РЕШЕНИЕ
№ 343
гр.Русе, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 324 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е
по касационна
жалба от адв.С.С.М. ***, като пълномощник на В.А.С. ***, против Решение № 399/26.07.2021
г., постановено по АНД № 244/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-004137
от 14.01.2021 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР - Русе, с което
за нарушение по чл. 40 ал. 1 Закон за движение по пътищата ЗДвП) и на
основание чл. 183 ал. 2 т. 11 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на
20.00 лв. и за нарушение по чл. 123 ал.
1, т. 3, б.“а“ ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1, т. 5 ЗДвП на В.С. са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Наведени са съображения за неправилно тълкуване
на събраните доказателства и съответно за неправилно приложение на относимите
материални норми. Иска се от съда да се отмени решението в обжалвана част и да
се постанови ново, с което да се отмени издаденото НП, както и да се потвърди
решението в останалата му част.
Ответникът
по касационната жалба не заявява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по
чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
В хода на въззивното производството
е установена следната фактическа обстановка: На 29.12.2020 г., около 12.05 ч.,
в гр.Русе, на кръстовището на ул.“Видин“ и ул.“Панайот Волов“, В.С. е
управлявал л.а. „Рено Меган“, с рег.№ Р 17 08 КА, като при извършване на
маневра движение назад, без да се е убедил, че пътят зад него е свободен и ще
извърши маневрата безопасно, е блъснал намиращия се зад него л.а. „Форд
Галакси“ с рег.№ Р 93 63 РН, причинявайки ПТП с имуществени вреди. След
сблъсъка водачът е слюзъл от автомобила, развикал се е на седящия в другия
автомобил св.С.Д., удар е сина му по лицето
и е напуснал местопроишествието, като не е оказал съдействие за
установяване на причинените вреди. В последствие св.Димитров подал сигнал в
Сектор ПП при ОДМВР – Русе за настъпилото ПТП, като органите на полицията
служебно издирили нарушителя, изготвили протокол за ПТП му съставили АУАН,
който бил подписан без възражения. Въз основа на АУАН е било съставено и НП.
За да потвърди оспореното пред него
НП въззивният съд е приел, че формално в производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените
актове. Същевременно извършването на нарушенията по чл. 40 ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а ЗДвП от жалбоподателя е безспорно доказано. Районният съд е
анализирал подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като е отговорил обстойно и на всички възражения
на жалбоподателя. Изложил е подробни съображения по основния спорен въпрос –
дали причинените от ПТП-то имуществени вреди по л.а. „Форд Галакси“ могат да
бъдат характеризирани като такива по смисъла на §6 т. 30 ДР на ЗДвП. Приел е,
че нарушенията са доказани от обективна и субективна страна, като подробно е анализирал
и поведението на водача след настъпването на ПТП. Изложил е и съображения за
неприложимост на института на „маловажния случай“ по чл. 28 ЗАНН. В заключение
е приел, че размера на наказанията правилно са индивидуализирани към минимума.
Решението на РС – Русе е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изводите на районния съд, като намира въззивното
съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и
при липса на съществени процесуални нарушения, поради което и на основание чл.
221 ал. 2 АПК препраща към неговите мотиви.
В касационната
жалба са изложени същите възражения, които са направени и във въззивното
производство и на които районният съд е отговорил подробно. Основният аргумент
на касационният жалбоподател е, че в случая той не бил участник в ПТП по
смисъла на § 6 т. 30 ДР на ЗДвП, тъй като от една страна не бил сигурен, че охлузванията
върху неговия автомобил били причинени от сблъсъка с л.а. „Форд Галакси“, а от
друга страна протриванията върху л.а. „Форд Галакси“ не били дълбоки, а
засягали само най-външния слой лак и не смятал, че са причинени от него. Освен
това тези протривания не можело да се приемат за повреда на пътното транспортно
средство.
Настоящата
касационна инстанция не споделя тези възражения на касатора. На първо място
както и районният съд е посочил, по делото са налични категорични
доказателства, че в резултат на маневрата на заден ход от страна на водача С. и
съприкосновението между двата автомобила, върху тях са нанесени имуществени
вреди. Въззивният съд изключително подробно е анализирал в тази насока гласните
доказателства, които се подкрепят изцяло от писмените и веществени такива,
поради което не е необходимо да се приповтаря този анализ и в настоящото
решение. Твърденията на касатора, че след като бил слязъл от автомобила си
установил, че не е бил участник в ПТП, тъй като нямало повреди по автомобилите,
са изолирани, не се подкрепят от събраните доказателства и по-скоро представляват
защитна теза, целяща да омаловажи извършеното от него. В този смисъл правилно
районният съд е посочил, че нарушителят е санкциониран за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б.“а“ ЗДвП, като размерът на причинените имуществени вреди в
резултат на настъпилото ПТП, не са част от обективните признаци на състава на
това нарушение. Размерът на повредите върху автомобилите не са от значение и за
определянето на дадено събитие като пътнотранспортно произшествие. Съгласно
легалната дефиниция на § 6 т. 3 ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Видно от съдържанието
на цитираната разпоредба същата не съдържа в себе си количествен или качествен
критерий за повредата на пътното превозно средство, достатъчно е да е налична
такава, за да бъде квалифицирано събитието като ПТП. Когато законодателят
изисква имуществените вреди да са значителни за съставомерност на дадено
нарушение, той изрично предвижда това, но в настоящия случай не е налице такова
изискване. Изводът на касатора, че той не бил участник в ПТП, тъй като
причинените щети не били в такъв обем или размери, за да повлияят върху цялото
функциониране на вещта и да нарушат нейните възможности да изпълни целите, за
които е предназначена, не намират опора в закона.
При
това положение за водача, като участник в ПТП с причинени имуществени вреди, е
налице и задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“ ЗДвП да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието. В настоящият случай по
категоричен начин се установява, че С. не само, че не е съдействал за
установяване на щетите, но с поведението си е показал пълно незачитане на
законовите разпоредби – развикал се е, пристъпил е към физическа саморазправа
със сина на другия участник в ПТП – то, след което е напуснал
местопроизшествието, като по този начин не е оказал каквото и да било
съдействия във връзка с установяването на конкретните щети от причиненото от
него ПТП. Установяването
на причинителя на вредите, както и документирането на причинените вреди от
органите на МВР, при това в резултат на действия от страна на пострадалия, по
никакъв начин не обосновава оказването на „съдействие“ по смисъла на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б.“а“ ЗДвП. Спирането на С. от полицейските служители и
предоставянето на автомобила за оглед са извършени в резултат на разпореждания
на полицейските органи, които са задължителни за гражданите, а не в резултат на
активни действия от негова страна, насочени именно към установяване на вредите.
При това положение правилно е ангажирана отговорността на касационния
жалбоподател както за нарушение по чл. 40 ал. 1, така и за
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“ ЗДвП.
Съобразявайки
всичко изложено дотук, и след направената служебна проверка на въззивното решение
в обжалваната му част, АдмС - Русе не установи наличието на пороци,
съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК за
неговата отмяна, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 399/26.07.2021 г., постановено по АНД № 244/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20-1085-004137 от 14.01.2021 г. на Началник сектор ПП при
ОДМВР - Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.