№ 171
гр. Кюстендил, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500384 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 ГПК
Образувано е по жалба с вх. № 302/ 06.06..2022 г., подадена от В. КР. В. с адрес гр.
Кюстендил, ул. „Ил. Ловчански“ № 24, чрез адв. АС.ИК., АК – Кюстендил, с която е
обжалвано постановление от 17.05.2022 г. , постановено по изп. д. № 86/2019 г. по описа на
СИС на КнРС , с което производството по делото е прекратено. В частната жалба са
изложени доводи за неправилност на обжалваното постановление, тъй като същото е
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.
конкретно изложените доводи са за това, че липсва основание за прекратяване на
изпълнителното производство, тъй като не е налице нито една от лимитативно посочените
хипотези в чл. 433, ал. 1 ГПК. Излага се предположение, че пропускът да бъде посочена
конкретна процесуална норма визираща конкретно основание за прекратяване е липсата на
такова за процесния казус. Сочи се, че извън компетентността на съдебния изпълнител е
преценката кой е титуляр на вземането. Според разбирането на жалбоподателя,
прекратяването на изпълнителното производство е израз на нежеланието на съдебния
изпълнител да извърши необходимите процесуални действия по горепосоченото
изпълнително дело, а като съществено процесуално нарушение се сочи избързването на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, като така е препятствана
възможността да се вземе предвид становището на Цветина Крумова, която следвало да
бъде конституирана като взискател по изпълнението и същата била потвърдила
1
извършените от жалбоподателя без представителна власт процесуални действия. Иска се
отмяна на постановлението като неправилно.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Р. Й. Н. чрез
процесуалния й представител по пълномощие адв. П Коцева, в който се изразява становище
за недопустимост на въззивната частна жалба като подадена от ненадлежна страна, а ако
същата бъде приета за допустима е изразено становище по същество за неоснователност на
същата, Изложени са доводи за законосъобразност на постановлението, с което е прекратено
недопустимо изпълнително производство, инициирано от жалбоподателя, който няма
качеството на надлежна страна , няма и качеството на процесуален представител,
респективно не е законен представител на пълнолетната си дъщеря, която в
материалноправен смисъл е титуляр на вземането за издръжка, респективно би имала
активна процесуална легитимация на страна в изпълнителен процес в качеството на
взискател. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна.
По делото е постъпила и молба вх. № 3076/16.08.2022 г. Р. Й. Н. чрез процесуалния й
представител по пълномощие адв. Вася Пешева, с която са представен препис от
определение № 468/28.07.2022 г. , постановено по в. ч. г д. № 259/2022 г. на КнОС, с което е
отменено разпореждане № 4015 от 30.08.2019 г., постановено по гр.д. № 680/2013 г. по
описа на РС – Кюстендил и е обезсилен издадения на 30.08.2019 г. изпълнителен лист по
гр.д. № 680/2013 г. по описа на РС – Кюстендил, като е оставена без уважение молба вх. №
29231/28.08.2019 г. от В. КР. В., с която молителят е поискал издаване на изпълнителен лист
за присъдената издръжка по делото.
КнОС след като прецени становището на страните, материалите по делото и след
преценка на обжалваното постановление, приема от фактическа страна следното:
Производството по изп. д. № 86/2019 г. по описа на СИС на КнРС е образувано по
молба подадена от В. КР. В. с искане на основание чл. 426 ГПК да бъде образувано
изпълнително производство срещу длъжник Р. Й. Н.. В молбата е посочено, че се прилага
изпълнителен лист от 30.08.2019 г. , издаден по гр. д. № 680/2013 г. на КнРС , съгласно
който В.а била осъдена да заплаща вна молителя месечна издръжка в размер на 130 лева,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Сочи се, че до момента не била
изплатена нито една вноска от общо 62 , на обща стойност 8060 лева.
Въз основа на така подадената молба е образувано горепосоченото изпълнително дело
и са предприети определени процесуални действия.
С обжалваното постановление изпълнителното производство е прекратено, като
основание за това е липсата на активна легитимация / липса на надлежна стран -/ взискател /,
каквато не притежава молителя В. КР. В..
На съда в настоящия съдебен състав служебно е известно обстоятелството, че по
в.ч.гр.д. № 259/2022 г. е постановено определение № 468/28.07.2022 г. подробно описано
по-горе, с което е обезсилен издадения на 30.08.2019 г. изпълнителен лист по гр.д. №
680/2013 г. по описа на РС – Кюстендил, и въз основа на който е било образувано
2
изпълнителното дело, прекратено с обжалваното определение.
При така установеното от фактическа страна, от правна следва да се има предвид
следното:
Подадената частна жалба се допустима, тъй като с нея се препятства развитие на
изпълнително производство по изп. дело образувано по молба на жалбоподателя и към
момента е спорен въпроса относно неговата активна процесуална легитимация. Частната
жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 435, ал.1, т. 3 ГПК
акт – постановление за прекратяване на принудителното изпълнение.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Обжалваното определение е правилно и с него е прекратено едно недопустимо
изпълнително производство, инициирано от ФЛ, което към момента на подаване на молбата
и в последствие не е имало активна процесуална легитимация на страна в това
изпълнително производство. Т.е. както правилно е посочено и в отговора на частната жалба
този порок е изначален, В. не е имал качеството на взискател. същият не е надлежна страна.
Липсата на надлежна страна обуславя липса на положителна процесуална предпоставка за
развитието на изпълнителното производство, което обстоятелство е следвало да бъде
установено с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство и да бъде
отказано образуването му при спазване разпоредбата на чл. 426 ГПК. Като не е сторено това
е даден ход на едно недопустимо производство, което е подлежало на прекратяване и
правилно е прекратено с обжалваното определение. За допустимостта на производството
съдебния изпълнител следи във всяко положение на делото.
Ето защо неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на основание за
прекратяване на изпълнителното производство. За яснота съдът ще посочи, че разпоредбата
на чл. 433, ал.1 ГПК лимитативно визира конкретни различни основания за прекратяване на
изпълнителното производство свързани с възникване, съществуване на различни ЮФ в хода
на надлежно образувано принудително изпълнение. В случая обаче ясно и разбираемо по-
горе бе посочено основанието за прекратяване на принудителното производство по изп.д. №
86/2019 г. – липсата на положителна процесуална предпоставка и това, както става ясно е
основание, за което съдебния изпълнител следи служебно и е различно от основанията
визирани в чл. 433, ал. 1 ГПК.
ИЗложеното дава отговор и на неоснователния довод в жалбата за допуснато
процесуално нарушение в изпълнителното производство с постановяване на
постановлението за прекратяване, вместо да се изчака становището на Цветина Крумева. В
случая не може да става въпрос за валидирани на порочни процесуални действия, тъй кто
става въпрос за начална липса на активна процесуална легитимация у молителя В., който
няма качеството на взискател. Същият е поискал образуване на изпълнително производство
въз основа на горепосочения изпълнителен лист с твърдението, че сумите са дължими на
него. Никъде и по никакъв начин от съдържанието на иницииращата молба не става ясно ,
титуляр на вземането е друго лице. саниране на процесуални действия може да има при
3
извършването им от лице без представителна власт при правилно конституирани страни.
Процесният казус няма тази характеристика.
Изложеното по-горе ава отговор и на изложения довод в частната жалба за липсата на
компетентност на съдебния изпълнител да преценява кой е титуляр на вземането.
Последното е свързано с преценка за наличието на материално правната легитимация и
сащата се преценява от съда разглеждащ правния спор. В случая обаче преценката касае
активна процесуална легитимация и за наличието й съдебният изпълнител е длъжен да
следи.
За страните по делото е добре известно , че се касае за вземане за издръжка , чийто
титуляр е детето на страните, тяхна дъщеря, която още към момента на подаване на молбата
за издаване на горепосоченото и отменено в последствие разпореждане за издаване на
изпълнителен лист е била пълнолетна и процесуално дееспособна.
Изложеното обуславя извод за това, че обжалваното постановление, с което
принудителното производство е прекратено е правило. Освен това към момента е налице и
друго основание за прекратяване на принудителното изпълнение, това визирано в
разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като изпълнителния лист, въз основа на който е
било образувано прекратеното изп. дело е обезсилен.
Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, КнОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 302/ 06.06..2022 г., подадена от В. КР. В. с
адрес гр. Кюстендил, ул. „Ил. Ловчански“ № 24, чрез адв. АС.ИК., АК – Кюстендил, с която
е обжалвано постановление от 17.05.2022 г. , постановено по изп. д. № 86/2019 г. по описа
на СИС на КнРС , с което производството по делото е прекратено.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4