Решение по дело №646/2015 на Районен съд - Казанлък

М  О  Т  И  В  И

към Решение № 263 от 13.7.2015 г.

по АНД № 646/15 г.

 

 

 

            Производството е по чл. 375 и сл. от НПК.

Делото е било образувано по внесено Постановление на РП-Казанлък за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на К.Д.М. по обвинение по чл. 343, ал. 3 б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 18.12.2014 г. в гр. Казанлък, обл. Стара Загора, движейки се по бул. "23 - ти Пехотен Шипченски полк" в посока изток - запад, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Опел Астра" с рег. № *** в нарушение на правилата за движение на чл. чл. 20, ал. 2; 21, ал. 1; 116 и 123, ал. 1, т. 2б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП като с деянието по непредпазливост е причинил средна телесна повреда, на Х. И. К., изразяваща се в счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието.

Нарушителят в с.з. не се явява и не изпраща представител.

Представителят на РП-Казанлък в с.з. поддържа обвинението.

От събраните в наказателното производство доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

            На 18.12.2014 г. около 12:00 часа нар. К.М. управлявал лек автомобил марка "Опел Астра" с рег. № *** в гр. Казанлък по бул. „23 - ти Пехотен Шипченски полк“ в посока от изток на запад със скорост 53,4 км/ч. Времето било слънчево, но влажно поради валял преди това дъжд. Пътното платно било с две ленти за движение в една посока. При управлението на МПС-во нар. К.М. забелязал пешеходката св. Х. К. пред него, която от паркинг на магазин  „Техномаркет" започнала да пресича платното за движение в посока от юг на север. Когато тя била в края на платното на нар. К.М. натиснал клаксона на управлявания от него автомобил, което учудило свидетелката тъй като тя не пречела на движението му. Свидетелката продължила движението и дори забързала към северния край на платното, когато нар. М. отново задействал клаксона и спирачната система на  автомобила. Предприетото аварийно спиране от страна на нарушителя, довело до плъзгане и промяна на посоката на движение на автомобила към банкета. От това последвал контакт между предната дясна част на управлявания от него лек автомобил и тялото на св. Х. К. Свидетелката паднала непосредствено до южния край на северния банкет. В резултат на удара тя получила телесно нараняване, изразяващо се в счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна кост. Свидетелите Р. А., Д. М. и Р. Б., които били очевидци на ПТП, веднага   се отправили към местопроизшествието. Нар. К.М. и св. Д. М., возеща се като пътник на предната дясна седалка, слезли от лекия автомобил. Нарушителят започнал да крещи на свидетелката, че спяла. Казал ѝ „Простачка! Не виждаш ли къде вървиш! Ти глуха ли си, не чу ли като ти бибиткам? Сляпа ли си!“, след което двамата пътуващи заявили, че много бързат и напуснали мястото на местопроизшествието. На пострадалата била оказана спешна помощ, а произшествието било запазено от органите на Полицията.

            Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. А., Д. Ф. М., Р. П. Б., два протокола за оглед на местопроизшествие, 12 бр. фотоснимки, епикриза и експертните заключения на автотехническата и съдебномедицинските експертизи, които напълно кореспондират помежду си.

            От експертното заключение на автотехническата експертиза се установява, че нар. М. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, от което следва, че той е автор на деянието.

            Имайки предвид установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че нар. М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

            Престъплението е от вида на резултатните.

            Допуснатото съприкосновение между управлявания от нар. М. лек автомобил с тялото на св. К., довело до телесно нараняване на последната, дава основание на съда да приеме, че нарушителят е осъществил изпълнителното деяние „причини“ от състава на престъплението.

            От експертното заключение на съдебномедицинската експертиза се установява, че на пострадалата е било причинено счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението му за срок 7-8 месеца, което е средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 от НК.

            От експертното заключение на автотехническата експертиза се установява, че автомобилът, непосредствено преди ПТП е бил управляван в населено място от нар. М. със скорост 53,4 км/ч, т.е. в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

            Съгласно тази разпоредба при избиране скоростта на движение на водача на пътно  превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство категория "В" в населено място 50 км/ч.

            При движението си нар. М., като водач на ППС-во е нарушил и чл. 116 от ЗДвП.

            Съгласно тази разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.

            Нормите на чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП са специални спрямо общата норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и изключват нейното приложение (Р 25-94-ВК).

            Напускането на ПТП по чисто субективни причини от неизвинителен характер, което безспорно се установява от свидетелските показания, дава основание на съда да приеме, че нарушителят е избягал от местопроизшествието.

            По отношение на това поведение РП-Казанлък е вменила на нарушителя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б."а" и б."б" от ЗДвП.

            Нормата обаче е неприложима, тъй като това поведение квалифицира деянието като по-тежко от обикновения случай на причиняване на ПТП със средна телесна повреда.

            Съгласно ТР 51-78 ОСНК наказателната отговорност поглъща административната отговорност, когато охраняват едни и същи обекти, какъвто е настоящия случай.

            Ето защо по обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП, нар. М. следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

            От показанията на пострадалата и св. М. се установява, че нарушителят няколко пъти е задействал клаксона на колата, т.е. възприел е пострадалата като опасност на пътя, но не е предприел намаляване на скоростта и спиране и едва, когато ПТП е било неизбежно, той е предприел аварийно спиране, което по схемата на ПТП в автотехническата експертиза е довело до промяна посоката на движение на МПС-во към северния банкет на платното за движение, където е настъпил удара.

            От тези му действия следва извода, че към момента на деянието е действал при съзнавана непредпазливост (самонадеяност).

            Нарушителят е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати.

            Имайки предвид изложените дотук мотиви, нар. М. следва да бъде признат за виновен и наказан.

            При определяне вида на наказанието, съдът взе предвид необремененото му съдебно минало, липсата на наложени административни наказания по НК и причинени имуществени вреди. Деянието е било извършено по непредпазливост от пълнолетно лице и за него се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода.

            Следователно са налице условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на нарушителя и налагане на административно наказание глоба.

            При определяне размера на глобата съдът взе предвид като отегчаващи вината обстоятелства допуснатите множество други нарушения на ЗДвП, което е видно от справката за нарушител от региона, допуснатите две нарушения на правилата за движение довели до инцидента (чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП), проявената самонадеяност, както и грубото отношение на нар. М. към пострадалата след инцидента, което безспорно се установява от показанията на свидетелите.

            В хода на производството не се събраха доказателства за нарушения на правилата за движение от пострадалата, т.е. доказателства за смекчаващи вината обстоятелства не се събраха.

            Съдът счита, че на нар. М. следва да се наложи глоба при отегчаващи вината обстоятелства, но с оглед данните за имотното състояние на нарушителя, съдът счита, че следва да определи глоба в размер на 2000 лв., като по този начин целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.

            Изложените дотук съображения за налагане на наказание, извършването на квалифицирано деяние – бягство от ПТП, както и за постигане целите на чл. 12 от ЗАНН, мотивират съда да приложи разпоредбата на чл. 343г от НК като наложи наказание на нарушителя лишаване от право да управлява МПС-во за срок от една година и шест месеца.

            Направените по делото разноски в размер на 240 лв., представляващи възнаграждение на експертите, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК следва да се заплатят от нар. М. по сметка на ОДМВР.

            По тези съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,