№ 635
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216363 по описа за 2021 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. ЮР. СЛ., подадена чрез а.С. срещу
наказателно постановление №**********., издадено от директора на СДВР, с
което за нарушение на т. 9 от Заповед №*************** издадена от
Министъра на здравеопазването, във вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето
/ЗЗдр./ и на осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗдр., на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.
С жалбата се поддържа, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразили се в непосочване на привръзка с разпоредбата на чл.63, ал.4 от
Закона за здравето, съгласно която: „При обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област“. Освен
това се счита, че Заповед №************** на МЗ, която е посочено, че е
допълнена със ************** г. няма никакво отношение към изискването
за ползване на предпазни маски от лица на обществени места. Отделно от
1
това се претендира, че е налице основание за отмяна на обжалваното НП и на
осн. чл.3, ал.2 ЗАНН, тъй като посочената за нарушена противоепидемична
мярка е била отменена по силата на ******************* на МЗ. При
условията на евентуалност, се счита, че са налице основания за приложение
на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като мястото на нарушението е било
близо до домашния адрес на жалбоподателя и той е бил на обществено място
без предпазна маска поради факта, че домашният му любимец е избягал и той
го е последвал. Като основания за маловажност на нарушението се сочат и
младата възраст на жалбоподателя и обстоятелството, че същият е неработещ
/ученик/, баща му е инвалид по болест, поради което макар и наложената
глоба да е минимален размер, то същата се сочи, че е непосилна за
жалбоподателя и неговото семейство. С тези съображения се моли за отмяна
на обжалваното НП. Към жалбата са приложени – акт за раждане на
жалбоподателя; служебна бележка от училището, в което учи; Решение на
ТЕЛК, издадено на баща му; документ за самоличност с адресна регистрация
на жалбоподателя; удостоверение за постоянен адрес.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото
са постъпили писмени бележки от процесуален представител на АНО, в които
се счита, че обжалваното НП е издадено при спазване на процесуалните
правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което се
моло да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По редовността на жалбата – съдът като прецени, че жалбата е подадена
в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и от лице, имащо право на жалба, намира същата
за редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
С приложения към административно - наказателната преписка АУАН
серия АА бл.№************, изведен под **********, е констатирано, че "на
17.04.2020 г., около 12.00ч. в *************, жалб. Г. ЮР. СЛ. нарушил
въведените с акт на министъра на здравеопазването – Заповед №**********
г., противоепидемични мерки по чл.63 от Закона за здравето, а именно
намирал се на открито обществено място (парк) без поставена защитна маска
2
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо устата и носа, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето.“
Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел, както и от
жалбоподателя в графата „нарушител“, с отбелязване, че няма възражения.
Такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с
което при изцяло възпроизвеждане на фактическата обстановка, описана в
АУАН и при същата правна квалификация, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по един
категоричен и несъмнен начин въз основа на показанията на актосъставителя
Т. /мл. полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР/ и писмените материали,
съдържащи се по преписката. Макар и показанията на актосъставителя да не
бяха особено информативни, с оглед на заявената от нея липса на спомен за
конкретната проверка, то след предявяване на АУАН същата потвърди, че
именно тя го е съставила и подписала, а с оглед на това и описаните в него
фактически констатации, които е направила, за да го състави.
Жалбоподателят също не оспорва фактическите констатации, описани в акта,
поради което съдът ги приема за доказани.
Въз основа на обсъдените доказателства и установените по делото факти
съдът направи следните правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени
наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и
НП, които да представляват формално основание за отмяна на обжалваното
НП.
Относно съставения АУАН: същият притежава предвидените в чл. 42
ЗАНН реквизити, с което е спазено изискването за форма и съдържание на
този акт. Съставен е в рамките на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Не е представено доказателство за компетентност на актосъставителя, а
именно заповедта, с която е определена от директора на СДВР за длъжностно
лице, което е оправомощено да съставя АУАН за нарушения по чл.209а, ал.1
от Закона за здравето.
3
Относно обжалваното наказателно постановление, компетентността
на административно-наказващия орган в случая произтича директно от
разпоредбата на чл.209а, ал.4 ЗЗдр. При преглед на задължителните реквизити
на НП следва, че са налице всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. При
издаване на НП е спазен и давностния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Възражението за неясно посочване на нарушената заповед на
министъра на здравеопазването съдът намира за неоснователно, доколкото
нарушената т.9 е въведена именно със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, с която е допълнена Заповед №РД-01-
124/13.03.2020 г., като последната е била допълнена и със Заповед
№**************
Посочената т.9 от Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването предвижда: „Всички лица, когато се намират в закрити или
открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са
и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са
предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се
предоставят обществени услуги).“
Възраженията за приложение на чл. 3, ал. 2 ЗАНН също се отчитат от
съда за неоснователни. Хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. В случая не се касае за настъпила промяна в закон, тъй като
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е променяна и не е налице хипотезата на
приемане на по-благоприятен закон, който да декриминализира деянието, за
което е санкциониран жалбоподателя. Касае се само и единствено за промяна
на вида и характера на въведените противоепидемични мерки, а не за промяна
на нормативна разпоредба, която да е поблагоприятна или да изключва
дадено поведение като административно нарушение (Решение от 09.04.2021 г.
по к. н. а. х. д. № 70/2021 г. на АдмС - Стара Загора и много други).
При така установената липса на съществени процесуални нарушения,
4
допуснати от актосъставителя или от АНО в хода на
административнонаказателното производство /с изключение на
непредставената заповед за компетентност на актосъставителя/, следва съдът
да извърши проверка за спазване на материалния закон като разгледа случая
по съществото на фактите и правната им квалификация. От изложените в
жалбата доводи следва, че жалбоподателят не оспорва описаната в АУАН и в
НП фактическа обстановка.
Цитираните като нарушени в НП Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г.
на министъра на здравеопазването, с която е допълнена Заповед №РД-01-
124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Р България, са
издадени на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗдр, съгласно който при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на
главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област. Съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗдр заповедите по ал. 4 и 7 са
общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК,
публикуват се на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна
инспекция и подлежат на предварително изпълнение.
При така направения анализ на относимите законови разпоредби
следва, че цитираните в НП заповеди са оповестени надлежно по начин,
който е направил напълно възможно запознаването със същите на всеки
субект, вкл. и на жалбоподателя, поради което не са налице пречки за
реализиране на описаното нарушение от субективна страна. От съдържанието
на т. 9 от Заповед №РД-01124/13.03.2020 г., която е въведена със Заповед
№РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването на Р България,
следва, че за периода от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. вкл. е въведено
задължение за всички лица, намиращи се в закрити или на открити
обществени места, вкл. улици, да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата. Деянието на жалбоподателя датира от 17.04.2020 г., т. е. в рамките на
визирания времеви период. Същото е извършено на улицата, която като
открито обществено място изрично е посочена в цитираните заповеди.
Следователно формално това деяние покрива признаците на административно
нарушение по чл. 209а ЗЗдр. Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗАНН наказващият орган
5
издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно
административно наказание, когато се установи, че нарушителят е извършил
деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29.
Разпоредбата чл. 28 ЗАНН урежда правомощието на наказващия орган при
констатиран маловажен случай на административно нарушение да не наложи
наказание като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
За да упражни тази своя компетентност наказващият орган следва първо да
извърши преценка на конкретното нарушение от гледна точка на степента на
неговата тежест и да приеме дали това нарушение се явява маловажно в
сравнение с други нарушения от същия състав. Преценката за маловажност на
случая е задължителна за АНО, който в случая е направил такава, приемайки,
че предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно
спазване на противоепидемичните мерки за недопускане на
разпространението на COVID-19 в страната, деянието не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката
за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че
когато съдът констатира наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Изложените в обжалваното НП доводи при преценката за
маловажност на случая са общи и се отнасят до всички нарушения по чл. 209а
Закона за здравето, без да са отчетени конкретните специфики на случая. А
разгледано в конкретен план нарушението се отличава с това, че е извършено
5 дни след влизане в сила на изискването за носене на маски или други
покриващи средства на открити обществени места; извършено е по време,
когато обективно бяха налице множество затруднения за гражданите за
снабдяване с предпазни маски, предвид липсата им в аптечната мрежа и на
пазара за свободен достъп; от материалите по преписката липсват данни
жалбоподателят да се е движел в компания с други лица, поставяйки ги по
този начин в риск от евентуално заразяване. Наред с тези конкретни за случая
особености следва да се отчете и динамиката във въвеждането, изменението и
отмяната на правилата за носене на маски през периода от 13.03.2020 г. до
6
13.05.2020 г. В този аспект анализа на заповедите, въвеждащи изискване за
носене на маски на открити обществени места, показва следното: след
въвеждане на това изискване със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването и влизането му в сила от 12.04.2020 г. с
фиксиран период на действие до 26.04.2020 г., е издадена Заповед №РД-01-
236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която този срок е
удължен до 13.05.2020 г. вкл.; а със Заповед №РД-01247/01.05.2020 г. на
министъра на здравеопазването изискването за задължително носене на маски
и други покриващи средства на открити обществени места като паркове,
улици, автобусни спирки, е отпаднало, като е заменено с изискването за
спазване на социална дистанция на тези места и само при необходимост от
контакт с други лица да се носят предпазни маски. Отмяната на изискването
за задължително носене на маски на открити обществени места 13 дни след
установеното нарушение по настоящото дело също е индикация за това, че
степента на тежест и на обществена опасност на това нарушение са по - ниски
в сравнение с други случаи на неизпълнение на задължения по чл. 209а ЗЗдр,
като примерно липса на поставена маска в закрити обществени места или от
лица, движещи се в групи. Предвид изложените съображения, липсата на
данни за други извършени нарушения по ЗЗдр от страна на лицето, както и
липсата на настъпили вредни последици от деянието на жалбоподателя,
настоящият състав намира, че деянието притежава характеристиките на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. При тези особености на случая
и предвид извънредния характер на положението, в което предвид възрастта
му жалбоподателят попада за пръв път /навършил 18 г. в деня на обявяване на
извънредното положение – 13.03.2020 г./, е следвало АНО да предупреди
последния без да пристъпва направо към налагане на административно
наказание "глоба", във връзка с което липсват и събрани данни за
имущественото състояние на лицето.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното НП
следва да бъде отменено, поради това, че е налице маловажен случай на
административно нарушение, като нарушителят следва да бъде предупреден,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
7
При този изход на делото правото за присъждане на разноски се
поражда за жалбоподателя, но същият не е направил такова искане и не е
представил доказателства за направени разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №**********., издадено от
директора на СДВР, с което за нарушение на т. 9 от Заповед
№*************** издадена от Министъра на здравеопазването, във вр.
чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗдр./ и на осн. чл.209а, ал.1 от ЗЗдр., на Г.
ЮР. СЛ., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300.00 /триста/ лева, като съдът приема, че е налице маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. ЮР. СЛ., с ЕГН: **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.София
в 14-дневен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8