№ 4096
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110149066 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] срещу СТ.
Д. УРД., ЕГН ********** установителни искове за признаване, че ответника
дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 786,71 лв., от които
713,85 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/, доставена в топлоснабден имот, находящ се в [АДРЕС] за
периода м.05.2019г. до м.05.2020г. и м.09.2020 г., ведно със законната лихва
от 25.03.2021г. до изплащане на вземането, 72,86 лева- мораторна лихва за
забава от 09.07.2019г. до 04.03.2021г., които вземания са предмет на издадена
заповед за изпълнение на задължения по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№1439/2021 г. по описа на РС Перник.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е
указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване
на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството
си на потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на
която не е била заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
1
постъпил от страна на ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Признава факта, че е собственик на 5/6 идеални части от
процесния имот. Релевира доводи, че през исковия период имотът е бил
необитаем, поради което счита, че не дължи процесните суми. Не оспорва
размера, а само основанието. Моли съда да не допуска поисканите от ищеца
ССЕ и СТЕ.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
2
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по делото като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е
собственик на 5/6 идеална част от имот, находящ се в [АДРЕС], както и, че
сградата, в която се намира апартаментът е топлоснабдена. В открито съдебно
заседание с оглед становището на страните съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за исковия период ищецът е
доставил в процесния имот топлинна енергия в претендирания размер.
3
При така установените факти съдът намира, че искът е изцяло
основателен. Съдът не споделя доводите на ответника за недължимост на
процесното вземане поради твърдението му, че имотът е бил необитаем.
Доколкото процесната сграда е топлоснабдена собственикът на имота има
качеството на потребител на топлинна енергия и дължи нейното заплащане.
Ирелевантно е обстоятелството дали живее в имота.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно приложимите
към процесното правоотношение общи условия чл. 34, ал. 1, купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия
в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва (чл. 34, ал. 6 от ОУ), поради което и съгласно чл.84, ал.1,
изр.І ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е
началната дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид изложеното съдът
намира искът за мораторна лихва за основателен в претендирания размер,
който съдът изчисли на основание чл. 162 ГПК с електронен калкулатор.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 62,50 лв. за заповедното производство и 125 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, СТ. Д. УРД., ЕГН ********** дължи на [ЮЛ], ЕИК
[НОМЕР] сумата в общ размер на 786,71 лв., от които 713,85 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена
в топлоснабден имот, находящ се в [АДРЕС] за периода м.05.2019г. до
м.05.2020г. и м.09.2020 г., ведно със законната лихва от 25.03.2021г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 72,86 лева,
представляваща мораторна лихва за забава от 09.07.2019г. до 04.03.2021г.,
които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение на задължения
4
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №1439/2021 г. по описа на РС Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК СТ. Д. УРД., ЕГН
********** да заплати на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 125 лв. -
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК СТ. Д. УРД., ЕГН
********** да заплати на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 62,50 лв. -
разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5