Решение по дело №2345/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260110
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20202120202345
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260110

 

гр. Бургас, 31.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 10.08.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2345 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на "С* М*-Д* Л* - Д-Р Б* Т*" ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя Б*Б* Т*, срещу Наказателно постановление № **********/06.04.2020 г., издадено от Р* Г*И* – началник на Отдел „Контрол и принудително събиране“ в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в Община Бургас, с което за нарушение на чл. 14, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 550 лева.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Я.С., който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – Община Бургас, се представлява от ю.к. Е* М*, който оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на НП.

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

На 30.03.2020 г., в гр. Бургас, св. Д.П.К. ***, съставила АУАН за това, че на 30.03.2020 г., в сградата на Дирекция МПДТР към община Бургас, данъчно-задълженото лице "С* М*-Д* Л* - Д-Р Б* Т*" ЕООД, ЕИК ****, пропуснало да подаде в законоустановения двумесечен срок декларация по чл. 14, ал. 5 ЗМДТ, за промяна на предназначението на самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. ***, ет. *. Промяната на предназначението на обекта настъпила на 25.10.2019 г., с издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 188/25.10.2019 г., а двумесечния срок за подаване на декларацията бил до 25.12.2019 г. Това не било сторено, а декларацията била подадена на 30.03.2020 г. В тази връзка св. Д.К. преценила, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение, поради което и пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 14, ал. 5 ЗМДТ и чл. 123, ал. 3 ЗМДТ.

След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и на 06.04.2020 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение на  чл. 14, ал. 5 ЗМДТ и чл. 123, ал. 3 ЗМДТ наложил на жалбоподателя "имуществена санкция" в размер на 550 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщените по делото Заповед № 1681/01.07.2014 г. и Заповед № 1264/11.05.2016 г., издадени от кмета на община Бургас /л. 47-48/. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на НП е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28. XII. 1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от 16. ХII. 1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от 29. XII. 1983 г. по н. д. № 29/82 г., ОСНК на ВС). Давността е институт на материалното право и за срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност служителите на общината да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност, още и задължение за тези длъжностни лица да установяват своевременно нарушителите. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на длъжностните лица, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 - чл. 57 . Това те са длъжни да правят по силата на закона и в пределите на законно установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни юридически факти, в конкретния случай – изтичането на срока за подаване на декларацията.

Тук следва да се посочи, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т. е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно, след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административнонаказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

 В конкретния случай, нарушителят е бил известен на служителите на общината веднага след изтичане на крайния срок за подаване на декларацията. Жалбоподателят е извършил нарушението на 27.12.2019 г. /първият работен ден/. От този момент съдът приема, че жалбоподателят, като нарушител, е бил известен на общината, тъй като АНО е имал възможност служебно да направи справка за лицата, неподали декларации в срок, и бездействието му не го извинява. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща последния срок - 25.12.2019 г., а именно 27.12.2019 г. (петък). Контролните органи са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Служители на общината са издали удостоверението за въвеждане в експлоатация  на обекта /л. 41/, имат достъп до търговския регистър, при тях са й личните данните на представляващия търговското дружество – Бистра Тошкина, както и пълни данни за въпросния имот. При това положение служителите са разполагали с тримесечен срок, считано от 27.12.2019 г., да съставят акт за установяване на административното нарушение. В случая актът е съставен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечния срок, а именно на 30.03.2020 г., което е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното производство. Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде "санирано" в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен само на това основание. Съдът не възприема виждането, че нарушителят е станал известен към момента, когато е била подадена декларацията и от тогава е започнал да тече тримесечният срок за съставянето на акта. Такова тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на лицата, които все пак са решили да подадат декларация, макар и след изтичане на законоустановения срок, в сравнение с тези, които въобще не са подали декларация.

При съставянето на акта и издаване на обжалваното наказателно постановление, е допуснато и друго съществено нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, което опорочава производството. В акта и НП съществува противоречие относно датата на извършване на нарушението. Веднъж АНО приема, че нарушението е извършено на 30.03.2020 г., а малко след това посочва, че срокът на подаване на декларацията е бил до 25.12.2019 г. Това противоречие е съществено, доколкото датата на нарушението е съществен елемент от индивидуализацията на същото и по тази причина не може да се извлича по тълкувателен ред, а следва да бъде изрично посочена, като в противен случай се нарушава правото на защита. Нещо повече, посоченият краен срок за подаване на декларацията – 25.12.2019 г., също не отговаря на действителното положение. Това е така, защото датата 25.12.2019 г., а и следващия ден - 26.12.2019 г., са официални празници (Коледа), поради което и последният ден за подаване на декларацията е бил първият работен ден – 27.12.2019 г.  Това нарушение е съществено и самостоятелно основание за отмяна на НП.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания минимален размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/06.04.2020 г., издадено от Р* Г* И* – Началник на отдел КПС в Дирекция МПДТР към Община Бургас, с което за нарушение на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ и на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ, на жалбоподателя "С* М*-Д* Л* - Д-Р Б* Т*" ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя Б* Б* Т*, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 550 лева.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на жалбоподателя "С* М*-Д* Л*- Д-Р Б*Т*" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Б* Б* Т*, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Д.