Р Е Ш Е Н И Е
№260110
гр. Бургас, 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 10.08.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа НАХД № 2345 по описа на РС
- Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на "С* М*-Д*
Л* - Д-Р Б* Т*" ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя Б*Б* Т*,
срещу Наказателно постановление № **********/06.04.2020 г., издадено от Р* Г*И*
– началник на Отдел „Контрол и принудително събиране“ в Дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ в Община Бургас, с което за нарушение на
чл. 14, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и на основание чл.
123, ал. 1 ЗМДТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 550 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Я.С., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган –
Община Бургас, се представлява от ю.к. Е* М*, който оспорва жалбата. Пледира за
потвърждаване на НП.
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е и основателна по следните съображения:
На 30.03.2020 г., в гр. Бургас, св. Д.П.К.
***, съставила АУАН за това, че на 30.03.2020 г., в сградата на Дирекция МПДТР
към община Бургас, данъчно-задълженото лице "С* М*-Д* Л* - Д-Р Б* Т*"
ЕООД, ЕИК ****, пропуснало да подаде в законоустановения двумесечен срок декларация
по чл. 14, ал. 5 ЗМДТ, за промяна на предназначението на самостоятелен обект в
сграда, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. ***, ет. *. Промяната на
предназначението на обекта настъпила на 25.10.2019 г., с издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 188/25.10.2019 г., а двумесечния
срок за подаване на декларацията бил до 25.12.2019 г. Това не било сторено, а
декларацията била подадена на 30.03.2020 г. В тази връзка св. Д.К. преценила,
че жалбоподателят е осъществил административно нарушение, поради което и
пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 14, ал. 5 ЗМДТ и чл. 123,
ал. 3 ЗМДТ.
След връчване на АУАН
административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени
и на 06.04.2020 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 14, ал. 5 ЗМДТ и чл. 123, ал. 3 ЗМДТ наложил на жалбоподателя "имуществена санкция" в размер на 550
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от
оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от
приобщените по делото Заповед № 1681/01.07.2014 г. и Заповед № 1264/11.05.2016
г., издадени от кмета на община Бургас /л. 47-48/. Въпреки това, съдът счита,
че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили
производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление. Това е така по следните причини:
Производството по установяване на
административни нарушения и издаване на НП е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба, сроковете по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015
г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28. XII. 1981 г. по н. д.
№ 48/81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от 16. ХII. 1982 г. по н. д.
№ 96/82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от 29. XII. 1983 г. по н. д.
№ 29/82 г., ОСНК на ВС). Давността е институт на материалното право и за срока по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната
административнонаказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя
(чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който
е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. При
неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал.
1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и
повече години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН
компетентност служителите на общината да съставят АУАН, по дефиниция означава
освен право да привличат към административнонаказателна отговорност, още и
задължение за тези длъжностни лица да установяват своевременно нарушителите.
Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните
субекти не може да бъде оставена на усмотрението на длъжностните лица, така че
те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи
относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината,
както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл.
36 ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 . Това те са длъжни да правят по силата на закона
и в пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе
имат за свой начален момент обективни юридически факти, в конкретния случай –
изтичането на срока за подаване на декларацията.
Тук следва да се посочи, че пропускането
на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия
едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за
срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се
намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на
тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок
от извършването на нарушението. Т. е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно, след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административнонаказателната отговорност на нарушителя и
респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в
рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
В
конкретния случай, нарушителят е бил известен на служителите на общината
веднага след изтичане на крайния срок за подаване на декларацията.
Жалбоподателят е извършил нарушението на 27.12.2019 г. /първият работен ден/.
От този момент съдът приема, че жалбоподателят, като нарушител, е бил известен
на общината, тъй като АНО е имал възможност служебно да направи справка за
лицата, неподали декларации в срок, и бездействието му не го извинява.
Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на
задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща последния срок - 25.12.2019
г., а именно 27.12.2019 г. (петък). Контролните органи са имали обективната
възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание
да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на
наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от
негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на
нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не
нарушението. Служители на общината са издали удостоверението за въвеждане в
експлоатация на обекта /л. 41/, имат
достъп до търговския регистър, при тях са й личните данните на представляващия
търговското дружество – Бистра Тошкина, както и пълни данни за въпросния имот.
При това положение служителите са разполагали с тримесечен срок, считано от 27.12.2019
г., да съставят акт за установяване на административното нарушение. В случая
актът е съставен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН тримесечния срок, а именно на 30.03.2020 г., което е абсолютна пречка
за допустимо развитие на административнонаказателното производство. Административнонаказващият
орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно
постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде "санирано" в съдебната
фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен
само на това основание. Съдът не възприема виждането, че нарушителят е станал
известен към момента, когато е била подадена декларацията и от тогава е
започнал да тече тримесечният срок за съставянето на акта. Такова тълкуване би
довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на лицата, които все пак са
решили да подадат декларация, макар и след изтичане на законоустановения срок,
в сравнение с тези, които въобще не са подали декларация.
При съставянето на акта и издаване на
обжалваното наказателно постановление, е допуснато и друго съществено нарушения
на процесуалните правила на ЗАНН, което опорочава производството. В акта и НП
съществува противоречие относно датата на извършване на нарушението. Веднъж АНО
приема, че нарушението е извършено на 30.03.2020 г., а малко след това посочва,
че срокът на подаване на декларацията е бил до 25.12.2019 г. Това противоречие
е съществено, доколкото датата на нарушението е съществен елемент от индивидуализацията
на същото и по тази причина не може да се извлича по тълкувателен ред, а следва
да бъде изрично посочена, като в противен случай се нарушава правото на защита.
Нещо повече, посоченият краен срок за подаване на декларацията – 25.12.2019 г.,
също не отговаря на действителното положение. Това е така, защото датата
25.12.2019 г., а и следващия ден - 26.12.2019 г., са официални празници
(Коледа), поради което и последният ден за подаване на декларацията е бил
първият работен ден – 27.12.2019 г. Това
нарушение е съществено и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските
следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното
възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 300 лв. С
оглед на което следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в
претендирания минимален размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № **********/06.04.2020 г., издадено от Р* Г* И* – Началник на
отдел КПС в Дирекция МПДТР към Община Бургас, с което за нарушение на чл. 14,
ал. 5 от ЗМДТ и на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ, на жалбоподателя "С* М*-Д*
Л* - Д-Р Б* Т*" ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя Б* Б* Т*, е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 550
лева.
ОСЪЖДА Община Бургас
да заплати на жалбоподателя "С* М*-Д* Л*- Д-Р Б*Т*" ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя Б* Б* Т*, съдебно-деловодните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Д.