М О
Т И В
И
По
присъда №15/09.07.2015г. по н.о.х.д. №181/2015г. по описа
на
Окръжен съд-гр.***.
***ката
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.П.П.,***, с ЕГН **********
по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 б.”б” предл.“първо“ във вр. с ал.1 б.”б”и б.„в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Преди
даване ход на делото е постъпила молба от подс.П.П.П.,
производството пред първата
инстанция да бъде
проведено по реда
на глава 27
от НПК като съкратено
съдебно следствие, а
по-точно по реда на чл.371 т.2 от НПК,
тъй като признавал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт срещу него, както и делото да бъде проведено при закрити врати.
Съдът прецени, че са
налице условията за
разглеждане на делото
по реда на чл.371
т.2 и следващите от НПК, поради
което разпореди освобождаването на
свидетелите и вещите
лица от явяване и участие в съдебно заседание с изключение на пострадалите и
наследниците им. В съдебно заседание отново бе направено изрично искане
от подс.П.П.П. и неговият защитник – адв.И.М. *** производството
пред първата инстанция
да бъде проведено
като съкратено съдебно
следствие по реда на чл.370 и сл.
от НПК, тъй като подсъдимия признавал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него, както и отново бе поискано
делото да бъде разгледано при закрити врати.
Прокурорът не взе становище по
искането за провеждане на производството по реда на глава
27 от НПК, а по второто искане бе категорично
против, тъй като според него няма предпоставки за приложението на чл.263 от НПК.
Съдът, като прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните
на досъдебното производство доказателства, т.е. налице са условията
за разглеждане на
делото по реда
на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4
вр. с чл.371 т.2
от НПК, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и допусна
провеждането на производството по
реда на глава
27 от НПК, а по отношение на второто искане,
споделя изцяло становището на прокурора и счита, че няма предпоставки за
приложението на чл.263 от НПК. Това
искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като нито в молбата, писмено
депозирана по делото, нито в съдебно заседание бяха изложени факти или
обстоятелства, които налагат производството да се разглежда при закрити
врати.Разпоредбата на чл.263 от НПК възвежда три хипотези, налагащи
производството да се разглежда по този ред.Първата е, когато се касае за
разгласяване на държавна тайна. Втората, когато се касае за нравствеността и
третата, когато се касае за разпит на свидетел с тайна самоличност, чиято
самоличност не следва да бъде разкривана, съгласно чл.123 ал.ІІ т.2 от НПК. По
делото няма доказателства, които да съставляват класифицирана информация, респ.
да са държавна тайна, нито разглеждане на делото публично би довело до
нарушаване принципите на нравствеността, доколкото в това производство няма да
се изнасят факти и обстоятелства от интимния живот на гражданите, поради което
и съдът прецени, че това искане следва да бъде отхвърлено.
В съдебно
заседание бе направено изрично искане от Г.Н.А., с ЕГН ********** ***,
чрез нейния процесуален представител – адв.М.Т. ***,
с което се отправя искане да бъде конституирана в качеството на частен обвинител
в процеса, както и нежеланието й да предявява граждански иск срещу подсъдимия,
респ. да бъде конституирана като граждански ищец по делото.Навеждат се доводи,
че същата е единствен наследник на пострадалия от престъплението М. Г. Н. /нейн син/, което се установява от приложеното по делото
удостоверение за наследници.Съдът прие, че са налице обстоятелствата за това и
конституира Г.Н.А., като частен обвинител
в наказателния процес, а адв.М.Т.,
като неин повереник.
Идентично искания бяха направени
и от другите двама пострадали по делото - С.Д.И., с ЕГН ********** и Д.Й.В., с
ЕГН ********** и двамата от гр.***, чрез техния общ процесуален представител – адв.М.Я. ***, с
които се отправя
искане да бъдат конституирани в
качеството на частни обвинители в процеса, както и нежеланието им да предявяват
граждански искове срещу подсъдимия, респ. да бъдат котституирани
като граждански ищци по делото. Навеждат се доводи, че двамата са пострадали от
престъплението предмет на делото, което се установява от обвинителния акт на
ДОП и останалите, приложени по делото доказателства.Съдът прие, че са налице
обстоятелствата за това и конституира С.Д.И. и Д.Й.В., като частни
обвинители в наказателния
процес, а адв.М.Я., като техен повереник.
Представителят на ***ка окръжна
прокуратура поддържа изцяло така предявеното
обвинение по чл.343 ал.ІV във вр. с ал.ІІІ б.„б” предл.“първо“
във вр. с ал.І б.„б” и б.„в” във вр.
с чл.342 ал.І от НК, твърдейки, че същото
се доказва по
безспорен и категоричен начин от събраните както на предварителното
разследване, така и по време на съдебното следствие доказателства.Отчитайки
квалификацията на извършеното престъпление и всички доказателства
по делото отправя предложение,
при определяне на наказанието съдът да
се съобрази с конкретните обстоятелства и да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок над средния към
максималния размер, предвиден в закона, към което наказание следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.58а от НК, т.е. да бъде редуцирано с 1/3, като
окончателното наказание, на основание чл.61 от ЗИНЗПС да се изтърпи в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
Иска се на основание чл.343г от НК същият следва да бъде лишен от право да управлява МПС, като срокът бъде към
максимума.По този начин се счита, че
ще бъдат постигнати целите
на превъзпитанието.
Прокурорът предлага веществените
доказателства по делото, подробно описани, да се върнат на собствениците им,
след влизане на присъдата в сила, а свидетелството за управление на МПС на
името на подсъдимия, издадено му в Англия, да бъде предадено на КАТ за обезпечаване
на наложеното наказание по чл.343г от НК - лишаване от право да управлява МПС.
На основание чл.309 ал.IІ от НПК, представителят
на обвинението иска от съда да измени мярката за неотклонение на
подсъдимия от „Подписка“ в по-тежка такава, а именно "Задържане под
стража", с оглед недопускане осуетяване изпълнението на присъдата.
