Р Е
Ш Е Н
И Е № 340
гр.Стара Загора, 24.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІIІ състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №389 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.Д.М. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ №19-0769-002455/18.11.2019г. - „временно отнемане на СУМПС на
водач до заплащане на дължимата глоба“,
издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Бургас – В.Н.С.. В жалбата се сочи, че обжалваната заповед за налагане на
принудителна административна мярка е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че липсва посочване на фактическото основание за нейното
издаване, както и че е налице липса на мотиви в издадения административен акт,
което от своя страна е нарушение по чл.59, ал.2, т.4 АПК. Според жалбоподателя
е налице неяснота за кой от двата посочени в заповедта документа е издадена
ЗППАМ, както и на кои дати издателят на
заповедта е приел, че са допуснати нарушенията, т.е. на коя дата жалбоподателят
е изпаднал в забава. Сочи, че в ЗППАМ на практика са описани две нарушения, а е
наложена една принудителна мярка, като не става ясно за кое от тях е наложена.
Твърди се, че нито едно от нарушенията не е било известно на жалбоподателя,
съответно нито един от двата посочени в заповедта електронни фиша не му е бил
връчен и респективно сумите по тях са недължими.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и
своевременно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представил по делото,
в писмено становище заявява, че поддържа жалбата, като в допълнение сочи, че
посочените три нарушения са субсумирани под диспозитива на нормата на чл.186,
ал.7 от ЗДвП, която не съдържа правило за поведение, при нарушаване на което
следва да се търпи санкция, респ. – да се наложи ПАП, което внася неяснота
досежно основанието, за което е наложена принудителната мярка. Изложени са
съображения, че оспорената заповед не съдържа изискуемите фактически основания
за издаването й, т.е. не са спазени изискванията за съдържанието на
административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и съставлява самостоятелно основание
за отмяната й по смисъла на чл.146, ал.3 от АПК. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалваната заповед за налагане на ПАМ.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Бургас – В.Н.С., редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема
становище по основателността на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на представените
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Със фиш сер.№874938/24.06.2019г., издаден на
основание чл.186, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя М.Д.М. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Видно от представеното копие от документа, същият е подписан лично
от М..
Със фиш сер.№887357/02.07.2019г., издаден на
основание чл.186, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателят М.Д.М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП. Видно от представеното копие от документа, същият е
подписан лично от М..
На 17.11.2019г. в гр.Бургас, О.М.Х.– мл.
автоконтрольор към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция, в присъствието на
свидетел, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с № АА308447/17.11.2019г.
срещу М.Д.М. за това, че на същата дата, около 09:27 часа в гр.Бургас по
ул.Транспортна срещу магазин Технополис по посока на движение бул.Димитър
Димов, управлява собствения си лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ и след
направена справка в РСОД №3081 се установило, че водачът има фиш сер.№874938/24.06.2019г.
и фиш сер.№887357/02.07.2019г., които не са заплатени в срок. Отразено е, че с
посоченото М. е нарушил чл.187, ал.7 от ЗДвП.
Съставеният АУАН е връчен на лицето срещу подпис на 17.11.2019г.
и въз основа на него е издадено наказателно постановление.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-07-69-002455/18.11.2019г., въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение с № АА308447/17.11.2019г. и издадена
на основание чл.22 от ЗАНН от полицейски
инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, на М.М. е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП. В
обстоятелствената част на оспорената заповед са възприети констатациите,
посочени в АУАН, въз основа на който е издадена заповедта. Заповедта е връчена
на адресата срещу подпис на 21.05.2020г., видно от отбелязването в самата
заповед.
Жалбата срещу издадената заповед е заведена
при административния орган на 29.05.2020г., предвид на което съдът намира, че същата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правото и
интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ, че е издадена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., на
основание чл.165, ал.1
от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна,
със Заповед № 251з-209/2017г. Директорът на ОД на МВР град Бургас е оправомощил
полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП. Оспорената заповед
е издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Бургас, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен
орган и в установената писмена форма.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2
от АПК. Противно на доводите, посочени в жалбата срещу нея, в
административния акт са посочени фактическите основания за издаването –
обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171,
ал.1, буква „д“ от ЗДвП, а именно – управление на МПС от
жалбоподателя, след като срещу същия са издадени фишове по чл.186, ал.1 от ЗДвП, които са конкретно посочени в административния акт, и с който на същия са
наложени наказания „глоба“. След като административния орган е посочил и двата
неплатени фиша като основание за издаване на ЗППАМ ясно е, че мярката се
прилага поради незаплащане на глобите и по двата санкционни акта.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл.171
и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на
процесната заповед са спазени.
Съдът
намира, че заповедта е съобразена с материалния закон.
Със заповедта е разпоредена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП, като установените факти по делото
не обосновават извод за противоречие на заповедта с материалноправни норми. Необходимата
материално правна предпоставка за прилагане на мярката е наличието на наложена
глоба с влязъл в сила санкционен акт и незаплащането на глобата в срока за
доброволното заплащане. Наличието на тези материалноправни предпоставки се
установяват по категоричен начин от представените писмени доказателства в
настоящето производство, които не бяха оспорени, а именно фиш
сер.№874938/24.06.2019г. и фиш сер.№887357/02.07.2019г. Съгласно изискванията на чл.186, ал.2 от ЗДвП (доколкото като
правно основание за издаване на фишовете се сочи разпоредбата на чл.186 ЗДвП),
а така също и съобразно общата разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗАНН, ако
нарушителят оспори нарушението или размера на наложената глоба или откаже да
подпише следва да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение. В случая не е съставен АУАН и няма образувано административнонаказателно
производство, а и двата фиша са подписани от жалбоподателя М. лично. Следователно
възраженията в жалбата за липса на знание у М. за наложените му административни
наказания, се явяват неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от
датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и
се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Като не е изпълнил задължението
си да заплати посочените глоби в законоустановения срок, М. е управлявал МПС на
процесната дата и място след като е имал наложено наказание „глоба“,
незаплатена в срока за доброволно заплащане, с което се явяват изпълнени
предпоставките за издаване на ЗППАМ. Тъй като административният орган е
действал при условията на обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП не дава право на органа да
преценява дали да приложи мярката отнемане на свидетелството за управление на
МПС, то мярката е приложена под прекратително условие до заплащане на
наложените глоби и не е нужно да бъде изрично посочван срок на действието на
мярката. Правомощието на органа да приложи тази мярка е едновременно и
задължение и не е обвързано от други изисквания на закона.
Предвид изложеното, съдът счита, че заповедта, като
постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма на акта, и
в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон и
с целта на закона, се явява правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.М. *** против Заповед за прилагане на
ПАМ №19-0769-002455/18.11.2019г. - „временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба“, издадена от
полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас – В.Н.С.,
като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
СЪДИЯ: