Р Е Ш Е Н И Е
№ 2591
град Бургас, 17.10.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански състав
на седемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Ани Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско
дело № 2048 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото образувано по искова молба на
Т.И.С., ЕГН **********,*** против З.Т.С., ЕГН **********,***. Ищецът и
ответникът са баща и син. В исковата молба се твърди, че през м. ноември 2015г.
З.С. поискал от баща си сумата от 5880лева. Посочената сума била нужна на
ответника за закупуване на апартамент в гр. Бургас, като посочените пари
следвало да се дадат като капаро по предварителен договор. Ищецът сочи, че
сумата изтеглил от сметката си в „Сосиете Женерал Експресбанк” – 3000евро,
които се били равнявали на 5880лева. Т.С. твърди, че дал сумата на сина си ,
като между тях имало уговорка парите да бъдат върнати на бащата до края на
2017г. Няколко часа по – късно, З.С. поискал и сумата от 1000.00лева. Ищецът
изтеглил парите от същата сметка и я предал в заем на ответника. Уговорката
между тях била същата – сумата да се върне до края на 2017г. Датата , на която
били дадени двете суми , била 04.11.2015г. По – късно синът бил уведомил
бащата, че сделката за апартамента била насрочена за 09.12.2015г. По този повод
З.С. бил поискал от башата сумата от 12000лева. Посочената сума ищецът бил
превел от неговата сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк” по сметката на
ответника в „Уникредит Булбанк”. И тук уговорката била сумата да се върне до
края на 2017г. За всички посочени суми ищецът твърди, че не му било известно
дали са ползвани за покупка на жилището, както бил уведомен първоначално. Т.С. твърди,
че в началото на 2018г. уведомил ответника, че не е изпълнил задълженията си
към него. Ответникът бил отказал да върне получените средства. До предявяване
на настоящия иск , синът не бил върнал средствата на бащата. Ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да му върне сумите 5880лева, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска, сумата от 1000.00лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска и сумата от 12000лева , ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендират се разноски
по делото. В съдебно заседание исковата молба се поддържа лично от ищеца и
процесуалният му представител адв. Л.А., АК гр. Бургас. Депозирани са писмени
бележки.
Ответникът З.Т.С.,*** , депозира писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск се оспорва като неоснователен. З.С.
признава, че е получил процесните суми от баща си на посочените дати. В
защитата си ответникът твърди, че в действителност е искал да закупи апартамент
за семейството си и получените суми били , за да подпомогнат сделката и
обзавеждането, но не в заем , а като дарение. Ответникът сочи, че получените
суми вложил в закупуването на жилището. Две години след закупуване на имота,
З.С. и съпругата му се развели, като според ответникът родителите му го
обвинявали за развода. В своя защита сочи, че между тях няма писмени
доказателства за това, понеже първите две суми били дадени „на ръка”, а в
превода на последната сума нямало описание „заем”, което да доказва
основанието. Изложени са съображения свързани с личните им отношения , както и
с последствията от развода на ответника. Направени са доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. К.Т., АК гр. Бургас.
Отговорът на исковата молба се поддържа.
По делото са изслушани свидетелите
М.Г.К., М.Р.К. и И.Д.Д..
Предявените искове са с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 4 от
ЗЗД.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното.
Между страните не се спори, че ищецът и
ответникът са баща и син. Няма различни твърдения и относно това, че на три
пъти през 2015г. ищецът е дал на ответника съответно сумите 5880лева, 1000лева
и 12000лева. От представените по делото писмени доказателства става ясно, че
сумите са били изтеглени от ищеца Т.С. от сметката му в „Сосиете Женерал
Експресбанк” ЕАД , като последната сума е била предоставена на ответника чрез
банков превод на 27.11.2015г.
В хода на
съдебното дирене, по искане на страните, са разпитани свидетелите М.К., М.К. и
И.Д. Показанията на тримата свидетели са противоположни – първите двама сочат
обстоятелства в подкрепа на ищеца, а последният свидетел – за ответника.
Свидетелката М.К. сочи, че със семейството на ищеца се познава от двадесет
годни и поддържа контакти с тях. Сочи, че ответникът е живял със съпругата си в
дома на бащата и е решил да си закупи жилище. Свидетелката разказва, че поради
високите лихви, Т.С. е решил да помогне на сина си З.С., но дадената сума е
била с условия за връщането й за период от две – три години. Свидетелката
конкретно сочи, че дадената сума е била първо около 5800- 6000лева, а след това
по банков път още 12000лева. Пари на заем били взети и от майката на бившата
съпруга на ответника. Свидетелката сочи, че когато е била дадена първата сума е
била в апартамента на ищеца и е чула уговорката между страните, както и това,
че сумата се дава на заем , за да бъде върната от сина. Показанията на
свидетеля К. са ориентирани в същата смислова насока. Разпитаният сочи, че се
познава с ищецът и често е гостувал в дома му. К. разказва, че знае от Т.С., че
е дал на сина си З.С. сума от около 18000лева, която следвало да му се върне от
ответника . К. твърди, че думите на ищеца били, че синът му и неговата съпруга
са млади, трябвало да се стегнат да работят и да върнат парите на бащата. За
разлика от предходно разпитаната свидетелка , К. не сочи за какъв период е
следвало да се върне сумата. Свидетелят Д. дава показания, като уточнява, че
изложеното от него е разбрал и знае от разказите на ответника. Д. обяснява, че
за процесните суми знаел от ответника, че са му дадени под формата на дарения
от неговите родители, но в периода 2015- 2016г. не е имал срещи с Т.С.. Подобна
сума, около 10000лева, семейството на З.С. е получило и от майката на бившата
му съпруга, която според свидетеля също била под формата на дарение. Свидетелят
също така разказва, че често са поддържали контакт с ответника , който не му
бил споделял да има други парични задължения освен тези поети към банката с
договорната ипотека при закупуване на жилището.
Съгласно чл.
240, ал. 1 от ЗЗД при договора за заем „заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество“. По същността си
договорът е неформален, реален, едностранен, принципно
безвъзмезден, а ако е уговорена лихва – възмезден, и комутативен. Правните
последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет сделката или
уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер или вещи
, които са еквивалентни на дадените. В настоящия случай не стои въпроса за
доказване на предаването на посочените от ищеца парични суми. Ответникът не
отрича, че е получил трите суми, като за последната ищецът е представил и
писмено доказателство за нареждане от неговата сметка по сметката на сина му на
сумата от 12000лева. При факта, че предаването и получаването на сумата не се
спори между страните , а се твърдят различни основания за това, всяка от
страните следваше да докаже основанието, на което счита, че са били предадени
сумите. Ищецът следваше да докаже, че сумите дадени на ответника са при
договореност за заем, със задължение ответника да ги върне в определен между
тях срок. За ответникът належащо беше да докажа, че не е останал задължен към
ищеца по договор за заем , а дадените суми са били дарение от неговия баща, за
да бъде закупено жилище през 2015г.
Настоящият
състав счита, че събраните по делото доказателства могат да послужат като
обосновка правотата на ищеца. Същият представи на съда доказателства, чрез които се установи, че в действителност на три
пъти е предал на сина си парични суми в различен размер , всичко общо за
18880лева. Свидетелските показания на разпитаните М.К. и М.К. са в насока, че
между страните е имало уговорка за връщане на сумата. В показанията на двамата
няма категоричност за размера на дадените суми, но и двамата в показанията си
сочат, че ответникът е следвало да върне сумата. Според К. това е трябвало да
стане за 2-3 години, което кореспондира с исковата молба , в която се сочи, че
връщането е следвало да стане до края на 2017г. Свидетелят К. описва това
задължение с думите на ищеца, че синът и тогавашната му съпруга, следвало „да
се стегнат“, за да изкарат парите и да ги върнат. Неубедителни са показанията
на свидетеля Д., че З.С. не му е споделял, че има други заеми, освен ипотечният
договор с банката за закупуване на жилището и те не сочат, че основанието за
получаване на сумите е дарение. Показанията на този свидетел, без да се отрича
тяхната истинност, не могат в пълнота да докажат , че синът не е дължал на
бащата. Житейски по – обременително е задължение към банка, особено в случаите,
когато вземането е обезпечено с ипотека на имота. Т.е. в случая е обяснимо, че
ответникът е споделял с приятеля си за
заема от банката, но не и за задължението към баща си. Нещо повече. Свидетелят
сочи, че двамата са близки приятели и често са се чували, а свидетелят
разказва, че са коментирали ипотеката, която ответника плаща, но в показанията
му не намира място обяснение от страна на З.С., че баща му е помогнал с немалка
сума , за да закупи жилището, което e индикация,
че даването на сумата не е било свързано с намерение за дарение към
ответника.
Следва
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът З.Т.С., ЕГН **********,*** да бъде
осъден да заплати направените от ищеца
Т.И.С., ЕГН **********,*** разноски за водене на делото на стойност
1805,10лева, включваща заплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложеното и на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 4 от ЗЗД, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА З.Т.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 5880.00лева/пет хиляди осемстотин и
осемдесет лева/ представляваща главница по договор за заем от 04.11.2015г.,
както и законна лихва върху главницата от предявяване на иска – 08.03.2019г. до окончателно изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА З.Т.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 1000.00лева/ хиляда лева/
представляваща главница по договор за заем от 04.11.2015г., както и законна
лихва върху главницата от предявяване на иска – 08.03.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З.Т.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 12000.00лева/дванадесет хиляди лева/
представляваща главница по договор за заем от 27.11.2015г., както и законна
лихва върху главницата от предявяване на иска – 08.03.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З.Т.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.С., ЕГН **********,*** сумата от общо 1805,10лева/ хиляда осемстотин и пет
лева и десет стотинки/ представляваща
разноски за водене на делото, съответно на уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.