Повереникът на частния обвинител Г.Н.А.-
адв.М.Т. напълно споделя становището на представителя
на ДОП и се придържа към казаното
от него, като пледира на подсъдимия да бъде наложено максимално наказание от
вида лишаване от свобода.Мотивите й да поиска това, са, че подсъдимият има
упорита престъпна дейност, по отношение на престъпления против транспорта – две
влезли в сила присъди за такива и многобройни административни нарушения против
транспорта, включващи 10 влезли в сила НП за нарушение на правилата по ЗДвП ППЗДвП и още толкова невлезли в законна сила.Отделно от
това се сочат и данни за две други осъждания за тежки умишлени престъпления, за
които са наложени и ефективно изтърпяни наказания
лишаване от свобода.
Сочи се, че на досъдебното
производство процесуалното поведение на подсъдимия било да шиканира
процеса.Според нея той не съдействал, не признавал вината си, дори не потърсил
майката на починалото момче, за да поднесе съболезнования, дори в съдебна зала
не изразил съжаление за извършване на такова тежко престъпление, каквото е
причиняване смъртта на едно 17-годишно момче, което е и единствено дете в
семейството.Това било изживяно изключително тежко от родителите, поради което
се иска от съда да наложи спрямо подсъдимия максималното, предвидено в закона
наказание.
Претендира се, на основание
чл.343г от НК подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС, за
максималния срок.
По отношение веществените
доказателства твърди, че „ланецът“ е бил на починалия.За останалите вещи не
изрази категорично становище относно собствеността им, но заяви, че техните ще
бъдат описани в допълнителна молба.
Изразява становище за
основателност на искането на представителя на Прокуратурата за изменение на
мярката за неотклонение от „Подписка“ в по-тежка, а именно "Задържане под
стража", с оглед недопускане на евентуално осуетяване изпълнението на
наказанието.
Повереникът на частните
обвинители С.Д.И. и Д.Й.В. - адв.М.Я. изцяло споделя
становището на представителя на ДОП и другия повереник, като се придържа
към казаното от тях.Също като тях пледира на подсъдимия да бъде наложено
максимално наказание от вида лишаване от свобода.Мотивите му да поиска това,
са, че подсъдимият има упорита престъпна дейност, по отношение на престъпления
против транспорта – две влезли в сила присъди за такива и многобройни
административни нарушения против транспорта, включващи 10 влезли в сила НП за
нарушение на правилата по ЗДвП и ППЗДвП
и още толкова невлезли в законна сила.Отделно от това се сочат и данни за две
други осъждания за тежки умишлени престъпления, за които са наложени и
ефективно изтърпяни наказания лишаване от свобода.
Твърди, че подсъдимия не
съдействал, не признавал вината си, дори не потърсил майката на починалото
момче, за да поднесе съболезнования, дори в съдебна зала не изразил съжаление
за извършване на такова тежко престъпление, каквото е причиняване смъртта на
едно 17-годишно момче, което е и единствено дете в семейството.Изразява
съжаление, че с деянието е причинена смъртта на един млад човек и множество
тежки, средни и леки телесни увреждания на още двама души.Според него Д.В. е
престоял на още два пъти в болницата, поради последващо влошаване на
здравословното му състояние и му били извършени две оперативни медицински
интервенции.Сочи, че по отношение на подсъдимия съществуват само и единствено
отегчаващите отговорността обстоятелства.Освен това адв.М.Я.
смята, че хулиганското шофиране на подсъдимия със скорост от почти 150км в час,
с която той е избрал да управлява превозното средство, било меко казано
неадекватно, тъй като при такава скорост величините, при които водачът може да
реагира безопасно нарастват главоломно и тази скорост се явява безразсъдна и
ужасяваща.Избирайки тази огромна скорост на движение, според него подсъдимият
сам се е поставил в невъзможност да предотврати каквото и да било произшествие
и за жалост такова е възникнало.Предвид факта, че в случай като този с такова
безразсъдно шофиране, с такова явно незачитане на правилата по ЗДвП и ППЗДвП, винаги следва да взема превес генералната
превенция, поради което се иска от съда да наложи спрямо подсъдимия
максималното, предвидено в закона наказание.
Претендира се, на основание
чл.343г от НК подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС, за
максималния срок.
По отношение веществените
доказателства твърди, че не може да изрази категорично становище относно
собствеността им, но заяви, че техните ще бъдат описани в допълнителна молба.
Не изразява становище за
основателност на искането на представителя на Прокуратурата за изменение на
мярката за неотклонение от „Подписка“ в по-тежка, а именно "Задържане под
стража", като предоставя на съда.
Защитникът на подсъдимия – адв.И.М. *** изразява становище, че действително
и категорично се
доказва авторството на
деянието от страна на
неговия подзащитен.Навежда доводи, че исканото
от представителя на ДОП наказание е несъразмерно високо, тъй като подсъдимият е
млад човек, от датата на събитието до момента няма други висящи производства,
не е извършвал други деяния, няма нарушения по ЗДвП, липсва алкохол в кръвта
му, разбрал е грешката си, както
и съжалява за
извършеното от него.Предвид факта, че от субективна страна
подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината непредпазливост, моли
съда да се съобрази и му наложи предвиденото минимално наказание, което е от
3-10 години.Спрямо това наказание иска да бъде приложена разпоредбата на чл.58а
от НК, т.е. да бъде редуцирано с 1/3, като окончателното наказание от две
години, на основание чл.61 от ЗИНЗПС да се изтърпи в затвор или затворническо
общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
По отношение лишаването от право
да управлява МПС се иска то също да е за минимален срок, тъй като деянието е
извършено поради добронамереността на подсъдимия и неговото желание да помогне
на приятел, като придвижи с процесното МПС възрастна
жена до селото, в което живее.
Пледира веществените доказателства, които
подсъдимия посочи в съдебно заседание да му бъдат върнати, а за останалите вещи
не изрази категорично становище.
Не изразява становище за
основателност на искането на представителя на Прокуратурата за изменение на
мярката за неотклонение от „Подписка“ в по-тежка, а именно "Задържане под
стража".
При предоставената му последна
дума подсъдимият П.П.П. призна напълно вината си и изказа съболезнования към
близките на починалия.Заяви, че е искал да изкаже съболезнования на майката на
починалото момче, но не посмял защото чул, че близките се канят да се
саморазправят с него.
Разпитан на
предварителното производство и в съдебно заседание подсъдимият
се признава за виновен, но не дава обяснения по фактите
на делото, а съжаление за
извършеното изрази единствено при последната си дума.
Съдът, след като прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните
събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира
за установено следното:
Подс.П.П.П. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият П.П. е правоспособен
водач на МПС, като притежава свидетелство за управление на МПС/английски
образец/ №../14.05.2014г., издадено на П.П., с валидност до 13.05.2015г.
Подс.П. и свид.Д.В.
се познавали отдавна и до процесната катастрофа били
приятели.На 20.10.2014г. свид.Д.В. се
обадил по телефона на подсъдимия и малко по-късно пристигнал пред дома му с
управлявания от него лек автомобил „Мерцедес ЦЛК”, рег. №Тх
… ХК, собственост на свид.И.И. *** часа на същия ден,
подс.П.П.П., свид.М.Р.А., свид.Д.Й.В., свид.С.Д.И. и М. Г. Н.
потеглили с автомобила, собственост на свид.И.И. ***.
Тошево.Автомобилът бил управляван от подсъдимия.Когато
пристигнали в селото, свид.А. слязла и се прибрала у
дома си, а около 21 часа четирите момчета отпътували обратно за гр.***.Автомобилът
бил управляван отново от подсъдимия, отпред вдясно до него седял свид.Д.В., зад него вдясно седял М. Н., а зад водача седял свид.С.И..Пътували по пътя гр.Ген.Тошево-гр.***
в посока гр.***.Времето било сухо и ясно, а видимостта била добра.Подсъдимият П.
карал много бързо - с над 100км/ч и свид.Д.В. му
направил забележка да намали скоростта, но той не го послушал.На около 500м.
след разклона за с.Ц.., подс.П.П. изгубил контрол над
управлението на автомобила, при което той преминал в лентата за насрещно
движение.След това се отклонил вдясно, продължавайки движението си косо спрямо
платното за движение в посока надясно, завъртайки се около вертикалната си ос
по посока на часовниковата стрелка, след което преминал върху десния банкет и
се ударил със задната си част в стоящо там крайпътно дърво.Ударът бил толкова силен,
че дървото се врязало в задната част на купето, достигайки до нивото на
предните колонки.В резултат на силния удар и последващото проникване на дървото в купето на автомобила, купето се
деформирало /намачкало/ драстично, при което возещия се на задната дясна
седалка М. Г. Н. получил директни удари в главата и тялото с
направление отдясно на ляво, получавайки тежка черепно-мозъчна травма с
фрактура на черепа и освен нея получил и гръдна травма.В резултат на тежкия
удар в главата, той починал на място.
Вследствие
на настъпилата рязка промяна в скоростта и посоката на движение на автомобила
при удара със задната част на същия в дървото, тялото и главата на свид.Д.В., седящ на предната дясна седалка, първо се
изместили назад, след което рязко се отметнали напред и нагоре.Свид.В. ударил с челото си горната дясна част на предното
панорамно стъкло, счупвайки го с глава отвътре навън.В резултата на удара,свид.Д.Й.В. получил сътресение на мозъка, счупване на седалищната и
срамната кости вляво и множество вътрешни наранявания.
При
сблъсъка, свид.С.И., возещ се на задна лява седалка,
получил странични удари от вътрешните части на купето на автомобила и
последващото проникване на дървото в купето по главата, тялото и крайниците с
направление отзад-напред и отдясно-наляво, довели до сътресение на мозъка и множество разкъсно-контузни рани по лицето
и крайниците.
Случаен
автомобил, управляван от свид.Ж.Д.Х. спрял на
местопроизшествието непосредствено след пътния инцидент.Свид.Ж.Х.
се обадила на тел.112 от своя мобилен телефон.Пътниците от друг, случайно
преминаващ автомобил също спрели да помогнат на пострадалите.Малко след това
местопроизшествието било посетено от два екипа на ЦНСМ-гр.***, които
констатирали смъртта на М. Г. Н. и оказали помощ на
останалите пострадали, откарвайки ги в Спешния център в гр.***.След тях
пристигнали и служители на Полицията, които направили огледа на
местопроизшествието, сложил началото на настоящото наказателно производство.
От заключението
на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно–медицинската
експертиза за аутопсия на трупа на М. Г. Н. е видно, че при огледа и аутопсията
се установили черепно мозъчна травма, контузия на главен мозък, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа, наличие на кръв в
мозъчните стомахчета, кръвонасядане
на меките черепни обвивки, разкъсноконтузна рана
на лявата буза и подлежащо счупване на
долната челюст, кръвонасядания и ожулвания на лицето и лявата подбедрица.Според
експерта, причината за смъртта на пострадалия е контузията на главния мозък,
довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход и е в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.Експертизата приела, че описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети.
От протокола за химическа експертиза №197/30.10.2014г за определяне на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в
изследваната проба кръв от трупа на пострадалия М. Г. Н. не е установено
наличие на етилов алкохол.
От
заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета
по делото съдебно–медицинската експертиза за характера и степента на увреждане
на пострадалия Д.Й.В. е видно, че се установили контузия на главата и
тялото, сътресение на мозъка, счупване на І ребрена дъга вляво, счупване на
седалищна и срамна кости вляво, руптура на десен
бъбрек, плеврален излив
вляво, ожулвания на лява скула и буза, разкъсно-контузна рана на дясната вежда.Експертизата приела, че
установените увреждания са резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и биха
могли да се получат при станалото ПТП.
Според
вещото лице, счупването на седалищната и срамни кости вляво са обусловили
трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период от около 3-4
месеца.
От
заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета
по делото съдебно–медицинската експертиза за характера и степента на увреждане
на пострадалия С. Д. И. е видно, че се установили контузия на главата,
сътресение на мозъка, разкъсно-контузна
рана по лигавична и кожна повърхност на долната
устна, ожулвания на меки черепни обвивки, дясно коляно и дясна подбедрица.Експертизата приела, че установените
увреждания са резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и биха могли да
се получат при станалото ПТП.
Според
вещото лице, в своята съвкупност уврежданията на И. обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От протокола за химическа експертиза №1499/22.10.2014г. за определяне на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в изследваната проба от кръвта
на подсъдимия П.П. не е установено наличие на етилов алкохол.
От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и
приета по делото СХЕ е видно, че химическото изследване на кръвта на подс.П.П.П. не показало наличие на алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови
производни, ди – и бензодиазепинови производни,
наркотици, мет- и амфетамини,
фенциклидин, трициклични антидепресанти и др.
От заключението на ВЛ по
назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СОЕ е видно,
че би било невъзможно отстраняването на нанесените повреди вследствие на
пътния инцидент по лекия автомобил „Мерцедес ЦЛК”, рег. №Тх
.. ХК и би била невъзможна бъдещата му експлоатация.Вещото лице оценило
автомобила към датата на произшествието, като приело, че неговата пазарна
стойност била 5 000.00/пет хиляди/ лева.
От заключението на ВЛ по
назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СТЕ е видно,
че при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост,
задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил марка
„Мерцедес ЦЛК”, рег. №Тх … ХК не били установени
повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да
бъдат причина за неговото настъпване.Експертът приел, че установените повреди
по окачването на задния мост на автомобила са настъпили при удара с крайпътното
дърво.
От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и
приета по делото съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/ е видно, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил марка
„Мерцедес ЦЛК”, рег. №Тх … ХК се е движел със
скорост от около 149км/ч., при което при скорост на движение от 148,60км/ч
опасната му зона за спиране имала дължина около 166 метра.
Според експерта при скорост на
движение от 90км/ч и спиране върху платното за движение, опасната зона
на лекия автомобил е следвало да бъде около 75м.
Вещото лице направило изчисления,
че лекият автомобил „Мерцедес ЦЛК”, рег. №Тх … ХК се
е намирал на отстояние около 110м. преди мястото на
удара в крайпътното дърво в момента, в който водачът му е загубил контрол над
управлението, вследствие на което автомобилът се е отклонил вляво и е преминал
в лентата за насрещно движение.
Ако непосредствено преди
произшествието лекият автомобил се е движел със скорост от 90км/ч и водачът му
е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента, в който е загубил
контрол над управлението, вследствие на което автомобилът се е отклонил вляво и
е преминал в лентата за насрещно движение, той е имал техническата
възможност да предотврати
произшествието, спирайки автомобила преди удара в крайпътното дърво.
Според вещото лице основната
причина от технически характер за настъпване на пътното произшествие е
загубването на контрола над управлението на автомобила от водача му.Експертът
направил изчисления, че скоростта на движение на лекия автомобил
непосредствено преди произшествието и непредприетите своевременно действия от
водача му за интензивното намаляване на скоростта са в пряка връзка с настъпване
на произшествието.
От
заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното производство и
приета по делото комплексна-съденомедицинска, трасологическа и автотехническа
експертиза, ведно с изготвения към нея фотоалбум, досежно
механизма на настъпване на произшествието, е видно, че на 20.10.2014г. около 21.00ч.-21.30ч. по пътя гр.Ген.
Тошево- гр.*** по посока гр.*** се движел лекия автомобил „
Мерцедес CLK 320" с per. № …ХК.Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена, в добро състояние, с прав участък от пътя
в района на произшествието.В автомобила пътували П.П.П., Д.Й.В., С. Д. И. и М. Г. Н..Произшествието настъпило през тъмната част на
денонощието, при ясно време и нормална
видимост за тази част от
денонощието /добра метеорологична видимост/.При извършения оглед на кормилният механизъм,
окачването на предният мост, задният мост, ходовата
част и спирачната система на лекият
автомобил „Мерцедес CLK 320" с per. №ТХ 63 03 ХК не
се установили неизправности, които да са съществували
преди произшествието и които биха могли
да бъдат причина за неговото
настъпване.Установените повреди
по окачването на задният мост
са настъпили при удара в крайпътното
дърво.
Експертите приели, че наближавайки
мястото на произшествието, на около 500 м. след Т -образното кръстовище за с.Ц..,
при движение по прав участък от пътя, водачът на лекият автомобил „Мерцедес CLK 320" с per. №ТХ … ХК загубил контрол над
управлението на автомобила и той преминал в лентата за насрещно движение.След
това автомобилът се отклонил в дясно и продължил движението си косо спрямо
надлъжната ос на платното за движение в посока на дясно, като в същото време се
завъртял около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка.Така в
процес на транслация и ротация лекия автомобил „Мерцедес CLK 320" с per. № ТХ … ХК преминал върху десният банкет и достигнал до крайпътното
дърво, движейки се със задната си част напред.Последвал удар на задната част на
автомобила в крайпътното дърво, като вследствие на възникналите при него
моментни сили, дървото проникнало в задната дясна част на купето на автомобила,
достигайки до нивото на средните колонки.
Относно механизма на получаване на телесните увреждания по пътуващите в
лекия автомобил вещите лица приели, че установената
тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта на М. Н. и гръдната травма били
резултат на много силен удар с или върху твърди тъпи предмети и отговаряли на
травма в купето на автомобила.Установената ЧМТ - кръвонасядане
на меките черепни обвивки и фрактура на черепа, били с направление отдясно на
ляво и били резултат на удар в деформираните вътрешни части на купето на
автомобила, вследствие на удара и последващото проникване на дървото в купето
на автомобила.Моментните сили, възникнали при удара, били директни за главата
тялото и крайниците на пострадалия.
Установените
увреждания по главата, тялото и крайниците на свид.С.И.
били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят на травма в
купето на автомобила.Тези увреждания били сравнително по леки и били
разположени в дясна и задна повърхности на тялото и крайниците.Уврежданията
били резултат на удар в деформираните вътрешни части на купето на автомобила
вследствие на удара и последващото проникване на дървото в купето на
автомобила.Моментните сили възникнали при удара се явили тангенциални /
странични/ за свид.И., с направление отзад напред и
отдясно наляво.
Установените
увреждания по главата, тялото и крайниците на свид.Д.В.
били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и отговаряли на травма
в купето на автомобила.При настъпилата рязка промяна в скоростта на
автомобила при удара в дървото със задната част на същия, тялото и главата на свид.В. се изместили назад и впоследствие, последвало рязко
отмятане на тялото и главата напред и нагоре, при което последвал удар на
челото / в областта на веждата, която се явява предлежаща
част/ в горна дясна част на предното панорамно стъкло.
При извършения оглед
на автомобила било установено, че въздействието върху предното панорамно
стъкло, предизвикало счупването било в посока отвътре навън.
Установените
увреждания по тялото крайниците и главата на подсъдимия П.П. били резултат
на удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят на травма в купето на
автомобил и не ни дават основание по категоричен начин да определим мястото
му автомобила тъй като са неспецифични, но се явяват най-леки в сравнение с
уврежданията на останалите лица.
Въз
основа на доказателствения материал по делото вещите лица приели категорично, че пострадалия М. Г. Н. е седял на задната дясна седалка
на автомобила, свид.С.И. е седял на задната лява
седалка зад водача, а свид.Д.В. е седял на предната
дясна седалка на автомобила.Що се касае до мястото на което е седял подс.П.П., съобразно тежестта на уврежданията и тяхната
локализация експертите направили извода, че той се е намирал на най-голямо
разстояние от центъра на удара и приели, че това било мястото на водача на
автомобила.Този извод следвал и от факта, че като водач, подс.П.
губейки контрол над управлението на автомобила, бил подготвен за настъпване на
произшествието.
От заключението на ВЛ по назначената
в хода на досъдебното производство и приета по делото СТЕ е видно, че изследвания
документ – СУ МПС /английски образец/ №CD30876266/14.05.2014г., издадено на подс.П.П.П., с
валидност до 13.05.2015г., притежава необходимите защити за английско СУ МПС и
бил истински /автентичен/ официален документ.
От писмо изх.№ …р-1491/20.11.2014г. на Дирекция „НС–112” при МВР, РЦ-*** и
приложения към него СД с 6 бр. електронни картона и 3 бр. аудиозаписа
се установява, че на 20.10.2014г. на телефон 112 са регистрирани обаждания за
пътен инцидент по пътя Ген.Тошево *** до с. Ц...
Записаните на 20.10.2014г. разговори с оператора на Дирекция „НС-112” на обектите са
възпроизведени в Съдебно-техническа експертиза с обект на изследване СД „В
269/14”.
От метеорологичната справка изх. № НО-114-…/30.10.2014г. на Националния
институт по метеорология и хидрология /НИМХ/- филиал *** при Българската
академия на науките /БАН/ се установява, че за времето от 20-22часа на
20.10.2014г. в района на с.Ц.., общ.***ка
температурата на въздуха е била в интервала 12,4-9,6 градуса по Целзий, нямало
е вятър, времето е било тихо, влажността на въздуха е била в интервала 82-92% и
хоризонталната метеорологична видимост е била 15 км.
От писмо изх. №АСБ …/1401.2015г. на Министерството на образованието и
науката /МОН/ се установява, че не разполагат с данни за завършено средно
образование от лицето П.П.П..
От писмо изх. №А-…/10.03.2015г. на Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество” при МВР се установява, че по данни на Интерпол-Манчестър подс.П.П.П. притежава временно свидетелство за управление
на МПС, което означавало, че той можел да шофира само под надзора на друго
лице.
От заключението на ВЛ по
назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СПЕ е видно,
че подсъдимия П.П.П., с ЕГН ********** *** не страда от психично
заболяване, в тесния клиничен смисъл на думата /психоза/.Според нея нямало
данни за зависимост към алкохол или психоактивни вещества, като били налице анамнестични данни единствено за „Посттравматичен органичен
мозъчен синдром”, като последица от пътнотранспортното произшествие.Съгласно заключението, преди извършване на деянието на 20.10.2014г. П.П.П. не е страдал от никакво психично заболяване.Веднага след
травмата на главата бил изпаднал в безсъзнателно състояние с характерната за
такива случаи амнезия.Претърпяната на 20.10.2014 контузия на главата със
сътресение на мозъка довела до поява на „Посттравматичен органичен мозъчен
синдром”.В резултат на проведеното стационарно лечение през декември 2014г. оплакванията на подс.П. отзвучали и към момента на освидетелстването – месец арил 2015г. той не споделил никакви
оплаквания.
Вещото лице заключило,
че към момента на извършване на деянието на 20.10.2014г. подсъдимия П. бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.Според експерта и към момента на изготвяне на заключението, той
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, т.е. П.П.П. може да носи
наказателна отговорност.
„Посттравматичния органичен мозъчен синдром” не представлявал психично
разстройство, в тесния клиничен смисъл на думата/психоза/.Към момента на
изготвяне на заключението оплакванията на подсъдимия били отзвучали, но дори и
да не били, това не би му попречило да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
По време на освидетелстването, в обективното състояние, както и при
стационарни условия, при П.П.П. не били установени симптоми /налудности и халюцинации, сериозни афективни
разстройства/, които да променят качествено съзнанието му и да нарушават
психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, като според ВЛ, П.П. не страда от психично
заболяване, което да отговаря на реда и условията за разстройство на съзнанието
в смисъла на чл.33 от НК.
В психичният му статус
към момента на изследването липсвали установени психопатологични феномени,
които да променят качествено съзнанието на П.П. и да нарушават базисните му
психични годности за участие в наказателния процес.Психическото
и физическо състояние на подс.П. му позволявало
правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава
достоверни обяснения за тях, т.е. според експерта, П.П.П. може да участва пълноценно в наказателното производство и да
носи наказателна отговорност.
Заключенията на вещите лица по
описаните експертизи не бяха оспорени от подс.П.П.П. и
неговият процесуален представител, както и от останалите участници в процеса и
се кредитират изцяло от настоящата инстанция, като изготвени напълно безпристрастно от компетентни лица имащи
специални знания и в съответствие с
изискванията в конкретната
област.
От изложеното дотук следва, че
въпроса за вината на водача на л.а. следва да бъде
преценявана изключително въз основа на изискуемите от закона действия, които той е следвало да предприеме
в подобна ситуация и съответно извършените от него фактически действия.По
отношение на начина и скоростта на движение на автомобила преди инцидента съдът
приема, че гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви,
че именно подс.П.П.П. е управлявал процесното МПС, което е било технически изправно, със
скорост около 150км/ч., надвишаваща максимално допустимата за движение извън населено място от 90км/ч.Така също
скоростта му на движение не е била съобразена нито с конкретните условия на
пътя, нито с неговите възможности като водач на МПС.Подсъдимият е трябвало да
съобрази създадената сравнително сложна пътна ситуация, а именно тъмна част на денонощието,
непознат мощен автомобил и напълно непознат път, въз основа на което да
предприеме адекватни действия по намаляване на скоростта толкова, доколкото да
може да предотврати
евентуалното настъпване на ПТП.Не е
съобразен и факта, че през тъмната част на денонощието,пътната настилка/
асфалта/ поглъща светлината от фаровете и значително намалява видимостта пред
водача.Не на последно място, подс.П.П.П. притежава
временно свидетелство за управление на МПС, което означава, че през срока на
действие на СУМПС той може да шофира само и единствено под надзора на друго
лице-правоспособен водач на МПС, което като последица е довело, до процесното
пътнотранспортно произшествие.
Подс.П.П.П. е следвало да вземе мерки за обезопасяване на
движението /чрез намаляване
на скоростта/ и
като не е
изпълнил това си
задължение, той е нарушил
предписанието на нормите
на чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, с което сам се е
поставил в невъзможност да предотврати
неблагоприятния резултат от възникналия инцидент.В тази връзка причина за настъпване на произшествието следва
да се търси изключително в поведението на водача.От една страна сравнително
неблагоприятните метеорологични условия,
а от
друга страна ненавременното предприемане на действия за
предотвратяване на произшествието.Несъобразената с пътната обстановка,
изключително висока скорост на движение също е довела до ненавременното
предприемане на действия за предотвратяване на
произшествието.Като не е бил достатъчно концентриран, подсъдимият не е
действал своевременно и адекватно спрямо създадената опасност за
движението и по
този начин, сам се е поставил в невъзможност
да намали или спре при възникналата на пътя опасност, както и да предотврати настъпването на произшествието.В случая се касае за недооценяване на пътната обстановка и
прекалено голяма самоувереност демонстрирана от подсъдимия.В потвърждение на
този извод е заключението на автотехническата
експертиза по делото, а именно, че скоростта
на движение на автомобила непосредствено преди произшествието е била около
149км/ч., а е следвало да бъде до 90км/ч.При скорост на движение от
148,60км/ч опасната му зона за спиране е имала дължина от около 166 метра, а според
експерта при скорост на движение от 90км/ч и спиране върху платното за
движение, опасната зона на лекия автомобил е щяла да бъде около 75м.
Процесният автомобил се е намирал на отстояние около 110м. преди мястото на удара в крайпътното
дърво в момента, в който подсъдимия е загубил контрол над управлението, вследствие
на което автомобилът се е отклонил вляво и е преминал в лентата за насрещно
движение.Ако непосредствено преди произшествието лекият автомобил се е движел с
позволената скорост от 90км/ч и подс.П. е реагирал
своевременно и е предприел спиране в момента, в който е загубил контрол над
управлението, вследствие на което автомобилът се е отклонил вляво и е
преминал в лентата за насрещно движение, той
е имал техническата възможност да
предотврати произшествието, спирайки автомобила преди удара в крайпътното
дърво.Основната причина от технически характер за настъпване на пътното
произшествие е загубването на контрола над управлението на автомобила от подсъдимия.Това
се потвърждава и от изчисленията на експерта, от които е видно, че скоростта на
движение на лекия автомобил непосредствено преди произшествието и
непредприетите своевременно действия от подс.П. за
интензивното намаляване на скоростта са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на произшествието.
Така описания механизъм на протичане на транспортното произшествие
съдът прие след
задълбочен анализ на всички доказателства по делото: гласни –
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели - П.П., Д.В.,
в т.ч. пред съдия, С.И.,Г.А., Ш.А., Й.В., М.А., И.И., М.К., Ж.Х., И.С., А.К., Р.Н.; писмени – протокол за оглед на местопроизшествие, както и скица
и фотоалбум към него, техническите,съдебно-медицински, техническата-фоноскопна, комплексната, оценъчната и автотехнически експертизи, които съдът прие по надлежния ред намирайки, че са
изготвени от специалисти притежаващи необходимите умения и знания в своите области и при използване на съвременни
научни методи, както и останалите писмени доказателства - свидетелство за съдимост, характеристика, справки от КАТ, протоколи
за химически експертизи, свидетелства за
управление на МПС и от всички, приобщени към делото
писмени, гласни и веществени доказателства.
Съдебният състав кредитира
обясненията на подс.П.П.П., дотолкова,
че възпроизвеждайки отчасти своето поведение внася някаква яснота по повод
станалия пътен инцидент.Самопризнанията на
подсъдимия се явяват
като база за
анализ и сравнение
с извършените по делото оперативни
действия и събрани по надлежния ред доказателства, които кореспондират изцяло с
направените от подсъдимия самопризнания.Не може да се каже, че подс.П. демонстрира лоялно отношение към воденото срещу
него наказателно производство, както и че спомага за изясняване на фактическата
обстановка и за установяване на обективната действителност по повод на
станалото ПТП, но с направеното самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК дава
възможност за процесуална икономия и бързина на процеса.
При така установената фактическа
обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът прие,
че подс.П.П.П. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението визирано в чл.343
ал.ІV във вр. с ал.ІІІ б.”б” предл.“първо“
във вр. с ал.І б.”б” и б.„в” във вр.
с чл.342 ал.І от НК, наказуемо с “лишаване от свобода” от
3/три/ до 10/десет/ години, като
На 20.10.2014г.
на около 500м. след
разклона за с.Ц.. по главен път Генерал Тошево-***, обл. ***, при управление на МПС - лек автомобил марка
„Мерцедес” модел „ЦЛК 320”
с рег. № ТХ .. ХК е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл.20 ал.1 - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват
и
- чл.20 ал.2 - Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението, и по
непредпазливост причинил смърт на едно лице - М. Г. Н., с
ЕГН ********** от гр.*** и причинил телесна повреда на две лица - Д.Й.В., с ЕГН
**********, изразяваща се в счупване на седалищните и срамни кости в ляво,
обусловило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за период от
около 3-4 месеца и телесна повреда на С.Д. М., с ЕГН **********, изразяваща се
в контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана по лигавична и
кожна повърхност на долната устна, ожулвания на меки черепни обвивки, дясно
коляно и дясна подбедрица, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Този резултат е пряка и непосредствена причина от действията на
подс.П.П.П..Същият при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес” модел „ЦЛК 320” с рег. №ТХ … ХК, при неблагоприятни атмосферни условия – в тъмната част на денонощието, по неравна пътна настилка и движение по неосветен и непознат пътен участък се е движел със скорост
около 150 км/ч, което е превишение на разрешената
от 90км/ч. за извъннаселени места и вместо
да изпълни задълженията си произтичащи от ЗДвП - да контролира непрекъснато
управляваното МПС, да избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия и състоянието на пътя (нарушения по чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП)
и да спре при необходимост при възникнала опасност на пътя,
каквато се явява загубата на контрол над управлението,
подс.П.П. не е контролирал автомобила си и не е избрал подходящата скорост на
движение, вследствие на което автомобилът
се е отклонил вляво и е преминал в лентата за насрещно движение, а след това напуснал пътното платно и се ударил
странично в крайпътно дърво.Вследствие на това пътуващите в автомобила лица - М.
Г. Н., с ЕГН **********, Д.Й.В., с ЕГН ********** и С.Д. М., с ЕГН **********,***,
са получил множество увреждания.Вследствие на пътно-транспортното
произшествие М. Г. Н. е
получил увреждания несъвместими със живота и довели до смъртта му.Д.Й.В. е получил счупване на седалищните и срамни кости в ляво, обусловило трайно
затруднение на движението на долен ляв крайник за период от около 3-4 месеца, а
С.Д. М. контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана по лигавична и
кожна повърхност на долната устна, ожулвания на меки черепни обвивки, дясно
коляно и дясна подбедрица, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.Обективираните
в протокола за оглед на ПТП данни сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на процесното деяние.Гласните и писмени
доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.П.П.П. е управлявал процесното МПС, което е било
технически изправно, с несъобразена скорост предвид неблагоприятните метеорологични условия и уменията си като водач на МПС.
От обективна страна – установи се
по безспорен начин, че подс.П.П. е
нарушил правилата за
движение по пътищата, изброени вече
подробно по-горе.
От субективна
страна подс.П.П.П. е извършил деянието
при форма на
вината – непредпазливост, в нейното проявление “самонадеяност” по смисъла на чл.11 ал.3 предл.“второ“
от НК – предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, но е мислил че може да ги предотврати.У подс.П. е съществувала една субективната увереност, че въпреки изключително високата скорост на движение – 150км/ч. ще успее
да контролира автомобила, което според настоящия състав и се явява решаващ мотив за извършване
на деянието.Чрез умишлено нарушаване на
правилата за движение по пътищата и „хулиганско“ шофиране подс.П.П. е загубил контрол върху управлението на автомобила и причинил по
непредпазливост процесното пътнотранспортно
произшествие.По принцип определяща при самонадеяността
е необосноваността на тази увереност, дължаща се на
непроявена грижа, предвидливост и внимание.
В хода на съдебно производство не
възникнаха съмнения у съдебния състав, изхождайки от поведението на лицето
относно възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките и действията си, поради което не е назначавана СПЕ.Такова
искане беше направено от защитата предвид престоя му в ЦПЗ „Д-р П.Станчев”-гр.*** за времето от
02.06.2015г. до 23.06.2015г.
Съдът изиска и прие като
доказателство по делото Епикриза от лечебното
заведение, от която е видно, че нито обективното състояние на подс.П. при
постъпване, нито състоянието му при изписване от ЦПЗ „Д-р П.Станчев”-гр.***, се
различава от това, което е било констатирано от вещото лице при изготвянето на
СПЕ в досъдебното производство.Абсолютно същата експертиза е изготвена в хода
на досъдебното производство на 04.04.2015г., като заключението на вещото лице
по нея е, че подсъдимият не страда от психично заболяване в тесния клиничен
смисъл.Според ВЛ, той може да отговаря за действията си, тъй като не страда от
психично заболяване, което да отговаря на реда и условията за разстройство на
съзнанието в смисъла на чл.33 от НК.У него не са установени симптоми - налудности, халюцинации и други сериозни афективни разстройства, които да са променили качествено
съзнанието и да нарушават психичната му годност – да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.В психичният му статус няма
установени психопатологични феномени, които да променят съзнанието му и да
нарушават базисните му психични годности за участие в
наказателния процес.Физическото и психическото състояние на П., според вещото
лице, му позволяват правилно да разбира фактите, които имат значение по делото
и същият може да участва пълноценно в наказателното производство и да носи
наказателна отговорност.Това мотивира съда да отхвърли искането за допускане на
нова СПЕ на подсъдимия със същите въпроси, като неоснователно и целящо само и
единствено протакане на процеса.
Обвинението е
доказано по несъмнен
начин по смисъла
на чл.303 ал.2 от
НПК.
Субекти на престъпленията по чл.342 ал.1 респ. чл.343 от НК, са всички
наказателно отговорни лица, притежаващи или не притежаващи свидетелство за
управление, които при управление на подвижен железопътен състав,
въздухоплавателно средство, моторно превозно
средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение
на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици.Субекти на тези престъпления са и
лицата, които не манипулират непосредствено
с механизмите и приборите на
транспортните средства или
машини, но дават задължителни
разпореждания по движението
им.В случая, както стана
дума по-горе подсъдимият П.П.П. е
водач на МПС
и притежава свидетелство
за управление.
Няма никакво
съмнение, че допуснатите нарушения
на правилата за движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат.Деецът макар
и да не
е предвиждал обществено
опасните последици е бил длъжен
и е могъл
да ги предвиди, след като се е движил с много по-висока скорост от
допустимата и не е могъл да наблюдава на безопасно разстояние възникващите опасности
за движението, извън възможностите му да ги предотврати.
Съдът установи, че
самопризнанията на подс.П.П. се
подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, както и с оглед
процесуална икономия, то цялото
съдебно производство се проведе по
реда на глава
27 от НПК.При
това положение и
доколкото подсъдимия П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е
съгласил да не
се събират доказателства
за тях, то съдът е задължен
безусловно при определяне на наказанието да приложи нормата на чл.58а от НК, съгласно разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК.
При определяне
на наказанието съдът прецени всички правно релевантни за
това обстоятелства и прие за смекчаващи вината следните
от тях - направените пълни самопризнания в хода на досъдебното
и съдебно производства и липсата на неприключили наказателни производства срещу него, а като отежняващи вината
обстоятелства – изключително високата
степен на обществена опасност
на деянието с последвал тежък
престъпен резултат за няколко лица, наличието на предходни
осъждания, лошите характеристични данни по местоживеене, многобройни нарушения на ЗДвП и
ППЗДвП-10 влезли в сила наказателни постановления и още над 10 обжалвани, за
период от няколко години, както и липсата
на критично отношение към извършеното, т.е. при
превес на отежняващи
вината обстоятелства.В случая не са налице материално-правните предпоставки за
прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І т.1 от НК/, тъй като
деянието е извършено при превес на
отежняващи вината обстоятелства.Този правен
извод се налага от факта, че деянието му не е инцидентна
проява, тъй като подсъдимия има и други осъждания,
с две от които спрямо него е наложено наказание „лишаване от свобода”.След като
съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.ІІ от НПК, указваща задължително прилагане на чл.58а от НК, съдът намира, че наказанието следва да бъде от вида “лишаване от свобода”.Изложеното мотивира съда да наложи
спрямо подс.П.П. за конкретното деяние наказание от вида “Лишаване
от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.58а във вр.
с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи
на подс.П.П. наказание
“лишаване от свобода“ за срок
от 9/девет/ години, което на основание чл.58а ал.І от НК намали
с 1/3, като
наложи на подс.П.П. наказание „лишаване от
свобода”, за срок от 6/шест/ години.Съдът констатира, предвид размера на наложеното
наказание, че не са налице материално правните предпоставки на чл.66 ал.І от
НК и изпълнението на наказанието следва да се изтърпи
ефективно.Това следва да стане при първоначален
“строг” затворнически режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит”
тип, предвид факта, че това
не е първото
наказание от вида „лишаване от свобода” на
подс.П.П.П..Единствено по този начин,
с налагане на гореописаното наказание биха се постигнали
целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36 ал.І от НК.Това е така защото, въпреки, че подсъдимият
е млад човек и е направил самопризнания, той вече е осъждан три пъти, с лоши характеристични данни
е, наложени са му над 20 наказания за извършени множество нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, т.е.
всички данни за
личността му са
изцяло отрицателни, което говори
за висока степен на обществена опасност на неговата личност.Деянието му не
е изолиран инцидент в
житейския му път, а се явява поредна проява на утвърдените
му навици за неспазване на законоустановените правила за поведение, в частност
на правилата за движение по пътищата.Посочените по-горе съображения мотивираха Окръжен съд гр.***
да приеме, че с оглед
обстоятелствата при конкретния
случай, следва да бъде
наложено описаното наказание за
да се предизвика
съответна промяна в съзнанието на подс.П.П.П. и
за да се превъзпита към спазване на
правилата, свързани с правилното движение по пътищата.Цялостната преценка
на личността на подсъдимия, изразена в най-голяма степен /но не и единствено/ чрез осъщественото от него
деяние, дава основание
да се стигне
до горния извод.Това наказание съдът
счита, че е справедливо и достатъчно
да укаже резултатно репресивно, превъзпитателно, предупредително и възпиращо
въздействие върху подсъдимия, а
така също и превантивно
относно другите членове на обществото влияние.
Съгласно чл.343г от НК във всички случаи
на извършеното престъпление по чл.343 и
343а от НК, правоспособният водач задължително се
лишава от право да управлява моторно превозно средство.С
предписанието "във всички
случаи" законът е
изключил алтернативата да не
се определя такова
наказание, както в общата
част е предвидено
в чл.55 ал.3 от НК.Касае се до
едно изключване на предписание от общите разпореждания със специална норма,
когато се извърши транспортно престъпление.Предписанието, да бъде задължително лишен водач от моторно превозно
средство при извършване
на транспортно престъпление е продиктувано от необходимостта
да се
осигури безопасност на движението, като задължително се отстрани за определен срок или завинаги всеки, който е
извършил опасно нарушение
на правилата за
движение.Така, в съответствие с императивната разпоредба на чл.343г от НК и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав постанови по
отношение на подс.П.П.П. и лишаване от
правоуправление на МПС
за срок от 6/шест/
години.Началният срок започва да тече от датата на влизане в сила
на съдебния акт, съгласно ясното и категорично предписание на чл.49 ал.3 от НК.
Така наложеното наказание съдът счита, че в максимална
степен би отговорило на изискванията
на закона съгласно чл.36 от НК по отношение както
на личната, така и на генералната
превенция.
На основание чл.189
ал.3 от НПК, подс.П.П.П. бе осъден да заплати и
сторените по делото разноски в размер на 1 000.00/хиляда/ лева по сметка
на ОД на МВР-гр.*** и 65.00/шестдесет и пет/ лева по
сметка на ОС-гр.***, представляващи възнаграждения на вещи лица.
Веществените доказателства - 1 бр. черно
мъжко портмоне с надпис „NICOLAS” със СУ МПС; мобилен телефон „НTC” № …, черен на
цвят със счупен дисплей и 1 бр. глоба
с фиш № … от 27.08.2014 г. на името на лицето
П.П.П. ЕГН **********, в черно кожено
мъжко портмоне,след влизане на присъдата
в законна сила да бъдат върнати
на подсъдимия.
Останалите веществени доказателства - лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „ЦЛК 320”
с рег. №ТХ … ХК /катастрофирал, понастоящем намиращ се на служебния паркинг на
Второ РУ при ОД на МВР-***/; част две на свидетелство за регистрация на МПС-лек
автомобил „Мерцедес ЦЛК 320“, с рег. №Тх … ХК, с №…,
1 бр. синджирче от жълт на цвят метал с дължина 47см., 1 бр. ключ с
ключодържател с емблеми на „Мерцедес“, черно кожено мъжко портмоне и 1 бр.
очила с жълта рамка, след влизане на присъдата в законна сила да бъдат
върнати на собствениците им, а свидетелство за управление на МПС
№CD…от 14.05.2014г., издадено в WYNCHGATE, LONDON, № 14BP, категория „AM/A/B/1/k/g” на П.П.П., с ЕГН ********** /Р..., … 03/, издадено от Кралство Великобритания, след влизане на присъдата в законна сила да
бъде изпратено на Сектор „ПП-КАТ“ при ОД на МВР-гр.***.
Причини за
извършване на престъплението са
незачитане на установения
правов ред в РБългария, както и неспазване правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП.
На основание чл.309 ал.IІ от НПК, съда измени мярката за неотклонение на
подсъдимия от „Подписка“ в по-тежка такава, а именно "Задържане под
стража", с оглед недопускане осуетяване изпълнението на присъдата, тъй
като по делото са налице данни, че подс.П. е живял
продължителен период от време в Кралство Великобритания и предвид тежестта на
наложеното наказание.
На основание
изложените фактически констатации и правни изводи съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: