т. 1.1.1.
от договора/. Съгласно т.1.7 от договора, „Приложение №1” означава приложение №
1.1 и 1.2 съдържащи списък/таблица в електронна форма, съдържащ информация за
вземанията и съответно всеки един от длъжниците по тях - име/фирма, ЕГН и
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани
вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от договора.
Към исковата молба не са представени въпросното Приложение №1, нито дори опис
на съдържанието му, от които да може да се извлече информация за вземанията,
предадена в електронна форма - длъжници, размер на прехвърлените задължения и
т.н. Т.е. не може да се формира извод дали процесното вземане е сред
прехвърлените. Ответникът оспорва твърдението, че процесното вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД от „БТК" ЕАД, следователно съдът не може да
направи извод, че процесното вземане е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца „Евро
Финанс Колект“ ЕООД, тъй като никой не може да прехвърли права, който не
притежава. Поради това ищецът не е
придобил вземането срещу ответника, за което му е издадена заповед за
изпълнение, по твърдяния договор за цесия. Към исковата молба не са представени
доказателства, че ищецът е придобил именно въпросното вземане към ответника.
Следователно, оспорва се твърдението, че процесното вземане
е прехвърлено на „Евро Финанс Колект“ ЕООД от „С.Г.Груп“ ООД, респ. че ищецът е
негов надлежен кредитор. За да е действителен договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е
определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания по
първия договор за цесия от 16.10.2018 г. води до недействителност на цесията
поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена,
т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. След като „С.Г.Груп’’ ООД не е
придобило вземане срещу ответника, юридическото лице няма как и да го прехвърли
на ищеца.
Предвид гореизложеното,
следва, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, тъй като ищцовото дружество не се легитимира като кредитор на
ответника въз основа на договор за цесия от 26.8.2019 г.
В
с.з. адвокат П. в качеството на пълномощник на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск и да й
присъди направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
прави
следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422 от ГПК, чл. 79 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД – в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата по
заповед за изпълнение по ч. гр.д.No 1139/2020г по описа на ДРС. От приложеното
в настоящото производство ч.гр.д. се установява, че установителният иск е
допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
В настоящото производство в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че има вземане към ответника на основание
валиден договор за прехвърляне на вземания, размера на претенциите си,
както и че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не се
спори между страните, че между БТК ЕАД и ответника е сключен договор за електронни
съобщителни услуги, по силата на който на ответника са предоставени далекосъобщителни
услуги с посочения абонаментен план, а и това се установява от представените и
неоспорени по делото писмени доказателства. Оспорва се обаче от ответника
обстоятелството, че описаните във фактурите далекосъобщителни услуги са
доставени.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при такъв иск ищецът да докаже
възникването на спорното право. Съдът намира, че това не беше сторено от ищеца
в настоящото производство.
Както с
подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, така и с отговора на исковата
молба ответникът е оспорил задължението си и твърденията в исковата молба.
Същевременно от страна на ищеца други доказателства за установяване на
твърдените задължения не са ангажирани. Приложените фактури като документи,
издадени едностранно от „БТК“ ЕАД не разполагат с доказателствена сила, поради
което не би могло да се приеме, че на ответника са били предоставени точно
определени по вид и количество мобилни услуги, за получаването на които за същия
да е възникнало задължение за насрещна парична престация. Затова настоящият
състав достигна до извод за недоказаност на претендираното вземане за заплащане
на доставени мобилни услуги.
На следващо
място, съдът приема, че представените доказателства не установяват
прехвърлянето от страна на „БТК” ЕАД на „С.Г. Груп” ООД, респективно от
последното на ищеца на твърдяното вземане. За установяване на този факт не са
достатъчни представените доказателства, по следните съображения:
По делото
не са ангажирани приложенията към договорите за цесия, респективно частите от
тях, в които се твърди да са индивидуализирани прехвърляните вземания.
Представените документи не сочат конкретен договор, от който произтича
посоченото в тях задължение на ответника за парична сума в размер на 90.15
лева, нито насрещна престация за какво точно представлява същото.
В договора
за цесия между „БТК” ЕАД и праводателя на ищеца изрично е посочено, че Приложение
№ 1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в
електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от
длъжниците, като е уговорено, че по искане на цесионера цедентът предоставя
писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Освен това не би могло
да се приеме, че и в другото представено приложение №
1 към договора за цесия от 26.8.19 г. се индивидуализира
конкретно вземане/вземания към посоченото в тях физическо лице, тъй като едно
вземане освен с длъжник, кредитор и размер се индивидуализира и по основание,
което в случая не е посочено. За подобна индивидуализация не може да се приеме
общото посочване в тези документи, че прехвърляното вземане произтича „от
договори за телекомуникационни, сключен между длъжника и БТК ЕАД”. Цитираното
съдържание не конкретизира точно определен договор, поради което и липсва
основание да се приеме, че вземането произтича именно от релевираното по
настоящото дело договорно правоотношение. Не е индивидуализиран и характера на
задължението доколкото, видно от представения договор и фактури, в рамките на
възникналата договорна връзка е възможно да възникнат задължения от различно
естество – за месечен абонамент и за ползвани услуги, неустойки и др.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав прие, че ищецът не проведе успешно пълно и
главно доказване за установяване съществуването и изискуемостта на
претендираното от него вземане, както и неговото цедиране. Затова искът за
установяване съществуването на вземането за главница в размер на 90.15 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, без да се обсъждат останалите възражения на
ответника за липсата на уведомяване по чл. 99 ал. 3 ЗЗД.
Същият извод следва и
по отношение на претенцията за мораторна лихва,предвид извода на съда за
неоснователност на недоказаност на претенцията за главница.
При този изход на
делото и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК, следва да бъде уважена претенцията на
ответника за присъждане на сторените от него разноски по делото в размер на 300
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък и договор за правна защита и съдействие по делото. Възражението на ищеца
за прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК, че адвокатското възнаграждение
представено от процесуалния представител на ответника е прекомерно е
неоснователно, предвид липсата на превишаване на минималното възнаграждение,
което е съобразено с изискванията на Наредба №1 от 9.7.2004г. за минималните
възнаграждения на адвокатските възнаграждения.
Направените
от ищеца разноски в настоящото производство остават в негова тежест, като
претенцията му ответникът да бъде осъден да заплати същите следва да бъде
оставена без уважение. С оглед изхода на делото съдът ще остави без уважение и
искането за присъждане на направените в заповедното производство разноски.
Мотивиран
от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Евро
Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д., иск за
признаване на установено по отношение на Д.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***
, съществуването на вземане на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4,
представлявано от Е.Р.Д., за сумата 90,15 лв. - представляваща незаплатена главница по Договор за
телекомуникационни услуги от 21.12.2015г.,
сключен между длъжника и
„Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, въз основа на който са
издадени следните фактури с № **********/08.12.2017г.; **********/08.1.2018г. и
**********/08.2.2018г, както и сумата
в размер на 22,16 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка
една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка
една от тях до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260079 от 05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1139/2020
г. по описа на РС – Димитровград, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА
„Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д., да заплати на Д.П.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, направените от него разноски по делото в размер на 300,00
лв. /триста лева/, на
осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ №
46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д.за присъждане на направените в съдебното и в
заповедното производство разноски .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: