О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….
Град Пловдив, 04
декември 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
І отделение, ХІV състав, в закрито заседание на четвърти
декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа административно дело № 1850 по описа на
съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.Е.Х., ЕГН *********** *** и
съдебен адрес:***, против ревизионен акт № Р-16000917005609-091-001 от
07.03.2018 г., издаден от В.И.– началник сектор и К.Л.– ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 301 от 29.05.2018 г. на директора на Дирекция
ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.
По делото с молба от 03.12.2018 г. от жалбоподателя е постъпил отказ от
подадената от него пред съда жалба против оспорването на ревизионен акт № Р-16000917005609-091-001 от 07.03.2018 г.,
издаден от В.И.– началник сектор и К.Л.– ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 301 от 29.05.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на
НАП, по повод на което е образувано адм.д.№ 1850/ 2018 г. по описа на съда. Оправомощава
и процесуалния си представител адв. А. да поддържа заявения от него отказ от
подадената жалба. Моли делото да бъде прекратено.
От ответника по молбата е постъпило становище на 04.12.2018 г., с което няма
възражение за прекратяване на производството, но тъй като същото е извършено
след първото съдебно заседание, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът следва да уважи молбата на жалбоподателя.
На основание чл. 81 ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът дължи произнасяне
по претенциите на страните за присъждане на разноски. Ответникът не е
представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, но това обстоятелство не
освобождава съда от задължението по чл. 81 ГПК, а единствено лишава страната от
правото да иска изменение на решението в частта на разноските.
С оглед изхода на спора и по аргумент от противното на чл. 161, ал. 1,
изр. 1 ДОПК на жалбоподателя не се дължат разноски, като при отхвърляне на
претенцията за разноски, съобразно константната практика на ВКС, не се
постановява нарочен диспозитив.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в
полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 972,59 лева, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т.4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява, че е налице
хипотезата по чл.159, т.8 от АПК, поради което жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Е.Х., ЕГН *********** *** и съдебен адрес:***, против
ревизионен акт № Р-16000917005609-091-001 от 07.03.2018 г., издаден от В.И.–
началник сектор и К.Л.– ръководител на ревизията, потвърден с решение № 301 от
29.05.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА В.Е.Х., ЕГН *********** ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 972,59лв./
деветстотин седемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
разноски за юрисконсултска защита.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1850 по описа на
Административен съд – гр.Пловдив за 2018 година.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд с частна жалба в седемдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: