Р Е
Ш Е Н
И Е
2190/2.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 13.11.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 1542 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба подадена от „А.Е.Д.Ф.“ЕООД, против НП № 03-009174/04.04.2018
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание
чл.414, ал.1 от КТ на „А.Е.Д.Ф.“ЕООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”
в размер на 1700 лева за нарушение на чл.152 от КТ.
В подадената до съда жалба се оспорва посочената в НП
фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът не редовно призован,
производството е разгледано по реда на чл.61 ал.2 от ЗААН.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща
представител, който оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 28.03.2018 г.
служители на ДИТ-Варна – св. М.М. извършила проверка в обект – магазин за
хранителни стоки, гр. Варна, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката от представените от
дружеството документи свързани с регламентиране и отчитане на работно време и
други документи, свързани с трудовото законодателство били установени нарушения
на трудовото законодателство, касателно ползването на почивки от работниците.
Във връзка с документалната проверка й били представени присъствени форми за
явяване на работа през месец август 2017г.
на работниците, в това число и за лицето Биляна Славчева Стефанова , на
длъжност „продавач консултант“, както и Правилник за вътрешния трудов ред,
Заповед за въведено сумарно изчисляване на работното време. След преглед на представените й документи,
свидетелката М. установила, че съобразно тях Стефанова е полагала труд от
20.08.2017г. от 14.30 часа до 23.00 часа
и след това на 21.08.2017г. е постъпила на работа от 7.00 часа, при въведено
сумарно изчисляване на работното време съгласно Правилник за вътрешния трудов
ред, и графици за работа въз основа, на които е
установено, че въззивника в качеството на работадетел не е осигурил междудневна
почивка в размер не по-малко от 12 часа на лицето Стефанова на длъжност „продавач консултант“ в обекта
между работните дни на 20.08.2017 г. и 21.08.2017 г., като на 21.08.2017 г.
същата е работила втора смяна от 14.30 ч. до 23.00 ч. и на
21.08.2017 г. е положила труд при първа смяна от 07.00 ч.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка
направи следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна, съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и видно от
заверено копие на Заповед № 8-071/12.01.2010 г.
В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми,
като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по
делото доказателствен материал безспорно се установи, че юридическото лице –
жалбоподател е нарушило разпоредбата на
чл. 152 от КТ като не е осигурило на свой служител- Стефанова, непрекъсната
междудневна почивка не по-малко от 12 часа между работното време на същата на 20.08.2017
г. и 21.08.2017 г.
Посоченото обстоятелство се установява безспорно от свидетелските
показания на актосъставителя и приобщения с АНП график за работа за месец август 2017 г.,
представен в хода на проверката.
С нарушението са
засегнати конкретни права на работниците и служителите, които им гарантират
неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо
възстановяване от осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха
могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на същите. Поради изложеното,
съдът счита, че нарушението не се характеризира с липса на вредни последици,
доколкото същите са налице, макар и от категорията на застрашаващите, а не на
увреждащите такива. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите, условията и реда на КТ. Поради изложеното
до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като
маловажно.
С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е законосъобразно е
ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 414, ал.1 от КТ.
Съдът намира, че при определяне размера на
наложеното наказание не е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която
визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка
трябва да се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. В случая е наложено наказание над минималния размер предвиден в
закона, за нарушение което е извършено за първи път. Съдът намира, че следва
наложеното наказание да бъде намалено към минималния предвиден размер, което би
било по-справедливо и би изпълнило
целите на чл.12 от ЗАНН.
Воден от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-009174/04.04.2018 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на „А.Е.Д.Ф.“ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1700.00 лева за
нарушение на чл. 152 от КТ, като намалява размера на административната санкция
до сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- Варна: